Извънредните мерки в данъчното, счетоводното, трудовото и осигурителното законодателство

Извънредните мерки в данъчното, счетоводното, трудовото и осигурителното законодателство

(редакционен материал)

► Едновременно с обнародването на ЗМИДВИП сме готови с коментар.

Актуално към 24.03.2020 г.

В ДВ. бр. 28 от 24.03.2020 г. (извънреден) е обнародван Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ЗМИДВИП).

Законът въвежда специални мерки, които влизат в сила от 13.03.2020 г. (с изключение на отделни мерки с временен характер, които са в сила от деня на обнародването на закона) и ще се прилага до отмяна на извънредното положение (§ 52 от ПЗР на ЗМИДВИП). Едновременно с това във връзка с извънредното положение са въведени и нови разпоредби и допълнени съществуващи разпоредби в отделни закони.

Може би най-очакваната от всички мярка е тази регламентирана с § 6 от ПЗР на от ПРЗ на ЗМИДВИП за поемане на значителна част от разходите за трудови възнаграждения на предприятия, засегнати от пандемията.

Целта на материала, обаче е не да се направи коментар на всички предвидени мерки, а да се систематизират и обобщят само тези от тях, които са свързани с прилагане на данъчно, счетоводно, трудово и осигурително законодателство.

I. Промени в данъчното законодателство

1. Промени в срокове за деклариране и внасяне на данъци, регламентирани в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)

До 30.06.2020 г. се удължава срокът за:

деклариране и внасяне на корпоративния данък съгласно чл. 92, ал. 2 и чл. 93;

внасяне на данъка върху разходите съгласно чл. 217, ал. 2;

деклариране и внасяне на данъка върху помощните и спомагателните дейности от организаторите на хазартни игри съгласно чл. 219, ал. 4 и чл. 241, ал. 2, както и подаването на годишен отчет за дейността от организаторите на хазартни игри съгласно чл. 219, ал. 5;

деклариране и внасяне на данъка върху приходите от бюджетните предприятия съгласно чл. 252, ал. 1 и чл. 253;

деклариране и внасяне на данъка върху дейността от опериране на кораби съгласно чл. 259, ал. 2 и чл. 260 (§ 25, ал.1 от ПЗР на ЗМИДВИП).

През 2020 г. авансовите вноски по ЗКПО се правят при условията и по реда на глава четиринадесета от същия закон, при съобразяване със следните особености:

когато до влизането в сила на този закон е подадена годишната данъчна декларация за 2019 г., авансовите вноски се правят в размер съгласно декларираното.

При необходимост лицата могат да подадат коригираща декларация по реда на чл. 88 от ЗКПО.

когато до 15 април 2020 е подадена годишната данъчна декларация за 2019 г. авансовите вноски се правят в размер съгласно декларираното.

когато до 15 април 2020 г. не е подадена годишната данъчна декларация за 2019 г., авансовите вноски се декларират с образеца на годишната данъчна декларация до 15 април 2020 г., като се попълва само тази част от нея, касаеща декларирането на авансови вноски за текущата година (§ 25, ал. 2 от ПЗР на ЗМИДВИП).

С други думи остава определянето на авансовите вноски по ЗКПО на база на прогнозна печалба за 2020 година, като декларирането им за 2020 г. е съобразено с момента на подаване на годишната данъчна декларация:

дали вече е подадена до влизането в сила на ЗМИДВИП,

дали ще се подаде до 15 април или

дали ще бъде подадена след 15 април, тъй като съответното лице се е възползвало от удължения срок.

Преходните разпоредби са в сила от деня на обнародването на закона (§ 52 от ПЗР на ЗМИДВИП).

2. Промени в срокове за деклариране и внасяне на данъци, регламентирани в Закона за данъците върху доходи на физическите лица

Удължаването на срокове за деклариране и внасяне на данъци, както и за ползване на отстъпката по чл. 53, ал. 6 от ЗДДФЛ се отнася само за лицата, посочени в чл. 51, ал. 1 от ЗДДФЛ (§ 27 от ПЗР на ЗМИДВИП).

Това са:

лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговският закон, включително едноличните търговци (ЕТ).

Ще обърнем вниание, че в тази група са и лицата, облагани по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ - лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано като ЕТ, - например, лица извършвали през 2019 г. електронна търговия, без да са регистрирани като ЕТ.

физическите лица, регистрирани земеделски стопани, облагани по реда на чл. 29а от ЗДДФЛ.

С други думи това са най-вече лицата, които попълват Приложение № 2 на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.

За тези лица:

срокът за деклариране и внасяне на данъка се удължава до 30 юни. Съответно в същия срок тези лица ще внасят и данъка върху разходите съгласно чл. 47, ал. 2 от ЗДДФЛ.

срокът за ползване на отстъпката за данъка за довнасяне от 5 на сто по реда на чл. 53, ал. 6 от ЗДДФЛ се удължава до 31 май, ако данъкът е декларира и внесен до 31 май.

Тези лица декларират авансовите вноски по реда въведен за лицата, правещи авансови вноски по реда на ЗКПО, описан в ал. 2 на § 25 от ПЗР на ЗМИДВИП по-горе, като срокът за подаване на декларацията по ал. 2 от същия параграф е до 30 април 2020 г. (§ 28 от ПЗР на ЗМИДВИП).

Преходните разпоредби са в сила от деня на обнародването на закона (§ 52 от ПЗР на ЗМИДВИП).

Всички останали физически лица:

декларират и внасят годишното си данъчно задъдлжение по реда на ЗДДФЛ до 30 април и

ползват право на отстъпката върху данъка за довнасяне от 5 на сто по реда на чл. 53, ал. 6 от ЗДДФЛ до 31 март, ако данъкът е декларира и внесен до 31 март.

Относно влиянието на промените в сроковете в ЗДДФЛ върху декларирането и внасянето на осигурителните вноски, включително и особеностите при срока за подаване на декларация образец № 6 от самоосигуряващите се лица, виж коментара на Димитър Бойчев: "Задължителни осигурителни вноски във връзка със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г."

3. Промени в срокове за ползване на отстъпка в Закона за местните данъци и такси

Срокът за ползване на отстъпката от 5 на сто за предварително заплащане на целия размер за 2020 г. на:

данъка върху недвижимите имоти и

данъка върху превозните средства

се удължава до 30 юни (§ 26 от ПЗР на ЗМИДВИП).

Преходните разпоредби са в сила от от деня на обнародването на закона (§ 52 от ПЗР на ЗМИДВИП).

4. Промени в различни производства, регламентирани в Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)

С § 29 от ПЗР на ЗМИДВИП са направени промени в Дял Четвърти „Събиране на публичните вземания“ на ДОПК.

До отмяната на извънредното положение:

не се прилага срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК .Тази разпоредба се отнася до обсолютната погасителна давност, съгласно която с изтичането на 10-годишен давностен срок се погасяват всички публични вземания.

към случаите, посочени в чл. 172, ал. 1 от ДОПК при които спира да тече давностния срок се добавя и обявеното извънредно положение, т.е. и давността по чл. 171, ал. 1 – петгодишната давност спира да тече за времето на извънредното положение.

Съществени промени в събирането на публичните вземания са следните:

не се образува изпълнително производство по ДОПК , освен когато е необходимо да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, или може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда;

Както е видно от текста на тази промяна извънредното положение не води автоматично до пълна забрана на образуването на изпълнителни производства. Такива могат да бъдат образувани и по времето на извънредното положение, ако публичният изпълнител прецени че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, или е налице някоя от другите предпоставки описани подробно в текста по-горе.

принудителното изпълнение по ДОПК се спира; извършените до спирането действия запазват силата си; след спирането публичният изпълнител не може да извършва нови изпълнителни действия, но може да извършва действия по обезпечаване на вземането, както и разпределение на суми, постъпили по изпълнителното дело; изпълнителното производство се възобновява след изтичане на срока, за който е обявено извънредното положение; преди изтичане на срока на извънредното положение изпълнителното производство се възобновява с разпореждане на публичния изпълнител по искане на длъжника, за изпълнение върху: а) вземания и парични средства от банки;

б) вземания от трети лица;
в) вложени ценности в трезори, включително и върху съдържанието в сейфове.
След реализиране на изпълнението по т. 5, букви „а“, „б“ и „в“ изпълнителното производство се спира.

Спират да текат следните срокове:

не тече шестмесечнитя срок по чл. 193, ал. 4 от ДОПК ,който обвързва публичния изпълнител в производството по несъстоятелност, а по-точно: Публичният изпълнител е длъжен в 6-месечен срок от откриване на производството по несъстоятелност да реализира имуществото върху което е наложил обезпечение за публични вземания, което обезпечение е наложено преди производството по несъстоятелност или срещу което е започнало принудително изпълнение за събиране на публични вземания. По принцип ако в този 6-месечин срок публичният изпълнител не осребри това имущество, то той го предава на синдика и се реализира в производството по несъстоятелност; С настоящите промени този 6-месечен срок по отношение на публичния изпълнител не тече.

спира да тече срокът по чл. 246, ал. 10 от ДОПК съгласно който при продажба на търг публичният изпълнител въвежда купувача на имота във владение в 7-дневен срок въз основа на издаденото постановление.

В регламентацията на ЗМИДВИП никъде конкретно не се посочва сроковете по ДОПК по обжалване на ревизионните актове (РА) по време на извънредното положение:

спират ли да текат или
се продължават или
пък не се променят?

Считаме, че по отношение на сроковете по чл. 152, ал. 1, чл. 156, ал. 1 и чл. 155, ал. 1 във връзка с чл. 156, ал. 7 от ДОПК, НАП следва да излезе с изрично разяснение.

Разпоредбата на § 29 от ПЗР е в сила от деня на обнародването на закона (§ 52 от ПЗР на ЗМИДВИП).

Сроковете и производствата по установяване, деклариране, внасяне, обезпечаване и събиране на задължения за мита, данъци, задължителни осигурителни вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, Учителския пенсионен фонд и фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване, държавни и общински такси, регламентирани в:

Данъчно-осигурителния процесуален кодекс,
Закона за митниците,
Закона за акцизите и данъчните складове,
Закона за данък върху добавената стойност,
Закона за корпоративното подоходно облагане,
Закона за данъците върху доходите на физическите лица,
Закона за местните данъци и такси,
Кодекса за социално осигуряване,
Закона за здравното осигуряване и
Закона за хазарта

не се променят, освен в случаите по § 25 - 31 (разгледани в по-голямата си част по-горе) (§ 49 от ПЗР на ЗМИДВИП).

Това означава, че сроковете за внасяне на:

данъка върху добавената стойност;

авансовите данъци по реда на чл. 42, чл. 43, чл. 44 и чл. 44а от ЗДДФЛ, удържани от предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на доходи;

авансовите данъци по реда на чл. 43 от ЗДДФЛ, дължими от лицата, упражняващи свободна професия;

авансовите данъци, дължими от наемодателите по реда на чл. 44 от ЗДДФЛ, когато платци на наема са физически лица или чуждестранни лица;

данъка при източника по 'чл. 194 и чл. 195 от ЗКПО, респ. окончателните данъци по чл. 37 и чл. 38 от ЗДДФЛ (като например данъка върху дивидента, доходи в полза на чуждестранни лица, подлежащи на облагане и др.

за времето на извънредното положение не се променят.

Така, че обърнете внимание какви задължения имате по отношение на деклариране и внасяне на посочените данъци по време на извънредното положение.

5. Промени в разпоредба на Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС)

Освен специалните разпоредби в самия закон, разгледани по-горе относно удължаване и спиране на данъчни срокове, е направена и промяна в разпоредба на ЗАДС.

Допълва се обхватът на дефиницията "тютюн за пушене (за лула и цигари)", въведена в чл. 12, ал.1, т. 4 , като се посочва, че като такъв се третират изсушени, плоски с неправилна форма, частично обезжилени тютюневи листа, преминали процес на изсушаване и контролирано овлажняване, които съдържат тегловно повече от 0, 65 на сто глицерин и са годни за пушене след проста манипулация посредством смачкване или ръчно нарязване.

Новата редакция (включваща думите «тегловно повече от 0, 65 на сто») е в сила от 13.03.2020 г. и се прилага и за заварените случаи, при които към датата на влизането на този закон се осъществява дейност с тютюн за пушене (за лула и цигари) (§ 38 и § 39 от ПЗР на ЗМИДВИП).

II. Промени в счетоводното законодателство

1. Промени в срокове Закона за счетоводството (ЗСч)

Сроковете по:

чл. 38, ал. 1 т. 1, 2 и 3 относно публикуване на годишния финансов отчет (ГФО), консолидирания финансов отчет и годишните доклади от:

търговците по смисъла на Търговския закон;
юридическите лица с нестопанска цел и
останалите предприятия

се удължават до 30 септември.

по чл. 38, ал. 9, т. 2 за предприятията които не са осъществявали дейност през 2019 г. за еднократно деклариране на това обстоятелство с декларация по образец се удължава до 30 юни (§ 33 от ПЗР на ЗМИДВИП).

2. Промени при подписване на ГФО за 2019 г.

При съставяне на ГФО за 2019 г. подписите по чл. 25, ал. 2 и 4 от ЗСч може да бъдат електронни подписи по смисъла на чл. 13 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Когато всички подписи върху годишния финансов отчет и одиторския доклад са електронни подписи, не се изисква полагането на професионалния печат на регистрирания одитор. В този случай върху годишния финансов отчет и одиторския доклад се вписва регистрационния номер на одитора от регистъра, регламентиран в Закона за независимия финансов одит (§ 42 от ПЗР на ЗМИДВИП).

3. Срокове по Закона за независимия финансов одит (ЗНФО)

Срокът за:

публикуване на доклад за прозрачност съгласно чл. 62, ал. 3 от ЗНФО се удължава до 31 юли 2020 г.;

изготвяне и предоставяне на доклада на одитните комитети в предприятията от обществен интерес съгласно чл. 108, ал. 1, т. 9 от ЗНФО се удължава до 30 септември 2020 г. (§ 43 от ПЗР на ЗМИДВИП).

III. Промени в Кодекса на труда (КТ)

По отношение на прилагане на трудовото законодателство са налице две групи норми:

норми свързани с въвеждане на нови разпоредби в КТ;

специални норми в самия ЗМИДВИП за периода на извънредното положение.

Нови разпоредби в КТ

С § 4 от ПЗР на ЗМИДВИП във връзка с извънредното положение в КТ се създават следните нови разпоредби, които влизат в сила от 13.03.2020 г.:

чл. 120б: «Възлагане на надомна работа и работа от разстояние при обявено извънредно положение»

Чл. 120б. (1) Работодателят може при обявено извънредно положение да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно надомна работа и/или работа от разстояние. В този случай се изменя само мястото на работа без да се променят другите условия по трудовия договор.

(2) Промяната по ал. 1 се извършва със заповед на работодателя, в която се определят условията по чл. 107в, ал. 2 и/или чл. 107и, ал. 2.

чл. 120в: „Преустановяване на работата при обявено извънредно положение»

Чл. 120в. (1) При обявено извънредно положение работодателят може със заповед да преустанови работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители за целия период или за част от него до отмяната на извънредното положение.

(2) Когато при обявено извънредно положение работата на предприятието или на част от него е преустановена със заповед на държавен орган, работодателят е длъжен да не допуска работниците или служителите до работните им места за периода, определен в заповедта.

нова ал. 2 в чл. 138а: „Въвеждане на непълно работно време от работодателя»

чл. 138а (2) В предприятието или в негово звено работодателят може да установи за целия период на обявено извънредно положение или за част от този период непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време.

чл. 173а: „Ползване на отпуск при обявено извънредно положение»

Чл. 173а. (1) Когато поради обявено извънредно положение със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган е преустановена работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил 8 месеца трудов стаж.

(2) Работодателят е длъжен да разрешава ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск при обявено извънредно положение по искане на:

бременна работничка или служителка както и на работничка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро;
майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
работник или служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
работник или служител, който не е навършил 18-годишна възраст;
работник или служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто;
работник или служител с право на закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3.

(3) Времето, през което се ползва отпуск по ал. 1 и 2, се признава за трудов стаж.

чл. 267а: „Трудово възнаграждение при преустановяване на работата при обявено извънредно положение»

Чл. 267а. За времето на преустановяване на работата в случаите по чл. 120в работникът или служителят има право на брутното си трудово възнаграждение.

Специални норми

Те са въведени в чл. 7 и чл. 8 на ЗМИДВИП, като са в сила от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение.

Само маркираме промените свързани с трудовото законодателство, тъй като подробен коментар на тези промени, включително и относно въпросите, които поражда съпоставката на чл. 7, ал. 2 на ЗМИДВИП с разпоредбата на чл. 173а (нов) от КТ е направен в материала на Михаил Илиев: "Промени в трудовото законодателство, въведени със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г."

III. Промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО)

По отношение на прилагане на осигурителното законодателство също са налице две групи норми:

норми свързани с въвеждане на нови разпоредби в КСО;

специални норми в самия ЗМИДВИП за периода на извънредното положение.

Нови разпоредби в КСО

С § 5 от ПЗР на ЗМИДВИП във връзка с извънредното положение в КСО се създават следните нови разпоредби, които влизат в сила от 13.03.2020 г.:

чл. 3а: „Изпълнение на задължения при обявено извънредно положение»

Чл. 3а. (1) При обявено извънредно положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България:

нормативно определените срокове, предвидени за осигурените лица и пенсионерите, във връзка с прилагането на част първа, глави от четвърта до осма спират да текат.

Става въпрос за обезщетения, осигуряване за трудова злополука и професионална болест, придобиване право на пенсия, контрол и спорове.

заявления, жалби и други документи във връзка с паричните обезщетения, помощи и пенсии се подават по електронен път по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги или с персонален идентификационен код, или чрез лицензиран пощенски оператор;

непроизнасянето в срок на длъжностните лица по чл. 40, ал. 3, чл. 54ж, ал. 1 и чл. 98, ал. 1 по причини, дължащи се на извънредното положение, не се смята за мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс.

(2) Документите по ал. 1, т. 2, подадени от осигурените лица и пенсионерите до 14 дни след отмяната на извънредното положение в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, се смятат за подадени в срок.

допълва се разпоредбата на чл. 54а, ал. 3, като се уточнява начинът на подаване на заявлението за отпускане на паричното обезщетение за безработица - а именно въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт,. подадено по електронен път с квалифициран електронен подпис или с персонален идентификационен код в Националния осигурителен институт, или на хартиен носител в съответната дирекция „Бюро по труда“.

Специални норми в ЗМИП с временен характер

Извън тези две промени в текстовете на КСО с § 6 - 8 от ПЗР на ЗМИДВИП са въведени и следните мерки с временен характер, които влизат в сила от 13.03.2020 г.:

§ 6 от ПЗР на на ЗМИДВИП:

(1) По време на действието на този закон, но за срок не по-дълъг от три месеца, Националният осигурителен институт превежда 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г., за лица, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване от осигурители, отговарящи на критерии, определени с акт на Министерски съвет.

Средствата се превеждат по банков път на съответния осигурител в срок до 5 работни дни въз основа на предоставена от Агенцията по заетостта писмена информация.

(2) Средствата, превеждани по реда ал. 1, са за сметка на фонд „Безработица“ на държавното обществено осигуряване.

(3) В случай че осигурителят не изплати пълния размер на трудовото възнаграждение на работниците и служителите, за които са получени средствата по ал. 1, той ги възстановява.

§ 7 от ПЗР на на ЗМИДВИП:

Личните пенсии, свързани с трудова дейност на лицата, които имат придобит осигурителен стаж след 31 декември 2018 г., но нямат подадено заявление по чл. 102, ал. 3 от КСО през 2019 г. и/или заявление по чл. 102, ал. 1 и 3 от КСО осигуряване в периода от 1 януари 2020 г. до 13 март 2020 г., се преизчисляват служебно, считано от 1 април 2020 г., с придобития от тях осигурителен стаж, положен след пенсионирането или след последното преизчисляване на пенсията.

§ 8 от ПЗР на на ЗМИДВИП:

През 2020 г.:

сроковете по чл. 123, ал. 1, т. 5, чл. 123е, ал. 5, чл.190, ал. 1 и 2 и чл. 252, ал. 3 от КСО се удължават до 30 септември 2020 г.

по време на действие на този закон сроковете по чл. 123а, ал. 8 от КСО спират да текат.

НАЙ-ВАЖНОТО ЗА ТЕБ В ИЗВЪНРЕДНАТА СИТУАЦИЯ - абонирай се и прочети:

► Коментара на Михаил Илиев: "Промени в трудовото законодателство, въведени със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г."

(продължение на предходния коментар: "Възможни действия на работодателите при извънредни ситуации от гледна точка на българското трудово законодателство"), публикуван в Рубрика "Безплатно")

►► Коментара на Димитър Бойчев: "Задължителни осигурителни вноски във връзка със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г."

(продължение на предходния коментар:"Задължителни осигурителни вноски във връзка с действия на работодателите в извънредни ситуации")

►►► Коментара на Димитър Бойчев: "Задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващите се лица във връзка с мерките за органичаване на епидемията от Коронавирус (COVID-19)"

►►►► Коментара на Людмила Мермерска: "Данъчно третиране по реда на ЗДДФЛ при изплащане на възнаграждения и обезщетения във връзка с действия на работодателите в извънредни ситуации"

(допълнен в съответствие с последните промени в Кодекса на труда)

►►►►► Коментара на адвокат Александра Атанасова: "Как следва се постъпи от изпълнител по договор в случая на форсмажорни обстоятелства?".

АБОНИРАЙ СЕ ТУК.