ЗДДФЛ. Формиране на определена база и облагане на чуждестранно лице по ДУК

ЗДДФЛ. Въпрос. Местно юридическо лице изплаща доходи по договор за управление и контрол (ДУК) на чуждестранно физическо лице. Лицето ефективно управлява местното дружество от България, тъй като работи от страната, има офис във фабриката, има наето жилище и прекарва около 1/3 от времето в България. В същото време центърът на жизнените му интереси е в чужбина, където е семейството му, има собственост и получава доходи и от там.

По какъв начин следва да се облага доходът на това лице? Може ли възнаграждение на чуждестранно лице по ДУК, което пребивава по-малко от 183 дни в рамките на 12 месеца да се облага като доход от трудови правоотношения по смисъла на т. 26, б. „з“ от § 1 от ДР на ЗДДФЛ, поради това, че е формирало „определена база“ и кога се счита, че е формирана такава?

Отговор: Иван Антонов, данъчен експерт

Актуално към 01.09.2020 г.

За разлика от местните физически лица, които са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в страната и в чужбина, чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България.

Чл. 8, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) определя, че доходите, които произтичат от стопанска дейност чрез определена база на територията на Република България или от разпореждане с имуществото на такава определена база, са от източник в Република България. По отношение на възнагражденията по договори за управление и контрол на предприятия, начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в Република България, е изрично посочено, че те са от източник в страната (чл. 8, ал. 6, т. 9 от ЗДДФЛ).

Първият въпрос, на който трябва да бъде отговорено, е дали лицето става местно физическо лице за данъчни цели на Република България.

На база на изложените във въпроса факти и обстоятелства може да се приеме, че отговорът е по-скоро „не“, тъй като не са налице предвидените в чл. 4 от ЗДДФЛ условия:

престоят на лицето в страната е под 183 дни през всеки 12-месечен период, а

центърът на жизнените му интереси е в чужбина, където е установено семейството му, където е собствеността му и от където получава други доходи.

Желателно е обаче този въпрос да бъде обект на периодичен мониторинг, тъй като данъчният статут на физическите лица не е статична категория, често може лесно да се измени и те да променят качеството си на „местно лице“ на дадена държава дори при относително малка промяна в техния живот. Например, ако семейството на лицето започне да го посещава регулярно по време на престоите му в Република България, това може даде аргументи да се твърди, центърът на жизнените интереси се намира в Република България. В крайна сметка може да се стигне до разрешаване на въпроса посредством правилата за „разкъсване на връзката“ (tie-breaker rules) съгласно чл. 4, ал. 2 на приложимата СИДДО.

Доколкото е установено, че лицето не е местно на Република България, вторият въпрос, на който трябва да се отговори, е дали това чуждестранно лице формира „определена база“ в страната.

Отговорът е от съществено значение за определяне на реда за облагане на чуждестранното лице – дали това ще е:

по общия ред на ЗДДФЛ или

с окончателен данък по реда на чл. 37 от ЗДДФЛ.

Когато чуждестранно физическо лице, което има определена база в страната, получава доходи от източник в Република България, облагането на тези доходи е по общия ред на ЗДДФЛ.

В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл. 50, ал. 2 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица следва да подават годишна данъчна декларация по чл. 50, ал. 1 от същия закон:

за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28, и

за доходите, подлежащи на облагане с патентен данък и/или данък върху таксиметров превоз на пътници по реда на Закона за местните данъци и такси, както и за доходите по чл. 13, ал. 1, т. 29,

в случаите по чл. 37а.

Когато обаче чуждестранно физическо лице няма определена база в страната, данъчното облагане на това лице е малко по-различно.

Чл. 37, ал. 1 от ЗДДФЛ предвижда, че изрично изброените в него категории доходи от източник в Република България, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, когато не са реализирани чрез определена база в страната, подлежат на облагане с окончателен данък. Доходите от управление и контрол и от участие в управителни и контролни органи на предприятия изрично са включени в обхвата на облагаемите с данък при източника доходи. С изключение на случаите по чл. 37, ал. 3 и 4 от ЗДДФЛ, окончателният данък за посочените в чл. 37, ал. 1 от ЗДДФЛ доходи се определя върху брутната сума на начислените/изплатените доходи и се удържа и внася от платеца.

Понятието „определена база“ е дефинирано в § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), към който ЗДДФЛ препраща.

„Определена база“ е:

определено място, чрез което чуждестранно физическо лице извършва цялостно или частично независими лични услуги или упражнява свободна професия в страната, като например архитектурно ателие, зъболекарски кабинет, адвокатска или друга кантора на консултант, офис на независим одитор или счетоводител;

трайно извършване на независими лични услуги или упражняване на свободна професия в страната, дори когато чуждестранно физическо лице не разполага с определено място.

Хубаво е да се знае, че концепцията за определена база съгласно българското вътрешно законодателство е малко по-различна от тази, използвана в СИДДО.

Обикновено вътрешните законодателства на държавите дефинират понятията „място на стопанска дейност“ и „определена база“ по по-широк и всеобхватен начин.

От своя страна СИДДО създава единна обща рамка и правна уредба на двете договарящи държави, ограничавайки по този начин по-широките дефиниции на вътрешните им законодателства.

Понятието „определена база“ в миналото е разглеждано във връзка с чл. 14 от Модела на Данъчна спогодба на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Чл. 14 е заличен от Модела на 29 април 2000 г. въз основа на доклад, озаглавен „Въпроси, свързани с чл. 14 от Модела на Данъчна спогодба на ОИСР“, приет от Комитета по данъчни въпроси на ОИСР по-рано същата година.

Това решение отразява факта, че няма съществени различия между концепцията за място на стопанска дейност, използвана в чл. 7, и определената база, използвана в чл. 14, както и в начините за изчисляване на печалбите и определянето на данъка при прилагането на чл. 7 и чл. 14. Ефектът от заличаването на чл. 14 е, че доходът, получен от професионални услуги с независим характер, понастоящем се уреждат от чл. 7 като доходи от стопанска дейност.

В конкретния случай, за да се потвърди или отхвърли наличието на определена база, следва да се уточнят и допълнителни въпроси относно:

престоя на лицето в България,

мястото, от което се извършва управлението,

има ли специални изисквания и особености в приложимата СИДДО и т.н.,

но въз основа на известните факти е по-вероятно да се приеме, че лицето е формирало такава база.

При определянето на това дали и кога е формирана определена база в Република България за чуждестранното физическо лице, следва да бъдат взети предвид всички разяснения на Коментара към чл. 5 на Модела на Данъчна спогодба на ОИСР по отношение на мястото на стопанска дейност. При всички случаи обаче определената база за чуждестранното физическо лице възниква „ретроактивно“, т.е. от момента, в който то е стартирало оказването на услугите по управление и контрол на българското дружество на територията на страната.

Следва да се отбележи, че съгласно § 1, т. 23, б. „з“ от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ за целите на облагането по този закон правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия, извън случаите по чл. 37, ал. 1, т. 9 (т.е. без формирана определена база) са приравнени на трудови правоотношения.

В този случай приложение по отношение на облагането на дохода ще намерят разпоредбите на чл. 24 и чл. 42 от ЗДДФЛ.

Вече по 2 е-броя месечно:

„ДАНЪЦИ И СЧЕТОВOДСТВО“

(в началото на месеца)

„ТРУД И ОСИГУРОВКИ“

(в средата на месеца)

ПРОМО ЦЕНИ до 31.12.2020

Абонирай се: ТУК