ЗКПО. Разходи за лекарства или доплащане за лечение в болнично заведение във връзка с CОVID-19

► Още стотици актуални публикации всяка година. Абонирай се.

ЗКПО. Въпрос. Във връзка с разрастващата се епидемия от корона вирус и нарастващия брой заболели дружеството ни иска да подпомогне работниците и служителите в случай, че заболеят и имат нужда от лекарства или доплащане за лечение в болнично заведение. Разходите, които ще се правят не са свързани със заплащане на тестове или други дейности, които са задължителни по силата на нормативни разпоредби.

Какво би било данъчното третиране на разходите, които ще се направят в полза на персонала?

Отговор: Румяна Йорданова, данъчен експерт

Актуално към 01.11.2020 г.

Счетоводните разходите, които прави на едно предприятие в хода на своята дейност могат да имат различно данъчно третиране в зависимост от това как ще бъдат квалифицирани и преценени спрямо нормите в данъчния закон.

За конкретни разходи Законът за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) не допуска признаването им за данъчни цели, а други при определени характеристики признава, като същевременно установява конкретно данъчно облагане или препраща към облагане по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

С разпоредбата на чл. 294 от Кодекса на труда (КТ) е определено, че работодателят може самостоятелно или съвместно с други органи и организации да осигурява на работниците и служителите различни социални придобивки, като същите не са изчерпателно изброени. Начинът на използването на средствата за социално-битовото и културното обслужване се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите (чл. 293 от КТ).

Тази възможност, която предоставя КТ на един работодател, за данъчни цели се разглежда и в ЗКПО. В данъчния закон, законодателят е дал определение за разходи за социални придобивки, предоставени в натура, които се признават за данъчни цели, но ги е отграничил със самостоятелно определение.

Според § 1, т. 34 от допълнителните разпоредби на ЗКПО "социални разходи, предоставени в натура" са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквото и да е форма по отношение на получените социални придобивки.

На основание чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица). Социалните разходи в натура са признати за данъчни цели по смисъла на чл. 206 от ЗКПО, при спазване на принципа за документална обоснованост съгласно изискванията на чл. 10 от закона.

Както се посочи по-горе в чл. 294 от КТ възможностите за предоставяне на социални придобивки не са посочени изчерпателно, поради което е възможно при решение:

на общото събрание или

от ръководството на предприятието

да се предоставят права за поемане на разноски, свързани с лечение на наетия персонал или закупуване на лекарства на заболели или други социални придобивки в зависимост от обхвата на социалната програма на предприятието-работодател.

При определянето на коментираните разходите като социални в натура по смисъла на ЗКПО, е необходимо да се има предвид, че при предоставянето на социалната придобивка, трябва бъде спазен принципът на общодостъпност. Спазването на този принцип изисква всички наети лица да могат да се възползват от предвидената социална придобивка.

На практика общото събрание на колектива може да вземе решение за поемане на разходи за лекарства или подпомагане при боледуване във връзка с корона вирус, което ръководството на предприятието да оформи със съответен документ.

Законът също така позволява работодателят да издаде заповед за условията за ползване на коментираните социални придобивки.

Важно е и при двата подхода да има ясни критерии относно ползването на придобивката:

вид,

обхват,

стойностен лимит,

как ще бъде получена,

документиране и други.

Тъй като не всеки ще се разболее от този вирус, както и е възможно заболяването да протече с различна тежест и различна нужда от подпомагане със социална придобивка е възможно да се даде алтернатива, например като се включи и друг вид сезонно заболяване.

Считам, че определянето на само един вид придобивка, свързана само с Ковид 19, която по право е насочена към всички наети в предприятието с еднакъв стойностен лимит няма да е нарушение на изискването за общодостъпност.

На основание изложеното, ако :

заплащането на болничен престой на заболели работници и служители и

заплащането на лекарства

е пряко от предприятието към доставчиците на медицински услуги и лекарства при условията на общодостъпност, следва да се приеме, че са налице социални придобивки в натура.

Тук е нужно да се обърне внимание на изискването социалните придобивки да се предоставят в натура, т.е. между наето лице и работодател да няма парични взаимоотношения.

Социалните придобивки, които са предвидени за ползване по реда на чл. 294 от КТ от работниците и служителите и след това изплатени от работодателя при представяне на първични счетоводни документи от наетите лица, т.е. когато са налице финансови взаимоотношения под каквато и да е форма, не представляват социални разходи в натура по смисъла на ЗКПО. Те са социални разходи, но не са предоставени в натура. Поради тази причина същите не са облагаеми с данък върху разходите по реда на чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО.

За социалните разходи, които не са предоставени в натура, приложение намира разпоредбата на чл. 205 от ЗКПО. Тя регламентира, че социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическо лице, се облагат при условията и по реда на ЗДДФЛ.

Съгласно ал. 1 на чл. 24 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2 на същата норма.

В т. 10 от ал. 2 на чл. 24 от ЗДДФЛ е посочено, че в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват еднократните помощи за лечение, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи - до стойността на лечението.

Съгласно този текст на закона е необходимо на работодателя да се предоставят документи – фактури, платежни документи и други, удостоверяващи стойността на лечението на работник или служител като основание за начисляването на разходите и в същото време разграничаването им от други плащания в полза на наетите лица, които не са организирани и оформени като социални придобивки по смисъла на определението, дадено в ЗКПО.

Извън правилата на социалните придобивки, представяни в натура, както и прилагането на чл. 205 от ЗКПО във връзка с чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ е възможно работодателят да прецени изплащането на парични суми за подпомагане на наетите лица в случаите на заболяване и нужда от лечение. В тези случаи стойността на помощта ще е облагаем доход по смисъла на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ и подлежи на облагане по общия ред, предвиден в ЗДДФЛ за облагане на доходите от трудови правоотношения.