Резюме на измененията на ДОПК, обнародвани в ДВ. бр. 105 от 11.12.2020 г.
Най-актуалното, винаги - TITA.BG
Резюме на измененията на ДОПК, обнародвани в ДВ. бр. 105 от 11.12.2020 г.
Александра Атанасова, адвокат
Актуално към 11.12.2020 г.
В „Държавен вестник“ бр. 105 от 11.12.2020 г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ЗИД ДОПК), с който са направени множество промени, насочен към:
- прецизиране на моменти, свързани с териториалната компетентност на органите по приходите при извършване на контролни функции (промени в чл. 7 и чл.12);
- конституиране на представител в производство по ДОПК, когато в юридическото лице липсва такъв или поради смърт на представляващия не могат да се извършат действия по ДОПК (чл. 11, ал. 2);
- усъвършенстване на възможностите за ползване на документи в електронен вид;
- промени, свързани с контрола върху стоки с висок фискален риск;
- промени, свързани с действията на публичните изпълнители.
Най-съществени промени са свързани със съдебното обжалване на нищожен ревизионен акт - РА (чл. 160, ал. 5 - нова). В този случай, ако съдът обяви един РА за нищожен се прилага чл. 173, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, а именно съдът може да реши въпроса по същество или да изпрати преписката на компетентния орган със задължителни указания.
Досега съдът нямаше възможност да върне преписката, а само прогласяваше РА за нищожен, когато намери основания за това.
Съществена промяна има и в чл. 169 от ДОПК, като се създава ал. 3б, в сила от 01.05.2021 г., а именно:
С постъпила сума по сметката на публичния изпълнител за погасяване на предявени за събиране публични вземания се погасява задължението, срокът за внасяне на което изтича най-рано към датата на плащането. Погасяват се съразмерно публичните задължения, срокът на които изтича на една и съща дата.
Важни промени има в института на абсолютната погасителна давност (чл. 171, ал. 2 от ДОПК), като се разширяват случаите, при които спира да тече абсолютната погасителна давност, като се включени вече и следните случаи:
- вземането е предявено в производство по несъстоятелност,
- образувано е наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.
Досега абсолютната погасителна давност спираше да тече само в три случая, които са запазени, но към тях са добавени новите два.
Отменен е текстът на чл. 175, ал. 2,т. 3, съгласно който се начисляваха лихви за задължения на чуждестранно лице, подлежащи на удържане при източника до датата на доказване на наличието на основания за плащане на СИДДО. Едновременно с това е въведена нова разпоредба - чл. 275а „Прилагане на СИДДО без основание“ - който не внесе или внесе в по-малък размер данък съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане или Закона за данъците върху доходите на физическите лица в установения срок за внасяне на данъка, без да са удостоверени основанията за прилагане на СИДДО, се наказва:
- с глоба - за физическите лица, или
- с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци,
в размер 5 на сто от размера на невнесения данък, но не повече от 15 000 лв.
Законът влиза в сила от 01.01.2021г., с изключение на отделни текстове (вж § 72 от ПЗР на закона).
Очаквайте обстоен коментар на промените в ДОПК в януарския брой на е-сп. Данъци ТИТА/Издание Данъци и счетоводство.