ДОПК. Относно уведомленията по чл. 143ш от ДОПК

► Още стотици актуални публикации всяка година. Абонирай се.

ДОПК. Въпрос. Българско дружество е собственост на френска фирма и е съставно предприятие, което е част от многонационална група предприятия (МГП). Сумата на приходите на групата надвишава 1466872500 лева, но поради липса на добра комуникация между местното дружество и фирмата майка не са подавани уведомления по чл. 143ш от ДОПК през нито една от годините от 2016 г. до сега.

Може ли тези уведомления по чл. 143ш от ДОПК за 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. да се подадат сега през 2020 г.?
Ще бъде ли санкционирано дружеството за по-късното подаване на тези уведомления - в чл. 278а, т. 4 от ДОПК е написано: „Съставно предприятие, което не изпълни задължението си за уведомяване по чл. 143ш, се наказва с имуществена санкция в размер от 50 000 до 150 000 лв., а при повторно нарушение - от 100 000 до 200 000 лв.“ В текста лисва думичката в „срок“ т.е. дали санкцията е само за „неизпълнение на задължението“ или е за „неизпълнението на задължението в срок“?
Ако има санкция във връзка с неподаването на тези уведомления по чл. 143ш от ДОПК, какъв е давностният срок за нейното налагане и отпадане?
До края на текущата 2020 г. дружеството подава уведомление за 2019 г. или за 2020 г., защото резултатите на МГП за 2020 г. все още не са ясни и може да се окаже, че изискуемият оборот за подаване от 1466872500 лева не е достигнат.

Отговор: Иван Антонов, данъчен експерт

Актуално към 17.12.2020 г.

Чл. 143ш от ДОПК предвижда задължение за всички български съставни предприятия, които са част от многонационални групи предприятия (МГП), да подават специално уведомление до изпълнителния директор на НАП във връзка с автоматичния обмен на отчети по държави.

Уведомлението следва да се подава ежегодно, в срок до края на отчетната финансова година на крайното предприятие майка на МГП. В повечето случаи това е краят на съответната календарна година.

Целта на уведомлението е данъчната администрация да получи информация относно това:

кои български дружества са съставни предприятия, част от МГП,

тяхната роля, както и

кое предприятие от групата ще подаде отчет по държави.

Уведомлението по чл. 143ш от ДОПК е функция на предоставянето на отчет на държави съгласно чл. 143ф от ДОПК и се подава, когато сумата на приходите на групата съгласно консолидирания финансов отчет надвишава 1 466 872 500 лв. за данъчната година, предхождаща отчетната данъчна година. Само по себе си то не е от съществено значение за автоматичния обмен на информация на отчети по държави, тъй като тази информация не се обменя, а ролята му е да подпомага контрола по спазването на задължения от страна на МГП.

За да бъде гарантирано подаването на уведомления по чл. 143ш от ДОПК, законът предвижда значителна по размер имуществена санкция, като аргументите за това са, че задължените лица са част от МГП с огромни приходи на консолидирана основа и това че автоматичният обмен на отчети по държави е важен в международен план.

Чл. 278а, ал. 4 от ДОПК урежда административнонаказателната отговорност в случаите на неизпълнение на това задължение:

„Съставно предприятие, което не изпълни задължението си за уведомяване по чл. 143ш, се наказва с имуществена санкция в размер от 50 000 до 150 000 лв., а при повторно нарушение - от 100 000 до 200 000 лв.“

По първи въпрос:

Да, уведомлението по чл. 143ш от ДОПК може и трябва да бъде подадено за предходните години, за които това не е направено.

По втори въпрос:

Начинът, по който е формулирана разпоредбата на чл. 278а, ал. 4 от ДОПК, действително не е прецизен и дава възможности за различно тълкуване. Логично възниква въпросът дали разпоредбата:

обхваща само случаите, в които има цялостно неизпълнение на задължението за подаване на уведомление, или

включва и случаите, в които уведомление по чл. 143ш от ДОПК е подадено, но това не е станало в предвидения от закона срок.

Трудно може да бъде даден еднозначен отговор на този въпрос, тъй като могат да бъдат приведени аргументи и в двете посоки.

Формулировката „съставно предприятие, което не изпълни задължението си за уведомяване“ може да бъде тълкувана по различен начин в контекста на уведомление по чл. 143ш от ДОПК, което е подадено след срок.

От формална гледна точка задължението за уведомяване е изпълнено, макар това да е след предвидения законов срок, поради което не са налице основания за налагане на административнонаказателна отговорност, тъй като фактическият състав на нарушението не е налице.

Задължението за уведомяване се състои от няколко елемента:

- ред, по който трябва да бъде извършено уведомяването,

- форма, в която трябва да бъде уведомлението по чл. 143ш от ДОПК,

- срок, в който трябва да бъде извършено уведомяването, и т.н.,

и в този смисъл неподаването на уведомление в срок е неизпълнение на предвиденото в закона задължение, следователно има основания за налагане на административнонаказателна отговорност.

Следва да се отбележи и разликата с формулировката на други подобни разпоредби, например чл. 278а, ал. 1 или чл. 278в, ал. 1 от ДОПК, където изрично е посочено, че изпълнението на съответното задължение не е в предвидения от закона срок. Това дава сериозно основание да се даде преимущество на първата посочена интерпретация.

Независимо от това кое тълкуване ще се приеме за вярно, практиката на НАП към настоящия момент е да не се търси налагането на административнонаказателна отговорност от съставните предприятия, които са закъснели с подаване на уведомление по чл. 143ш от ДОПК.

Причините за това са, че задълженията за подаване на отчети по държави и съпътстващите ги уведомления са сравнително нови, течът на данни през 2019 г. оказа негативно въздействие върху всички проекти за автоматичен обмен на информация, а имуществените санкции са значителни по размер. В много случаи, в които е констатирано закъсняло подаване на уведомление, до съставните предприятия са изпратени електронни съобщения, с които са уведомявани за това обстоятелство и се дава сигнал, че приходната администрация е констатирала нарушението и при последващо такова евентуално е възможно да бъде потърсена отговорност. Допълнителен аргумент за този благоприятен за данъчнозадължените лица подход е, че има основания нарушенията да се определят за маловажни предвид установената съдебна практика, както и общото становище на изпълнителния директор на НАП№20-00-116/14.06.2016 г. относно критериите за определяне на маловажност на извършеното административно нарушение при неподадени в срок декларации.

Във всички случаи препоръката е уведомлението по чл. 143ш от ДОПК да бъде подадено, дори това да е след законовия срок, тъй като контролът по спазване на това задължение и установяване на нарушенията са сравнително лесни.

По трети въпрос:

Приложение в този случай намират общите правила на Закона за административните нарушения и наказания. В чл. 34, ал. 1 от цитирания закон е предвидено, че не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли две години от извършване на нарушението.

По четвърти въпрос:

В така описаната хипотеза уведомлението по чл. 143ш от ДОПК, което се подава през 2020 г., се отнася за отчетната данъчна 2020 година на МГП, подава се, защото през отчетната данъчна 2019 г. сумата на приходите на групата съгласно консолидирания финансов отчет надвишава 1 466 872 500 лв. за данъчната година, а самият отчет по държави на МГП за 2020 г. ще бъде подаден до края на 2021 г.

Съгласно чл. 143ш от ДОПК уведомлението се подава в срок до последния ден на отчетната данъчна година на МГП. Отчетната данъчна година на МГП е данъчната година, за която финансовите и оперативните резултати са отразени в отчета по държави (§ 1, т. 42 от ДР на ДОПК). Данъчна година е период, за който крайното предприятие майка на МГП изготвя своите финансови отчети (§ 1, т. 41 от ДР на ДОПК).

Отчетната данъчна година на МГП може да не съвпада с календарната година, тъй като се определя от периода за изготвяне на финансови отчетни на крайното предприятие майка. В зависимост от юрисдикцията, на която крайното предприятие майка е местно лице за данъчни цели, е възможно отчетната данъчна година да обхваща период, който започва и завършва в две различни календарни години (например от 1 юли 2016 г. до 30 юни 2017 г. или от 6 април 2016 г. до 5 април 2017 г.).