ЗДДФЛ. Данъчно третиране при наследяване на дял

► Още стотици актуални публикации всяка година. Абонирай се.

ЗДДФЛ. Въпрос. В ООД има трима съдружника - баща и двама сина. Бащата почина и дяловете се разпределят мeжду наследниците. Съпругата на починалия съдружник е наследник, но не е съдружник в дружеството.

Получените дялове считат ли се за необлагаем доход по чл. 13 ал. 2 от ЗДДФЛ за синовете и съпругата?

Отговор: Даниела Петкова, данъчен експерт

Актуално към 11.12.2020 г.

При смърт на съдружник участието му в дружеството се прекратява, като обект на наследяване е само притежаваният от наследодателя дружествен дял (чл. 129, ал. 1 от изрично уговорено в Търговския закон - ТЗ). Следователно правото на наследяване на дружествен дял е изрично уговорено в ТЗ и възниква при настъпването на юридическото събитие – смърт на съдружник.

Наследеният дружествен дял е онази част от имуществото на дружеството, която е съразмерна на дела на наследодателя в капитала на дружеството (чл. 125, ал. 3 от ТЗ).

Това означава, че притежаването на дялове по наследство обуславя единствено правото на вземане от имуществото на дружеството, т.е. правото на наследника да получи равностойността на дяловете.

І. Когато наследникът има качеството и на съдружник в дружеството с ограничена отговорност:

Когато наследниците са едновременно и съдружници в дружеството с ограничена отговорност, те наследяват дружествените дялове на своя наследодател, с което само се увеличава тяхното дяловото участие в дружеството, без да е необходимо съгласието на другите съдружници.

По отношение на данъчното третиране на получените от наследниците дружествени дялове следва да се има предвид разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗДДФЛ, според която не се смята за доход полученото имущество по наследство.

Доколкото дружественият дял се включва в наследствената маса след смъртта на съдружника (възможността за наследяване е изрично уговорена в чл. 129, ал. 1 от ТЗ), паричната му равностойност се третира като имущество, получено по наследство, и съответно не се счита за доход на основание чл. 13, ал. 2 от ЗДДФЛ, т.е. не подлежи на облагане с данък.

Лицата, получили необлагаеми доходи не са задължени да подават годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

При условие че желаят, на основание чл. 50а от ЗДДФЛ, физическите лица (наследниците) могат да декларират полученото имущество по наследство, като за целта следва да попълнят Приложение № 13 (образец 2013) на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, която се подава в срок до 30 април на следващата година.

ІІ. Когато наследникът няма качеството и на съдружник в дружеството с ограничена отговорност:

При смърт на съдружник в дружество с ограничена отговорност имуществените му права - дяловете от капитала - се наследяват, но не и правото на членство.

Правото на членство е регламентирано като:

право на участие в управлението на дружеството, в разпределението на печалбата,

право на сведение за хода на дружествените дела, на преглеждане на книжата на дружеството и

право на ликвидационен дял (чл. 123 от ТЗ).

За разлика от имуществените права, които могат да се наследяват, личните неимуществените права, каквито са например членствените права в ООД, не преминават върху наследниците на починалия съдружник.

Наследникът би могъл да придобие качеството на съдружник след решение на общото събрание на дружеството, т.е. по отношение на правото на членство спрямо наследникът се прилага редът за приемане на нови съдружници.

Когато след смъртта на съдружника:

общото събрание на дружеството откаже да приеме наследниците за съдружници или

те не заявят желание да бъдат приети за съдружници,

за наследниците възниква правото да получат единствено паричната равностойност на наследените от тях дружествени дялове. На основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ паричната равностойност се определя съобразно баланса на дружеството към края на месеца, през който е настъпило прекратяването (смъртта на съдружника).

Възможно ли е паричната равностойност на наследените дялове да се третира като ликвидационен дял или дивидент?

Съгласно т. 6 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ разпределението на дял от имуществото на едно лице при прекратяването му в полза на друго лице или при прекратяване на членството на това друго лице е „ликвидационен дял”.

Следва да се има предвид, че:

изплащането на равностойността на дружествен дял на наследник на починал съдружник в търговско дружество,

както и на дял от годишната печалба на дружеството за времето до прекратяване на членството на наследодателя,

не представлява изплащане на ликвидационен дял на съдружник. Аргумент за това е обстоятелството, че наследникът на починалия съдружник не може да прекрати членство в дружеството на своя наследодател, доколкото няма качеството на съдружник в същото това дружество.

Изплащането на равностойността на дружествен дял на наследник не може да се определи и като изплащане на дивидент по смисъла на разпоредбата на § 1, т. 5 от ДР на ЗДДФЛ.

Предвид това, изплащането на равностойността на дружествен дял на наследник на починал съдружник в търговско дружество представлява получаване на имущество по наследство и не се смята за доход на основание чл. 13, ал. 2 от ЗДДФЛ.