Относно облагане на доходи на починал служител, изплатени на наследниците след датата на смъртта

TITA.BG | Данъци | Счетоводство | Осигуровки | Труд

 

Извънредно безплатна публикация: ДАНЪЦИ

 

Абонирай се за е-бюлетина ни ► ТУК

Казус. Физическо лице, назначено по трудов договор, е починало на 13.11.2020 г. За последния работен месец предприятието е начислило следните суми:

 

  1. Суми за отработените през месец ноември 2020 г. работни дни и платен отпуск: 1000 лв.
  2. Обезщетение по чл. 224 от Кодекса на труда (КТ) за неизползван отпуск – 1200 лв.
  3. Обезщетение по чл. 222 ал. 3 при пенсиониране – 6 000 лв.
  4. Общо начислени доходи: 8 200 лв.

Програмата за заплати прави следните удръжки на лицето:

 

  1. Удръжка за осигурителни вноски в размер общо на 137.80 лв.
  2. Облагаемата данъчна основа е 2062.20 лв. и включва трудовото възнаграждение и обезщетението по чл. 224 от КТ, от които са приспаднати личните осигурителни вноски. Обезщетението по чл. 222 ал. 3 от КТ не е включено в данъчната основа.
  3. Авансовият данък по чл. 42, ал.1 от ЗДДФЛ е в размер на 206.22 лв.

Възнаграждението на починалия служител за м.11.2020 г. е изплатено на наследниците на 29.12.2020 г., на които е разпределена по равно сумата от 7855.98 лв.

 

Въпроси:

 

  1. Правилно ли е формирана данъчната основа на лицето в размер на 2062.20 лв. лв.?
  2. Авансовият данък, в размер на 206.22 лв., правилно ли е удържан?
  3. Трябва ли възнаграждението, което е изплатено на наследниците на 29.12.2020 г., да се включи в Справката по чл. 73, ал. 6?
  4. Възможна ли е корекция при допусната грешка в данъчното облагане на дохода на лицето, тъй като данъкът е деклариран?

 

Отговор: Даниела Петкова, данъчен експерт

 

Актуално към 20.02.2021 г.

 

Относно формирането на месечната данъчна основа за месец ноември 2020 г. и задължението за удържане на авансов данък по чл. 42 от ЗДДФЛ:

 

Облагаемият доход от трудови правоотношения включва:

 

  • трудовото възнаграждение и
  • всички други плащания в пари и/или в натура, изплатени от работодателя или за негова сметка,

с изключение на доходите, посочени в разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ (чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ).

 

В разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 8 от ЗДДФЛ изрично е посочено като необлагаем доход обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодексе на труда (КТ), поради което сумата в размер на 6 000 лв. не следва да се включва при определяне на облагаемия доход за месец ноември 2020 г. (Върху това обезщетение не се дължат и осигурителни вноски – чл. 1, ал. 8, т. 7 от Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски - НЕДВДОВ.)

 

Облагаемият доход за месеца е в размер на 2200 лв. и се формира от:

 

  • начисленото трудово възнаграждение - 1000 лв. (отработените дни за м. ноември и платен отпуск) и
  • обезщетението по чл. 224 от КТ за неизползван отпуск - 1200 лв., доколкото същото не е посочено като необлагаем доход в разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ. (Върху това обезщетение обаче не се дължат осигурителни вноски – чл. 1, ал. 8, т. 7 от НЕДВДОВ.)

 

Месечната данъчна основа за месец ноември 2020 г. се определя като от облагаемия доход, начислен за съответния месец – 2200 лв.., се приспаднат задължителните осигурителни вноски по КСО и ЗЗО, удържани от работодателя - 137.80 лв. Така формираната месечна данъчна основа работодателят следва да обложи с авансов данък по чл. 42 от ЗДДФЛ, чиято ставка е 10 на сто. Определеният авансов данък следва да се удържи от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец и следва да се внесе в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е удържан.

 

От гореизложеното може да се направи изводът, че работодателят правилно е формирал месечната данъчна основа за месец ноември 2020 г. – 2062.20 лв. (2200 лв. - 137.80 лв.), съответно вярно е определил размера на авансовия данък – 206.22 лв.

 

Следва да се има предвид, че за работодателя би възникнало задължение да удържи така определения авансов данък само при условие че облагаемият доход беше изплатен до датата на смъртта на служителя, т.е. до 13.11.2020 г. В тази именно хипотеза изплатеният доход би се третирал като доход от трудово правоотношение и би възникнало задължение за удържане на авансов данък.

 

Начисленият облагаем доход за месец ноември 2020 г. е изплатен след датата на смъртта на служителя.

 

Това означава, че изплатените от дружеството суми не представляват облагаем доход от трудово правоотношение за починалия служител, доколкото доходът не е придобит от него до датата на смъртта му.

 

От друга страна няма нормативно основание изплатените суми на наследниците на починалото лице да бъдат обложени с авансов данък от работодателя като доходи от трудови правоотношения.

 

Ето защо начисленият авансов данък по чл. 42 от ЗДДФЛ в размер на 206.22 лв. не е следвало да се удържа от работодателя при изплащане на сумите на наследниците, съответно същият се явява недължимо внесен. Дружеството е следвало да изплати на наследниците сумата от 8062.20 лв. (начисленото възнаграждение за месец ноември 2020 г. в размер на 8200 лв., намалено с удържаните задължителни осигуровки в размер на 137.80 лв.).

 

По своята правна същност изплатените след датата на смъртта суми представляват към момента на откриване на наследството вземане на наследодателя. 

 

Предвид разпоредбата на чл. 30 от Закона за местни данъци и такси (ЗМДТ) наследственото имущество включва не само притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи, но и вземанията и задълженията към момента на откриване на наследството. Възнаграждението за последния изработен месец –1000 лв. и обезщетенията по чл. 224 от КТ - 1200 лв. и по чл. 222, ал. 3 от КТ – 6000 лв., доколкото са изплатени след датата на смъртта на служителя, се третират като имущество, получено по наследство.

 

Това имущество на основание чл. 13, ал. 2 от ЗДДФЛ не се смята за доход, съответно не подлежи на облагане с данък по ЗДДФЛ.

 

Относно отразяването на изплатените на наследниците суми в Справката по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ:

 

Предвид разпоредбата чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ работодателят следва да изготви справка по образец за изплатените през годината облагаеми доходи от трудови правоотношения и за удържания през годината данък и задължителни осигурителни вноски на починалия служител.

 

Изплатените суми на наследниците нямат характер на доходи от трудови правоотношения, съответно не следва да се посочват от работодателя в справката по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ. Това означава, че дружеството следва да посочи като „Облагаем доход” в колона 3, ред 1 на Справката по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ всички облагаеми доходи от трудови правоотношения, които са изплатени от 1 януари до датата на смъртта на служителя.

 

В тази сума не се включва облагаемият доход за месец ноември 2020 г. (2200 лв.), доколкото същият е изплатен след датата на смъртта на служителя и не се третира като доход от трудово правоотношение. Удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски за месец ноември 2020 г. в размер на 137.80 лв. следва да се посочат в колона 4, ред 1 на Справката по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ, тъй като се явяват правилно начислени и дължими.

 

Относно удържания и внесен без основание авансов данък за месец ноември в размер на 206.22 лв.:

 

Към датата на смъртта на служителя (13.11.2020 г.) трудовото правоотношение се прекратява. Дружество не е работодател по основно трудово правоотношение към 31 декември, съответно няма правна възможност да направи годишно преизчисляване на данъка до 31 януари на следващата година и да възстанови надвнесения данък.

 

В тази връзка общият размер на удържания през годината авансов данък, който включва и удържания авансов данък за месец ноември 2020 г. в размер на 206.22 лв., следва да се посочи:

 

  • в колона 7, ред 1 „Авансов данък по чл. 42 от ЗДДФЛ” и

Чрез така попълнената справка работодателят предоставя информация за надвнесения данък за доходите от трудови правоотношения, за който наследниците биха претендирали за възстановяване пред НАП.

 

Относно възстановяването на удържания от работодателя авансов данък по чл. 42, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 206.22 лв.:

 

На основание чл. 128, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) наследниците на починалия служител могат да подадат в НАП искане за прихващане или възстановяване на недължимо платения данък. Искането се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго.

 

Възможен е и друг ред на възстановяване на надвесения данък. На основание чл. 50, ал. 9 от ЗДДФЛ наследниците могат да подадат годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ (образец 2001в) за доходите на починалото лице, като попълнят Приложение №1 - Доходи от трудови правоотношения (образец 2011). За целта наследниците могат да поискат от работодателя издаването на служебна бележка по чл. 45, ал. 1 от ЗДДФЛ за изплатените доходи от трудови правоотношения на наследодателя и удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски.

 

При попълване на част І, ред 1, колона 3 от Приложение № 1 наследниците следва да посочат всички облагаеми доходи от трудови правоотношения, изплатени на наследодателя до датата на смъртта. Съответно на ред 2, колона 3 следва да отразят удържаните от работодателя за сметка на лицето задължителни осигурителни вноски включително и тези, начислени за месец ноември 2020 г. (137, 80 лв.). На ред 1, част 2 се посочва общият размер на удържания авансов данък, който включва и удържаният данък за месец ноември в размер на 206.22 лв.

 

Така формираният наднесен данък се възстановяване на наследниците по реда на чл. 128-130 от ДОПК по посочената от тях банкова сметка.

 

Следва да се има предвид, че в декларацията се посочват само доходи, които са придобити от наследодателя до датата на смъртта му и които на основание чл. 50 от ЗДДФЛ подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация. Подадената в срок декларация от един наследник се ползва и от другите наследници.

 

Относно отразяването на изплатените на наследниците суми в справката по чл. 73, ал.1 от ЗДДФЛ:

 

В разпоредбата на чл. 73, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ изрично са изброени кои необлагаеми доходи по чл. 13 от ЗДДФЛ се включват в тази справка. Изплатеното имущество по наследство, по завет и дарение, както и полученото имущество с възстановено право на собственост, т.е. имуществото по чл. 13, ал. 2 от ЗДДФЛ не е сред изрично посочените.

 

Предвид това предприятието няма задължение да посочи изплатените суми на наследниците в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Назад