ЗКПО. Разходи за социални придобивки, предоставяни само на служителите, живеещи в България

TITA.BG | Данъци | Счетоводство | Осигуровки | Труд

Всеки първи понеделник от месеца безплатна публикация: ДАНЪЦИ

Абонирай се за е-бюлетина ни ► ТУК

ЗКПО. Въпрос. Българско търговско дружество осъществява дейност в България, като предоставя IT услуги на местни и чуждестранни компании. Поради обявената извънредна епидемична обстановка в страната, дружеството насърчава служителите си, чиято трудова дейност позволява, да работят от разстояние. Някои от служителите са български граждани с постоянен адрес на местоживеене на територията на друга държава. Те извършват трудовата дейност от разстояние, от адреса на своето местожителство. Дружеството предоставя на своите служители различни социални придобивки (ваучери за храна и др.). За няколко служители, които изпълняват трудовите си функции в чужбина обаче, е налице обективна невъзможност да използват тези социални придобивки.

Въпроси:

Разходите за социални придобивки, предоставяни само на служителите, които живеят в България, представляват ли социални разходи?
Възможно ли е предприятието да използва реда за освобождаване от облагане с данък на социалните разходи?

Отговор: Кети Славова, данъчен експерт

Актуално към 01.06.2021 г.

Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работниците и служители и лицата по договор за управление и контрол (наети лица).

Критериите, които трябва да са изпълнени едновременно, за да могат определени социални придобивки да се третират по реда и условията на част четвърта от ЗКПО „Данък върху разходите“, могат да бъдат изведени от легалната дефиниция на „социални разходи, предоставени в натура”, съдържаща се в т. 34 на § 1 от ДР на ЗКПО.

Съгласно § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО „социални разходи, предоставени в натура“ са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса за труда (КТ) и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол (наети лица). Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и наетите лица са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.

В посочената по-горе дефиниция следва да се разграничат две хипотези:

първата е свързана с това дали са налице социални разходи, а

втората – ако са налице, дали са предоставени в натура.

Едно от изискванията, за да са налице социални разходи, е социалните придобивки да са достъпни за всички наети лица. За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях.

В описания случай, за да е налице изпълнение на изискването за „общодостъпност“ на социалните придобивки, поставено в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, е необходимо на няколкото наети лица, които живеят в чужбина и за които е налице обективна невъзможност да използват предоставените социални придобивки да се предложи или:

друг вид социална придобивка в съпоставим размер, или

да се изплати нейната парична равностойност.

В хипотезата, когато социалната придобивка се предоставя в пари, се създават парични взаимоотношения между работодателя и наетите лица, съответно е приложима разпоредбата на чл. 205 от ЗКПО, съгласно която социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическо лице, се облагат при условията и по реда на ЗДДФЛ.

При условие, че на всички наети лица се предоставя възможност да ползват социални придобивки в съпоставим размер (например под формата на средства за храна), а те от своя страна са избрали по какъв начин да се възползват от нея (например чрез ваучери за храна или чрез пари), е налице социален разход по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, а данъчното облагане на този разход е обусловено от това:

каква част от него е предоставена в натура и

каква част от него е предоставена в пари.

В зависимост от характера на предоставените социални разходи и ако същите са предоставени в натура е възможно освобождаване от облагане с данък върху разходите. Трябва обаче да са изпълнени условията, посочени в чл. 208, 209 и 210 от ЗКПО.