ЗДДС. Прилагане на режима обслужване на едно гише (OSS)

TITA.BG | Данъци | Счетоводство | Осигуровки | Труд

Всеки първи понеделник от месеца безплатна публикация: ДАНЪЦИ

Абонирай се за е-бюлетина ни ► ТУК

ЗДДС. Въпрос. Фирма „Х“ се занимава с търговия на стоки в България и извън страната като продажбите са през Амазон - Германия. Има регистрация по ЗДДС в България и в Германия. Има постоянен обект само България и МСД е също само в България. Оборотите са следните:

- за 2020 г. - 2600 лв. за продажби от склада в Германия на територията на Германия; 400 лв. дистанционни продажби от България, изпратени към физически лица в Германия; 13 000 лв. - продажби на територията на България;

- за 2021 г. към 31.05.2021 г. - 5600 лв. за продажби от склада в Германия на територията на Германия; 414 лв. дистанционни продажби от България изпратени към физически лица в Германия; 13 000 лв. - продажби на територията на България.

Въпроси:

При тези видове обороти дружеството подлежи ли на задължителна регистрация по OSS? Кои обороти трябва да се следят за превишаваме на 10 000 евро? Само за тези стоки, които се изпращат от България към крайни клиенти физически лица в ЕС или заедно и с тези, които се изпращат от склад в Германия към крайни клиенти физически лица? Ако се наложи дружеството да се регистрира по OSS ще трябва ли да се запази регистрацията по ДДС в Германия, за да може да се придобива стоката от България в Германия без да се начислява ДДС и последващите продажби в Германия и като цяло в ЕС само през OSS в България ли ще се декларират или пак в декларацията по ДДС в Германия?

До момента за продажбите през немския VAT сe подава ДДС в Германия, а за продажбите на територията на България и такива, които се изпращат от България към други страни в ЕС сe подава ДДС в България. Дали трябва нещо да се промени и кога евентуално дружеството би имало задължение за регистрация по OSS или може да продължи по начина, по който дасега се работи и само при достигане на обороти за дистанционни продажби над 10 000 евро да се предприеме регистрация по OSS в България?

Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт

Актуално към 01.07.2021 г.

Чрез електронната система за обслужване на едно гише - one-stop shop (OSS) данъчно задължените лица, извъpшвaщи вътреобщностни дистанционни продажби на стоки и доставки на услуги към крайни клиенти с място на изпълнение в друга държава членка могат да я използват като за целта се регистрират за прилагането на режим в Съюза. Това е право на лицето, а не задължение. На лицата регистрирали се за прилагането на този режим не им се налага да се регистрират във всяка една държава членка, в която е местоизпълнението на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки и доставки на услуги към крайни клиенти доставката.

За да се определи една доставка като вътреобщностна дистанционна продажба на стоки е необходимо да са изпълнени едновременно условията, посочени в чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, а именно:

стоките се изпращат или транспортират от доставчика или от негово име, включително когато доставчикът се намесва непряко в изпращането или транспортирането на стоките от територията на държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя;

получател по доставката е данъчно незадължено лице; за данъчно незадължено лице се счита и данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което няма задължение да начислява ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва, а по отношение на акцизните стоки, съгласно чл. 14, ал. 2 от ЗДДС получателят следва да е данъчно незадължено физическо лице или лице по чл. 173, ал. 5 и 6, т. 1 от ЗДДС.

стоките са произведени на територията на Европейския съюз или са допуснати за свободно обращение с изключение на нови превозни средства, стоки, които се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика или стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети (стоки, облагани по схемата на маржа).

Видно от разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС едно от условията, за да се определи една доставка като вътреобщностна дистанционна продажба на стоки е необходимо стоките да се изпращат или транспортират:

от територията на една държава членка

до територията на друга държава членка.

Поради това стоките, които се намират в склад на Амазон в Германия и се транспортират до друга точка на територията на Германия (превозът им започва и завършва на територията на Германия) не попадат в обхвата на понятието вътреобщностни дистанционни продажби на стоки. За тези доставки продължават да се прилагат правилата за ДДС в Германия, като се декларират в немската справка-декларация и се заплаща дължимия данък върху добавената стойност в Германия. Ако обаче от склада на Амазон в Германия се изпращат или транспортират стоки, превозът на които завършва в държава членка (включително България), различна от Германия, то тази доставка се определя като вътреобщностна дистанционна продажба и следва да бъдат съобразени правилата за определяне мястото на тяхното изпълнение, които ще бъдат разгледани по-долу.

Като вътреобщностна дистанционна продажба не се определя и продажбата на стоки, чийто превоз започва и завършва на територията на България. Тези доставки се декларират в справка-декларацията по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС.

По отношение на доставките на стоки, които се изпращат или транспортират от България до Германия или до друга държава членка и когато разбира се са изпълнени и другите условия на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, то тези доставки се определят като вътреобщностни дистанционни продажби на стоки и следва да бъдат съобразени правилата за определяне мястото на тяхното изпълнение.

В разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДДС се съдържа основното правило за определяне мястото на изпълнение на вътреобщностна дистанционна продажба на стока - мястото на изпълнение е там, където стоката се намира към момента, в който завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя. Т.е. мястото на изпълнение на вътреобщностната доставка на стока е държавата членка, където стоката е изпратена.

Изключение от основното правило се съдържа в чл. 20б, ал. 1 от ЗДДС, като то няма да се прилага, когато едновременно са изпълнени следните условия:

доставчикът, е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията само на една държава членка;

далекосъобщителните услуги, услугите за радио- и телевизионно излъчване и услугите, извършвани по електронен път, се предоставят на данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в държави членки, различни от държавата членка на доставчика или стоките при вътреобщностни дистанционни продажби се изпращат или транспортират от територията на държавата на доставчика до друга държава членка;

общата стойност без ДДС на гореизброените доставки не надвишава през текущата календарна година и не е надвишавала през предходната календарна година 10 000 евро или равностойността им в националната валута на държавата членка на доставчика. Равностойността в национална валута се определя по обменния курс, публикуван от Европейската централна банка към 5 декември 2017 г. (Бел. на автора: по отношение на посочения праг няма разпоредба, която да указва коя календарна година е предходна/ текуща).

Когато са изпълнени посочените по-горе условия, по силата на чл. 20б, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение на вътреобщностните дистанционни продажби на стоки е на територията на държавата членка, в която е установен доставчикът, в случая в България, тъй като доставчикът е българска фирма.

От посочените данни във въпроса за извършените продажби на стоки, които се транспортират/ изпращат от България до физически лица в Германия (за 2020 г. – 400 лв., а за 2021 г. към момента 414 лв.) е безспорно, че прагът от 10 000 евро не е надвишаван. Поради това мястото на изпълнение на тези доставки е на територията на страната и подлежат на облагане с български данък върху добавената стойност. Същите следва да се декларират в справка-декларацията по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС.

Тъй като фирмата разполага със стоки, находящи се в склад на Амазон на територията на Германия и както бе посочено по-горе от този склад могат да се извършват доставки на стоки, изпращането или транспортирането на които да започва от територията на Германия и да завършва на територията на държава членка, различна от Германия, то тогава прагът от 10 000 евро не е приложим. В този случай за определяне мястото на вътреобщностните дистанционни продажби, приложение намира основното правило на чл. 20, ал. 1 от ЗДДС – мястото на изпълнение е в съответната държава членка, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до крайния клиент физическо лице, като фирмата трябва:

да се регистрира за целите на ДДС във всяка една държава членка по местоизпълнение на доставката, или

да се регистрира за прилагането на режим в Съюза в България.

Разпоредбата на чл. 20б, ал. 1 от ЗДДС става неприложима и съответно не следва да бъде съобразяван прагът от 10 000 евро, тъй като стоките не се изпращат или транспортират от държавата членка, в която е установен доставчикът, която държава членка може да бъде само една и по отношение на българската фирма това е България. От това следва, че още при първата вътреобщностна дистанционна продажба на стоки за определяне мястото на изпълнение е приложимо правилото на чл. 20, ал. 1 от ЗДДС, независимо от обстоятелството дали превозът на стоките започва от България или от Германия.

В случай, че фирмата упражни правото си да се регистрира за прилагането на режим в Съюза тя следва да го прилага за всички извършвани от нея вътреобщностни дистанционни продажби на стоки.

В случая изложен във въпроса това ще са:

вътреобщностните дистанционни продажби на стоки, при които изпращането или транспортирането на стоките:

- започва от територията на България и

- завършва на територията на държава членка различна от България и

вътреобщностните дистанционни продажби на стоки, при които изпращането или транспортирането на стоките:

- започва от територията на Германия и

- завършва на територията на държава членка различна от Германия.

За облагането на доставките с данък върху добавената стойност се прилага данъчната ставка на съответната държава членка, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките.