СИДДО. Относно виртуално място на стопанска дейност в Кралство Саудитска Арабия и процедура на взаимно споразумение

TITA.BG | Данъци | Счетоводство | Осигуровки | Труд

Всеки първи понеделник от месеца безплатна публикация: ДАНЪЦИ

Абонирай се за е-бюлетина ни ► ТУК

СИДДО. Въпрос. Българско дружество извършва IT услуги (миграция на база данни от Oracle към Sybase) по договор за дружество установено в Саудитска Арабия. Услугите се извършват изцяло дистанционно от офис в България. Тъй-като Саудитска Арабия съгласно вътрешното си законодателство облага с данък при източника услуги, извършени от дружества неустановени в страната, българското дружество реши да приложим СИДДО между България и Кралство Саудитска Арабия, за да няма удържан данък от тяхна страна. Изпълнението на договора обаче се проточи във времето, а отделно бяха възложени и допълнителни работи към основния договор като така извършването на услугите продължава вече повече от шест месеца.

От комуникацията със саудитското дружество се установява, че Саудитска Арабия е издала вътрешни указания на данъчните си служби във връзка с третирането на подадени искания за прилагане на спогодби за избягване на двойното данъчно облагане. Съгласно тези указания, ако чуждестранни дружества извършват услуги в полза на местни дружества по договори, чиято продължителност надвишава 6 месеца, независимо че нямат физическо присъствие на служители или друг ангажиран персонал в Саудитска Арабия, ще се счита, че те формират „виртуално място на стопанска дейност“ и съответно нямат право на облекченията, предвидени в съответните СИДДО и ще бъдат облагани с данък при източника. Тези указания са в резултат на буквалното тълкуване на чл. 5, параграф 3, буква б) от Спогодбата, а именно:

Член 5

Място на стопанска дейност

…………………………………………………………………………………………………………………………………………..

б) предоставянето на услуги, включително консултантски услуги, от предприятие чрез работници или служители или друг персонал, нает от предприятието за тази цел, но само когато дейностите с такъв характер продължават (за същия или свързан проект) в едната държава за период или периоди, надвишаващи шест месеца в рамките на всеки дванадесетмесечен период.

За наличието на подобни указания е видно и от редица публикации в интернет по темата.

Въпроси:

Къде реално трябва да бъдат обложени доходите на българското дружество съгласно Спогодбата между Република България и Кралство Саудитска Арабия за избягване на двойното данъчно облагане?
Ако съгласно Спогодбата доходите трябва да се облагат само в България, но въпреки това от Саудитска Арабия са ги обложили с данък при източника и дружеството успее да се снабди с официален документ, издаден от съответните данъчни органи за платения данък, то ще има ли законова възможност в България да си приспадне платения данък?

Отговор: Иван Антонов, данъчен експерт

Актуално към 01.09.2021 г.

Действително Кралство Саудитска Арабия прилага неконвенционален подход при дефинирането на понятието „място на стопанска дейност“, като се опитва да наложи своя вътрешна интерпретация на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, буква б) от СИДДО. Тази интерпретация не намира основа и потвърждение в основните източници за тълкуване на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане, а именно Коментара на Модела на СИДДО на Организацията на обединените нации (ООН) и този на Модела на СИДДО на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Следва да имате предвид, че чл. 5, ал. 3, буква б) от СИДДО между Република България и Кралство Саудитска Арабия е основан на почти аналогичната разпоредба от Модела на СИДДО на ООН. Този Модел е създаден и се използва основно от развиващите се държави, като основната разлика с Модела на СИДДО на ОИСР са предвидените повече възможности за облагане с данък в държавата на източника.

Както правилно посочвате, позицията на Кралство Саудитска Арабия е, че когато чуждестранно лице предоставя услуги на саудитско предприятие, които продължават повече от 6 месеца в съответния дванадесетмесечен период, независимо от територията на коя държава са оказани услугите, те формират „виртуално място на стопанска дейност“ за това чуждестранно лице в Кралство Саудитска Арабия. Основание за това тълкуване е буквалният прочит и липсата на изрична референция към думите „в едната държава“ (на английски „within the country“ или „within a Contracting State“ от Модела на СИДДО на ООН). Тъй като не е уточнено коя е тази държава, макар от контекстът да е ясно, че това е държавата на източника (в настоящия случай Кралство Саудитска арабия), саудитската страна приема, че това може да е и всяка друга държава, включително държавата на местното лице (в настоящия случай Република България).

Терминът „виртуално място на стопанска дейност“ не фигурира в СИДДО между нашите две държави и изложената по-горе интерпретация трудно може да бъде приета като валидно основание, което да обоснове правото на Кралство Саудитска Арабия да облага с данъци дистанционното предоставяне на услуги. Това влиза и в очевидно логическо противоречие с международно приетата концепция за „място на стопанска дейност“, която се основава на физическото присъствие на предприятие на едната договаряща държава в другата договаряща държава, като това присъствие трябва да надвишава и определена продължителност във времето. Въпреки че въпросът коя държава е визирана в чл. 5, ал. 3, буква б) от Модела на СИДДО на ООН не изрично разгледан в Коментара на ООН, от цялостния контекст и обяснения на елементите на разпоредбата е видно, че разглежданата хипотеза касае предоставянето на услуги от предприятие на едната договаряща държава (държавата на местното лице) в другата договаряща държава (държавата на източника).

Като пряк участник в преговорите за сключването на Спогодбата мога да потвърдя, че по време на преговорите тази концепция не е обсъждана с българската страна, съответно е много малко вероятно да бъде постигнато съгласие по подобна интерпретация. От българска гледна точка при така описаната фактическа обстановка е трудно да се приеме, че българското дружество формира място на стопанска дейност в Кралство Саудитска Арабия.

Друг въпрос, на който трябва да се обърне внимание, е начинът и редът за облагане в Кралство Саудитска Арабия. Дори да се приеме, че българското дружество формира място на стопанска дейност в Кралство Саудитска Арабия съгласно чл. 5, ал. 3, буква б) от СИДДО, обект на облагане трябва да са само печалбите, които са причислими към това място на стопанска дейност. Това правило е изрично уредено в чл. 7, ал. 1 от СИДДО между двете договарящи държави, както и е разгледано в Коментара на Модела на СИДДО на ООН. На практика това означава, че облагането в Кралство Саудитска Арабия не трябва да е с данък при източника, т.е. на брутна база върху целия размер на договореното възнаграждение, а с данък върху печалбата/доходите, т.е. на нетна база, само върху реализираната печалба от сделката, след като бъдат приспаднати всички разходи, относими към предоставянето на услугите. Това уточнение е особено важно, тъй като значително би намалило размера на данъка, който Кралство Саудитска Арабия може да наложи.

Във връзка с втория поставен въпрос следва да се има предвид, че методите за избягване на двойното данъчно облагане са регламентирани в чл. 23 от СИДДО. Тази разпоредба прави една много важна уговорка, която поставя прилагането на методите под едно важно условие, а именно облагането на доходите да е в съответствие с разпоредбите на Спогодбата. Казано с други думи, ако облагането в държавата на източника не е в съответствие с разпоредбите на СИДДО, например поради неправилна интерпретация на СИДДО, неприлагането ѝ от платеца на доходите и друга причина, то държавата на местното лице не е длъжна да се откаже от своите данъчнооблагателни правомощия. (Още по-просто, ако едната държава облага неправилно, това не задължава другата държава да се съобрази с неправилното облагане.)

В конкретния случай, ако Кралство Саудитска Арабия наложи данък въз основа на своята едностранна интерпретация на чл. 5, ал. 3, буква б) от СИДДО, това на практика ще доведе до двойно данъчно облагане за българското дружество, което обаче няма да може да бъде отстранено чрез методите за избягване на двойното данъчно облагане. Както бе уточнено по-горе, методите се прилагат, когато облагането е в съответствие с разпоредбите на Спогодбата, а от гледна точка на Република България интерпретацията на Кралство Саудитска Арабия за формиране на „виртуално място на стопанска дейност“ ще е неправилна.

В тази ситуация единствената възможност е стартирането на процедура за взаимно споразумение между компетентните органи на двете държави.

Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане предвиждат специален механизъм в полза на данъкоплатците, чрез който да се разрешават възникнали данъчни спорове, свързани с неправилното тълкуване и прилагане на СИДДО, и в крайна сметка да отстрани двойното данъчно облагане. Процедурата за взаимно споразумение е уредена в чл. 24 от СИДДО между Република България и Кралство Саудитска Арабия.

Процедурата дава възможност на всяко лице, което счита, че действията на едната или на двете договарящи държави водят или ще доведат за него до данъчно облагане, несъответстващо на разпоредбите на тази Спогодба, да може да представи своя случай пред компетентния орган на която и да е от договарящите държави. Случаят трябва да бъде представен в срок три години от първото уведомяване за действието, водещо до данъчно облагане, несъответстващо на разпоредбите на Спогодбата. Процедурата може да бъде стартирана паралелно с и независимо от средствата за защита, предвидени в националните законодателства на двете държави. След като процедурата за взаимно споразумение започне, компетентните органи са длъжни да положат усилия за разрешаване на случая с оглед избягване на данъчното облагане, което не е в съответствие със Спогодбата.

За да бъде стартирана процедура за взаимно споразумение с компетентния орган на Кралство Саудитска Арабия, българското дружество следва да подаде искане до директора на дирекция СИДДО при ЦУ на НАП. Искането трябва да е в писмена форма, като не е предвиден специален образец или формуляр, който да бъде ползван. Достатъчно е в свободен текст да се опише подробно случая и да бъде поискано иницииране на процедурата за взаимно споразумение съгласно чл. 24 от СИДДО между Република България и Кралство Саудитска Арабия. Към искането следва да бъдат приложени всички относими документи и информация по случая.

На интернет страницата на НАП е публикувано специално Ръководство за прилагане на процедурата за взаимно споразумение в България, където са разяснени:

всички аспекти на процедурата, както и

минималната информация, която трябва да съдържа искането.

Българското дружество може да потърси и предварителен неформален контакт с представители на дирекция СИДДО, за да може случая да бъде обсъден и ако е необходимо, да бъде оказана помощ при изготвяне на искането.