ЗДДФЛ. Относно извършени разходи за допълнително здравно осигуряване за непълнолетните деца на служители
Най-актуалното, винаги - TITA.BG
ЗДДФЛ. Въпрос. Дружество предоставя допълнителното здравно осигуряване на всички свои наети лица, като в допълнение предоставя и социален пакет под формата на допълнително здравно осигуряване за непълнолетните деца на своите служители, т.е. всеки служител на дружеството, който е назначен на трудов договор или на договор за управление, и е родител на непълнолетно/и дете/деца, има възможност да се възползва от предоставената придобивка. Разходите за допълнително здравно осигуряване са изцяло за сметка на дружеството, като размерът на сумите ще бъде еднакъв за всяко непълнолетно дете. Тази форма на социална придобивка ще бъде предоставена по реда и начина определени в чл. 293 и чл. 299 от Кодекса на труда (КТ).
Въпрос:
Допълнителното здравно осигуряване на непълнолетните деца следва ли да се третира като социален разход, предоставен в натура и съответно необлагаем доход по реда на ЗДДФЛ?
Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт
Актуално към 01.06.2022 г.
На основание чл. 24, ал. 2, т. 9 от ЗДДФЛ социалните разходи за сметка на работодателя, обложени по реда на ЗКПО, не се включват в облагаемия доход от трудови правоотношения.
Според чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица) се облагат с данък върху разходите. Социалните разходи, предоставени в натура включват и разходите за вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки „Живот“.
В § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО е посочено, че „социални разходи, предоставени в натура“ са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол (наети лица). Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и наетите лица са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки, т.е. от една страна е важно да става въпрос за социални разходи, а от друга те да са предоставени в натура.
За да са налице социални разходи социалните придобивки следва да са достъпни за всички наети лица. Дружеството предоставя допълнителен социален пакет под формата на допълнително здравно осигуряване за непълнолетните деца на служителите, като в този случай не е изпълнен критерият за общодостъпност на социалната придобивка, тъй като тя е само за тези служители, които имат непълнолетни деца. Освен това в категорията лица, в чиято полза определен вид разходи следва да се третират като социални разходи са работници, служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица), като сред тях не попадат членовете на семействата на наетите лица - в случая непълнолетните деца. Предвид това, разходите за допълнително здравно осигуряване на непълнолетните деца, не могат да бъдат квалифицирани като социални разходи по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО.
Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗДДФЛ в зависимост от формата на плащане доходите могат да бъдат парични и непарични. По силата на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2. В случая заплащаните от работодателя разходи за допълнително здравно осигуряване на непълнолетните деца на служителите, представляват облагаем доход за физическите лица, който се формира по реда на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ, тъй като не е налице нормативно основание за тяхното освобождаване, т.е. не попадат в изключенията на чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ.
Това означава, че разходите, които работодателят прави за допълнително здравно осигуряване на непълнолетните деца на своите служители, следва да се третират като разходи за възнаграждение в обхвата на трудовото правоотношение по смисъла на ЗДДФЛ.