ЗДДФЛ. Относно деклариране в ГДД по чл. 50 на доходи от трудови правоотношения от Нидерландия

ЗДДФЛ. Въпрос. Местно физическо лице е придобило през 2023 г. доходи от трудово правоотношение от Нидерландия, където през годината е внасяло данък върху тези доходи. В годишен аспект за доходите от трудово правоотношение от Нидерландия следва да бъде възстановен внесеният там данък, предвид прилагане на правилата за необлагаем доход.

 

Въпрос:

 

Задължено ли е физическото лице да декларира този доход в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ?

 

Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт

 

Актуално към 04.03.2024 г.

 

Според чл. 6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина.  Придобитите доходи от трудово правоотношение подлежат на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, като облагаемият доход се формира по реда на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ.

 

На основание чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа. Освен това според чл. 50, ал. 3 от същия закон местните физически лица, придобили доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, букви „е“ от допълнителната разпоредба задължително подават годишна данъчна декларация за тези доходи. В тази хипотеза попадат и правоотношенията по наемане на работна сила на местно физическо лице от чуждестранно лице, когато трудът се полага извън територията на страната.

 

Новата Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между Република България и Кралство Нидерландия (СИДДО) по отношение на доходите от трудови правоотношения предвижда прилагането на метода на обикновения данъчен кредит, който представлява правото да се приспадне ефективно внесен данък върху реализираните доходи в Нидерландия, т.е. размерът на дължимия в България данък върху общата годишна данъчна основа ще зависи от размера на ефективно внесения в Нидерландия данък.

 

Следователно местното физическо лице следва да декларира в България реализираните доходи от Нидерландия в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и да приложи метод „обикновен данъчен кредит”, като в този случай на основание чл. 50, ал. 5 от ЗДДФЛ е необходимо да приложи към годишната данъчна декларация по чл. 50 от закона доказателства за размера на внесения в чужбина данък.

 

Следва да се има предвид, че когато в Нидерландия първоначално е внесен данък, който в последствие е бил възстановен изцяло или частично на лицето, то в България следва да се признае за ефективно внесен само размерът на данъка в чужбина, тоест сумата, която остава след приспадане на възстановения данък.

 

В случай, че такова възстановяване в Нидерландия се извърши в година, различна от годината на деклариране на дохода в България, физическите лица следва да направят корекция на вече подадена от тях годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за съответната година.