Особености при данъчното третиране на доходи, придобити от местни физически лица, които действат като „инфлуенсъри“
Особености при данъчното третиране на доходи, придобити от местни физически лица, които действат като „инфлуенсъри“
Евгения Петрова, данъчен експерт
Актуално 01.09.2024 г.
В последните години ролята на така наречените инфлуенсъри става все по-голяма, т.е. под една или друга степен те влияят чрез своя начин на живот, умения и цялостна визия.
Под инфлуенсър най-общо казано се разбира човек с голямо влияние в социалните мрежи като Facebook, Tik-Tok, Instagram, YouTube и др., който повлиява решенията за покупки чрез своя авторитет, позиция, знания и връзка с аудитория.
На практика така наречените инфлуенсъри, споделяйки в дигиталното пространство, и имайки многобройни последователи, стават пример за другите, като по този начин им оказват влияние и под някаква степен непряко „налагат“ своя стил на живот и разбирания в дадена област. Инфлуенсърите вдъхновяват своите последователи, като демонстрират различни качества и създават различно специфично съдържание според техните интереси и област, в която се развиват – например здравословен начин на живот, спортна визия, пътувания и др. Разбира се следва да се отчете фактът, че наличието на голям брой последователи в дадена социална медия, не означава автоматично придобиване на доходи.
Инфлуенсърството за все повече лица се превръща в основно занятие дори и в България, като в световен мащаб вече отдавна има много лица, които придобиват все повече доходи от извършването на такава дейност, с която активно се занимават. Разбира се, мащабите на дейността на всеки инфлуенсър е различна:
- за някои лица това е основната им дейност, с която ежедневно се занимават (например споделят начина си на хранене и в същото време продават здравословни продукти), а
- за други (например известни личности, актьори, певци, водещи и т.н., които попадат в различни ниши и имат разнообразни аудитории) това е допълнителна дейност, като предвид известността им и многобройните им фенове биват наемани за заснемането на реклами и др. чрез които да оказват влияние на потребители с интереси в конкретна сфера.
Вече са налице специални сайтове, които предлагат списъци от инфлуенсъри и създаване на съдържание в различните области като мода, красота, лайфстайл, фитнес, пътувания, храна, родителство, технологии, игри и др., където при желание на клиента се избира най-подходящият инфлуенсър, в съответствие с поставените от клиента цели и целевата аудитория.
Инфлуенсърите могат да придобиват доходи от своето съдържание чрез най-различни механизми като например доходи от спонсорства, партньорски маркетинг, промокодове, афилейт реклама, продуктово позициониране, различни платформи, абонаментни такси, благодарности и др. Също така доходи може да се реализират чрез извършване на бартери, безплатно ползване на стоки, безплатни пътувания, хотели и др., т.е. един вид доходи в натура. Създателят може да печели от реклами, които се показват преди, по време на, след видеоклипове на страницата за гледане.
Други доходи от реклама, могат да бъдат в случаите, когато рекламодатели се свързват с инфлуенсъри с много последователи в социалните мрежи, с цел да представят и популяризират конкретен продукт или услуга срещу възнаграждение.
Доходи може да се придобиват от продажба на собствени стоки и предлагане на услуги, които се предлагат в личните страници в социалните медии, а продажбите се извършват чрез осъществяване на контакт по публикувани в платформата данни или чрез препращане към електронни магазини. Доходите могат да бъдат от продажба на снимки в социална платформа например фотограф публикува в профила си своите професионални снимки, а клиенти могат да ги закупят за да ги използват при създаване на собствено съдържание.
Както се вижда примерите са многобройни и не могат да бъдат обхванати изчерпателно, като в същото време постоянно се увеличава набора от услуги, които се предлагат в дигиталното пространство и съответно чрез които физическите лица реализират доходи.
Освен това следва да се отчете и спецификата, доколкото става въпрос за авторска дейност и публикуване на завършени видео продукти, при които в голяма част от случаите за създаването на дадено авторско произведение участват различни специалисти като сценаристи, монтажисти, оператори и др.
Предвид голямото разнообразие от случаи и специфики във връзка с данъчното третиране на придобитите доходи от инфлуенсъри може да се каже, че точното определяне на реда на данъчното облагане на тези доходи, следва да се разглежда според всеки конкретен случай, предвид липсата на специално данъчно третиране по ЗДДФЛ.
Изключително значение следва да се отдели на някои ключови обстоятелства относно начина по който лицата действат, т.е. дали:
- доходите им са във връзка с цялостната им дейност като инфлуенсъри, с която те основно се занимават рекламират продукти, продават продукти, създават съдържание, т.е. дейност като търговци, независимо че нямат регистрация като такива, или
- придобиват доходи от друга стопанска дейност за извършване на конкретни услуги, включително и създаване на авторски произведения.
Може да се уточни, че са налице и инфлуенсъри, които са регистрирали юридически лица по Търговския закон (ТЗ) – например еднолични дружества с ограничена отговорност и извършват цялостната си дейност чрез тях, като в този случай данъчното третиране на приходите на дружеството се извършва при условията и по реда на ЗКПО, което вече е съвсем различна хипотеза. В този случай облагането е с 10 на сто корпоративен данък.
По отношение на определяне на коректното данъчно третиране е много трудна генерализация предвид спецификите при извършване на дейност от конкретно физическо лице. Най-общо казано е важно:
- дали лицата извършват регулярна дейност по занятие и
- доколко такава дейност може да бъде определена като търговска във връзка с цялостната им дейност, свързана с конкретната област на влияние - например здравословния начин на живот.
Типичен пример за търговска дейност е когато лицата извършват продажба на собствени стоки и предлагат услуги до неограничен кръг лица - много лица, имащи собствен бизнес, предлагат чрез личните си страници в социалните медии свои стоки, продукти, услуги, собствени марки. Продажбите се извършват чрез осъществяване на контакт по публикуван в платформата телефон, ел. адрес, използване форма за контакт или препращане към електронен магазин.
Следователно когато придобитите доходи са свързани с извършвана цялостна дейност от лицето по занятие, т.е. това е основната дейност, с която лицето се занимава или част от нея, придобитите доходи биха могли да се определят като доходи от стопанска дейност като търговец по смисъла на ТЗ.
В тази връзка следва да се има предвид, че по отношение на понятието търговец ЗДДФЛ препраща към ТЗ. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ТЗ търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва дейностите, изброени в посочената разпоредба. Освен това според чл. 1, ал. 3 от ТЗ за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, даже ако дейността му не е посочена в ал. 1, т.е. дори да не се извършва някоя от дейностите по чл. 1, ал. 1 от ТЗ, когато физическото лице е образувало предприятие, чийто предмет и обем изисква делата на предприятието да се водят по търговски начин, независимо че няма съответната регистрация.
На основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ по реда, регламентиран за едноличните търговци, се облагат и доходите от стопанска дейност на физическите лица, които са търговци по смисъла на ТЗ, но не са регистрирани като еднолични търговци, т.е., когато дейността може да се квалифицира като такава, присъща за търговец по смисъла на ТЗ, облагаемият доход и годишната данъчна основа следва да се формират по реда на чл. 26 и чл. 28 от ЗДДФЛ, независимо от обстоятелството, че конкретното лице не е регистрирано като едноличен търговец. Годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се формира по реда на чл. 28 от ЗДДФЛ, а на основание чл. 48, ал. 2 от същия закон облагането е с 15 на сто данък върху годишната данъчна основа по чл. 28.
Според чл. 43, ал. 8 от ЗДДФЛ лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на ТЗ, включително едноличните търговци, правят авансови вноски при данъчна ставка 15 на сто при условията и по реда на ЗКПО.
Следователно в тази хипотеза физическите лица са:
- задължени да водят счетоводство и
- доходите им, подлежащи на облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ, подлежат на деклариране в Приложение № 2 на годишната данъчна декларация по чл. 50 от същия закон, която се подава в срок от 1 март до 30 юни на годината, следваща годината на придобиването на доходите.
В хипотезата, когато лицата не действат като търговци, и извършват конкретно възложени им услуги, следва да се има предвид следното:
Съгласно ЗДДФЛ, доходите от извънтрудови правоотношения са в обхвата на доходите от друга стопанска дейност, различна от стопанска дейност като едноличен търговец, например физическо лице сключва договор за участие в заснемането на реклама. Общото правило е, че облагаемият доход се определя, като придобитият доход се намалява с 25 на сто разходи за дейността (чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ). За целите на ЗДДФЛ, „извънтрудови правоотношения“ са правоотношенията извън тези по § 1, т. 26, 28 и 29 от допълнителните разпоредби на закона (трудови правоотношения, упражняване на занаят и упражняване на свободна професия), по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическо лице, което не е едноличен търговец.
Т.е. в тези случаи, лицата имат някаква дейност, която не може да се характеризира като търговска и поемат извършването на конкретна задача – например спортист, който е известен и влиятелен, работи по договор със спортен клуб, но участва в заснемането на реклама на даден продукт. В тази хипотеза разходите за дейността, които могат да бъдат приспаднати са 25 на сто.
Изключение от това правило е предвидено за авторските и лицензионните възнаграждения, включително за доходите от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, облагаемият доход за които се определя, като придобитият доход се намалява с 40 на сто разходи за дейността (чл. 29, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДДФЛ), т.е. това е валидно за доходи, придобити от физически лица, които създават авторско съдържание, което в последствие може да бъде използвано – така например създаване на авторско видео, за което след това потребителите заплащат, за да получат достъп до него. Приспадането на нормативно-определените в закона разходи не е обвързано с наличието на документи за доказването им.
Относно прилагането на чл. 29, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДДФЛ следва да се има предвид, че за целите на ЗДДФЛ „авторски и лицензионни възнаграждения“ са тези по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО, а именно:
„… това са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит. Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай, че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване.“
Според чл. 3, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), където са реализирани някои промени в сила от 01.12.2023 г., обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като:
- литературни произведения, включително произведения на научната и техническата литература, на публицистиката и компютърни програми;
- музикални произведения;
- сценични произведения - драматични, музикално-драматични, пантомимични, хореографски и други;
- филми и други аудио-визуални произведения;
- произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти;
- реализирани произведения на архитектурата;
- фотографски произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския;
- проекти, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката;
- графично оформление на печатно издание;
- кадастрални карти и държавни топографски карти.
Обект на авторското право са и следните произведения:
- преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби, включително на произведения с изтекъл срок на времетраене на авторското право;
- аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби;
- периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни, които включват две или повече произведения или материали.
На основание чл. 18, ал. 1 от ЗАПСП авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица, освен в случаите, за които този закон разпорежда друго. За използване се смятат действия като:
- възпроизвеждането на произведението;
- разпространението сред неограничен брой лица на оригинала или екземпляри от произведението;
- публичното представяне или изпълнение на произведението;
- излъчването на произведението;
- предаването и препредаването на произведението;
- публичното показване на произведение на изобразителното изкуство и на произведение, създадено по фотографски или аналогичен на него начин;
- превеждането на произведението на друг език;
- преработката и синхронизацията на произведението. Преработка е и приспособяването и внасянето на всякакъв вид промени в произведението, както и използването на произведението за създаване на ново, производно от него произведение;
- реализирането на архитектурен проект чрез построяване или изработване на обекта, за който той е предназначен;
- предлагането на електронен достъп до произведението или до част от него;
- вносът и износът в трети държави на екземпляри от произведението в търговско количество.
По силата на чл. 62, ал. 1 и 2 от ЗАПСП авторското право върху филм или друго аудио-визуално произведение принадлежи на режисьора, сценариста и оператора. При анимационни филми авторско право има и художник-постановчикът. Авторите на музиката, на диалога, на вече съществуващата литературна творба, по която е създадено аудио-визуалното произведение, на сценографията, на костюмите, както и на други произведения, включени в него, запазват авторското си право върху своите произведения.
Налице са много специфични особености, които следва да се имат предвид при определяне на едно произведение като авторско и съответно на възнаграждението като авторско възнаграждение, което е ключово от гледна точка на данъчното третиране по ЗДДФЛ на физическите лица, придобили такива доходи.
Предвид гореизложеното всеки отделен случай следва да се разглежда самостоятелно:
- както по отношение на цялостно извършваната от конкретното физическо лице дейност,
- така и доколкото даден доход може да се характеризира като авторско възнаграждение, което лицето получава за създаване на произведение, резултат на творческа дейност, и доходите се третират като обект на авторско право по смисъла на ЗАПСП, за които може да се приложи разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗДДФЛ и при формирането на облагаемия доход, придобитият доход да се намали с разходи за дейността в размер на 40 на сто.
Важно в този случай, е че по отношение на наличието на авторски права, компетентна е Дирекция „Авторско право и сродни права” към Министерство на културата и при наличие на всякакви съмнения може да се отправи запитване.
Като цяло доходите по чл. 29 от ЗДДФЛ от друга стопанска дейност по закона се облагат с данък върху общата годишна данъчна основа в размер на 10 на сто и подлежат както на годишно, така и на авансово облагане.
На основание чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се - между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски.
Когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му, което произтича от разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ. Тази разпоредба не се прилага, когато физическото лице, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се и е декларирало това обстоятелство пред платеца на дохода. В тези случаи размерът на данъка се определя и данъкът се внася от лицето, придобило дохода, което в този случай е задължено да подава и декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ за дължими данъци (образец 4001). Декларацията се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци – до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на доходите. Принципно за доходите, придобити през четвъртото тримесечие, не се дължи авансов данък и съответно не се подава декларация за дължими данъци.
Облагаемият доход и годишната данъчна основа за този вид доходи се формира в Приложение № 3 към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за съответната година, която се подава в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на получаването на доходите.
Пример:
Местно физическо лице, което работи по трудово правоотношение в България, сключва договор с чуждестранна компания за извършване на услуги, които се състоят в качване в YouTube на видеоклипове, на които компанията има право да позиционира реклами. Клиповете представляват снимки на екрана на достигнато определено ниво на конкретна интернет игра, озвучена от коментари на играчи относно хода на играта. Лицето получава доходи за позиционираните от чуждата компания реклами, които му се превеждат чрез електронна система за плащане. В този случай облагането ще зависи от това дали доходите от предоставените услуги на чуждестранната компания биха могли да се третират като авторски възнаграждения. Третирането им като такива е, при условие че видеоклиповете са създадени в резултат на творческа дейност и съответно представляват обект на авторско право като при формирането на облагаемия доход в този случай ще се приспаднат 40 на сто разходи.