Данъчна практика относно данъчно третиране по реда на ЗДДФЛ на възнаграждението, получавано от частни съдебни изпълнители

Данъчна практика относно данъчно третиране по реда на ЗДДФЛ на възнаграждението, получавано от частни съдебни изпълнители, нотариуси и адвокати
 
 
 Актуално към 01. 12. 2012 г.
 
 
Публикация от сп. „Данъци ТИТА“Абонирайте се сега и четете още множество публикации.

 
Въпрос: Специалните закони (Закон за частните съдебни изпълнители, Закон за нотариусите и нотариалната дейност и Закон за адвокатурата) освобождават ли ЧСИ, нотариусите и адвокатите от представяне на Декларация по реда на чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ, че са самоосигуряващо се лице пред предприятието - платец на доход, за да не бъдат обложени с авансов данък по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ?
 
Въпросът е породен от обстоятелството, че предприятията - платци на доходи срещат затруднение при прилагане на нормите на чл. 43 ал. 4 и ал.5 от ЗДДФЛ при изплащане на суми на ЧСИ, нотариуси и адвокати – тези лица отказват да декларират писменно, че са самоосигуряващи се лица, като аргументът им е, че при наличие на специалните закони, които регламентират дейността им – чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ не следва да се прилага.
 
 
 
Отговор: В становище на приходните органи (разяснение № 20-15-615 от 27. 12. 2011 г. на Дирекция ”ОУИ”- Пловдив) при отговора на поставения въпрос се посочва, че в специалните закони за дейността на нотариуси, адвокати и ЧСИ няма разпоредба, която да дерогира действието на нормата на чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ. Ето защо, за да не се удържа данък при изплащане на този вид доходи, следва предприятието - платец на доход да има декларация от тези лица, че са самоосигуряващи се. Допълнено е, че за улеснение на лицата, предприятието - платец на доход може да подготви тази декларация, която е в свободен стил, като лицето единствено се подпише и удостовери съдържанието.
 
Обръща се внимание, че при продължаване на изплащане на доходи по чл. 29 от ЗДДФЛ (доходите от друга стопанска дейност, към която се отнасят и доходите на посочните лица) без да се удържа авансов данък от предприятието - платец, въпреки, че не му е представена писмена декларация по чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ, може да се приложи разпоредбата на чл. 81 на ЗДДФЛ, визираща, че лице - платец на доход, което, като е задължено, не удържи или не внесе в срок данък, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 1000 лв., като при повторно нарушение глобата или имуществената санкция е в размер до 2000 лв.
 
 
(Б.р. Ще допълним, че от 01.01.2012 г. е налице и санкция в размер до 250 лв. (до 500 лв. при повторно нарушение) за неиздаване и непредоставяне на Сметка за изплатени суми и Служебна бележка по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ, която документира авансовото облагане на доходите по чл. 29 от ЗДДФЛ, извършено от предприятието-платец на доход, задължено да приложи чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ, доколкото не му е предоставена писмена декларация по чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ от получателя на дохода, че е е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО.)
 
 Виж целия текст на разяснение № 20-15-615 от 27. 12. 2011 г. на Дирекция ”ОУИ”- Пловдив.
 
 
Въпрос: Предприятието - взискател или длъжникът по изпълнителното производство е платец на дохода на ЧСИ за целите на ЗДДФЛ и съответно кой от тях следва да декларира възнаграждението му в Справката по чл. 73 от ЗДДФЛ?
 
 
Отговор: В становище на приходните органи (разяснение № М-26-Н-25 от 22. 06. 2012 г. на ЦУ на НАП) се посочва, че платец на дохода на ЧСИ е взискателят по изпълнителни дела, образувани и водени от частни съдебни изпълнители и (б.р. доколкото става въпрос за предприятие) той следва да посочи в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ изплатените през годината доходи на физически лица - частни съдебни изпълнители. 
 
Обстоятелството, че таксите по изпълнителното дело са за сметка на длъжника не променя данъчното им третиране.
 
 
(Б.р. Ще допълним, че след като взискателят е платеца на дохода, в случай, че става въпрос за предприятие, то именно взискателят следва да приложи разпоредбите на чл. 43, ал. 4 и 5 от ЗДДФЛ, дискутирани при отговора на първия въпрос.)
 
Виж целия текст на разяснение № М-26-Н-25 от 22. 06. 2012 г. на ЦУ на НАП.
 
 
Въпрос: Кои от плащанията във връзка с изпълнителното производство се включват в облагаемия доход на ЧСИ и кои не за целите на ЗДДФЛ?
 
 
Отговор: В становище на приходните органи (разяснение № 07-00-143 от 17. 04. 2012 г. на Дирекция ”ОУИ”- Пловдив) при отговора на поставения въпрос се посочва, че таксите, които частният съдебен изпълнител събира, макар и наречени такси, не са държавни такси. Те са възнаграждение за извършените от него процесуални действия, т.е. възнаграждение за положения труд. Показателно, че се касае за възнаграждение, което се дължи на частно лице, упражняващо частна юридическа професия е и обстоятелството, че таксите за частния съдебен изпълнител и за нотариусите се третират по същия начин като възнаграждението на адвокат, т.е. законодателят третира вземанията им под един и същи режим (чл. 79, ал. 3 от Закона за частните съдебни изпълнители; чл. 89, ал. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност и чл. 37 от Закона за адвокатурата).
 
Едновременно с това се посочва, че:
  • сумите са за допълнителните разноски, депозирани от кредитора по сметка на ЧСИ, използвани от ЧСИ за покриване на различни видове разноски по делото и платени на трети лица, а в последствие събирани от длъжника и възстановявани на кредитора не представляват доход по смисъла на данъчния закон.
  • направените от името на ЧСИ разноски в интерес на кредитора, които впоследствие ЧСИ събира от длъжника в същия размер също не представляват доход, при условие, че ЧСИ разполага с доказателства за действителния размер на сумите и е създал необходимата аналитичност в счетоводството си.
Виж целия текст на разяснение № 07-00-143 от 17. 04. 2012 г. на Дирекция ”ОУИ”- Пловдив.