Труд и осигуровки ТИТА
КТ. Въпрос. Дружество от група предприятия предоставя безплатна храна по Наредба № 11 от 2005 г. на база на списък, предоставен от службата трудова медицина. Храната се предоставя на две основания за всички длъжности на основание чл. 2, ал. 2, т. 4 Наредба № 11 от 2005 г., поради това че обектът е отдалечен и няма възможност за хранене, и за част от длъжностите на основание чл. 2, ал. 2, т. 2, поради работа на 12 - часов работен ден при сумирано изчисляване на работното време. От месец декември 2022 г. на територията на предприятието заработва комплекс за столово хранене, който е собственост на едно от дружествата в групата предприятия, което е предоставило стола под наем на външен изпълнител. Работници и служители се хранят в него, като всеки си заплаща консумацията. Поради това от месец януари 2023 г. службата по трудова медицина изготвя нов списък, в който попадат само длъжностите чл. 2, ал. 2, т. 2 Наредба № 11 от 2005 г. за работа на 12 - часов работен ден при сумирано изчисляване на работното време и се премахват тези по чл. 2, ал. 2, т. 4 Наредба № 11 от 2005 г. за отдалечен обект без възможност за хранене. В допълнение към безплатната храна по решение на ръководството на всички работници и служители, включително и на лицата по договори за управление и контрол, се предоставят по 10.00 лв. на отработен ден ваучери за храна.
Въпроси:
1. Възниква ли задължение за работодателя да предоставя безплатна храна по Наредба № 11 от 2005 г., ако е налице само една от хипотезите на чл. 285, ал. 1 Кодекса на труда, а именно специфична „организация на труда“, но не и „специфичен характер“ на труда?
2. Ако е достатъчно едно от условията, а именно специфична „организация на труда“ за предоставяне на безплатна храна от работодателя може ли на тези лица да се предоставя безплатна храна по 2,00 лв. на отработен ден и по 1,00 лв. за ободрителни напитки за нощна смяна под формата на ваучери? В тази връзка какво е значението на предоставяните ваучерите за храна по 10 лева на отработен ден.
Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП
КТ. Въпрос. ЕООД като работодател е назначило работник/служител по срочен трудов договор за заместване по чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ на мястото на отсъстващ работник/служител, който ползва отпуск за бременност и раждане. Преди титуляря да се върне реално на работа ще ползва 44 дни платен годишен отпуск.
Въпроси:
1. Кога се прекратява трудовият договор със заместващия работник/служител - с реалното завръщане на работа на титуляря или с подаването на заявление за ползване на платен годишен отпуск от него?
2. Как да се задържи на работа заместващият работник/служител до реалното завръщане на титуляря?
Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП
КСО. Въпрос. Самоосигуряващо се лице, регистрирано като свободна професия (сценарист), сключва договор за 80% авторски възнаграждения и 20% доходи по трудови такива.
Въпрос:
Трябва ли при определяне на окончателния осигурителен доход в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ да се включват задължително авторските възнаграждения или може само тези, които не са авторски и съответно да не се дължат осигуровки за довнасяне върху тези доходи?
Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване
КСО. Въпрос. Лице, български гражданин, от м. юни 2022 г. насам работи по трудов договор към Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР). Трудът се полага предимно на територията на страната. Възнаграждението на лицето е освободено от всякакви удръжки на основание раздел 19, член VI от Конвенцията за привилегиите и имунитетите на специализираните организации. Месечният размер на възнаграждението значително превишава размера на максималния осигурителен доход за страната. Лицето предполага, че е осигурено за всички социални рискове от работодателя (МБВР), но не разполага с конкретна информация нито за размера на осигурителния си доход (нетното му месечно възнаграждение е много над 3400 лв.), нито за държавата, на чието осигурително законодателство то се счита за подчинено. През м. януари 2023 г. лицето учредява еднолично дружество с ограничена отговорност, в което същото лице е вписано и като управител. Лицето не получава възнаграждение в качеството си на управител, но полага личен труд в качеството си на едноличен собственик на капитала.
Въпрос:
Дали лицето дължи осигурителни вноски за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт в България за упражняваната от него трудова дейност като едноличен собственик на търговското дружество?
Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване
КСО. Въпрос. Самоосигуряващо се лице в качеството си на собственик на ЕООД желае да промени вида на осигуряване - от вид осигурен „пенсионер“ да премине към вид осигурен „за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица“. За да бъде променен вида на осигуряване, следва до 31.01.2023 г. да подаде декларация ОКД 5 и там да маркира, че е пенсионер и желае да се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица, като посочи че това осигуряване ще е считано от 01.01.2023 г.
Въпрос:
Ако на база така подадена Окд - 5 лицето е задължено от 01.01.2023 г. да се осигурява здравно и за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица, то може ли през годината с декларация образец № 1 да премине отново само на здравно осигуряване?
Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване