Труд и осигуровки ТИТА

КТ. КСО. ЗДДФЛ. Относно работа от разстояние с работно място в чужбина

Казус. В условията на продължаваща епидемична обстановка в страната работодател е въвел едностранно със заповед режим на работа от разстояние при условията на чл. 120б от Кодекса на труда (КТ).  След почти две години работа при този режим работодателят разбира, че част от работниците и служителите са се преместили в Германия и Великобритания, откъдето полагат труда.

 

Въпроси:

1. Задължение на работодателя ли е да следи къде се полага трудът?

2. Какви са задълженията на работодателя като осигурител и следва ли да осигурява лицата в България, след като те на ползват осигурителни права в страната? 

3. Може ли да бъде наложено задължение на работодателя със задна дата да се регистрира като осигурител в съответните държави и да заплаща осигуровки в тях?

4. Може ли лицата да подадат декларация до работодателя, че вече не се явяват местни лица за данъчни цели? 

5. Следва ли работодателят да спре да удържа месечно данък по чл. 42 ЗДДФЛ, при условие че лицата не са командировани във Великобритания и Германия, т.е. не запазват статута си на местни лица на основание на чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ?

Отговор: Михаил Илиев, Димитър Бойчев, Людмила Мермерска 

Регламент (ЕО) № 883/2004. ЗДДФЛ. СИДДО. Граждански договор за писане на статии с български гражданин с местоживеене в Испания

Казус. Фирма наема лице на граждански договор за писане на статии в сайт - собственост на фирмата. Лицето е български гражданин с постоянно местоживеене в Испания. Работи единствено  по гражданския договор.

 

Въпроси:

  1. Къде трябва да се внасят осигуровки и данък, в България или в Испания?
  2. Трябва ли лицето да си извади удостоверение А1?

Отговор: Димитър Бойчев, Людмила Мермерска

Регламент (ЕО) № 883/2004. Извършване на строителни услуги в страни от ЕС

Казус. Българско дружество, което няма представителства и клонове в други държави, предоставяне на услуги на физически лица, свързани с изграждане на къщи. Материалите за самите къщи не се доставят от дружеството, а се закупуват от  клиентите. През 2021 г дружеството е имала обекти в следните страни (като това ще се запази и през 2022 г.): от февруари до април - по два договора на два различни обекта в Германия; от май до октомври – по два договора на два различни обекта в Унгария; от ноември до декември - по един договор в Австрия. Договорите с клиентите  не са свързани, а всеки договор е напълно самостоятелен и няма връзка с другия. За изпълнение на поетите задължения в дружеството са назначили по трудово правоотношение български граждани, като някои от тях са с двойно гражданство българско и молдовско. Служителите на фирмата имат постоянен адрес и адрес за кореспонденция в България и нямат такива адреси в други страни-членки на ЕС. Семействата на работниците с двойно гражданство живеят в Молдова. В трудовите договори е записано, че лицата ще работят на обекти на дружеството и ако тези обекти се намират в държави – членки, различни от България, то тогава ще се сключват допълнителни споразумение за уточняване на адреса на обекта, периода на полагане на труд на този обект, а също и възнаграждението на лицето.

 

Въпроси:

  1. Отговаря ли се на чл. 13, ал. 1, б. "б" от Регламент (ЕО) № 883/2004 за издаване на удостоверение А1 за приложимо законодателство законодателството на Република България в областта на социалната сигурност за цялата 2021 г. при осъществяване на дейност в две или повече държави-членки?
  2. Възможно ли е НАП да прецени, че в тази хипотеза не е приложим чл. 13, ал. 1, б. „б“ от Регламент 883 (за работа в две и повече държави-членки), а следва да кандидатства по чл. 12 от същия регламент (съгласно изискванията за командировани лица)?
  3. Каква е разликата между чл. 12 и чл. 13 от Регламент (ЕО) № 883/2004 в светлината на разпоредбата на ал. 7 от чл. 14 от Регламент (ЕО) № 987/2009?

Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване