КТ. Относно командировъчните пари на лице по договор за управление и контрол
Въпроси - отговори
КТ. Въпрос. Лице по договор за управление и контрол с местоживеене в гр. Пловдив е регистрирало търговско дружество за онлайн търговия със седалище в гр. София. Извършвайки дейността в София, управителят си изплаща командировъчни пари по Наредбата за командировките в страната.
Въпрос:
Има ли право управителят на командировъчни пари?
Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП
Актуално към 15.01.2025 г.
Както сме отбелязвали и в предходни броеве на списанието[1], като общо правило, Наредбата за командировките в страната (НКС) и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ) се прилагат за лица, работещи по трудови или служебни правоотношения.
Като изключение от това правило разпоредбата на § 3 ПРЗ на НСКСЧ предвижда възможност и за командироване на лица в органи за управление и контрол.
Такава изрична възможност не е уредена в НКС, но тя е допустима по силата на чл. 5, ал. 2 от нея, която предвижда възможност за командироване в страната с тяхно съгласие на лица, които работят на:
- обществени начала,
- самодейци
- и други,
когато се изпращат за изпълнение на възложена задача вън от постоянното им местоживеене.
В тази хипотеза е налице изключение, при което командированите лица могат и да не са в трудови правоотношения с командироващата организация, т.е. тя обхваща лица, които работят по извънтрудови правоотношения с командироващото предприятие, което според съдебната практика обхваща и лица от органите за управление и контрол (Решение от 27.07.2018 г. по адм. д. № 100/2018 г. на Административен съд – Габрово, потвърдено с Решение № 348 от 09.01.2019 г. на ВАС, ІV отд.).
Също както вече сме отбелязвали в предходни броеве на списанието[2], управителите и други лица, работещи по извънтрудови правоотношения, нямат „работно място“ по смисъла на Кодекса на труда, тъй като той е неприложим за тях, затова разпоредбата на чл. 5, ал. 2 НКС изисква промяна на мястото на „постоянното им местоживеене“, т.е. извън техния постоянен или настоящ адрес.
Видно от посочената разпоредба на чл. 5, ал. 2 НКС, за да бъдат командировани извън мястото на постоянното им местоживеене лица, работещи по извънтрудови правоотношения, е необходимо тяхното съгласие. С оглед на доказването е препоръчително то да е дадено писмено. Тази разпоредба е приложима и за управителя на дружеството.
От посоченото следва, че управителят в описания случай би следвало да има право на командировъчни пари за дните на пътуване от местоживеенето му в гр. Пловдив до офиса на дружеството в гр. София. За тази цел обаче е важно да бъде спазен редът за командироване, предвиден в НКС, включително за отчитане на разходите за командировка[3].
[1] Вж. Илиев, М., Бойчев, Д. Относно командировъчните пари на лица, работещи по извънтрудови правоотношения (граждански договори), публ. в бр. 13 от месец декември 2022 г. на е-сп. „Труд и осигуровки ТИТА“ (достъпен към 15.01.2025 г.), т. 1.
[2] Вж. Илиев, М., Бойчев, Д. Мермерска, Л. КТ. КСО. ЗДДФЛ. Относно разлики при командироване в страната на лице по трудов договор по КТ и по договор за управление и контрол, публ. в бр. 13 от месец декември 2022 г. на е-сп. „Труд и осигуровки ТИТА“ (достъпен към 15.01.2025 г.), т. I.
[3] По тези въпроси вж. Илиев, М. Изменение на трудовото правоотношение при командироване в страната, публ. в бр. 13 от месец декември 2022 г. на е-сп. „Труд и осигуровки ТИТА“ (достъпен към 15.01.2025 г.), т. 2 и 4.