Регламент (ЕО) № 883/2004. Относно осигурителни задължения на немски граждани при отдаване чрез платформи на недвижим имот в България
Въпроси - отговори
Регламент (ЕО) № 883/2004. Въпрос. Немски граждани - съпрузи притежават недвижим имот в България, който ще отдават за краткосрочен наем чрез платформи като Airbnb и Booking. Дейността от наем ще се облага с патентен данък.
Лицата са местни за данъчни цели на Германия, като там имат доходи от личен труд и пасивни доходи, като плащат данъци, осигуровки и здравни вноски в Германия.
Въпроси:
1. Следва ли лицата да внасят и плащат социални и здравни осигуровки в България за доходите, които ще получават от краткосрочния наем от България; и двамата от тях или може само единият?
2. Трябва ли да подават декларация за започване на дейност и ежемесечни декларации като самоосигуряващи се лица до 25-то число?
3. Трябва ли да се издава сертификат А1 и в коя държава, каква е процедурата?
4. Какви други задължения имат?
5. Кое европейско законодателство се прилага в случая?
Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване, управител на Бойчев консултинг
Актуално 15.09.2026 г.
Граждани на държава членка на Европейския съюз (ЕС) - Германия, ще извършват дейности на територията на две държави членки на Съюза (Германия и България).
Това предполага, че ситуацията попада в приложното поле на правилата за координация на системите за социална сигурност, които са въведени с Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009.
Когато лице, попадащо в обхвата на регламентите, осъществява дейност в различни държави от ЕС, то е задължено да уведоми за ситуацията институцията на държавата членка, в която пребивава (основание чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009).
Пребиваването по смисъла на Регламент (ЕО) № 883/2004 се определя въз основа центъра на интересите на лицето, а критериите за неговото установяване са въведени с чл. 11 от Регламент № (ЕО) 987/2009. Това предполага, че ако въпросните лица пребивават по смисъла на регламента в Германия, то те би следвало да уведомят за ситуацията компетентната институция на тази държава.
В резултат от това уведомяване, институцията на държавата членка по пребиваване на лицата определя на първо време приложимото осигурително законодателство и уведомява институцията на другата заинтересована държава членка за временното определяне или директно осъществява контакт с въпросната институция, за да се намери взаимно съгласие по отношение на приложимото законодателство.
Временното определяне се превръща в окончателно при условие, че в срок от два месеца след информирането не се получи възражение, освен ако осигурителното законодателството вече не е окончателно определено въз основа на взаимно съгласие.
Ако се определи и удостовери като приложимо осигурителното законодателство на Германия (т.е. при издадени за лицата удостоверения А1 от германска компетентна институция), те би следвало да са освободени от задълженията, произтичащи от българското осигурително законодателство, в това число декларирането (с декларация Окд-5, декларация образец № 1 и № 6 и т.н.) на данни пред НАП във връзка с дейността им като самоосигуряващи се в България[1].
На свой ред обаче това би означавало, че за доходите на лицата от България не е изключено да възникнат задължения за осигуровки в другата държава членка (Германия), но в зависимост и съобразно спецификата на чуждото осигурително законодателство. Повече информация в това отношение би следвало да се потърси от компетентните институции на тази държава.
[1] Но ако за лицата се определи и евентуално удостовери като приложимо българското осигурително законодателство, макар в конкретния случай да е по-малко вероятно като хипотеза, то лицата би следвало да подлежат на задължително осигуряване изцяло и само в България, в т.ч. за дейностите и доходите от Германия.