Промени в ДОПК и корекция на ГДД

ЗДДС. Определяне място на доставка на услуга - архитектурно проучване за сгради, които още не са построени
ЗДДС. Въпрос. Българска фирма с управител чуждестранно лице извършава услуга в ЕС – архитектурно проучване за нови сгради.
 
Услугата попада ли в специфичните случаи, свързани с недвижим имот - чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС (чл. 47 от Директивата за ДДС) и мястото на тази доставка ще бъде ли мястото, където се намира недвижимият имот?
 
Когато става въпрос за проучвания - било то и архитектурни за нови сгради, които все още не са построени, т.е. нямат статут на такива, дали мястото на изпълнение ще има този характер? 
 
 
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Приложима ставка при износ за трета страна на стока в митнически склад
ЗДДС. Въпрос. Българска фирма регистрирана по ЗДДС прави внос на котел от Турция, който внос е на митнически склад, тъй като ще се експортира в Русия.
 
Каква фактура се издава на руския партньор без ДДС (износ)?
 
А заплаща ли се ДДС на вноса от Турция, когато е в митнически склад и не е освободен на територията на страната?
 
 
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Данъчно третиране по ЗДДС при закупуване на стоки от страна от ЕС чрез посредник

ЗДДС. Въпрос. Българска фирма „Х“, регистрирана по ЗДД,С закупува стоки от Гърция при следните условия:

-        българска фирма „У“, действаща като посредник от свое име и за чужда сметка (чл. 127 от ЗДДС) регистриран по ЗДДС в България, ще фактурира стоките на българска фирма „Х“;

 
-        транспортът е за сметка на българска фирма „Х“ и е от Гърция към България;
 
-        в ЧМР ще е записано – изпращач - Гърция, получател българска фирма „Х“ – условия на доставка exw, транспорт, платен от българска фирма „Х“.
 
-        Български посредник „У“ ще фактурира стоката с включено комисионно възнаграждение към българска фирма „Х“.
 
Какво е данъчното третиране на сделката, а именно данъчно събитие, изискуемост на данъка, платец на данъка?
 
 
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
ЗДДС. Начисляване на ДДС при продажба на фирмена лека кола в България или ЕС
ЗДДС. Въпрос. Датски гражданин си купува нова лека кола. След определено време я продава на българската си фирма (регистрирана по ДДС ) без начислено ДДС.
 
Сега българската фирма ще я продава или на друга българска фирма или на фирма в Европейския съюз, или на българско физическо лице или на такова от друга държава членка на ЕС.
 
Питането ми е в кои случаи ще начислим ДДС при продажбата и в кои случаи няма да начислим ДДС, а ще се позовем на чл. 50, ал. 2 от ЗДДС.
 
 
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
ЗКПО. Относно размер на ваучери за новопостъпили и напускащи служители

ЗКПО. Въпрос. Нашето дружество предоставя ваучери на всички служители в размер на 60 лева на месец. Ваучерите се раздават между 15 и 20-то число на текущия месец на същия месец (например между 15 и 20 август се раздават ваучерите за август). Имаме въпрос за новопостъпилите служители и напускащите такива.

Въпросите са:

  1. Какъв е рискът за дружеството, ако се окаже, че служителят е напуснал на 11 август и съответно не е получил ваучер, тъй като ваучерите се раздават между 15 и 20-то число?
  2. Какъв е рискът за дружеството, ако служителят започне работа на 28 август и не получи ваучер, тъй като ваучерите вече са раздадени и няма поръчани за него?
  3. Какво е Вашето становище - дори да работи само 2 дни служителят трябва ли да получи ваучер в пълен за месеца размер или е приемливо да получи ваучери на стойност пропорционална на отработените дни?
  4. Какъв е рискът за дружеството, ако на новопостъпилите и напускащите се раздават ваучери на стойност пропорционална на отработените дни?

 

Отговор: Румяна Йорданова, данъчен експерт

ЗКПО. Относно разходи за ползване на личен автомобил на управител – собственик на ЕООД за служебни цели
ЗКПО. Въпрос. Фирма ЕООД, нерегистрирана по ЗДДС, има само управител, който е самоосигуряващо се лице, извършващо дейност с личен труд с личен труд. Дейността на фирмата е свързана с обучение на социални работници и съответно има много командировки. Управителят предоставя за ползване личния си автомобил, за който не получава наем. Разходите за гориво за командировките се отчита с пътен лист. Управителят отчита и фактури за паркинг на автомобила, смяна на гуми, винетка и др. свързани с експлоатацията на МПС. Въпросът ми е признават ли се за разход съгласно ЗКПО отчетените фактури за разходи за експлоатация на МПС и дължи ли се данък по чл. 204 от ЗКПО за тези разходи?
 
 
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
КСО. Попълване на декларация образец № 1 при командировани работници в ЕС, чл. 121а от КТ, разминаване на празнични и работни дни
КСО. Въпрос. Фирма командирова работници от България в Германия по чл. 121а от КТ, като условията на командироване са съобразени с условията на приемащата страна: минималната часова ставка за работната заплата, дните платен отпуск, почивките, нощен труд и др. Също така се спазват и почивните и празнични дни за Германия.
 
За месец септември 2017 г. работните дни в България са 19, а в Германия 21.
 
Как следва да бъде подадена декларация образец № 1 за съответния месец като се има предвид, че в България 06. 09. и 22. 09. са празнични, а в Германия са работни дни?
 
Ако декларация образец № 1 се подаде с работните дни в Германия (21) как трябва да бъдат отразени 06. 09. и 22.09 - като празнични, работни, неплатен или извънреден труд така, че разчетно-платежната ведомост да бъде вярна и декларация образец № 1 приета от НАП?
 
Конкретните ми въпроси са следните:
  1. При условие, че трудът е положен в Германия, а осигуряването е в България от 01. 09. до 30. 09. 2017 г. и са отработени 21 работни дни колко работни дни да посоча в декларация образец № 1 - колкото са в Германия или колкото са в България (през м. 09. 2017 г. в България има 19 работни дни а в Германия 21) ?
  2. При деклариране в декларация образец № 1 за м. 09. 2017 г. програмата на НАП ще приеме ли декларацията с различен брой дни (21), при условие че за България са приети 19 работни дни?
  3. Ако работник работи в България до 10. 09. 2017 и след това бъде командирован в Германия, то денят 22. 09. 2017 г. като какъв ден да бъде посочен (работен или празничен)?
 
Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване
КСО. Изискване за наличие на Удостоверение А1 при командировка на служители за период под един месец в страна от ЕС
КСО. Въпрос. Предприятие има договор за изпълнение на проект по организация на конференция за две седмици в Италия.
 
Необходимо ли е да се подаде искане за издаване на Удостоверение А1 за командировка на проектен мениджър и техник за този срок (по-кратък от един месец) или е необходима само заповед за командировка?
 
Служителите имат Европейска здравна карта и са осигурени за всички рискове в България.

Какви са рисковете в случай на проверка от италианските институции при отказ или неиздадено навреме Удостоверение А1, ако е необходимо?
 
 
Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване
КСО. Попълване на декларация образец № 1 при еднодневни договори по чл. 114а от КТ и работа в събота и неделя
КСО. Въпрос. Дружеството има закупени еднодневни договори по чл. 114 а от КТ. Работата по тях се извърши в почивни дни - събота и неделя?

Как би следвало в случая да се подадат данните в декларация образец № 1 за тези лица?
 
 
Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване
КТ. Полагане на извънреден труд през почивен ден
КТ. Въпрос. Фирма се занимава с производство и търговия. Работниците в производството са назначени по трудов договор при 5-дневна работна седмица (понеделник-петък) и 8-часов работен ден. Във връзка с изпълнението на поръчка от клиент е възможно да се наложи да бъде положен извънреден труд с максимална продължителност 6 часа през почивен ден на работниците. Този труд ще бъде заплатен със 75% увеличение.
 
Освен увеличеното възнаграждение, необходимо ли е работниците да бъдат компенсирани с допълнителна почивка през следващата работна седмица?
 
Тъй като извънредния труд е забранен съгласно КТ, възможно ли е да бъде наложена санкция на фирмата след като бъде изпратено Уведомлението до Инспекцията по труда за положения извънреден труд?
 
Във фирмата са назначените техници на трудов договор при 5-дневна работна седмица (понеделник-петък) и 8-часов работен ден за предоставяне на гаранционен и извънгаранционен сервиз на част от стоките, които се продават. Възнамеряваме да въведем график за дежурства на техниците през почивните дни, за да извършват своевременно ремонт на машините на клиентите ни.
 
Часовете, през които техниците ще бъдат на разположение извън територията на предприятието ще се заплащат съгласно изискванията на Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения в размер не по-малък от 0,10 лв. за всеки час. Действително отработените часове при клиенти ще заплащаме като извънреден труд.
 
Необходимо ли е техниците да бъдат компенсирани с допълнителна почивка през следващата работна седмица?
 
Възнаграждението за положен извънреден труд на официален празник в четирикратен размер на договореното трудово възнаграждение ли трябва да бъде?
 

Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП
 
 
Актуално към 01. 09. 2015 г.

ЗСч. Документално оформяне на внесени лични средства на съдружник в ООД
ЗСч. Въпрос. Дружество "ХГ" с ограничена отговорност е регистрирано през 2007 г, с основен капител 5 000 лв. Съдружниците са управителят АХ на дружеството с дялов капитал 4 500 лв. и друго търговско дружество "СМ" с дялов капитал 500 лв. Във фирма "СМ" управителят АХ е съдружник със съпругата си ИХ с дялов капитал 5 000 лв.
 
През април 2017 г. съдружници в "ХГ" ООД стават двамата съпрузи АХ и ИХ.
 
До 2012 г. "ХГ" ООД натрупва загуби, през 2013 г. не е активно и през 2014 г. закупува земя за изграждане на туристически комплекс. Тъй като не разполага с парични средства през 2014 г. сключва договор за заем и договор за отдаване на търговска марка. В 2014 г. управителят АХ внася и лични средства в дружеството, от които една част са възстановени съгласно чл. 134 от ТЗ. През 2015 г. АХ отново внася лични средства в касата на дружеството. Активният строеж на комплекса започва през 2016 г., като за целта фирмата получава още два кредита отпуснати от банка. Една част от разходите се изплащат по банков път, а другата част се плащат в брой. Тъй като все още няма дейност и парични постъпления от клиенти в брой, собственикът внася лични средства в дружеството по банка и в брой. По банка сумите са превеждани от неговата лична сметка, а в касата са внесени с приходен касов ордер. От юни месец същата година управителят започва да си връща вложените лични средства по банков път. Всеки месец се получа така, че той внася лични средства по банка и в брой, както и си връща една част от вложените лични средства по банка. 2016 г. не са върнати всички лични средства на АХ и през 2017 г. се продължава по същия начин да се внасят и връщат средства на управителя.
 
От 2014 г. до 2016 г. "ХГ" реализира печалба благодарение на договора, който сключва за отдаване на търговската марка - "ХГ".
 
В сметкоплана на дружеството се използва разчетна сметка "Разчети със собственици" за отразяване на счетоводните операции. Движението на сметка "Каса в лева" е: 
-        в края на всеки месец в зависимост от кредитното салдо на сметка "каса в лева " с приходен касов ордер управителя внася парични средства;
-        при теглене на парични средства от банковата сметка на дружеството се захранва сметка "каса в лева " и обратната операция при вноска на каса в банковата сметка ;
-        през месеца се закупуват материали, които се заплащат в брой от касата на фирмата.
  1. Какви са вариантите за документално оформяне на внесените лични средства на собственика? 
  2. Как може да се определи точната дата през месеца, при която сметка "Каса в лева" няма налични пари и собственика трябва да внесе лични средства?
 
Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор 
НК. Отговорност при недеклариране на доходи и невнасяне на осигурителни вноски
НК. Въпрос. Физическо лице, извършва маркетингови услуги, свързани с електронна търговия по т.н. affiliate програми, както и изработва на сайтове на физичиски лица е получило доходи в приблизителен размер около 30 000 лв. за три години. Не е подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и не е внесен дължимият данък по ЗДДФЛ, не са внасяни осигуровки - както авансови вноски, така и изравнителните към датата на подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Каква отговорност носи лицето?
 
 
Отговор: Александра Атанасова, адвокат