Корекция на ДК и данъчни облекчения по ЗДДФЛ

ЗДДС. Третиране на сделка като ВОД или износ
ЗДДС. Въпрос. Фирма регистрирана по ДДС в България има сключен договор с клиент от Норвегия за продажба на собствена продукция. Клиентът желае стоките да се транспортират в Дания, като транспорта е за сметка на фирмата - доставчик.
 
Как следва да се третира тази сделка - ВОД или износ и какви документи трябва да притежава фирмата? В коя колона от Дневника за продажби трябва да се отрази тази доставка?
 
 
Отговор: Ганка Петрова
ЗДДС. Относно покупка на автомобил 4+1
ЗДДС. Въпрос. Ще се закупи автомобил „Пежо Партнер“ - 4+1 за нуждите на фирмата от физическо лице, като колата ще се използва за превоз на материали по обектите. При покупката няма да се ползва данъчен кредит, но има ли право на ползване данъчен кредит при покупката на гориво и ремонти?
 
 
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Възможности за възстановяване на данъчен кредит при последваща продажба на лек автомобил за оставащите години
ЗДДС. Въпрос. Какви са допустимите възможности, съгласно ЗДДС, при покупка на лек автомобил, който ще се използва за дейността на фирмата и за лични нужди, при последваща продажба на този автомобил фирмата да може да си възстанови данъчния кредит за оставащите години до изтичане на 5 години срок и съответно да начисли ДДС при продажбата на автомобила?
 
Идеята е реално за времето на използване на автомобила пропорционално да не се използва данъчен кредит, а да може да се възстанови данъчен кредит за времето от продажбата до изтичане на петте години, определени по ЗДДС.
 
Съгласно чл. 79 ал. 5 от ЗДДС корекция на неизползван данъчен кредит се прави само, ако при покупката сме приспаднали частично или пропорционално данъчен кредит или е извършена корекция съгласно чл. 79а от ЗДДС. Още повече, съгласно ППЗДДС чл. 67 ал. 2, корекция по чл. 79а се прави само ако в рамките на годината автомобилът се използва само за някоя от дейностите по чл. 70, ал. 2, т. 1 – 4 от закона.
 
Има ли начин при отразяване на фактурата за покупка на автомобила да се приспадне пропорционално или частично данъчен кредит, за да може впоследствие да се правят корекции по чл. 79 и чл. 79а?
 
 
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

 

ЗДДС. Прекратяване на лизингов договор на автомобил
ЗДДС. Въпрос. През 2015 г. фирмата закупува на финансов лизинг лек автомобил от лизингова компания.
 
Спецификите на договора за финансов лизинг не отговарят на условията по чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС и съответно лизинговата компания начислява ДДС на главницата с всяка месечна вноска.
 
Съгласно МСС 17 договорът се класифицира на финансов лизинг и автомобилът е заведен като дълготраен актив. В стойността на завеждане на актива са включени и всички суми, които ще се платят за данък върху добавената стойност за придобиването на автомобила.
 
Фактурите за лизинговите вноски по погасителния план са включвани в дневника на покупките без право на данъчен кредит поради следните причини - фирмата е финансова институция и извършва предимно освободени доставки, също така не са налични пътни листа, които да докажат използването на автомобила за дейността на дружеството.
 
През февруари 2017 г. дружеството прекратява лизинговия договор и закупува автомобила от лизинговата компания, като стойността на прехвърляне е равна на неплатената част от главницата по прекратените вноски плюс стойността, договорена, като опция за прехвърляне на собствеността по договора.
 
Същевременно още от началото на 2017 г. лекият автомобил е отдаден под наем за срок от година и три месеца и ежемесечно се издават фактури с начислен ДДС върху наемната цена. Впоследствие ръководството на дружеството решава, че след приключване на наемния договор автомобилът ще бъде продаден.
 
Въпросите са следните:
  1. Правилно ли ще бъде фактурата за придобиване на автомобила при прекратяване на лизинговия договор да се посочи с право на пълен данъчен кредит, след като автомобилът се отдава под наем през цялата 2017 г., т.е. използва се и ще се използва само за облагаеми доставки?
  2. Или следва тази фактура, също като фактурите за месечните лизингови вноски, да се посочи без право на данъчен кредит и в края на годината да се направи корекция съгласно чл. 79а от ЗДДС и при последващата продажба корекция по чл. 79, ал. 5 от закона? Ако това е правилният подход, година за придобиване на автомобила съгласно ЗДДС 2015 г. ли следва да бъде? Защото при корекцията по чл. 79 ал. 5 от ЗДДС броят години зависи от началото на годината на упражняване на данъчен кредит, а в случая това е станало през три години 2015 г., 2016 г. и 2017 г. ?
  3. Как трябва да се изчисли ИРПДК според чл. 79а, ал. 3, т. 2, б. “а“? НДДС трябва ли да включва сумата на всички фактури във връзка със закупуването, включително и месечните лизингови вноски от предходните години?
 
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
ЗДДС. Санкция при неиздадена фактура за приход и неподадена VIES - декларация
ЗДДС. Въпрос. Водя счетоводството на македонски гражданин, получил плащане на 26. 06. 2017 г. от държава членка за технически услуги, за което не ме е уведомил и съответно не е издадена фактура, подадено е нулево ДДС и не е подадена VIES - декларация.
 
Как трябва да постъпя в този случай? Ще има ли санкции?
 
 
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
ЗДДС. Прилагане на чл. 143 от ЗДДС
ЗДДС. Въпрос. Наш клиент е фирма, регистрирана по ДДС в България, дилър на автомобили втора употреба. През месец август закупува от италианска фирма, нерегистрирана по ДДС, употребяван лек автомобил, за който не е уточнено дали отговоря на понятието дълготраен актив (едно от условията на чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗДДС) или е предмет на търговия със стоки втора употреба.
 
Може ли нашият клиент да приложи специалния режим за облагане на маржа или трябва да извърши последващата продажба по общия ред на закона?
 
 
Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт
ЗКПО. Третиране на дарения на лица с намалена работоспособност като скрито разпределение
ЗКПО. Въпрос. Наш клиент е фирма „Х“, която през 2017 г., с оглед добрите финансови резултати, взе решение да извърши дарение под формата на пари в брой и по сметка, в зависимост от определения размер, на няколко лица с намалена работоспособност. Въпросните лица притежават документ от ТЕЛК, с различен процент инвалидност, но всичките с над 50%. Даренията са с хуманитарна цел – за закупуване на лекарства, лечение и др. подобни. Не е налице свързаност на съдружниците в дружеството (физически лице) с тях по нито една от буквите на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК.
 
Съгласно чл. 31, ал. 1, т. 8 от ЗКПО – дарения, направени в полза на лица с увреждания са данъчно признати, ако са в размер до 10% от положителния счетоводен финансов резултат.
 
Съгласно § 1, т. 5, буква „а“ от ДР на ЗКПО „скрито разпределение на печалба“ са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците и свързани с тях лица, с изключение на дивидентите.
 
Въпросите ми са следните:
  1. Има ли ограничение на сумите, които ще бъдат дарени, макар, че не срещам такова условие никъде?
  2. След като, съгласно § 1, т. 3, буква “л“ от ДР на ДОПК, свързани лица са лицата, едното от които е направило дарение на другото, може ли да се приеме от страна на контролните органи (НАП) при тяхна проверка, че е налице „свързаност“ при такъв договор за дарение и същия да се третира като „скрито разпределение на печалба“, като съответно сумата се обложи с данък върху дивидента 5% и санкция за недеклариране на констатираното обстоятелство с 20%?
 
Отговор: Румяна Йорданова, данъчен експерт
ЗДДФЛ. Отписване на земя, притежавана от другия съпруг, заприходена от земеделски стопанин, прилагащ чл. 29а от ЗДДФЛ
ЗДДФЛ. Въпрос. ЗП - Иван (регистриран по ЗДДС), прилагащ чл. 29а от ЗДДФЛ, полза земите на Иванка, като двамата са съпрузи. ЗП - Иван ще заприходи в активите си земите на Иванка с нотариално заверена декларация за отдаване на съпружеска имуществена общност. Но ако след 5 години, ЗП - Иван реши да прекрати дейност и да регистрира свое ЕООД или ЕООД на съпругата си как ще отпише земята от активите на ЗП - Иван?
 
 
Отговор: Александра Атанасова, адвокат
КСО. Сключване на граждански договор с лице в отпуск по майчинство
КСО. Въпрос. Може ли да наемем на граждански договор, жена която е в отпуск по майчинство - до 410 дни, за почасова работа? Какви осигуровки следва да се внасят, защото тя реално не получава трудово възнаграждение, а обезщетение за бременност и раждане с дете до 1 година? Обезщетението получава, по трудов договор на 2600 лв. брутна заплата.

В края на годината - трябва да подаде годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДФЛ - с приложение № 1 - доходи от трудови правоотношения от основния работодател и приложение № 3 - доходи по граждански договор.
 
 
Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване
КСО. Право на обезщетения за болнични след промяна на основанието за осигуряване на собственик – управител на ЕООД
КСО. Въпрос. ЕООД е вписано в търговския регистър, като едноличният собственик е и управител и това обстоятелство е записано в дружествения договор. До 01. 04. 2017 г. собственикът се осигурява като самоосигуряващо се лице, след тази дата е сключен договор за управление и контрол с дружеството. Самоосигуряването е прекратено на 01. 04. 2017 с декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице. След тази дата декларация обр. 1 за това лице е подадена с код 10.
 
На 22. 08. 2017 г. до 18. 09. 2017 г. същото лице излиза в отпуск за временна нетрудоспособност, но органите на НОИ отказват да платят болничните с мотив, че договорът за управление и контрол не е вписан в търговския регистър. Правилно ли е постъпила администрацията?
 
 
Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване
КСО. Осигуровки при сключване на граждански договор с пенсионер, работещ на трудов договор
КСО. Въпрос. Пенсионер е назначен по трудов договор и се осигурява за всички осигурителни случаи, същият работи по граждански договор на друго място и получава 300.00 лв. Дължи ли осигурителни вноски или само данък по ЗДДФЛ за сумата по граждански договор?
 
 
Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване
КТ. Клаузи в договора по чл. 229 от КТ относно започване на работа след завършване на обучението
КТ. Въпрос. Дружество възнамерява да сключи договор по чл. 229 от КТ за придобиване на квалификация с единия от съдружниците, полагащ личен труд в дружеството без трудово правоотношение, за обучение в чужбина по предмета на дейност на дружеството.
 
В тази връзка имам следните въпроси:
  1. Веднага ли след завършване на обучението лицето следва да започне работа в дружеството по ТД, тъй като има възможност след завършване на обучението да се наложи лицето да има стажове в чужбина, които още повече биха повишили квалификацията му по предмета на дейност на дружеството - в тази връзка възможно ли е условието за работа по трудово правоотношение да е поставено за изпълнение в определен времеви период след завършване на обучението, например в рамките на три години?
  2. Има ли изискуем минимален срок за трудовият договор?
  3. Възможно ли е договорът да не е за пълен ден, а за половин ден?