Уведомление по чл. 143ш от ДОПК и ново данъчно облекчение

Въпроси - отговори
ЗДДС. Дата на данъчно събитие и право на ДК при изпълнени СМР, за които липсва констативен протокол, подписан от възложителя, но признати от съда
ЗДДС. Въпрос. Предприятието ни е с основна дейност изпълнение на строително-монтажни работи. През май 2010 г. сключва договор със свой клиент за изпълнение на СМР: „Площадка за платформи с бутилкови батерии за природен газ“. Срокът за изпълнение на договора е 30 дни от подписването му. Съгласно договора след извършване на уговорените СМР, страните съставят констативен протокол за приемане на изпълнените работи. В пет дневен срок след съставянето на констативния протокол възложителят се задължава да направи плащане за извършените СМР.
 
През 2010 г. предприятието ни извършва част от договорените строителни дейности, за което съставя констативен протокол, който възложителя не подписва. През 2010 г. изпълнението на останалата част от строителните дейности се забавя по вина на възложителя, който в последствие спира окончателното изпълнение на договора за СМР. През периода 2010 г. – 2014 г. изпълнителят изпраща писма до възложителя, но възложителя не отговаря на тях.
 
През 2015 г. предприятието ни завежда дело, което печели. Решението на съда е от 11. 07. 2017 г., което може да се обжалва в двуседмичен срок. Възложителят е осъден да изплати дължимото възнаграждение за изпълнените СМР, неустойки, разноски и лихви по делото. В решението на съда е описано също така, че фирмата - възложител е ползвала изградения обект от 2010 г. и мълчаливо чрез конклудентни действия е приела изпълнените СМР, независимо че няма подписан констативен протокол. През септември 2017 г. фирмата възложител заплаща всички дължими суми съгласно съдебното решение.
 
  1. Какъв документ следва да се издаде във връзка с признатите от съда за изпълнени СМР и кога е датата на данъчно събитие по ЗДДС? Следва ли да се посочи в дневниците по ЗДДС?
  2. Какъв документ следва да се издаде във връзка с платените неустойки, лихви, разноски в исковото производство и разноски в заповедното производство и следва ли да се включи в дневниците по ЗДДС?
  3. Фирмата възложител ще има ли право на данъчен кредит и в кой данъчен период може да го упражни?
 
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Доставка на стока от страна от ЕС с доставчик от трета страна
ЗДДС. Въпрос. Българско дружество купува стоки от Турция (има издадена фактура от Турция към България). Стоката пристига от Франция с CMR. Има издадена фактура от Франция към турското дружество.
 
Това за българското дружество е доставка извън територията на страната и следва ли да се начисли ДДС и ако е така дали да стане с протокол?
 
 
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Предаване на стоки по договор за влог за продажба чрез електронна платформа
ЗДДС. Въпрос. Българска фирма, регистрирана по ЗДДС произвежда хранителни стоки, които има намерение да продава през електронна платформа. Стоките ще бъдат предавани на друго българско дружество, регистрирано по ЗДДС, по договор за влог с цел да бъдат предлагани за продажба чрез електронна платформа. Дали в този случай би могъл да възникне проблем относно неспазване на сроковете за фактуриране на предадената, но нефaкатурирана стока от страна на производителя към влогоприемателя по чл. 6, ал. 2, т. 2 или 4 от ЗДДС?
 
 
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Право на ДК за стоки, вложени при продажбите за периода, през който ДДС ще бъдат определен по реда на чл. 102 поради закъсняла регистрация
ЗДДС. Въпрос. След като прочетох отговора на въпрос „Третиране по реда на ЗДДФЛ, ЗДДС и КСО на доходи от продажби на физическо лице чрез куриерски фирми» в частта му за правото на данъчен кредит, искам да попитам следното: мога ли и по какъв начин да ползвам данъчен кредит на стоките и услугите, вложени при продажбите за периода, през който данъчните ми задължения ще бъдат определени по чл. 102 от ЗДДС поради закъсняла регистрация по ДДС?Мисля, че въпросът ми е ясен, но ще дам още малко пояснения - на 14. 08. 2017 г. установихме, че още на 14. 07. 2017 г. е следвало да подадем заявление за регистрация по ДДС поради грешно определен облагаем оборот. След подаване на заявлението и проверка от НАП сме с регистрация от 29. 08. 2017. Съставени са ни съответните актове за нарушение. Подали сме опис на наличните активи към 29.08.2017. Очакваме ревизия по чл.102 от ЗДДС за периода 28. 07 - 28. 08. 2017 г.,
 
 
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
ЗДДС. Определяне на броя на годините при корекция по реда на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС
ЗДДС. Въпрос. Фирма купува апартамент през 2008 г. и ползва данъчен кредит. Разрешението за ползване е получено през 2009 г. От 2009 г. до сега апартаментът се отдава под наем. През 2017 г. се продава като освободена доставка по член 45, ал. 3 от ЗДДС - "стара сграда". При продажбата използваме формулата по чл. 79, ал. 6 от закона.
 
Броят на годините в конкретния случай по формулата колко е - 11 или 12 години?
 
 
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
ЗДДС. Корекция на ДК по чл. 79а от ЗДДС при финансови услуги с инцидентен характер
ЗДДС. Въпрос. През 2013 г. дружеството закупува офис, за който ползва изцяло данъчен кредит, тъй като извършва само облагаеми доставки. От м. 08. 2017 г. дружеството отпуска лихвен заем на друго дружество.
 
Може ли да се смята, че сумите, начислени като лихвени плащания са доставките на недвижими имоти и на финансови услуги, които са с инцидентен характер? Заемът е отпуснат само на едно дружество за срок от 5 години и това не е основна дейност на дружеството.
 
В случай, че заемът не може да бъде отнесен към финансова услуга с инцидентен характер трябва ли да се прави корекция на ползван данъчен кредит по чл. 79а, ал. 3, т. 1, буква "б" от ЗДДС?
 
 
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
ЗКПО. Данъчна основа на данъка върху разходите в натура, при отчитане на разходите за ремонт на леки коли в повече от един отчетен период
ЗКПО. Въпрос. Предприятие има служебни автомобили, които се ползват и за лични цели. Всеки месец се начислява данък уикенд. За тези автомобили са начислявани експлоатационни разходи, например разходи за ремонт. Избраната методика за определяне на данъчната основа за определяне на данък върху разходите е на база изминати километри.
 
Разходите за ремонт направени през месец септември трябва ли да се разпределят за 12 месеца, т.е. до август 2018 г. или се включват в месеца на отчитане на разхода.
 
 
Отговор: Румяна Йорданова, данъчен експерт
ЗДДФЛ. Облагане на чуждестранни сезонни работници от страни извън ЕС
ЗДДФЛ. Въпрос. Дружество извършва сезонна дейност в областта на хотелиерството, като в тази връзка е сключило трудови договори с чуждестранни физически лица от държави, извън Европейския съюз, на основание регистрация за сезонна работа до 90 дни по чл. 24 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. За настаняването на физическите лица по време на действие на трудовия договор, има сключен договор за наем на жилище с трето лице. В тази връзка работодателя поема разходите за транспорт на наетите чуждестранни работници от местоживеенето в чужбина до България, здравните (медицинските) застраховки, както и наема на жилището.
 
Представляват ли посочените разходи облагаем доход от трудово правоотношение за физическите лица и съответно подлежат ли на данъчно облагане?
 
 
Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт
ДОПК. Приложимост на чл. 19 от ДОПК при скрито разпределение на печалбата със суми, посочени в касата, при наличие на обжалван РА
ДОПК. Въпрос. Ако дружество има ревизионен акт, който обжалва и извърши скрито разпределение на печалбата със сумите, посочени в касата, то в такъв случай има ли опасност органите по приходите да приложат чл. 19 от ДОПК по отношение на управителя?
 
 
Отговор: Александра Атанасова, адвокат
Наредба № Н-18/2006 г. Документиране на заплащане за вход в платен паркинг
Наредба № Н-18/2006г. Въпрос. Дружество има намерение да открие платен паркинг само от 08 – 17 часа на собствен имот, представляващ собствен вътрешен път и площадка. Трябва ли продажбите да се извършват с касов апарат или може и с билети?
 
 
Отговор: Юлия Калчева, данъчен консултант
КСО. Осигурителни вноски при социални разходи, предоставен в натура
КСО. Въпрос. По решение на ръководството всеки петък, в края на работния ден, дружество организира за своите служители събирания за „сплотяване на колектива“, на които всички служители са поканени да присъстват. Разходите за напитките и храната, които ще бъдат предоставени на разположение на служителите по време на събиранията, ще са изцяло за сметка на дружеството. Напитките и храната ще бъдат вода, кола, ядки и други може би и бира. Всеки служител има право да консумира от закупените храни и напитки. Има издадена заповед за направения социален разход, с която е дадено правото на всички служители да се възползват от тази придобивка

Следва ли върху този социален разход, предоставен в натура по смисъла на ЗКПО, да се начисляват социални осигуровки при условие, че няма пряко предоставяне на всеки служител?
 
 
Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване
КСО. Персонализиране на разходи в полза на персонала, предоставен в натура за целите на осигуряването
КСО. Въпрос. Предприятието, в което работя, има социална програма с различни мероприятия, които се финансират от работодателя в рамките на отделените суми за социални разходи. Тези мероприятия включват следните видове разходи:
-   разходи за кафе и ободряващи напитки, без ограничения за служителите на дружеството, заплащани срещу издадена фактура от доставчика;
-   определени суми за организиране и провеждане на партита (Коледно и лятно) и тиймбилдинги, на които освен нашите служители, присъстват и други гости, които не са служители на дружеството;
-   разходи за ползване на спортни и фитнес услуги, които се заплащат на външни фирми, според ползваните услуги;
-   разходи за таксиметров превоз, ползван от служители на дружеството срещу представена фактура от транспортни фирми.
 
По повод отговор на въпрос от Димитър Бойчев, публикуван в броя от 5 юни т. г. относно третиране на разходи в полза на персонала, бихме желали да се изясни начина на персонализирането на социалните разходи, имайки предвид и заплащането на личните осигурителни вноски от нашите служители.
 
 
Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване
КТ. Прекратяване на трудов договор с напуснало лице, без данни за телефон и адрес за кореспонденция
КТ. Въпрос. Физическо лице, назначено по трудов договор не се явява на работа повече от тридесет дни. Фирмата не разполага с телефон за връзка, както и адрес за кореспонденция, за да му изпрати уведомление да се яви във фирмата за да му се прекъсне трудовия договор. Разполагаме само с имейл за кореспонденция, деклариран пред НАП. По какъв начин и каква е процедурата да му бъде законно прекъснат трудовия договор?
 
 
Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП
КТ. Напускане на работник с предизвестие и дължимо обезщетение при неспазване срока на предизвестието
КТ. Въпрос. Напоследък зачестиха случаите, при които работници отправят молба за напускане и работодателят им определя един месец предизвестие. Те подписват декларация, с която дават своето съгласие, на основание чл. 272, ал.1 от Кодекса на труда, при неспазване срока на предизвестието да им бъде удържана съответна част (за неспазения срок на предизвестието) от трудовото възнаграждение. След което "напускат работа" един месец и не могат да бъдат открити по никакъв начин. Ние през това време ги водим в дни на самоотлъчка. След един месец, когато предизвестието изтича се появяват, за да бъдат освободени.

В този случай дължат ли обезщетение на работодателя – от една страна са изминали 30 дни от молбата за напускане, от друга страна те въобще не са били на работа?
 
 
Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП
КТ. Промяна на периодичността на плащане на трудовото възнаграждение от еднократно на два пъти в месеца
КТ. Въпрос. Дружеството има назначен персонал. Няма сключен колективен трудов договор. Във всеки един трудов договор е описано, че заплатите се изплащат веднъж месечно до определена дата на следващия месец. От следващия месец по молба на част от работниците, представляващите фирмата лица решават да изплащат аванси на тази част от персонала.
 
Моля да отговорите дали:
  1. Промяната на периодичността на плащанията от "веднъж месечно" на "аванс и заплата" трябва ли да се отрази чрез сключване на допълнително споразумение към трудовия договор с всеки един работник?
  2. Дали промяната по т. 1 може да се въведе само за част от персонала, а за другата част условието за периодичността на плащането да остане непроменено?
  3. Дали сумата на аванса може да бъде различна за всеки месец и да не е фиксирана нито като твърд процент или твърда сума? Дали датата на изплащане на аванса трябва да бъде фиксирана в допълнителното споразумение?
 
Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП
КТ. Дата на получаване на обезщетение при пенсиониране по чл. 222, ал. 3 от КТ
КТ. Въпрос. Лице назначено на работа по трудов договор придобива право на пенсия към 20. 09. 2017 г. Има натрупан трудов стаж в предприятието – 8 години. Подава си документите за пенсиониране в НОИ, но продължава да работи във фирмата без да прекратява трудовото си правоотношение. Към датата на придобиване право на пенсия има право на намален размер на обезщетение – 2 заплати.
 
Въпросите са:
  1. Кога се придобива право на обезщетение при пенсиониране – към датата на придобиване право на пенсия или при прекратяване на трудовото правоотношение?
  2. Задължително ли трябва да се прекрати трудовото правоотношение, за да се начисли обезщетението?
  3. Тъй като обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ може да се изплаща само веднъж, но лицето продължи да работи без прекъсване и натрупа 10 години стаж при прекратяване на трудовото правоотношение ще има ли право на обезщетение в размер на 6 заплати, ако не си е получил обезщетението от 2 заплати?
 
Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП
КТ. Дължими дневни пари при командироване 20 дни в месеца в страна от ЕС за бояджийски услуги без писмен договор с фирма - възложител
КТ. Въпрос. Фирма извършва боядисване на метални конструкции в Белгия и Холандия. Работниците се командироват до 20 дни в месеца всеки месец като за този период свършват определената работа и се прибират. Нямаме сключен договор с фирмата - възложител. Този случай попада ли в рамките на чл. 121 от КТ и имаме ли право да изплащаме дневни до двукратния размер без да е налице плащане на осигуровки върху тях?
 
 
Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП
КТ. Изчисляване на брутната заплата за месеца на работник командирован в страна от ЕС, пребиваващ частично и в България
КТ. Въпрос. Българска фирма сключва с български лица трудови договори. Командирова ги по реда на чл.121а от Кодекса на труда в Германия, като се спазва изискването за минимална часова ставка. Изготвени са допълнителни споразумения съобразени с изискванията на Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. За м. септември 2017 г. за България работните дни са 19, а за Германия са 21.
  1. От 01. 09. 2017 до 07. 09. 2017 г. работниците са командировани с основна месечна заплата 3800 лв.
  2. От 08. 09. 2017 до 16. 09. 2017 се връщат в България и заплатите им се променят на 580 лева.
  3. На 17.09.2017 г. отново са командировани до 30. 09. 2017 г. със основна месечна заплата от 3600 лева. Работниците са били в Германия на 06. 09. 2017г. и на 22. 09. 2017 г. и са положили труда си там.
Брутните заплати изчислявам по следния начин:
  1. От 01. 09 до 07. 09. 2017 г.- 3800: 21 х 5 дни (защото 06.09.2017 г. влиза в този период) = 904,76 лева;
  2. От 08. 09. До 16. 09. 2017 г. - 580: 19 х 6 дни =183,16 лева;
  3. От 17. 09. до 30. 09. 2017 г. - 3600: 21 х 10 дни (защото 22. 09. 2017 г. влиза в този период) = 1714,29 лева.
Общо: 2802,21 лева при 21 работни дни за Германия.
 
Тази сума надвишава максималния осигурителен доход за България от 2600 лева и ограничавам сумата от 2802.21 лева до 2600 лева (върху превишението от 202,21 лева има само данък по реда на ЗДДФЛ.) Въпросът ме е дали вярно пресмятам брутните заплати?
 
 
Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП
ЗТМТМ. Проблем при представяне в Агенцията по заетостта на трудов договор по реда на чл. 2, ал. 1, т. 9 ППЗТМТМ при наемане персонал от трета страна
ЗТМТМ. Въпрос. Дружество наема на работа граждани на трета страна (извън ЕС) след одобряване от Агенцията по заетостта. При подаване на документи за кандидатстване на граждани на трета страна на пазара на труда в Р България един от документите е заверено от работодателя копие на срочен трудов договор, сключен по условията на българското законодателство, за длъжност с код по НКПД, подписан от страните и влизащ в сила от датата на издаване на документа за пребиваване на работника - гражданин на трета държава.
 
Този договор е с дата примерно 16. 10. 2017 г., в тридневен срок работодателя има задължение да декларира посочения договор в НАП, в този момент работодателя няма информация нито за ЛНЧ на чужденеца, нито чужденеца има издаден служебен номер от НАП. Как се процедура с тази регистрация?
 
Може ли да се приеме, че този договор е предварителен и да се декларира в последствие трудов договор след пристигането на чужденеца в България с дата на реалното му пристигане, когато има ЛНЧ или служебен номер от НАП? Или това би довело до санкции за недеклариране на трудов договор?
 
 
Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП
ЗСч. Отчитане на застроена площ върху собствен терен и построена върху нея сграда
ЗСч. Въпрос. „Х“ ЕООД (местно юридическо лице) построява многофункционална сграда върху собствена земя. Около 20% от построеното запазва за себе си, останалите 80% продава.
 
Въпросите са:
  1. Застроената площ включва ли се в себестойността на построената сграда?
  2. Как е най-правилно да се определи себестойността на паркоместата?
По казуса в практиката има противоречиви мнения.
 
 
Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор
ЗСч. Година на отчитане на разходи за одит за 2016 г. при договор сключен през 2017 г.
ЗСч. Въпрос. Съгласно изискванията на МСС 36 "Обезценка на активите" за целите на финансовия отчет за 2016 г., сключихме договор през м. 07. 2017 г. Обезценката реално е направена в периода м. 08 - 09. 2017 г. През м. 09. 2017 г. сключихме договор за одит за отчетната 2016 г.
 
Фактурираните разходи във връзка с теста за обезценка и за одита, за кой данъчен период би следвало да се осчетоводят 2016 г. или 2017 г.?
 
 
Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор
ЗСч. Отчитане на суми, представляващи скрито разпределение на печалбата
ЗСч. Въпрос. Имам затруднения при счетоводно отчитане на изплатени суми на собственика на дружеството за лично ползване, които са осчетоводени през 2017 г. по следния начин с-ка 423/ 501 и с-ка 423/459. С коя сметка се закрива дебитното салдо по с-ка 423?
 
 
Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор