Броят в 5 минути
Четете в броя
Броят в 5 минути
Актуално към 01. 12. 2017 г.
!!! Най – важно:
При годишното уравняване на данъка по чл. 49 от ЗДДФЛ работодателят изисква от лицата, желаещи да ползват което и да е облекчение една от двете възможни декларации (в свободен текст), посочени в ал. 4, т. 8 . Чрез първата декларация лицето потвърждава, че към датата на подаването й няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Публичните задължения, включват и местните данъци и такси, както и глобите от КАТ (ал. 2 на чл. 162 от ДОПК). Физическите лица могат да установят наличието им чрез „Справка за задължения“ на Интернет страницата на НАП, изискваща ПИК. Той може да се получи във всеки офис на НАП след подаване на заявление от съответното лице. При втората декларация (че лицето ще подаде ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ до 30.04. 2018 г.) наличието на публични задължения към момента на подаването е без значение. Лицето е отговорно за подаване на невярна информация чрез посочените две декларации по реда чл. 313, ал. 3 от Наказателния кодекс. Ако работодателят в периода от 30.11. до 31.12. не получи нито една от двете декларации - съответното лице не може да ползва нито едно данъчно облекчение. Нещо повече, ако такова лице е ползвало текущо през 2017 г. данъчно облекчение за намалена работоспособност или доброволно осигуряване или животозастраховане, то ще е длъжно да възстанови данък.
Виж повече за новото изискване при годишното преизчисляване на данъка.
!! Важно
- Във връзка с новото задължение за подаване на отчети и уведомления следва да се има предвид, че ако:
- българско дружество е съставно предприятие на многонационална група от предприятия (МГП), която има крайно предприятие майка, което не е местно лице за данъчни цели на България и приходите на МГП съгласно консолидирания й финансов отчет са под 1 466 872 500 лв., то за българското дружество не възниква задължение за подаване на уведомление по чл. 143ш от ДОПК.
- българско дружество е част от МГП, която има крайно предприятие майка, което е местно лице за данъчни цели на България и приходите на МГП съгласно консолидирания й финансов отчет са над 100 000 000 лв., то българското дружество следва да подаде уведомление по чл. 143ш от ДОПК.
Виж повече за подаването на отчети и уведомления.
- При скрито разпределение на печалбата в полза на местно търговско дружество не се дължи данък дивидент (чл. 194, ал. 1, т. 2 от ЗКПО по аргумент от противното), но приходът от такъв дивидент не подлежи на преобразуване в намаление, а се облага по общия ред с корпоративен данък (чл. 27, ал. 2, т. 2 от ЗКПО).
Виж повече за скрито разпределение на печалбата
- Съгласно по § 5г, ал. 4 от ПЗР на ЗТР търговските дружества с прекратена дейност, които не са пререгистрирани към 31.01.2017 г. се смятат за заличени. В разяснение № 24-38-44 от 28. 08.2017 г. на ЦУ на НАП е посочено, че тези дружества подават данъчна декларация за последния данъчен период 01.01.2017 г. – 31.01.2017 г. на основание на чл. 161, ал. 1 от ЗКПО. С това тълкуване се запълва празнота в закона относно предоставяне на информация на органите по приходите за служебно заличените дружества. Считаме обаче, че редът, който е посочен в писмото (подаване на данъчна декларация за последния данъчен период 01.01.2017 г. – 31.01.2017 г. на основание на чл. 161, ал. 1 от ЗКПО) не следва да бъде приложен, тъй като е налице разширително тълкуване на данъчното законодателство - няма нито един елемент, който да доближава процедурата по заличаването по чл. 273 от ТЗ, с която е свързана разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ЗКПО и процедурата по служебното заличаване.
Виж повече за подаване на декларация по ЗКПО за 2017 г. от ТД, служебно заличени към 31.01. 2017 г.
- При изпащане на наследствен дял на наследници в ООД и намаляване на капитала на дружеството не е налице изплащане на ликвидационен дял на съдружник за целите на ЗДДФЛ. Наследниците получават право на дела не на база на членствено правоотношение като съдружник, а на друго основание – въз основа на разпоредбата на чл. 129, ал.1 изр. първо от Търговския закон, че дружественият дял може да се наследява. В случая лицата в качеството си на наследници, удостоверено със смъртен акт и удостоверение за наследници, имат право на паричната равностойност на наследеното дялово участие, която е необлагаема (чл. 13, ал. 2 от ЗДДФЛ.)
Виж повече за изплащане на неследствен дял.
- Работници и служители, страдащи от някоя от определените в Наредба № 5 за болестите, при които работник или служител, боледуващ от тях, има особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ се ползват с предварителна закрила при уволнение, на основание чл. 333, ал.1, т. 3 от КТ. Такива заболявания са исхемична болест на сърцето; активна форма на туберкулоза; онкологични заболявания; професионални заболявания; психични заболявания и други. За да бъдат уволнени на някои от основанията, посочени в разпоредбата на чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е необходимо преди уволнението да се вземе мнението на трудово-експертната лекарска комисия (ТЕЛК) и разрешение на инспекцията по труда (чл. 333, ал.1 във връзка с ал.2).
Виж повече за реда за уволнение на работник, страдащ от заболяване под особена закрила.
- В производствата с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, работодателят осигурява на работника или служителя време за хранене през работното време (чл. 151, ал. 3 КТ). В зависимост от спецификите на съответното предприятие следва да бъде създадена такава организация, която да позволи на работника или служителя да се нахрани, докато е на работното си място. Ако спецификата на работата позволява това, той може едновременно докато се храни да обслужва и машината, а ако това е невъзможно, може да се ангажира друг служител, който да наблюдава работа на машината през този период. Би могло да се използва и комбинация от двата варианта.
Виж повече относно време за хранене при непрекъснат режим на работа
! Акценти от избрани материали
ЗДДС
- Комисионни договори:
Предвид засиления стокооборот между държавите и посредничество при търговията със стоки, за целите на облагането по ЗДДС за български фирми, участници в такива отношения е необходимо правилно дефиниране на осъществяваната от тях дейност. При анализиране на взаимоотношенията обичайно са възможни две хипотези:
- посредник, действащ от чуждо име и за чужда сметка - доставка на услуга и
- посредник, действащ от свое име и за чужда сметка – доставка на стока.
За повече информация по такива казуси виж:.
- Данъчна основа по ЗДДС:
За целите на начисляване на ДДС е важно правилното определяне на данъчната основа. Данъчната основа е договореното възнаграждение между страните (чл. 26, ал. 2 от ЗДДС) – това е основното правило. В същото време е възможно данъчната основа да се увеличи с определени елементи (чл. 26, ал. 3, т. 2 от ЗДДС).
Данъчната основа:
- не включва сумата на търговската отстъпка или намаление, ако те се предоставят на получателя на датата на възникване на данъчното събитие, а
- в случай, че търговската отстъпка или намаление се предоставят на получателя след датата на възникване на данъчното събитие - данъчната основа се намалява при предоставянето им.
В чл. 27 на ЗДДС са разписани особени случаи на определяне на данъчната основа, като особен интерес представляват случаите, в които данъчната основа е пазарната цена (чл. 27, ал. 3, т. 1).
За повече информация по казуси, свързани с определяне на данъчната основа виж: