Наредба № Н-18. Вписване в ТР.

Въпроси - отговори


ЗДДС. Префактуриране на разходи

ЗДДС. Въпрос. Фирмата ни е производител на напечатани фолиа, които изнасяме както за Европейския съюз, така и извън него. За да печатаме, купуваме клишета от български фирми и ползваме данъчен кредит. Клишетата в повечето случаи се префактурират на крайните ни клиенти, но фактически остават при нас, защото с тях се произвеждат следващи поръчки.
 
Как следва да се третира сделката по префактуриране на клишетата за страни извън Европейския съюз, след като ние реално не изнасяме стоки и следва ли да си самоначислим ползвания данъчен кредит с протокол?
 
Изискване на клиента е стойността на клишетата да не се включва в цената на напечатаното изделие. 
 
 
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Доставка на стока с монтаж и инсталиране

ЗДДС. Въпрос. Дружество, регистрирано по ЗДДС, му предстои производство на слънцезащитни тенти в България и монтирането им на обекти в Австрия. Клиентите в Австрия са данъчнозадължени лица, но също така има и физически лица. Затруднението ни е това да определим дали доставката е по чл. 21, ал. 4, т. 1 или чл. 17, ал. 4. Също така ни притеснява дали трябва да се регистрира в Австрия и къде се дължи ДДС.
 
 
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Документиране на посредническа услуга от САЩ при регистрация по чл. 97а

ЗДДС. Въпрос. ЕООД, регистрирано в България, извършва услуги - изработка на електронни сайтове, като ползва услугите за намиране на клиенти на дружество от САЩ, което има VAT номер, започващ с EU. Дружеството е регистрирано по ЗДДС на основание чл. 97а. 
 
Сайтовете се предоставят по електронен път. За изработка на сайтовете се издават фактури към данъчно задължено лице в Европейският съюз, както и извън него. В много редки случаи се изработват и сайтове на физически лица, в Европейският съюз и извън него. Лицата, на които българското дружество е издало фактури за извършените услуги, плащат на посредника от САЩ.
 
Веднъж в месеца, от дружеството посредник, се получава фактура с VAT номер EU, за дължимата комисионна за намиране на клиентите. Плащанията за извършените услуги от българското дружество се получават по банков път от посредника, като същите са намалени с размера на дължимата комисионна.
 
Какви са задълженията на българското дружеството за отразяване на фактурите в дневниците и справка - декларацията по ЗДДС? 
 
В кои случаи то е длъжно да издава протоколи за самоначисляване на ДДС?
 
 
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Регистрация в публичния електронен регистър по чл. 176в, ал. 15

ЗДДС. Въпрос Транспортна фирма извършва международни превози на товари. Има ведомствена бензиностанция, от която зарежда собствените си товарни автомобили, не търгува с течни горива. Горивото се зарежда не от данъчен склад и не осъществява общностно придобиване на такова. Горивото се доставя от фирма, която извършва търговия с течни горива. Фирмата е регистрирана и отчита доставките си по чл. 118 от ЗДДС.
 
Трябва ли фирмата да се регистрира в публичния електронен регистър по чл. 176в, ал.15 от ЗДДС, като лице което получава горива за собствено потребление?
 
 
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Доставка на стока на турска фирма, транспортирана директно в Гърция

ЗДДС. Въпрос. Българска фирма (фирма „А“), с дейност търговия със стоки, регистрирана по ЗДДС в България желае да продаде стока на клиент - турска фирма (фирма „Б“), без регистрация по ДДС в Европейския съюз. По нареждане на клиента (фирма „Б“) стоката ще се транспортира от България към Гърция, където турската фирма (фирма „Б“) ще я продаде на свой клиент (фирма „В“), регистриран по ДДС в Гърция. Стоката ще се движи в рамките на ЕС. Условието на доставка от българската към турската фирма е FCA склада на българската фирма (франко склада на доставчика), а транспортът се организира и е за сметка на турската фирма. В международната товарителница изпращачът българската фирма „А“ ще впише следните данни:
 
-   Изпращач: българската фирма „А“;
-   Получател: Гръцката компания краен клиент (фирма „В“) от името на турската компания (фирма „Б“);
-   Място на натоварване: склад на българската фирма в България
-   Място на разтоварване: Гърция
 
Въпросите ни са следните:
 
  1. Каква фактура трябва да издаде българската фирма „А“ на турския клиент (фирма „Б“) за описаната по-горе продажба при положение, че стоката се движи в ЕС, турската фирма „Б“ е установена в трета страна и няма регистрация в ЕС, а гръцката фирма В, краен получател на стоките е регистрирана за целите на ДДС в Гърция?
  2. Възможна ли е, при наличие на някакви специфични условия/обстоятелства, хипотеза за тристранна операция (triangular simplification Art. 141 EU Directive 2006-112), при положение, че турската фирма „Б“ няма регистрация по ДДС в държава членка на ЕС (всички описани условия остават в сила)?
 
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

ЗДДС. Предлаган пакет за екскурзии в страната с опция за музейни такси и атракции, при липса на предварителни фактури

ЗДДС. Въпрос. Фирма, регистрирана по ЗДДС, организира екскурзии в страната, като за нощувките получава фактура от хотели с 9% ставка ДДС, получава и фактура за наетия транспорт. В предлаганият пакет има опция и за музейни такси и атракции, за които обаче фирмата не разполага с предварителни фактури.
 
Въпросите, които се пораждат са:
 
  1. При прилагане на специалния ред за облагане при туристическата услуга за определяне на маржа кои разходи следва да се включат:
-   тези, за които има издадени фактури или
-   и музейните такси и атракции с пазарните си цени
и ако е така как да се попълни протоколът, така че да се спази чл. 87, ал. 2 от ППЗДДС, след като не разполага за всички разходи с документи?
  1. Когато фирмата предоставя в пакетната си цена и нощувка, като основен елемент, но за тази цел ползва услугата на хотелиер, т.е. не притежава свой хотел, нито пък експлоатира нает такъв, то при облагане маржа на туристическата услуга ще трябва да приложи ставка от 20% , а не от 9 % независимо, че услугата за която е получила документ е с 9% данък. Правилни ли са разсъжденията?
 
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

ЗДДС. Комисионна от Букинг за българска фирма

ЗДДС. Въпрос. Българска фирма, регистирана по реда на чл. 97а от ЗДДС, има електронен магазин.
Електронният магазин е за продажба на стоки и няма нищо общо с туристическите услуги.Българската фирма участва в Програмата за дистрибуционни партньори на Букинг AFFILIATE PARTNER PROGRAM. В електронния магазин е сложен банер на Букинг с който се активира връзка към сайта на Букинг. Ако посетител в електронния магазин, активира линка към Букинг и след това направи резервация, Букинг активира комисионна за българската фирма. След като туристът посети хотела и заплати престоя си, Букинг начислява комисионна на българската фирма в размер на 25% от собствената си комисионна която получава от хотела. Българската фирма получава правото да си получи комисионната, когато дължимите комисионни достигнат сума по-голяма от 100 евро. Букинг превежда тази икомисионна по банковата сметка на българската фирма.  За преведената помисионна Букинг издава CREDIT SLIP от името на българската фирма по реда на чл. 44 от директива 2008/8/ЕС с посочен холандски VAT номер. Според договореностите между страните фактурирането на извършените доставки ще се извършва от получателят по доставката.
 
Как трябва да бъде отразена тази сделка в дневниците по ДДС на българската фирмата?
 
 
Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт

Наредба № Н-18. Третиране на онлайн продажба на абонамент за достъп до информация или софтуер

Наредба № Н-18. Въпрос. Нашата фирма извършва абонаменти за достъп до онлайн ресурси. Съгласно измененията на Наредба № Н-18 (чл. 52м) има изисквания към електронните магазини да подадат информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на ДОПК, съгласно приложение № 33.

В наредбата няма определение за “електронен магазин” и чл. 2 от нея не препраща към определението в т. 87от §1 на ДР на  ЗДДС, което гласи, че "електронен магазин" е интернет-сайт, чрез който се извършва продажба на стоки/услуги чрез сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите и който има вградена функционалност за избор, включване и изключване на стоки/услуги в потребителска кошница, за въвеждане на информация за купувача, адреса на доставка и за избор на метод за плащане.

Въпросите, които ни възникнаха са:
 
  1. Дейност, при която от сайт се извършва онлайн продажба на абонамент за достъп до информация или софтуер, а плащанията са само по банков път, дали подлежи на регулация по Наредба Н-18?
  2. С друг думи при описания казус нашето дружество електронен магазин ли е по смисъла на Наредба Н-18 и ЗДДС, като се има предвид, че ние нямаме “адреса на доставка и за избор на метод за плащане”, както е посочено в определението за ЗДДС?
 
Отговор: Юлия Калчева, данъчен консултант

ЗКПО. Документално доказаната цена на придобиване на акции

ЗКПО. Въпрос. Поради ликвидация на българско акционерно дружество, собственост на американско дружество, българското акционерно дружество изплаща ликвидационен дял на американско дружество. В българското дружеството има формиран премиен резерв от разликата между емисионната и номинална стойност на акциите.
 
Включва ли се в документално доказаната цена на придобиване на акциите по чл. 198 от ЗКПО премийния резерв, формиран от разликата между емисионната и номиналната стойност на акциите?
 
 
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗДДФЛ. Облагане на доходи от настаняване през booking и airbnb, при регистрация по ЗДДС по чл. 97а

ЗДДФЛ. Въпрос. След като изчетох поредицата от статии по ЗДДФЛ за настаняване през booking и airbnb имам един допълнителен кратък въпрос:
 
Ако лицето е регистрирано по ЗДДС по чл. 97а, то може ли да се облага с патентен данък?
 
 
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ДОПК. Задължителност на документацията за трансферно ценообразуване

ДОПК. Въпрос. Във връзка с приемането на Директива (ЕС) 2016/881 и мярка 13 по проекта BEPS и във връзка с необходимостта от изготвяне на документация за трансферно ценообразуване по мярка 13, бих искала да попитам дали изготвянето на мастър файл и локален файл (отчета по държави като документация вече е разписан като изисквания в чл. 143ш от българския ДОПК и затова го изключвам) са задължителни за българските юридически лица, покриващи съответните изисквания в Директивата за това (в конкретния случай, дружеството не е микро - предприятие, съставно предприятие е и е част от МГП – прекият собственик е дружество, опериращо в Холандия, но ултимативният собственик е дружество регистрирано в Канада, но опериращо в САЩ и регистрирано на американската фондова борса, групата има годишен оборот над 1 466 872 500 лв.) след като това изискване за мастър и локален файл не е изрично упоменато в ДОПК към правната уредба, разглеждаща отчета по държави?
 
И ако са задължителни, в случая изготвянето на локален файл, каква е процедурата и сроковете по предоставянето му към българските данъчни власти (към настоящия момент липса съответното приложение за подаване в електронните услуги на НАП).
 
 
Отговор: Иван Антонов, данъчен есперт

ДОПК. Необходимост от подаване искане по чл. 137 от ДОПК при нов договор идентичен на стария

ДОПК. Въпрос. През 2016 г. подадох искане за прилагане на СИДДО между България и Австрия за технически услуги от фирмата майка и получих становище за наличие на основание за прилагане на СИДДО. Договорите бяха безсрочни и затова през следващите години изисквам от фирмата Удостоверение от данъчната администрация за притежателя на доходите и Декларация от притежателя на доходите. През 2018 г. договорите със същото съдържание се подписват отново и пак са безсрочни. Освен тези постоянни договори през тази година има и допълнителни технически услуги, свързани със услуги за строеж на нов завод във България.
 
Бих искала да попитам:
 
  1. След като имам становище за наличие на основание за прилагане на СИДДО и основните договори са със същото съдържание необходимо ли е да подавам пак искане?
  2. Ако това не е необходимо, тъй като основните договори имат еднакво съдържание и като вид услуга, за допълнителните договори във връзка със строежа следва ли да се подава искане?
 
Отговор: Иван Антонов, данъчен есперт

ДОПК. Запор върху обезщетение по чл. 222 от КТ по реда на ДОПК

ДОПК. Въпрос. Какво става, когато запор върху обезщетението по чл. 222 от КТ е наложен по реда на ДОПК, а не по реда на ГПК, какъвто е разгледания казус в преходния брой на списанието. Тогава какво приложение намира чл. 213, ал. 2, т. 1 от ДОПК?  
 
 
Отговор: Александра Атанасова, Михаил Илиев

КСО. Осигуряване на председател на сдружение за дейност без възнаграждение

КСО. Въпрос. Сдружение с нестопанска цел е регистрирано и извършва дейност като спортна организация. Сдружението се състои от председател и членове. Председателят не получава възнаграждение в това си качество. Председателят подпомага дейността на сдружението. Председателят на организацията се осигурява като управител в еднолично дружество с ограничена отговорност.
 
Следва ли председателят да се осигурява и в сдружението с нестопанска цел, при положение че не получава възнаграждение?
 

Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване

ЗЗО. Здравноосигурителни вноски при бременност и раждане

ЗЗО. Въпрос. Лице е във временна неработоспособност поради бременност и раждане. Няма 12 месеца осигурителен стаж. Върху каква база следва да се изчислят здравните осигуровки?
 

Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване

КТ. Освобождаване при трудов договор със срок на изпитание при болничен лист от същата дата

КТ. Въпрос. Лице е назначено по трудов договор със срок на изпитание - шест месеца, като изрично е договорено, че през време на срока на изпитание може да бъде освободено от работодателя без предизвестие. Днес работодателят иска да го освободи по чл. 71 от КТ без предизвестие, но работникът днес му представя болничен лист за 10 календарни дни, при които след изтичането на болничния лист, отпада срокът на изпитание и трудовият договор става безсрочен.
 
Може ли работодателят да му връчи днес заповедта за освобождаване (ако трябва по поща с обратна разписка) при положение, че има болничен лист от същата дата?
 
 
Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП

ЗСч. Отчитане на валутни преводи чрез Western union

ЗСч. Въпрос. Фирмата има валутно бюро, в което по силата на сключен договор ще осъществява и преводи чрез Western union. Начинът на работа е такъв, че бюрото извършва преводите, наредени от лицата към/от Western union, като на определен период от време тези пари се възстановяват на фирмата по банкова сметка в лева и евро.
 
При това движение на средствата възникват следните въпроси:
 
  1. Валутата, която получаваме от Western union по какъв курс се заприхождава в банковата сметка?
  2. Теглейки от банката получената от Wester union валута и внасяйки я в бюрото, това по какъв курс ще се осъществи? Колебанието ни идва от това, че парите чрез Western union фактически са чужди пари и не би трябвало движението им да е по курс, различен от централния, а заприхождавайки ги при останалите средства на бюрото по централен курс, това ще доведе до промяна на текущата себестойност на оперативната валута на бюрото, а това ще се отрази на последващите сделки на бюрото и отчитаните курсови разлики от покупко-продажбата на валута. Няма ли по този начин да се изкриви информацията за резултатът от дейността по покупко-продажба на валута в бюрото?
  3. Имаме ли основание изтеглената от банката валута, която е със себестойност по фиксинг да бъде заприходена в бюрото на по-ниска стойност, съобразена с текущата себестойност на валутата там и доколко курсовата разлика при подобна операция ще е нормативно оправдана и ще се признае за разход?
 
 
Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор