Наредба № Н-18. Вписване в ТР.

1. Каква фактура трябва да издаде българската фирма „А“ на турския клиент (фирма „Б“) за описаната по-горе продажба при положение, че стоката се движи в ЕС, турската фирма „Б“ е установена в трета страна и няма регистрация в ЕС, а гръцката фирма В, краен получател на стоките е регистрирана за целите на ДДС в Гърция?
2. Възможна ли е, при наличие на някакви специфични условия/обстоятелства, хипотеза за тристранна операция (triangular simplification Art. 141 EU Directive 2006-112), при положение, че турската фирма „Б“ няма регистрация по ДДС в държава членка на ЕС (всички описани условия остават в сила)?

1. Дейност, при която от сайт се извършва онлайн продажба на абонамент за достъп до информация или софтуер, а плащанията са само по банков път, дали подлежи на регулация по Наредба Н-18?
2. С друг думи при описания казус нашето дружество електронен магазин ли е по смисъла на Наредба Н-18 и ЗДДС, като се има предвид, че ние нямаме “адреса на доставка и за избор на метод за плащане”, както е посочено в определението за ЗДДС?

1. След като имам становище за наличие на основание за прилагане на СИДДО и основните договори са със същото съдържание необходимо ли е да подавам пак искане?
2. Ако това не е необходимо, тъй като основните договори имат еднакво съдържание и като вид услуга, за допълнителните договори във връзка със строежа следва ли да се подава искане?

Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване

Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване

1. Валутата, която получаваме от Western union по какъв курс се заприхождава в банковата сметка?
2. Теглейки от банката получената от Wester union валута и внасяйки я в бюрото, това по какъв курс ще се осъществи? Колебанието ни идва от това, че парите чрез Western union фактически са чужди пари и не би трябвало движението им да е по курс, различен от централния, а заприхождавайки ги при останалите средства на бюрото по централен курс, това ще доведе до промяна на текущата себестойност на оперативната валута на бюрото, а това ще се отрази на последващите сделки на бюрото и отчитаните курсови разлики от покупко-продажбата на валута. Няма ли по този начин да се изкриви информацията за резултатът от дейността по покупко-продажба на валута в бюрото?
3. Имаме ли основание изтеглената от банката валута, която е със себестойност по фиксинг да бъде заприходена в бюрото на по-ниска стойност, съобразена с текущата себестойност на валутата там и доколко курсовата разлика при подобна операция ще е нормативно оправдана и ще се признае за разход?