Наредба № Н-18. ЗМИП и действителни собственици.

ЗДДС. Услуги в полза на дружество-туроператор от ЕС, свързани с предлаганите пакетни почивки
ЗДДС. Въпрос. Предоставяне на услуги от българско ДЗЛ на дружество-туроператор от ЕС, свързани с безопасността и здравето на предлаганите от туроператора пакетни почивки и техните елементи на място в средствата за настаняване на територията на Република България както следва:
 
I. Извършване на проверки по безопасност и здраве и изготвяне на доклади и обратна връзка към всички заинтересовани страни. Проверките по безопасност и здраве са свързани с:
Проверките по безопасност и здраве са свързани с:
  1. Преглед и оценка на средствата за настаняване по отношение на:
-   пожарна безопасност;
-   безопасност на басейни, водни пързалки, спа центрове и джакузи
-   безопасност на детски пързалки и люлки, детски клубове и др.;
-   безопасност на асансьори;
2.  Безопасност по отношение на храната.
3.  Безопасност по отношение на транспорта;
4.  Безопасност, свързана с провеждани екскурзии
 
II.   Разследвания на инциденти на клиентите на туроператора и работа по искове свързани с причинени увреждания и заболявания, обучение на персонала по здраве и безопасност и разследването на инциденти, предоставяне на съвети по здраве и безопасност на партньорите на туроператора.
  1. Осигуряване на навременни доказателства като снимки от посоченото място на инцидента, записи на охранителни камери (когато са налични), свидетелски показания от потенциални свидетели, необходими документи и други, вземане на размери, помощ на партньорите доставчици на услуги за защита на иска.
  2. Осигуряване на комуникацията между партньорите-доставчици на услугите, туроператора и неговите Британски юридически съветници когато се получи съдебен иск. Осигуряване на всички възможни поискани доказателства, документи и свидетелски показания, преводи когато е необходимо и кореспонденция. Осигуряване на организацията и подготовката на съдебния процес в пълна степен и навреме, комуникация между адвокатския екип и партньорите и свидетелите им.
  3. Обучение на представителите, управленския състав и администрацията на туроператора по въпросите на безопасността и здравето включително проверки по безопасност средствата за настаняване, идентифициране на потенциални опасности, които могат да доведат до наранявания на клиентите и предотвратяването им, документиране на разследване на докладвани инциденти и болести, отговори и менажиране на оплаквания свързани с безопасност и здраве.
 
Посочените услуги по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС ли ще се облагат или по реда на чл. 21, ал. 4 от ЗДДС?
 
 
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Префактуриране на разходи за храна при проведено мероприятие на служители от фирмата майка
ЗДДС. Въпрос. Нашата фирма, която се занимава с производство и търговия на строителни материали, плати разходи, свързани с храна във връзка с проведено мероприятие на служители от фирмата майка, която е дружество от ЕС. Уговорката е да им ги префактурираме.
 
Въпросът е каква фактура следва да се - с българско ДДС или не? Ние сме получили фактура за дадена храна. Съответно ползваме ли начисленото ДДС?
 
 
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Задължение за начисляване на ДДС при брак на стока, за която е приложен чл. 163а
ЗДДС. Въпрос. През 2017 г. имаме закупен 75 тона слънчоглед, като една част от него е продадена. В момента имаме останала една част в размер на 16 тона, от които само 4 тона са годни, което бе установено при извършена инвентаризация в началото на април 2019 г. Бихме искали тези негодни 12 тона да бракуваме.
 
Дължим ли ДДС при бракуване на този слънчоглед предвид обстоятелството, че за тази стока е приложим режимът на чл.163а от ЗДДС? Приложима ли е следната формула за определяне на дължимия данък при бракуване на стоката - ДД= НДДС х 1/5 х БГ и как следва да се изсчисли дължимият данък?
 
 
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Ишлеме в Сърбия с последващ износ за държава от ЕС
ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, регистрирано по ЗДДС в България, изнася пресни плодове за преработка на ишлеме в Сърбия, след което готовият продукт се изнася директно за страна от ЕС. Българското дружество ще получи фактура за преработката на ишлеме от Сърбия. При експедицията за страната от ЕС ще се ползват сръбски транспортни фирми.
 
  1. Необходима ли е регистрация по ДДС в Сърбия на българското дружество?
  2. Какви документи биха съпътствали сделките и как се отразяват в дневниците за покупки и продажби?
 
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Ползване на частичен данъчен кредит от финансова институция
ЗДДС. Въпрос. Дружество е регистрирано като финансова институция по Закона за платежните услуги и платежните системи. Като финансова институция извършва съгласно чл. 46 от ЗДДС освободени доставки.
Дружеството не е извършвало финансови услуги през 2017 г. и през 2018 г. Няма изчислен коефициент по чл. 73 от ЗДДС, защото не е имало приходи.
 
За първи път през м. март 2019 г. реализира приходи от финансови услуги, които са осчетоводени като освободена доставка съгласно чл. 46 от ЗДДС. Също така през м. март извършва и облагаеми доставки.
През м. март не е ползван частичен данъчен кредит, защото оборотът от освободените доставки е много малък.
 
При покупката на стоки и услуги, които са свързани с финансовата дейност на дружеството не е ползван данъчен кредит през м. март, защото няма право. Данъчен кредит е ползван единствено за стоки, които са предназначени за продажба на клиенти през м. март.
 
Въпросът ми е:
  1. Като финансова институция дружеството може ли да ползва частичен данъчен кредит за услугите и дълготрайни активи (ДА), които ще се ползват както за освободени доставки, така и за облагаеми доставки?
  2. За услугите, които са предназначени както за облагаеми, така и за освободени доставки като наем, консумативи, юридически и счетоводни услуги и ДА, частичният данъчен кредит може ли да изчисляваме като съотношение на базата на оборотите от облагаемите и освободени доставки от предходния или от текущия месец? Това съотношение може ли за всеки месец да бъде различно или може да стъпим на базата на съотношението от първия месец -м. март или м. април?
  3. На каква база ще се изчислява ежемесечната корекция на ползван данъчен кредит - на базата на изчисления коефициент от предходния месец или на базата на изчисления коефициент от текущия месец, или на базата на коефициента от първия месец – м. март или следващия м. април?
  4. Само при ползван ли частичен данъчен кредит ще можем да направим годишната корекция на данъчен кредит по чл. 73 от ЗДДС през м. декември?
 
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Ползване на право на данъчен кредит за лек автомобил
ЗДДС. Въпрос. Фирмата се занимава с продажба, монтаж и поддръжка на климатици. Няма закупен фирмен лек автомобил и за целите на дейността си полза нает по договор за наем лек автомобил. Фирмата е регистрирана но ЗДДС.

Въпросите са:
 
  1. Има ли право фирмата на данъчен кредит за горивата, консумативите и ремонтите на наетият лек автомобил?
  2. Ако бъде нает автомобил товарен или 5+1 ще може ли фирмата да ползва данъчен кредит на разходите и горивата?
     
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Закупен лек автомобил, като немският доставчик е начислил ДДС
ЗДДС. Въпрос. През месец декември 2018 г. дружеството закупува лек автомобил от Германия от регистрирано по ДДС лице. Във фактурата има начислен ДДС. През месец декември не са пускани протоколи за самоначисляване, тъй като има начислен ДДС.
 
През месец януари 2019 г. немската фирма връща начисленото ДДС по банка.
Няма получени документи от вида на кредитно известие, нова фактура без ДДС и т.н. Нямаме контакти с немското дружество.
 
Как е редно и законно да постъпим?
 
 
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
ЗДДС. Продажба на апартаменти от физическо лице, получени като обезщетение по договор за суперфиция
ЗДДС. Въпрос. Физическо лице - собственик на терен, подписва договор за суперфиция - дава земята на фирма- строител, която ще го обезщети със 7 апартамента. Физическото лице ще продаде апартаментите.
 
Ще трябва ли физическото лице да се регистрира по ЗДДС, след като това не е дейност по занятие, а продажба на обезщетение?
 
 
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
ЗДДС. Извършване на услуги по обработка на материали, притежавани от дружество майка от ЕС
ЗДДС. Въпрос. Българско дружество „Х“, регистрирано по ЗДДС и собственост на 100% на австрийска компания, извършва сертифицирани услуги, свързани с металообработка на фирмата „майка“. Материалите се заявяват и плащат от австрийската фирма и остават нейна собственост, но се придвижват от различни страни членки на ЕС до нашата фирма в България. Българското дружество не придобива собственост върху материалите, но ги обработва, окомплектова в готов продукт и ги изпраща в Австрия.
 
Транспортът във всички посоки се договаря, организира и плаща от дружеството „майка“, като транспортът на готовото изделие, което се изпраща към Австрия е за наша сметка, на българското дружество. Допълнително вложени материали, закупени на територията на България се префактурират на клиента (“майката“).
 
Българското дружество не декларира ВОП при получаването на материалите и отразява движението им само чрез системата Интрастат.
 
Предоставената от българското дружество услуга се фактурира на австрийското дружество без да се начислява ДДС, като мястото на сделката се определя по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.
 
Въпроси:
 
  1. Правилно ли декларира българското дружество по ЗДДС доставките си?
  2. Какво е приложението на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО по тези сделки?
  3. Трябва ли австрийското дружество „майка“ да се регистрира по ЗДДС в България и как ще се декларират сделките между дружеството „майка“ и българското дружество след регистрацията?
  4. Ако е необходимо австрийското дружество да се регистрира по ЗДДС по България, то ли ще отчита ВОП под българския ДДС номер на материалите, които се получават в България и по които след това се извършват обработващи услуги от българското дружество „Х“?
 
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
ЗДДС. Определяне на данъчната основа при внос
ЗДДС. Въпрос. Фирма внася по море стоки от трета страна, които след разтоварването на съответното пристанище се транспортират до склада на фирмата, разположен на около 3 км. от пристанището. Фирмата приема, че складът е първото местоназначение на стоките съгласно § 1, т. 72 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС. При формиране на данъчната основа при внос съгласно чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗДДС следва да се включат разходите, свързани с вноса, като комисионна, опаковка, транспорт (неизчерпателно изброени). Фирмата обичайно включва в данъчната основа при внос всички разходи, свързани с вноса като сървьорска инспекция на стоките (за издаване на драфт сървей), застраховка, претоварни операции, претоварни такси, транспорт до склада. Поради специфичния характер на една от внасяните стоки, фирмата наема външен доставчик за охрана и осигуряване на пожарна безопасност на стоката преди и по време на разтоварването й на пристанището, като този вид разход се извършва единствено за тази стока. Разходът по характер не е пряко свързан с деклариране на стоките за допускане за свободно обръщение и крайна употреба. Следва ли този специфичен разход за охрана и осигуряване на пожарна безопасност на стоката преди и по време на разтоварването й на пристанището да се включи в данъчната основа при внос?
 
 
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
ЗДДС. Депозирана авансово сума на наемодателя за 6 месеца напред
ЗДДС. Въпрос. Съгласно клауза от договор за наем, наемателят депозира авансово на наемодателя сума в размер на 6 месечни наемни вноски при сключването на договора, която сума служи като гаранция за наемодателя до окончателното завършване от наемодателя на ремонтните и преустройствени дейности на посочения обект, съгласувани между страните и приложени към договора, а след приключване на ремонтните работи и влизане в сила на наемният договор, обезпечава изплащането на първите 5 пет наемни месечни вноски, като сумата от 1755 лв. без ДДС, остава като депозит до края на договора. В тази връзка по банковата сметка на дружеството-наемодател на 13.03.2019 г. е получена сума в размер на 12 639.72 лева.
 
Съгласно чл. 6 във връзка с чл. 7 от договора:
 
(1) наемателят депозира авансово на наемодателя сума в размер на една месечна наемна вноска или 1755 лв. без ДДС, която сума служи като гаранция срещу причиняване щети на наемодателя, за обезщетяване на наемодателя при не възстановяване на обекта в първоначалния му вид и несвоевременно плащане на други дължими суми от наемателя.
(2) В случай на неизпълнение от страна на наемателя на задължение за заплащане, предвидено в договора, неплатените суми се прихващат от наемодателя от сумата, служеща за гаранция.
(3) Ако сумата не е изчерпана преди изтичане срока на договора, остатъкът от нея се връща на наемателя. При разходване на суми от гаранционния депозит, наемателят е длъжен веднага да възстанови сумата до пълния й размер.
 
Кога и за каква сума трябва да се издаде данъчна фактура?
ЗКПО. Третиране на ваучери за храна при възникнали задължения по ЗМДТ
ЗКПО. Въпрос. Фактическата обстановка е следната: Работните заплати на служителите се начисляват в месеца, за който се отнасят и се изплащат на 10-то число на следващия месец. Ваучерите за храна от лицензиран оператор се раздават с изплащането на заплатите, т.е. работната заплата за месец октомври 2018 г. се изплаща на 10 ноември 2018 г. и на същата дата се раздават ваучери за храна отнасящи се за месец октомври 2018 г. (Протоколът е за месец октомври 2018 г. и осчетоводяването също).
 
В месец декември 2018 г. изплатихме заплати за месец ноември 2018 г. и ваучери за месец ноември 2018 г. Стойността им е 60 лева на лице за месец.
 
С данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти на 6 декември 2018 г. направихме корекции на предходни декларации по чл. 14 ЗМДТ и от общинска служба „Местни данъци и такси“ доначислиха на фирмата данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за период от 2013 г. до 2018 г. включително.
 
Въпроси:
 
  1. Това, че периодът на изискуемите задължения е от 2013 г. до 2018 г., поражда ли нарушение на чл. 209, ал. 1 от ЗКПО за минало време?
  2. Задълженията са възникнали в месец декември 2018 г., нарушение ли е, че са раздадени ваучери за храна в месец декември 2018 г., след като са осчетоводени за месец ноември 2018 г.?
  3. За месец декември 2018 г. и за месец януари не са раздавани ваучери. Задълженията за данък и такса битови отпадъци заедно с лихвите, са изплатени изцяло в началото на месец март 2019 г.
  4. На 11 март 2019 г. са изплатени заплатите на служителите за месец февруари 2019 г. и са раздадени и ваучери за храна. За кой месец трябва да се отчетат тези ваучери, за месец февруари 2019 г. или за месец март 2019 г.?
 
Отговор: Румяна Йорданова, данъчен експерт
ЗКПО. Прилагане на чл. 96 от финансова институция
ЗКПО. Въпрос. Дружеството ни е финансова институция по смисъла Закона за кредитните институции, като извършва отпускането на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове. Дружеството прилага политика за провизиране на „лоши“ кредити, като прилага чл. 96 от ЗКПО и признава за данъчни цели разходите за провизии, съответно и приходите от реинтегриране на провизии при прекласифициране на кредит.
 
Въпросът ни е дали чл. 96 от ЗКПО касае и други финансови активи, като вземания от клиенти, вземания по гаранции за наеми и др. които не са свързани с обичайната дейност на дружеството и с отпуснатите кредити?
 
Провизиите/обезценките за такъв вид активи биха ли били признати за данъчни цели в годината на тяхното счетоводно отчитане?
 
 
Отговор: Румяна Йорданова, данъчен експерт
ЗДДФЛ. Възстановена субсидия от регистриран земеделски стопанин за предходна година
ЗДДФЛ. Въпрос. Регистриран земеделски стопанин облага доходите си по реда на чл. 29, ал. 1 от ЗДДФЛ, като приспада 60 на сто разходи за дейността. През 2018 г. е получил субсидия от ДФ „Земеделие“ в размер на 64 000 лв., но през същата година е възстановил 27 000 лв. към фонда за неспазен петгодишен ангажимент по агропроект.
 
Може ли от получената през 2018 г. субсидия да се приспадне санкцията и разликата да бъде обложена?
 
 
Отговор: Даниела Петкова, данъчен експерт
КСО. Получаване на дивидент при обезщетение от НОИ за отглеждане на дете
КСО. Въпрос. Жена - собственик на ЕООД, има назначен управител и не полага личен труд под никаква форма. В същото време работи на трудов договор в друга фирма и в момента е отпуск по майчинство, което скоро ще премине в отпуск за отглеждане на дете до 2 години. Иска да разпредели и получи дивиденти от печалбата на ЕООД, в което е собственик.
 
Би ли следвало в този случай да връща сумите, които получава като обезщетение от НОИ?
 
 
Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване, с дългогодишен опит в НАП, управител на Бойчев Консултинг ЕООД
ЗЗО. Здравно осигуряване при работещ пенсионер - собственик в две ТД
ЗЗО. Въпрос. Пенсионер-собственик на две търговски дружества, избрал да е самоосигуряващо се лице и в двете, следва ли да се осигурява здравно и в двете фирми?
 
Имам предвид, че в чл. 2, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица е казано, че самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето, регламентира само осигуряването към ДОО.
 
 
Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване, с дългогодишен опит в НАП, управител на Бойчев Консултинг ЕООД
КТ. Наемане на лице на граждански договор

КТ. Въпрос. Фирма разполага с микробус оборудван с кухненско оборудване за предлагане на street food. Фирмата има назначен на трудов договор персонал, но понякога при участие на конкретно събитие се налага да ползват допълнително хора за помощ в кухнята.

 

Може ли наетото лице да бъде на граждански договор, тъй като става въпрос за събитие за един ден - примерно някакъв фестивал, който приключва за един ден?

 

Наетото лице за помощ обикновено има постоянен трудов договор в друго дружество.

 

 

Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП