Данъчно третиране на съдружници и ползване на леки коли
доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
В Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) съществуват разпоредби, които ползват термина “трудово възнаграждение” или „трудови правоотношения”, а именно:
- разпоредбата на чл. 42 от ЗКПО (относно непризнаване на данъчни цели на неизплатени доходи на местни физически лица), която ползва израза “основно или допълнително трудово възнаграждение, определено с нормативен акт”;
- разпоредбата на чл. 33 от ЗКПО (относно разходи за пътуване и престой), която ползва израза „лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице”.
В ЗКПО липсва дефиниция както на понятието „трудово възнаграждение”, така и на понятието „трудово правоотношение”. Наложилата се през последните три години тенденция на разширяване на обхвата на понятието “трудови правоотношения”, възприето в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и липсата на уточнение какво се разбира под понятието “трудови правоотношения” - общоприетото в трудовото законодателство или специалното, въведено в ЗДДФЛ, поражда противоречиви тълкувания в практиката на посочените по-горе норми от ЗКПО.
Целта на настоящия материал е да се даде гледната точка на автора по въпроса - дали разширяване на обхвата на понятието “трудови правоотношения”, възприето в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и най-вече включването в него на съдружниците, полагащи личен труд в дружеството си, влияе върху начина на прилагане на посочените разпоредби след 01. 01. 2010 г.