Криптовалута.

Въпроси - отговори


ЗДДС. Дата на данъчно събитие при фактура, платена на регистриран по ДДС доставчик от ЕС, при още не пристигнала стока

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, регистрирано по ЗДДС, притежава оригинална фактура от холандски доставчик, регистриран по ДДС в Холандия от 19.06.2019 г. Фактурата е платена напълно за цялата доставка.
 
Стоката ще пристигне в България през м. 07.2019 г. Коя е датата на сделката и кога се издава протоколът по чл. 117 от ЗДДС?
 
 
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
 

ЗДДС. Бракуване на стоки, които са под режим „свободна зона“

ЗДДС. Въпрос. Дружество поставя необщностни и неакцизни стоки в склад под митнически контрол под режим „свободна зона“. След това стоките се изнасят или реекспортират за трети страни или се внасят в страната. Една част от стоките са залежали и технологично остарели и престояват в склада над 5 години. Дружеството иска да ги бракува.
 
  1. Как стои въпросът относно бракуването на стоки в свободна зона и съответните разпоредби на ЗДДС?
  2. Ще има ли някакви задължения за начисляване на ДДС при брака, след като не е ползван данъчен кредит, предвид специфичния режим, при който са били доставени стоките в свободна зона?
 
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Прехвърляне на имот в България от чуждестранно юридическо лице на лице от трета страна

ЗДДС. Въпрос. Чуждестранно юридическо лице, притежател на имот в България, го прехвърля на лице от трета страна.
 
Трябва ли да се начисли ДДС и сделката не попада ли в някои от особените случаи на ЗДДС, чл. 45?
 
 
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Прилагане на чл. 79 от ЗДДС при последваща продажба на „стари сгради“

ЗДДС. Въпрос. При публична продан, организирана от ЧСИ в началото на 2019 г. дружество закупува 4 бр. апартаменти на обща стойност 160 000 лв. Апартаментите са въведени в експлоатация през 2008 г. т.е. към датата на публичната продан те са "стари сгради". По силата на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС продажбата на имотите е определена като освободена доставка и продажната стойност не включва ДДС. Дружеството закупува имотите с цел последваща продажба, т.е. завежда закупените апартаменти като стоки по смисъла на Закона за счетоводството, при придобиването на които не е ползвало данъчен кредит, защото не е имало основание за това. При последващата продажба на апартаментите през същата календарна година (2019 г.) дружеството няма да начисли ДДС, позовавайки се на чл. 45 ал. 3 от ЗДДС.
 
Въпросът е следва ли дружеството да извърши корекция по чл. 79 от ЗДДС за 2019 г., ако:

1. Продаде недвижимите имоти за 160 000 лв.
2. Продаде недвижимите имоти за 170 000 лв.
 
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Третиране при получател на услуга - данъчно регистрирано лице в трета страна

ЗДДС. Въпрос. Българска фирма издава фактура за клиент от трета страна извън ЕС на стойност 646 евро за изработка на клише за отпечатване на етикети и митническо обслужване. Лицето - получател на услугата е данъчно регистрирано лице в третата държава.

Следва ли българската фирма да начисли ДДС върху данъчната основа или да отбележи, че услугата е на основание чл. 21 от ЗДДС? 
 
 
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Закупуване на недвижим имот на стойност 120 хиляди евро и регистриране по ЗДДС

ЗДДС. Въпрос. Задължително ли е фирма да се регистрира по ЗДДС, когато иска да закупи недвижим имот за повече от 120 хиляди евро?
 
 
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Третиране на две различни юридически лица с един и същ собственик и управител и еднакъв предмет на дейност – едното регистриране по ДДС, другото не

ЗДДС. Въпрос. Физическо лице - собственик и управител на ЕООД, нерегистрирано по ЗДДС, извършва архитектурни услуги. В момента регистрира в Агенцията по вписванията второ ЕООД със същия предмет на дейност. Второто ЕООД регистрира по ЗДДС.
 
Има ли риск при ревизия приходните органи да приемат, че следва да обложат приходите с ДДС на първото ЕООД, което не е регистрирана по ЗДДС - при положение, че са две различни юридически лица с един и същ собственик и управител, с еднакъв предмет на дейност?
 
 
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

ЗДДС. Третиране на ДДС амортизация при изчисляване на данъчна основа за лично ползване на автомобил на оперативен лизинг

ЗДДС. Въпрос. При изчисляване на данъчната основа по ЗДДС на личното ползване при автомобили на оперативен лизинг, фирма включва месечните вноски по договор, за който е ползвала данъчен кредит, но не знае да включва ли едновременно с това и ДДС амортизация.
 
Ако „да“ - как се изчислява тя - общата сума по договор, разделена на 60 периода (за 5 години) ли?
 
 
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

ЗДДС. Корекция за ползван ДК при подобрение на имот при последваща продажба на имота като освободена доставка

ЗДДС. Въпрос. Юридическо лице – регистрирано по ЗДДС, закупува апартамент през 2011 г. с цел отдаване под наем от физическо лице, нерегистрирано по ЗДДС, при което не е ползван данъчен кредит. За привеждането му в готов вид юридическото лице извършва ремонт на апартамента, за които материали ползва ДДС по съответните фактури и заприходява ремонта като подобрение през 2011 г.
 
Юридическото лице взема решение да продаде апартамента, като сградата е на повече от 5 г. и ще третира продажбата като освободена доставка.
 
Следва ли да направи корекция по ЗДДС във връзка с извършения ремонт, за който е ползвал данъчен кредит при продажбата и по реда на кой член от ЗДДС?
 
 
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
 

ЗДДС. Данъчни задължения във връзка с конференция, на която са поканени лица от ЕС и трети страни

ЗДДС. Въпрос. Българска фирма ще осъществява събитие с образователна дейност (конференция) в края на тази година в България. На това събитие ще бъдат поканени физически и юридически лица, както от България и от Европейския съюз, така и извън него. Въпросите са следните:
 
  1. Трябва ли задължително българската фирма да е регистрирана по ЗДДС, за да осъществява такава дейност?
  2. Ако трябва да е регистрирана по ЗДДС с каква ставка трябва да бъдат издадените фактури на лицата от ЕС и на лицата извън ЕС, съответно физически и юридически лица?

Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
.
 

ЗДДС. Третиране комисионни на българско дружество за дизайн на стоки, продавани от американска фирма в САЩ

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, регистрирано по ЗДДС, ще прави дизайн на стоки, които ще се продават от сайт, търгуващ на американския пазар. Стоките ще се продават от американската фирма, притежаваща сайта. За дизайнерската си дейност българското дружество ще получава по банков път комисионна от американското дружество.
 
  1. По кой член от ЗДДС трябва да се отчитат тези комисионни?
  2. Дължи ли се ДДС в България от българското дружество?
  3. В кои клетки от справка декларацията и дневника на продажбите се отразяват тези сделки?
  4. Ако американското дружество не иска издаване на фактура, българското дружество длъжно ли е да издаде такава, за целите на ЗДДС в България?
 
Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Третиране промяна на страна купувач по договор за покупка на недвижим имот, по който вече е извършено авансово плащане

ЗДДС. Въпрос. Фирма "X" е купувач по договор за строителство на апартамент от 2017 г. Фирма "X" е регистрирана по ДДС. През периода на застрояване има преведен аванс, за който е издадена фактура от фирмата - изпълнител. В договора е предвидено сделката да бъде изповядана нотариално след подписване на Акт 15 (би трябвало да стане до м. 09.2019 г.). Взема се решение апартамента да го закупи фирма, дъщерна на фирма "Х", за което ще бъде подписан анекс с фирмата - изпълнител.
 
На базата на този анекс фирмата - изпълнител може ли да издаде кредитно известие на фирма X за преведения аванс и да фактурира аванса на дъщерната фирма?
 
Дъщерната фирма е регистрирана по ЗДДС и съответно да ползва данъчния кредит на аванса, тъй като идеята е апартаментът да се отдава под наем. Сумата на аванса, платен от фирма "X", да бъде преоформен в договор за заем с дъщерната фирма от датата на подписания анекс с изпълнителя за промяна на фирмата купувач.
 
 
Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Рекламация с присъдени неустойки на стока, предмет на ВОД, препродадена на друг клиент в същата държава – членка без да е върната в България

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество – доставчик извършва ВОД през месец януари 2019 г. През месец февруари клиентът от ЕС установява, че стоката е с недобри характеристики и иска да му бъде издадено кредитно известие. Доставчикът издава кредитно известие през месец април, но стоката не пристига в България, а се препродава на друг клиент в същата ЕС държава.
 
  1. Какво е данъчното третиране на трите доставки?
  2. В същото време българското дружество дължи присъдени неустойки към ЕС дружество – следва ли да се начислява протокол по чл. 117 от ЗДДС за тях?
  3. Ако в кредитните известия – за подобни рекламации, се вписва „компенсация по рекламация“ – при положение, че са унищожени на територията на ЕС, ще се третира ли като липса или брак за българското дружеството?
 
Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Третиране внос на употребяван товарен автомобил от трета страна с платено мито в държава - членка

ЗДДС. Въпрос. Извършен е внос на употребяван товарен автомобил от трета страна (Канада). Издадена е митническа декларация от Германия, където е платено само мито. ДДС не е платено.
 
Дължи ли се ДДС на този внос и ако се дължи - какво е основанието и кой е документът, с който да се начисли?
 
 
Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт

ЗКПО. Ползване на счетоводни услуги за съставяне на ГФО при липса на дейност и задължение за подаване на ГДД по чл. 92

ЗКПО. Въпрос. Фирма е част от холдингова структура. Съгласно изискванията на Закона за счетоводството, годишните финансови отчети на предприятията, включени в консолидацията, подлежат на независим финансов одит и в тази връзка е съставен финансов отчет.

 

През 2018 г. фирмата не е осъществявала дейност съгласно критериите, посочени в т. 30 от Допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството. За 2018 г. дружеството не е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО.

 

През м. юни е получена покана от НАП за доброволно подаване на ГДД по чл. 92 от ЗКПО, тъй като „било установено, че дружеството е осъществявало дейност“. От телефонен разговор дружеството разбира, че подаването на Декларация Образец № 1 за лице, което е назначено на допълнителен трудов договор, за да състави и подпише годишния финансов отчет, НАП счита за осъществяване дейност. Препоръката е или да се подаде ГДД по чл. 92 от ЗКПО, или да се иска разрешение от НОИ за анулиране на Декларация Образец № 1.

 

След като разходът на фирмата за възнаграждение на счетоводителя не е свързан с инвестиции, производство и/или продажба и не е покупка на услуги с цел получаване на доходи и печалби, трябва ли да считаме, че са нарушени разпоредбите на ЗКПО и е било необходимо да подадем ГДД по чл. 92 от ЗКПО?

 

 

Отговор: Румяна Йорданова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Подаване на коригираща декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ

ЗДДФЛ. Въпрос. Сега получавам информация за придобита през 2018 г. субсидия, която би следвало да увеличи финансовия резултат за 2018 г.
 
След като направя корекция на годишните отчети, искам да подам и коригираща декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и внеса дължимия данък, получен в резултат на увеличението на финансовия резултат за годината.
 
Какъв е редът и какви са евентуалните санкции за това?
 
 
Отговор: Даниела Петкова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Данъчни задължение на ирландски гражданин за отдаден апартамент под наем на физическо лице

ЗДДФЛ. Въпрос. Гражданин на Република Ирландия, собственик на апартамент в София, отдава апартамента си под наем на физическо лице.
 
За получения наем, какви данъци дължи и кога и какви декларации трябва да подава в България?
 
 
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ДОПК. Ревизия на физическо лице по чл. 122

ДОПК. Въпрос. НАП извършва ревизия на физическо лице за периода 2012 - 2016 г. Относно приходите и разходите нямат забележки. През м. декември 2014 г. лицето има банкови влогове, които тегли в брой. Данъчните органи констатираха, че има излишък, между приходи и разходи за 2014 г. 100 000 лв. През следващата 2015 г. разходите са повече от приходите с 10 000 лв. Според тях това е липса на приход и го облагат с данък.

Тяхната нова методика била такава, че година за година гледат само приходи и разходи, а не паричния поток за целия период на ревизията. Ревизионният акт е потвърден. Предстои обжалване в съда.

Това правилно ли е? Имате ли някаква практика с подобни казуси?
 
 
Отговор: Александра Атанасова, адвокат

КСО. Право на парично обезщетение за временна нетрудоспособност

КСО. Въпрос. Работник е назначен на безсрочен трудов договор от 2016 г. През месец януари 2019 г. работникът работи от 01.01.2019 до 13. 01.2019 г. На 14.01.2019 г. излиза за един ден в неплатен отпуск без осигурителен стаж. За неплатения отпуск има пусната заповед, от която е видно, че неплатеният отпуск е само за 14.01.2019 г. На 15.01.2019 г. работникът представя болничен лист с дата на издаване 15.01.2019 г., за периода от 15.01.2019 г. до 29.01.2019 г. От 29.01.2019 г. до края на месеца е в платен годишен отпуск. 
Осигурителят подава болничния лист, като в приложение 9 посочва, че лицето има 6-месеца осигурителен стаж и изплаща на лицето първите три дни от болничния. В подадената декларация образец № 1 е посочено, че осигуряването на лицето прекъсва на 13-ти и се възобновява на 15-ти януари. За месец януари са начислени и внесени осигурителните вноски. НОИ изплаща обезщетение на лицето за останалите дни, след първите три.
 
Сега НОИ прави проверка и излиза с ревизионен акт, в който констатира, че към датата на настъпване на временната неработоспособност – 15.01.2019 г., лицето не е в кръга на осигурените лица по чл. 10, ал. 1 от КСО и няма право да получи парично обезщетение по чл. 11, ал. 1, т. 1 от КСО.
 
Въпросите ми са следните: 
 
  1. При тази ситуация работникът има ли право на три дни обезщетение за временна нетрудоспособност от работодателя и за останалите дни от НОИ? 
  2. Защо в случая НОИ не признава за осигурителен стаж първите три дни от временната нетрудоспособност, които са платени от работодателя и върху които са платени осигурителни вноски, а констатира, че на 15.01.2019 г. лицето не е в кръга на осигурените лица?
 

КСО. Осигуряване български гражданин - собственик на ЕООД, пребиваващ повече от 20 години в САЩ

КСО. Осигуряване на гражданин на Израел – управител и собственик на българско дружество

КСО. Въпрос. Гражданин на Израел е управител и едноличен собственик на капитала на българската фирма, която притежава недвижим имот - апартамент в България. Апартаментът ще се отдава под наем от фирмата на физическо лице - гражданин на Израел, който е управител и едноличен собственик на капитала ЕСК на българската фирма и не е пенсионер.
 
Договорът за наем ще е сключен веднъж в м. юни 2019 г. за срок от 5 години.
 
Фирмата няма друга дейност.
 
  1. Трябва ли гражданинът на Израел, който е управител и едноличен собственик на капитала на българската фирма и не е пенсионер, да внася осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване през този целия период на действието на договора - 5 години? Лицето не е осигурено в Израел през този същия период.
  2. Дали отговорът относно възникване на задължението за осигуряването на гражданин на Израел, който е управител и едноличен собственик на капитала на българската фирма на българската фирма и не е пенсионер ще е различен, ако договорът за наем е сключен от предишният управител на дружеството е "заварено положение" за гражданин на Израел - управител и на българската фирма и едноличен собственик на капитала, закупил дружествен дял вече след датата на сключване на договора за наем?
 

КСО. Осигуряване на собственик на ЕТ, започнал полагане на личен труд и като съдружник в ЕООД

КТ. Определяне на размера на обезщетението по чл. 222 ал. 3 от КТ

КТ. Въпрос. Работник придобива право за пенсия за изслужено време и старост преди 5 години. Тогава работникът има 6 години трудов стаж в предприятието. Към този момент са му изготвени единствено удостоверенията УП 2 и УП 3. След представяне в НОИ той придобива право на пенсия и започва да получава пенсия. Договорът му към датата на пенсиониране не е прекратяван и не му е изплатено обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ. Към момента му предстои прекратяване на трудовия договор и работникът има 11 години трудов стаж в предприятието.
 
Въпросът ни е какъв размер следва да му бъде изплатен – две или шест брутни трудови възнаграждения?
 
 
Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП

КТ. Прекратяване на трудово правоотношение с лице, получаващо обезщетение по чл. 54, ал. 1 от КСО

КТ. Въпрос. Фирма ще спира дейност, но има служителка, която е в болнични (заплашващ аборт) и получава обезщетение по чл. 54, ал. 1 от КСО.
 
Какви са възможностите за прекратяване на трудовото правоотношение с майката?
 
 
Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП

КТ. Относно възможност за сключване граждански договор

КТ. Въпрос. Авто- мото школа има постоянно инструктори и персонал около 10 човека на трудови договори. При хубаво време, когато има повече клиенти, понякога са необходими допълнително инструктори. В този случай се ползва лице – пенсионер с цел да води курсистите на градско. В момента лицето е на трудов договор на 4 часа.
 
Законосъобразно ли е от гледна точка на инспекцията по труда да се преоформят взаимоотношенията с лицето като такива по граждански договор с оглед на това, че то се ползва само в натоварените периоди, като се приеме, че лицето извършва „услуги по образование и обучение в сферата на спорта, активния отдих и изкуствата“, което се води код 3078 от доходите по чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ?
 
 
Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП

ЗСч. Поставяне на врати с висока стойност при подобрение на склад

ЗСч. Въпрос. Фирмата ни притежава самостоятелна сграда - склад за съхранение на готова продукция. Извършват се подобрения по сградата изразяващи се в допълнително вдигане на стените и тяхното измазване. С цел опазване на продукцията от кражби се поставят 4 бр. метални автоматизирани ролетни врати - всяка на стойност 4 200 лв., с които се затварят напълно помещенията.
 
Имаме следните въпроси:
  1. Представляват ли вратите отделен ДМА или следва ли да се отчитат като разход, с който да се увеличи стойността на склада? Ако се приема за ДМА, в коя категория ще попадне?
  2. Какви трябва да са документите създадени в предприятието за оформяне на допълнителни строителни работи извършени по стопански начин?
 
Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор