Криптовалута.

1. По кой член от ЗДДС трябва да се отчитат тези комисионни?
2. Дължи ли се ДДС в България от българското дружество?
3. В кои клетки от справка декларацията и дневника на продажбите се отразяват тези сделки?
4. Ако американското дружество не иска издаване на фактура, българското дружество длъжно ли е да издаде такава, за целите на ЗДДС в България?

1. Какво е данъчното третиране на трите доставки?
2. В същото време българското дружество дължи присъдени неустойки към ЕС дружество – следва ли да се начислява протокол по чл. 117 от ЗДДС за тях?
3. Ако в кредитните известия – за подобни рекламации, се вписва „компенсация по рекламация“ – при положение, че са унищожени на територията на ЕС, ще се третира ли като липса или брак за българското дружеството?

ЗКПО. Въпрос. Фирма е част от холдингова структура. Съгласно изискванията на Закона за счетоводството, годишните финансови отчети на предприятията, включени в консолидацията, подлежат на независим финансов одит и в тази връзка е съставен финансов отчет.

През 2018 г. фирмата не е осъществявала дейност съгласно критериите, посочени в т. 30 от Допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството. За 2018 г. дружеството не е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО.

През м. юни е получена покана от НАП за доброволно подаване на ГДД по чл. 92 от ЗКПО, тъй като „било установено, че дружеството е осъществявало дейност“. От телефонен разговор дружеството разбира, че подаването на Декларация Образец № 1 за лице, което е назначено на допълнителен трудов договор, за да състави и подпише годишния финансов отчет, НАП счита за осъществяване дейност. Препоръката е или да се подаде ГДД по чл. 92 от ЗКПО, или да се иска разрешение от НОИ за анулиране на Декларация Образец № 1.

След като разходът на фирмата за възнаграждение на счетоводителя не е свързан с инвестиции, производство и/или продажба и не е покупка на услуги с цел получаване на доходи и печалби, трябва ли да считаме, че са нарушени разпоредбите на ЗКПО и е било необходимо да подадем ГДД по чл. 92 от ЗКПО?

Отговор: Румяна Йорданова, данъчен експерт

КСО. Въпрос. Работник е назначен на безсрочен трудов договор от 2016 г. През месец януари 2019 г. работникът работи от 01.01.2019 до 13. 01.2019 г. На 14.01.2019 г. излиза за един ден в неплатен отпуск без осигурителен стаж. За неплатения отпуск има пусната заповед, от която е видно, че неплатеният отпуск е само за 14.01.2019 г. На 15.01.2019 г. работникът представя болничен лист с дата на издаване 15.01.2019 г., за периода от 15.01.2019 г. до 29.01.2019 г. От 29.01.2019 г. до края на месеца е в платен годишен отпуск. 

Осигурителят подава болничния лист, като в приложение 9 посочва, че лицето има 6-месеца осигурителен стаж и изплаща на лицето първите три дни от болничния. В подадената декларация образец № 1 е посочено, че осигуряването на лицето прекъсва на 13-ти и се възобновява на 15-ти януари. За месец януари са начислени и внесени осигурителните вноски. НОИ изплаща обезщетение на лицето за останалите дни, след първите три.

Сега НОИ прави проверка и излиза с ревизионен акт, в който констатира, че към датата на настъпване на временната неработоспособност – 15.01.2019 г., лицето не е в кръга на осигурените лица по чл. 10, ал. 1 от КСО и няма право да получи парично обезщетение по чл. 11, ал. 1, т. 1 от КСО.

Въпросите ми са следните: 

1. При тази ситуация работникът има ли право на три дни обезщетение за временна нетрудоспособност от работодателя и за останалите дни от НОИ? 
2. Защо в случая НОИ не признава за осигурителен стаж първите три дни от временната нетрудоспособност, които са платени от работодателя и върху които са платени осигурителни вноски, а констатира, че на 15.01.2019 г. лицето не е в кръга на осигурените лица?

Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване, с дългогодишен опит в НАП, управител на Бойчев Консултинг ЕООД

1. Трябва ли гражданинът на Израел, който е управител и едноличен собственик на капитала на българската фирма и не е пенсионер, да внася осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване през този целия период на действието на договора - 5 години? Лицето не е осигурено в Израел през този същия период.
2. Дали отговорът относно възникване на задължението за осигуряването на гражданин на Израел, който е управител и едноличен собственик на капитала на българската фирма на българската фирма и не е пенсионер ще е различен, ако договорът за наем е сключен от предишният управител на дружеството е "заварено положение" за гражданин на Израел - управител и на българската фирма и едноличен собственик на капитала, закупил дружествен дял вече след датата на сключване на договора за наем?

1. Трябва ли да се подава Декларация обр.1 от ООД и ако трябва как?
2. Може ли да се плащат осигуровки и от ООД и да се удържат преди изплащането на дохода? В този случай Декларация обр.1 ще се подава ли и от ООД или е достатъчна само служебна бележка по чл. 45 за целите на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ с удържани осигуровки? 

1. Представляват ли вратите отделен ДМА или следва ли да се отчитат като разход, с който да се увеличи стойността на склада? Ако се приема за ДМА, в коя категория ще попадне?
2. Какви трябва да са документите създадени в предприятието за оформяне на допълнителни строителни работи извършени по стопански начин?