Наредба № Н-18. Субсидии и рента.

ЗДДС. ЗКПО. Данъчно третиране при отнет и разграбен автомобил, ползван при условията на финансов лизинг

Казус. През 2016 г. дружество закупува автомобил N1 при условията на финансов лизинг с договорено придобиване на собствеността в края на лизинговия договор. При получаването на лизинговата вещ е издадена фактура за цялата стойност на автомобила и дружеството е ползвало пълен данъчен кредит по доставката. През месец февруари 2019 г. по време на товаро-разтоварни работи и с ключ на таблото, автомобилът е откраднат от двора (част от собствения имот) на дружеството-лизингополучател. Полицията издирва автомобила и го открива в друго населено място, изоставен и разграбен. Дружеството-лизингополучател няма официално становище от полицията за намерения автомобил. През месец юни 2019 г. лизингодателят изпраща писмо на дружеството-лизингополучател, че застрахователят отказва да изплати обезщетение по заведената щета за кражба и предлага подписване на извънсъдебно споразумение, съгласно което лизингополучателят се съгласява да плати като обезщетение всички дължими по лизинговия договор вноски.

 

Лизингополучателят от своя страна е в подготовка да заведе дело срещу застрахователя, с което цели получаване на обезщетение не за кражба, а за причинени щети от вандалска проява.

 

Отчетната стойност на автомобила е 71 779 лв., в т.ч.:

 

- договорена стойност без ДДС - 70 000 лв.,

- данък придобиване по ЗМДТ - 1000 лв. без ДДС - и

- нотариална такса - 779 лв. без ДДС.

 

Всички суми са платени към лизингодателя с начислен ДДС. Начислената към 31.01.2019 г. амортизация (счетоводна и данъчна) възлиза на 38 973,80 лв. Дружеството прилага НСС.

 

Как ще се третира казусът по реда н ЗДДС и ЗКПО?

 

 

Отговор: Даниела Даракчиева, Румяна Йорданова

ЗДДС. ЗКПО. ЗДДФЛ. Платена неустойка на чуждестранно физическо лице за ненастаняване в хотел

Казус. Дружество - хотелиер извършва продажби на нощувки чрез платформа Booking.com. Заплаща комисионни за посредничество, базирани на реализирани нощувки и неустойки при неизпълнение, които е договорило с Booking.

 

Чуждо физическо лице резервира през Booking една нощувка, за която не е предплатило. Плащането се извършва в обекта при пристигането на туриста.

 

Лицето при появяването си не е настанено в хотела, където е резервирало и чрез Booking му се заплаща такса компенсация за неудобствата поради ненастаняването, които са за сметка на хотелиера. От страна на Booking е издадена фактура за компенсацията дължима на туриста.

 

Въпросите са:

 

  1. Разходът за такса компенсация какво третиране има по ЗДДС за дружеството - хотелиер?
  2. За изплатената компенсация (неустойка) на чуждото физическо лице какви задължения произтичат за дружеството - хотелиер по ЗДДФЛ и ЗКПО.

 

Отговор: Моника Петрова, Людмила Мермерска

ЗДДС. ЗЗД. Относно сделка свързана с размяна на идентични продукти и третирането й от гледна точка на ЗДДС

Казус. Две български фирми със сходен предмет на дейност (производство на сходни химични продукти) имат производствени бази – фирма „А“ в Северна България, а фирма „Б“ в Южна България.

 

Фирма „А“ и фирма “Б” са сключили споразумение с цел улесняване на бизнеса и по-конкретно спестяване на логистични разходи и съответно предлагане на клиентите си на по-добра продажна цена, съгласно което фирма „А“ разменя 1,000 т. продукт, намиращ се в нейния склад с идентичен продукт на фирма “Б”, намиращ се в склада на фирма “Б”.

 

В допълнение, фирма „А“ инструктира фирма “Б” да предаде продукта, намиращ се в склада на фирма “Б” на клиент на фирма „А“, на който по логистични и икономически причини му е по-удобно да вземе този продукт от склада на фирма “Б”, вместо да организира доставката на аналогичния продукт от склада на фирма „А“, с която е сключил договора за покупко-продажба. Същевременно, фирма “Б” също инструктира фирма А да предаде продукта, намиращ се в склада на фирма „А“ на клиент на фирма “Б”, който желае по логистични и икономически причини да вземе продукта от склада на фирма „А“, вместо да организира доставката на идентичен продукт от склада на фирма “Б”, с която има договор за покупко-продажба. Всяка фирма документира (издава фактура) към своя клиент за продажбата.

 

Двата продукта са с различен производител, но като качествени характеристики и спецификации се приемат за идентични и клиентите са съгласни да вземат идентичния продукт. Фирма „А“ и фирма “Б” не уговарят възнаграждение за тази размяна, защото целта им не е да си препродадат стоките една на друга, а да улеснят бизнеса си и да предложат на клиентите си по-добри условия. Възможно е (и е нормално) себестойността на идентичния продукт да е различна за двете фирми.

 

Съгласно счетоводните стандарти такъв вид размяна е извън обхвата на МСФО 16 Договори с клиенти и за нея не се признава приход.

 

Въпроси:

 

  1. При тази ситуация налице ли е доставка за целите на ЗДДС между фирма „А“ и фирма “Б” по отношение на размяната на идентичния продукт?
  2. Необходимо ли е да се издаде фактура между страните при положение, че няма възмездност и целта на размяната не е да се прехвърли собственост върху продукта от фирма „А“ на фирма „Б“ и обратно?
  3. Може ли да се тълкува, че е налице бартер по смисъла на ЗДДС?

 

Отговор: Александра Атанасова, Ганка Петрова