Наредба № Н-18. Субсидии и рента.

Въпроси - отговори


ЗДДС. Третиране на посреднически договор за зареждане на горива от Шел и задължение за обезпечение по чл. 176в

ЗДДС. Въпрос. Фирма „Х“ сключва договор с Томбоу за зареждане на горива от Шел, т.е. Томбоу ще издава фактура за заредените горива от фирма „Х“ на бензиностанциите на Шел.

 

Томбоу е официален представител на Shell Card и като такъв има право да ги предоставя за ползване на своите клиенти.

 

Съгласно договора между фирма „Х“ и Томбоу, Томбоу предоставя допълнителна отстъпка от „списъчна“ цена на горивото, която е различна от цената, обявена на колонките на Шел, т.е. не сме в хипотеза на префактуриране на горива.

 

Фирма „Х“ зарежда горива само на автомобили, при което получава фискална касова бележка от ЕСФП от Шел.

 

Въпроси:

 

  1. Може ли да бъде отказано право на данъчен кредит на фирма „Х“ в следствие начина на фактуриране на доставките?
  2. Възниква ли задължение за обезпечаване на доставките съгласно чл. 176в ЗДДС при превишение на месечната сума от 25 000 лв.?

 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Третиране и документиране на дистанционни продажби от е – магазин в ЕС

ЗДДС. Въпрос. Фирмата ни започна продажби на стоки от сайт в е-магазин в Румъния. Вече имаме ДДС номер там и договор счетоводител да подава дневниците в Румъния.

 

Въпросите са:

 

  1. Как ще фактурираме с 19% ДДС и в кои клетки ще се посочва в нашия дневник продажби?
  2. Как ще се отчитат продажбите между двете ДДС регистрации на дружеството и съответно включване в ДДС регистри?

 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Третиране на посредническата услуга по договарянето на кредит

ЗДДС. Въпрос. Финансова институция сключва договори с посредници, регистрирани по ЗДДС, които ще подпомагат клиентите й да изберат подходящия за тях финансов лизинг. За тази услуга финансовата институция им дължи възнаграждение в размер на процент от финансираната сума. Посредникът получава възнаграждение само при сключен договор с краен клиент. Консултантите са както фирми с предмет на дейност кредитно посредничество, така и с предмет на дейност други дейности, несвързани с кредитно посредничество.

 

Въпросът е дали освобождаването от ДДС може да се прилага за услуги, извършвани от лица с друг предмет на дейност?

 

 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Третиране на услуга от тъканна банка по обработка и съхранение на стволови клетки

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество регистрирано като тъканна банка, регистрирано по ЗДДС, извършва следнитe услуги:

 

- взимат се кръвни проби от клиентите в Български болници, които ни издават фактура, освободена от ДДС.

- взетите проби (на стволови клетки) се изпращат в трета страна за пренатална диагностика (изследвания). От там ни издават фактура също без право на ДДС.

- самото съхранение на кръвните тестове се извършва в страна от ЕС, като също ни се издава фактура без право на ДДС.

 

Въпросите са:

 

  1. Трябва ли да се обложи цялата сума, която фактурираме на българските ни клиенти с ДДС, като цената включва всички по горе описани услуги (взети проби от български болници, изпратените за изследване в трета страна проби, и самото съхранение на кръвните тестове в страна от ЕС)?
  2. Или е необходимо да се „разбие“ цената на клиента в България според задължението ни да начисляваме ДДС на част от услугите?
  3. Следва ли начисляваме ДДС на услугата, която извършваме?

 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

 

ЗДДС. Монтаж на резервни части в превозни средства в страни от ЕС, изпратени от други страни членки и трети страни

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество е авиационен оператор, вписан регистрите на Гражданска въздухоплавателна администрация към Министерството на транспорта като авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове. Дейността му е както извършване на чартърни полети, така и отдаване под наем на въздухоплавателни средства с екипаж на лизингополучатели чуждестранни лица - авиационни оператори (от ЕС и трети страни), които използват самолетите само за международни полети, включително в рамките на Европейския съюз.

 

Въпросите са:

 

  1. Дружество поръчва резервни части за самолетите, които в зависимост къде се намира самолетът, се доставят директно в страни на Европейския съюз, така и в трети страни. Как следва да се отразят тези доставки в Справката - декларация по ЗДДС и дневниците за покупки и продажби, тъй като не пристигат на територията на страната?
  2. Резервните части се доставят за сметка на дружеството, като една част се монтират на самолетите, а друга остава на разположение за последващ монтаж. Има ли разлика в тълкуването на двете доставки. Как би следвало да се отрязят в дневниците по ДДС?
  3. За доставените части в страни ЕС, фирмата трябва ли да се регистрира в страна от ЕС за достигнат праг вътреобщностни придобивания?

 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Покупка на резервни части за монтаж на въздухоплавателни средства в страни от ЕС, доставени от други страни членки и трети страни

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество е авиационен оператор, вписан в регистрите на Гражданска въздухоплавателна администрация към Министерството на транспорта като авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове.

 

Дейността му е както извършване на чартърни полети, така и отдаване под наем на въздухоплавателни средства с екипаж на лизингополучатели чуждестранни лица - авиационни оператори (от ЕС и трети страни), които използват самолетите само за международни полети, включително в рамките на Европейския съюз.

 

Въпросите са:

 

  1. Дружеството поръчва резервни части за самолетите, които в зависимост къде се намира самолета, се доставят директно в страни на Европейския съюз, така и в трети страни. Следва ли да се издава протокол по чл. 117 от ЗДДС (тъй като резервните части не пристигат до територията на страната, а се монтират на самолетите в ЕС или трета страна)? Как следва да се отразят тези доставки в Справката - декларация по ЗДДС по и дневниците за покупки и продажби, тъй като не пристигат на територията на страната?
  2. Резервните части се доставят за сметка на дружеството, като една част се монтират на самолетите, а друга остава на разположение за последващ монтаж. Има ли разлика в тълкуването на двете доставки - приложим ли е режимът на ВОП или следва да се приложи чл. 31 от ЗДДС. Как би следвало да се отразят в дневниците по ЗДДС?
  3. За доставените части в страни ЕС, фирмата трябва ли да се регистрира в страна от ЕС за достигнат праг вътреобщностни придобивания?

 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Дефиниране на доставка като ВОП или внос

ЗДДС. Въпрос. Нашето дружество получава стока от Беларус с продавач Беларус, купувач Германия, получател България - по-скоро описанието е място на доставка България.

 

Оказа се, че стойността на фактурата, с която пътува камиона, която е описана в транзита е различна от тази, която ни се представя от продавача от Германия.

 

При различното документиране, за което не бяхме наясно досега считахме, че получаваме ВОП от Германия. Или всъщност имаме внос от Беларус чрез Германия? Кои са документите относими към нашата сделка?

 

 

Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

ЗДДС. Относно регистрация по желание пред АВ при заявяване на първоначалната регистрация

ЗДДС. Въпрос. Съгласно чл. 100, ал. 5 от ЗДДС регистрация по желание може да се заяви от лицата пред Агенцията по вписванията при заявяване на първоначалната регистрация по реда на глава втора от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Освен този текст за възможността едно търговско дружество да се регистрира по ЗДДС още с вписването му в Търговския регистър (ТР), не намирам друг текст в ЗДДС, нито в правилника. Тази възможност е въведена от 01.01.2019 г.

 

Какви документи се прилагат към Заявлението за регистрация на дружеството в ТР, за да бъде регистрирано то и по ЗДДС и какъв е редът? Само заявлението до ТР ли се подава или с копие за неговото подаване в ТР трябва да се отиде в съответния офис на ТД на НАП.

 

 

Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Третиране на услуги, извършвани от чуждестранни физически лица извън страната

ЗДДФЛ. Въпрос. Българско дружество ползва услуги, извършвани от чуждестранни физически лица извън страната. Това, което лицата извършват за дружеството, е както следва:

 

-        редакция (включително правописна и пунктуационна) на текстове;

-        писане на текстове по зададени критерии, обобщаващи информация от предварително предоставени източници;

-        да въвежда пренася информация в различни формати по указание;

-        да превежда от един чужд език на друг;

-        преглежда статии и преценява дали статиите са относими според дефинираните критерии и обработва всяка относима статия, което включва дейности като определяне на тоналност, индексиране, резюмиране и др;

-        да изготвя кратки проучвателни изложения за посочени от възложителя обекти на интерес. Всяко изложение се изготвя в съответствие с изискванията на възложителя относно търсената информация, като намерената информация трябва да бъде изчерпателна и свързана с обекта на интерес. При изготвянето на всеки отчет се следват стриктно изискванията на възложителя за форматиране на изложението, включително и срока, за който следва да бъде изготвен;

-        да проверява различни по обхват данни, зададени от възложителя, които са взети от два или повече различни източника и съпоставени по различни критерии, като целта е да се установи дали правилно са съпоставени компаниите от двата източника.

 

 Интересуваме се дали услугите могат да се третират като:

 

  1. Авторски възнаграждения и/или технически услуги по смисъла на чл. 37 ЗДДФЛ и
  2. Дали можем да приложим съответната СИДДО във връзка с третирането на доходите като авторски или лицензионни възнаграждения и/или независими професионални услуги по смисъла на спогодбите със Сърбия и Македония?

 

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

КТ. Запазване на право на шест брутни заплати при пенсиониране при вливане на дружества

КТ. Въпрос. Две дружества - ЕООД „А“ и ЕООД „Б“ ще се слеят в едно, като и действащо остава ЕООД “Б“.

 

При описания казус работниците от влялото се ЕООД „А“, които са работили в него повече от 10 години ще имат ли право на 6 брутни заплати при пенсионирането си в ЕООД “Б“?

 

 

Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП