Директива (ЕС) 2018/822. Справката по чл. 73, ал. 6.

ЗДДС. Въпрос. Българска фирма продава стоки, натоварени на транспортни средства – камиони на румънски дистрибутори, които от своя страна ги продават на крайни потребители юридически лица в Румъния. Продажбите са с различни условия на доставка в зависимост от това кой организира транспорта. Когато клиентът организира транспорта доставката на стоките е FCA, (Incoterms 2010), а когато продавачът организира транспорта условието на доставка е DAP. Договорите обичайно се изпълняват за период от един до три месеца, но тъй като един договор включва множество отделни доставки, се случва често, дори когато условието на доставката е FCA, клиентът да не може да организира конкретна доставка, в който случай българската фирма доставчик я организира, а клиентът заплаща транспорта. Стоките винаги се доставят от склада на българската фирма в България директно към трайния клиент в Румъния. Възможно е крайният клиент в Румъния да организира транспорта, като изпрати свои камиони. Българската фирма отчита вътрешно общностни доставки към дистрибуторите в Румъния, които доказва с изискваните от ППЗДДС документи (международни товарителници, заверени от получателя и/или потвърдителни писма). Съответно румънските дистрибутори отчитат местни доставки към крайния клиент в Румъния и начисляват румънски ДДС за доставките.

Българската фирма има и клиенти дистрибутори, които са български фирми и обичайно продават на българския пазар. Един от българските клиенти има и ДДС номер в Румъния (няма постоянен обект и МСД в Румъния). Българската фирма сключва договор с този клиент, който се идентифицира за целите на този договор с румънския си ДДС номер, като доставките на стоките са директно от склада на доставчика в България към краен клиент в Румъния. Транспортът е организиран от крайния румънски клиент. Българската фирма доставчик издава към клиента си дистрибутор българска фирма, идентифициран с румънския си ДДС номер фактура с нулево ДДС на основание на това, че извършва вътрешнообщностна доставка, по аналогия на доставките описани в първия параграф. Изготвят се обичайните транспортни документи за доставка на стоката от българския доставчик към Румъния. Съответно българската фирма с румънски ДДС номер издава фактура с румънско ДДС към крайния румънски клиент.

Въпросите при описаната по-горе фактическа обстановка, са:

1. Правилно ли е в хипотезата на втория параграф българската фирма доставчик за издаде към другата българска фирма, идентифицирана с румънския си ДДС номер фактура с нулева ставка на ДДС?
2. В първия параграф при всички възможни комбинации за организиране на транспорта (от българския доставчик, от румънския дистрибутор и от крайния клиент) правилно ли е отчитането на вътрешнообщностни доставки от доставчика, при положение, че стоките са транспортирани до другата държава членка, клиентите са регистрирани по ДДС лица в другата държава членка и са налице изискуемите от ППЗДДС документи за доказване на нулевата ставка, включително заверени от получателя в Румъния международни товарителници и/или потвърдителни писма от клиента за потвърждение получаването на стоката на територията на другата държава членка?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Тристранни операции – запазва ли се режима, както действаше до края на 2019 г., защото в семинара на НАП бяха дадени два примера за последователни сделки, но единият от тях по наше мнение описваше тристранни операции.

Има ли някакви нови моменти в режима на тристранните операции, които пропускаме?

Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос: Българска фирма, регистрирана по ЗДДС в България, е посредник в тристранна операция. Според чл. 15 от ЗДДС, за да е налице тристранна операция е необходимо тя да отговаря на следните условия:

1. Регистрирано лице в държава членка А – Германия (прехвърлител) извършва доставка на стоки на лице, регистрирано в държава членка Б - България (посредник), което след това извършва доставка на стоки на лице, регистрирано в държава членка В – Финландия (придобиващ).
2. Стоките се транспортират директно от А до В (от Германия до Финландия).
3. Посредникът Б, не е регистриран за целите на ДДС в държавите членки А и В.
4. Придобиващият начислява ДДС като получател по доставката.

За фирма Б (българското дружество) съществува ли задължение за регистрация по чл. 99, ал. 7 от ЗДДС (в сила от 01.01.2020 г.) и разпоредбите на чл. 65а от ЗДДС отнасят ли се за доставки, отговарящи на условията за тристранни операции?

Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт