ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Междуфирмени заеми.

ЗДДС. Въпрос. Българска фирма, регистрирана по ДДС само в България, купува от унгарска фирма, регистрирана по ДДС само в Унгария стока, която се доставя до клиент испанска фирма, регистрирана по ДДС само в Испания. При покупката на стоката от българската фирма, тя не се намира в Унгария, където е продавачът й, а в Италия. Стоката се доставя до Испания не от Унгария, където е регистрирано лицето продавач (изпращач), а от Италия. Унгарската фирма няма ДДС регистрация в Италия и тя е издала фактура за продажба на упоменатата стока на българската фирма, в която е посочила своя унгарски ДДС номер.

1. Може ли въпросната сделка да се третира като тристранна операция при положение, че стоката не се изпраща от страната, където е регистрирана по ДДС фирмата изпращач.
2. В случай, че не е тристранна операция, то как трябва да се третира описаната по горе търговска сделка и как трябва да се документира и отрази в дневниците по ЗДДС на българското дружество. 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. През месеца имаме следната доставка - стока закупена от Франция от българско дружество само по ДДС номер – не пристига в България физически. Френският доставчик има валиден ДДС номер и е издал фактура с нулева ставка. Една част от стоката закупена във Франция ще се продаде на физическо лице белгийски гражданин, нерегистриран по ДДС, а друга част от стоката от Франция ще се транспортира/продаде в държава членка Белгия на друго регистрирано по ДДС лице.Трета част от стоката ще се продаде в трета страна - износ. Всяка доставка ще има различни транспортни документи, като в нито един от случаите стоката няма да пристига в България.

Въпроси:

1. Какви са режимите на трите вида доставки? Българското дружество в хипотезата на верижни доставки ли се явява, че оперира?
2. Трябва ли българското дружество да се регистрира по ДДС във Франция от където започва транспорта на стоките?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Българска фирма купува стока от Гърция (транспортът е за сметка на гръцката фирма), транспортирана директно за Словения. Издадена е фактура за словенска фирма през м. ноември 2019 г. През м. февруари става ясно, че словенската фирма отказва стоката, не е декларирала фактурата, стоката е стояла в склад. През м. февруари 2020 г. за тази стока има нов клиент от Румъния и стоката ще се транспортира от Словения за Румъния за сметка на българската фирма.

Въпроси:

1. Каква фактура трябва да се издаде към румънската фирма? Предстои до броени дни да излезе регистрация на българската фирма по ДДС в Румъния. Може ли да се отложи фактурирането и само да се транспортират стоките до Румъния, за да се издаде фактура с румънското ДДС?
2. Трябва ли да се направи корекция в декларираните данни за тристранна операция при покупката от Гърция, тъй като фактурата към словенската фирма ще се анулира?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Дружество “А” апортира собствен имот в дружество “Б” през м. юни 2019 г. След датата на апорта Дружество “А” продължава да прави разходи по преместването на далекопровод, собственост на ЧЕЗ, намиращо се в апортираният имот. Далекопроводът от въздушен става подземен, за да може да се извърши строителство върху имота. Дружество “А“ има сключен договор с ЧЕЗ , че се задължава да премести кабела за своя сметка при условията на чл. 64, ал. 5 и/или чл. 73 ал.1 ЗУТ.

1. Може ли Дружество “А” да ползва данъчния кредит за направени разходи по преместването на далекопровода след датата на апорта? (дружество “А” е подписало договор с външен изпълнител за преместването на кабела и то остава негово задължение не се поема от дружество “Б”.) Има ли отношение към казуса разяснение на ЦУ на НАП, изх. N 26-К-135 от 08.08.2013 г.?
2. Ако Дружество “А” префактурира всички разходи след датата на апорта свързани с преместването на дълекопровода на дружество “Б”, ще има ли проблем с данъчния кредит (както и с разхода) за дружество "А" и дружество “Б”?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Дружество, регистрирано по ЗДДС, което се занимава с изкупуване на излезли от употреба МПС, ги разкомплектова и вследствие на тази дейност се получават отпадъци, някои от които не могат да бъдат реализирани с приход за дружеството. На дружеството предстои да се предаде един такъв отпадък, в случая стъкло, безвъзмездно на друга фирма. Този материал ще се изпише като извънреден разход със стойността, на която се води.

Как следва да се процедира за целите на ЗДДС?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Физическо лице - земеделски стопанин, е регистрирано за целите на ДДС, през 2018 г. е издало фактура за продажба на цвят от маточина, която е надлежно декларирана с месеца за целите на ДДС. Същата не е платена и към момента. През тази година, клиентът има претенция относно съставената фактура, като желае тя да бъде коригирана с данъчно кредитно известие (ДКИ) и издаването на нова фактура, която вместо цвят маточина да се фактурира масло маточина в резултат на което стойността на продажбата ще е в пъти по-малко и респективно ДДС от продажбите също ще е по-малко. Разликата от двете фактури формират ДДС за възстановяване.

Възможно ли издаване на ДКИ и съответно възстановяване на разликата след като по първата фактура няма извършено плащане, периодите прехвърлят отчетни календарни години?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Българско юридическо лице продава вино на българско дипломатическо представителство в страна от ЕС. Клиентът (представителството) настоява за фактура с 0% ДДС.

1. Има ли основание продавачът да издаде такава и кой член от ЗДДС да посочи?
2. Ако „да“, в коя колона от Справката –декларация по ЗДДС попада тази фактура?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Гръцка фирма А притежава яхти. Предоставила е управлението на тези яхти на българска фирма Б. Българската фирма има договор с платформа собственост на чешка фирма В. Паричният поток е от граждани от най-различни държави, които плащат на чешката платформа В, платформата си задържа комисионна и разликата изпраща в фирма Б, фирма Б си задържа комисионна и изпраща разликата във фирма А. Във фирма А има само приходи и разходи за пристанището (такса, охрана). Във фирма Б се разполага с персонал, който поддържат външния вид на страницата, графиците и заявките - следи се правилното отчитане на дните, закъсненията, доплащането и т.н. Във фирма В всичко се управлява от софтуер, но така с намират клиенти от цял свят. Фирма В не иска фактура, за парите, които получава българската фирма Б. Има само подписан договор - електронен договор - публикуван на тяхната страница в Интернет.  Гръцката фирма също не издава фактури за приходи са - те си обявяват ваучерите, предоставени от физически лица, като начисляват и плащат местно ДДС, в Гърция за туризма имат облекчения - плащат се 12% ДДС. Ваучерите се следят от администрацията на пристанището за яхти ( съответно всеки месец се плаща ДДС съобразно справка - издадена от пристанището).

Въпрос:

Българската фирма Б следва ли да издава ли фактура (без ДДС) и да я посочва във VIES, за парите, които получава от фирма В и да си поиска ли фактури от гръцката фирма А ( без ДДС), но да ги помоли да я включват във VIES?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество е подизпълнител по договор с НАТО - подготвя оферта за предоставяне на услуги на дружество от Италия, което е изпълнител по проект на НАТО с възложител NCIA (NATO Comminication and Information Agency). Българското дружество ще е техен официален и обявен пред NCIA подизпълнител.

Услугите, които ще предоставя, са свързани с подготовка на терени, прокарване на изкопи, доставка и монтаж на тръби и кабели, антени и всички свързани с тях съоръжения и инфраструктура. Тези услуги са свързани с недвижими имоти в България, поради което в българското дружество смятат, че тези услуги са с място на изпълнение на територията на България на основание чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.

В договора на италианското дружество с NCIA има клауза, която ги задължава да осигурят освобождаването от ДДС на всички доставки от подизпълнители. Италианското дружество ще получи VAT Exempt form, потвърдена от Белгийската данъчна служба.

Българското дружество счита, че са налице основанията за прилагане на нулева ставка на данъка по чл. 173, ал. 6 от ЗДДС, защото получател е структура на НАТО, на която Република България не е държава домакин.

Въпроси:

1. Налице ли са основанията за прилагане на нулева ставка?
2. Ако са налице, какви са документите, с които трябва да се снабди българското дружество, за да я прилага?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, регистрирано по ЗДДС, купува основни материали от фирма-майка регистрирана в Италия, която от своя страна купува стоката от турски доставчик. Стоката пътува директно от Турция до България, с фактура към клиента в Италия като е упоменато, че получател (consignee) е българското дружество. Българското дружество е извършило внос и е освободило стоката на база турската фактура към Италия (примерно за стойност 100 единици). Впоследствие обаче българското дружество получава фактура от италианския посредник, която е с по-висока стойност от фактурата на турския доставчик (+5% или 105 единици).

Въпросът е как да се отчете разликата в тази стойност за целите на ДДС, т.е. българското дружество е платило ДДС по внос върху 100 единици и останалите 5 единици разлика в цената трябва да се третират като ВОП или по друг начин?

Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Дружество е пропуснала да издаде фактура за продажба на стока от 25 ноември 2017 година.

В случай, че се издаде фактура през м. февруари 2020 г. ще бъдат ли наложени санкциите по чл. 180 и чл. 182 от ЗДДС?

Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Чуждестранно юридическо лице купува фармацевтични продукти от трети страни и ги продава на юридически лица в различни държави членки.

Българско дружество (лаборатория) ще декларира себе си като вносител на стоките в България, тъй като те могат да бъдат внесени в ЕС само със специален лабораторен сертификат и стоките ще се транспортират от България до крайния клиент юридическо лице в ЕС (в държава, различна от държавата, в която чуждестранното юридическо лице има ДДС регистрация). Българското дружество ще бъде само доставчик на услугата по лабораторно изследване на продуктите и няма да придобива собственост (няма да има право да се разпорежда с тях).

Въпроси:

1. Може ли българското дружество да бъде вносител на стоките, тъй като е сертифицирано да внася такъв тип продукти, без да придобива собственост върху тях, и да си възстанови платения ДДС при вноса на стоките в България?
2. Следва ли чуждестранното юридическо лице да се регистрира по ЗДДС в България?

Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Общото събрание на акционерите назначава за ликвидатор на АД физическо лице, което има регистрация по ЗДДС в качеството му на собственик, отдаващ под наем недвижими имоти.

Възнаграждението, което получава ликвидаторът за дейността по ликвидацията на АД, облагаемо ли е с ДДС?

Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, произвежда и продава детски терлички и схеми за изработката им под формата на PDF файл, в България, ЕС и трети страни. Дружеството се регистрира по чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС м. февруари 2020 г. Дружеството съгласно ЗДДС не начислява и не ползва ДДС на продажбите. Плаща комисионни услуги на сайта ETSY, през който продава, за което начислява ДДС с протокол, който записва само в дневник продажби без право на данъчен кредит съгласно ограничението по чл. 70, ал. 4 от ЗДДС. За продажбата на схемите за изработка на терлички към ЕС и трети страни, автоматично онлайн платформата, през която продава, му начислява ДДС за продажбите.

Въпроси:

1. Следва ли да има начислен ДДС (като стока или услуга) и следва ли да има ДДС след като дружеството е регистрирано по чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС?
2. Следва ли тези фактури да се вписват в дневник продажби? Съгласно направената регистрация по ДДС следва ли да се изготвят фактури с номер 1, запис оригинал, и при неначисляване на ДДС на продажбите да се вписва като основание за неначисляване на ДДС при продажби - чл.97а, ал. 1 от ЗДДС? Оборотът на фирмата е много по - нисък от 50 000 лв.

Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт

ЗКПО. Въпрос. Търговско дружество има вземания от един и същ контрагент, които са възникнали на основание три отделни договора. Вземането по всеки от договорите е с различен падеж. Дружеството е направило обезценка на вземанията в съответствие с изискванията на приетата счетоводна политика. Разходът от обезценка не е признат за данъчни цели на основание чл. 34, ал. 1 от ЗКПО. През 2019 г. за две от вземанията по договорите са изтекли 5 години от момента, в който съответното вземане е станало изискуемо.

Въпроси:

• Допустимо ли е в годината на настъпване на обстоятелство по чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗКПО обратното проявление на формираната данъчната временна разлика от обезценка на дадено вземане да е в размер, който е по-малък от размера на извършената обезценка на същото вземане, по отношение на която обезценка е приложена разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗКПО в предходна година?
• Може ли остатъкът от непризнатия разход от обезценка да бъде признат за данъчни цели през следващите години?

Отговор: Кети Славова, данъчен експерт

ЗКПО. Въпрос. Физическо лице – едноличен търговец (ЕТ), е починало в края на 2018 г. Предприятието е наследено от физическо лице. Вписването в търговския регистър на това обстоятелство е извършено в началото на 2019 г. Към датата на смъртта финансовият резултат на ЕТ е загуба.

Може ли данъчна загуба, формирана преди смъртта на ЕТ, да бъде пренесена от наследника, който е поел търговското предприятие?

Отговор: Кети Славова, данъчен експерт

ЗКПО. Въпрос. През 2006 г. дружество „Х“ закупува от дружество „У“ ДМА, като дружество „У“ е съдружник в дружество „Х“ (притежава 30% от капитала) За така извършената доставка е издадена фактура, но не е направено плащане, поради липса на парични средства. През 2011 г. за изтекла давност дружество „Х“ отписва задължението със счетоводна операция 401/709. За реализираната печалба дружество „Х“ си е платило данъка. През 2019 г. дружество „Х“ разполага с парични средства и решава да направи плащане на това задължение в размер на 2/3, като осчетоводява плащането 609/503.

Въпроси:

1. Трябва ли през 2019 дружество „Х“ да увеличи финансовия резултат в ГДД или счетоводното отразяване на плащането да е 122/503?
2. Следва ли органите на НАП при една проверка да поставят под съмнение увеличението на финансовия резултат през 2011 г. и плащането на данък печалба (дружество „Х“ съхранява цялата си документация) поради отдалечеността на събитието във времето?

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

КСО. Въпрос. Съдружници в ООД се осигуряват като самоосигуряващи се лица полагащи личен труд в дружеството, без реално да им е изплатено възнаграждение за това. Осигуровки им се превеждат в НАП всеки месец, но възнаграждения за 2019 г. не са изплатени.

Как лицата ще се попълнят Таблица 1 и 2 за определяне на окончателния годишен осигурителен доход към годишната им декларацияпо чл. 50 от ЗДДФЛ?
 

Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване, с дългогодишен опит в НАП, управител на Бойчев Консултинг ЕООД

КСО. Въпрос. Самоосигуряващо лице (съдружник в ООД) внася през 2019 г. месечни авансови социални и здравни вноски върху мен месечен осигурителен доход 560 лв. за всички осигурителни случаи. През 2019 г. декларира ежемесечно доход от положен личен труд в дружеството в размер на 560 лв. През месец септември получава доход от наем в размер на 3 000 лв.

Подлежи ли на годишно изравняване на осигурителния доход в Таблица 1 и Таблица 2 към ГД чл 50 от ЗДДФл и ако подлежи как ще се извърши?

Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване, с дългогодишен опит в НАП, управител на Бойчев Консултинг ЕООД

КСО. Въпрос. Акционер е на длъжност изпълнителен директор с ДУК в две АД. Лицето е пенсионер. В едното от дружествата приходът е само от наем и е в размер под 100 лева. Начисляват се заплата и осигуровки на минималния осигурителен праг за изпълнителен директор. Заплатата не се изплаща, защото няма достатъчно постъпления.

Задължително ли е да се начисляват работна заплата и осигуровки при тези приходи при положение, че лицето се отказва от заплатата си?

Дължат ли се осигуровки, ако лицето не получава възнаграждение по ДУК, тъй като все пак има приходи, макар и минимални?

Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване, с дългогодишен опит в НАП, управител на Бойчев Консултинг ЕООД

КСО. Въпрос. Дружеството „Х” е регистрирано като ООД с двама управители. Единият ще се осигурява по ДУК в дружество. Вторият е пенсионер и ще се самоосигурява само здравно. Двамата управители имат и други фирми в които се самоосигуряват.
 

Възможно ли е вторият управител (пенсионер самоосигуряващо лице) да полага и личен труд във същото дружество и получава възнаграждение примерно 10000 лв.? Какви осигуровки дължи в случая?

Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване, с дългогодишен опит в НАП, управител на Бойчев Консултинг ЕООД

КТ. Въпрос. Новообразувано ЕООД ще започва дейност и ще назначи работник. Работното му време в началото ще е на 4 часа, като впоследствие при увеличаване на работата, ще премине на 8 часов работен ден. Работникът ще работи при условията на пет дневна работна седмица, като особеното е, че събота и неделя ще са работни дни, а ще се почива в понеделник и вторник.

Въпроси:

1. При положение, че работникът е назначен на безсрочен трудов договор и се упомене в Правилника за вътрешния трудов ред, че ще се работи всяка събота и неделя, това ще доведе ли до начисляване на извънреден труд за тези два дни и ако - да, в какъв размер?
2. В зависимост от отговора на предния въпрос - месец февруари има стандартно 20 работни дни. Ако се почива само в понеделник и вторник обаче, работните дни стават 21. В този случай за кой ден ще се начисли извънреден труд и в какъв размер?
3. По какъв начин може да се организира трудовият договор при пет дневна работна седмица с почивни дни в понеделник и вторник, без да се заплаща извънреден труд?

Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП

ЗСч. Въпрос. Дружество извършва строителна дейност по два начина:

1. строителство на жилищна сграда, в т.ч. апартаменти, мазета, гаражи, паркоместа, офиси и магазини, едновременно като инвеститор и изпълнител. Строителството започва през 2017 г., през 2018 г. има акт обр. 14, а през 2019 г. завършва с акт обр. 16.
2. строителство на СМР, като подизпълнител на друга строителна фирма.

Затруднява ме признаването на приходи в края на 2019 г. по НСС 11. Не мога да си обясня следния момент - правя изчисленията, като отнасям направените разходи до момента към общите предвидени разходи, и с получения процент умножавам предвидените приходи, за да намеря приходите, които трябва да начисля. Д-т с/ка 411 / Кт с/ка 701 – стойността на приходите - не ми е ясно със с/ка 411 кой клиент ще задължа. През тази година има и няколко продажби с нотариален акт при завършен груб строеж по акт обр. 14.

Как да определя приходите за облагане? Как ще се отразят тези счетоводни записвания в годината на завършване на обекта след издаване на Акт обр. 16?

Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор 

ЗСч. Въпрос. Как се закрива салдо по пасив по отсрочен данък (К-т по с/ка 497), формиран от разлика между счетоводни и данъчни амортизации до 2018 г., при условие че за 2019 г. счетоводните и данъчните амортизации са равни. Предприятието прилага НСС.

Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор 

ЗСч. Въпрос. Фирма ЕООД не е регистрирана по ЗДДС, участва и печели проект за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" към Министерство на труда и социалната политика. След спечеления проект, фирмата се вписа в Агенция по вписванията като социално предприятие. Съгласно програмата фирмата получава тези средства за покриване на разходите за работни заплати и осигуровки на назначените по проекта хора и средства за оборудване на работните им места - а именно компютър, бюро, стол на човек. По проекта са назначени 12 човека. Парите се получават след подаден и одобрен отчет на два или три превода. При получаване, средствата се осчетоводяват по сметка 754 - Финансиране на текущата дейност.

Въпроси:

1. По кои сметки следва да се разнесе натрупаният оборот по с-ка 754? Тези средства са използвани за покриването на работни заплати, осигуровки и оборудване)
2. Получената безвъзмездна финансова помощ следва ли да се третира като оборот за регистрация по ЗДДС?

Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор