Отписване на невъведен в експлоатация ДА. Приложение № 2 на ГДД по чл. 50.

Георги Николов, д-р по икономика, д.е.с., регистриран одитор

На 10.04.2020 г. Съветът по Международни счетоводни стандарти (СМСС) публикува официално становище („становището“) по въпроса за подходящото счетоводно третиране на предоставяните от наемателите отстъпки („rent concessions”) по сключени лизингови договори като следствие от пандемията от COVID-19. Целта на материала е представяне на становището СМСС.

Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване

В борбата с пандемията, причинена от разпространението на вируса COVID-19 правителствата на държавите-членки на Европейския съюз (ЕС), в т.ч. България, предприеха безпрецедентни мерки, част от които са насочени основно към социална изолация на лицата, с оглед ограничаване разпространението на заразата. Някои от тези мерки напълно естествено водят до временни промени в начина, по който определени лица извършват своята трудова дейност в трансгранични за ЕС. Целта на настоящият материал е да се разгледат някои от възможните промени в най-разпространените модели на интра-ЕС трансграничната трудова активност и съответно евентуалните последствия в това отношение, касаещи приложимото спрямо засегнатите лица законодателство в сферата на социалната сигурност.

д-р Мартин Захариев, адвокат 

Целта на материала е да изследва няколко операции по обработване, свързани с противодействие на разпространението на COVID-19 на работното място, и тяхната допустимост от гледна точка на Общия регламент за защита на личните данни (GDPR) и българското законодателство.
 

Казус. Работодател изплаща пари на служителите за консумативни разходи за работното място съгласно чл. 107в, ал. 2, т. 5 във връзка със заповед по чл. 120б, ал. 2 от Кодекса на труда.

Какво е данъчното третиране по реда на ЗКПО и ЗДДФЛ и дължат ли се осигурителни вноски върху изплатените суми?

Отговор: Михаил Илиев, Людмила Мермерска, Димитър Бойчев

ЗКПО. Въпроси. Производствената площадка и офис помещенията на дружество са разположени в промишлена зона на около 30 км. от местоживеенето на основната част от персонала. Дружеството предоставя на персонала си като социален разход в натура столово хранене. Столът и оборудването в него са собственост на дружеството, но самият стол се оперира от външна фирма. На месечна база дружеството заплаща храната директно на оператора на стола. Разходът се облага като социален разход в натура с 10 % данък върху разходите. Предвид въвеждане на извънредно положение в Република България и предприетите от правителството противоепидемологични мерки и съветите към работодателите, ръководството на дружеството е направило преглед на всички работни позиции с цел да определи за кои от тях може да се приложи временна мярка работа от вкъщи (home office) за срока на извънредното положение. В зависимост от конкретните изисквания към всяка позиция ръководството е преценило за кои позиции може да се приложи тази мярка, като е уведомило персонала със заповед. Конкретната преценка е на съответния пряк ръководител, който съобразява необходимостта всеки един от подчинените му служители да присъства на място в офиса или да извършва трудовите си задължения от вкъщи.

Предвид така създалата се ситуация, която единствено цели намаляване на контактите между служителите и повишаване на възможностите за опазване на тяхното здраве, определена част от служителите нямат физическа възможност да получават социалната придобивка столово хранете, поради дистанционното изпълнение на работните им задължения от техния дом.

Въпроси:

1. При така описаната фактическа обстановка нарушава ли се критерият за достъпност на разходите, който е задължително условие съгласно определението на социални разходи, предоставени в натура съгласно т. 34 от допълнителните разпоредби на ЗКПО?
2. Необходимо (задължително) ли е работодателят да осигури алтернативна специална придобивка за служителите, които изпълняват трудовите си задължения от вкъщи?
3. Какво би било третирането на социалните разходи в натура при описаната по-горе фактическа обстановка, ако Общото събрание на работниците и служителите вземе решение социалната придобивка столово хранене да се полага на персонала само за дните, в които той фактически е присъствал на производствената площадка или офис помещенията на дружеството, като по този начин на служителите, които извършват трудовите си задължения от вкъщи няма да се полага социалната придобивка.

Отговор: Румяна Йорданова, данъчен експерт

ЗКПО. Въпроси. Министерство на здравеопазването (МЗ) е открило дарителска сметка, средствата от която се разпределят между болниците в условията на разпространяващата се коронавирусна инфекция.

Въпроси:

1. МЗ, влиза ли в кръга на лицата по чл. 31 от ЗКПО?
2. Сумата за дарение призната ли е за данъчни цели?

Отговор: Румяна Йорданова, данъчен експерт

КТ. Въпрос. Има ли право работодател намалил работното време, съгласно чл. 138а от КТ, да намали пропорционално месечното трудово възнаграждение, без подписано допълнително споразумение по чл. 119 от КТ? Има ли административни санкции за работодателя?

Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП

КТ. Въпрос. Дължи ли работодател обезщетение за неспазено предизвестие, ако работникът е съкратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ и може ли извънредното положение от 13.03.2020 да е основание за такова?

Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП

КСО. Въпрос. Във връзка с обявеното извънредно положение и поради намаляване обема на работа със заповед на работодателя през месец април 2020 г. е преустановена работата в един от обектите на предприятието. За същия месец в другите обекти за работниците, които работят на пълно работно време (8 часа), на основание чл. 138а, ал. 2 от КТ е въведено непълно работно време (с дневна продължителност 4 часа). Работодателят възнамерява да получава средства като компенсации, съгласно § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ЗМДВИП) - с цел запазване на заетостта на работниците и служителите в предприятието.

В посочените случаи как следва да се попълнят данни за дни в осигуряване през месец април в декларация обр. № 1, приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 на Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-13)?

Отговор: Борислав Димчев, експерт по социално и здравно осигуряване