Отписване на невъведен в експлоатация ДА. Приложение № 2 на ГДД по чл. 50

Казуси


ЗДДС. ЗСч. Прекратен договор за финансов лизинг при лизингодателя поради неплатени вноски

Казус. Лизингодател е предоставил актив по договор за финансов лизинг. Поради неплащане на вноските с настъпил падеж договорът се прекратява.

 

Въпроси:

 

  1. Стойността на кредитното известие трябва да е данъчната основа на актива минус платените вноски или минус начислените вноски?
  2. За да върна актива в баланса като ДМА, правилно ли е да го върна с отчетната стойност, с която е излязъл? Приравняването на платените (или начислените) лизингови вноски на наем изисква ли някакво документиране и дава ли право ва лизингодателя да начисля разход за амортизация за периода, за който е използван от лизингополучателя? Данъчно признат ли ще е този разход? Ако не - какъв е варианта актива да се върне в баланса на лизингодателя и с каква стойност?
  3. Лизингополучателят ни дължи суми за застраховки и искаме от сумата за ДДС, която ние му дължим по кредитното известие да прихванем дължимите суми за застраховки. Това би ли имало отношение относно правомерното ползване на този данъчен кредит от лизингодателя или е само един разчет?
  4. Как се процедира с начислената лихва с настъпил падеж, която не е платена от лизингополучателя? Може ли да се отпише като финансов разход?

 

Отговор: Даниела Даракчиева, Бойка Брезоева

ЗДДС. ЗСч. Продажба на идеални части от земя срещу СМР

Казус. Физически лица (продавачи) ще прехвърлят 77% от идеални части на УПИ срещу получаване на 25% от РЗП на двете сградите, които ще бъдат построени в това УПИ от дружеството - купувач. РЗП на двете сгради е 2000 кв. м. Обезщетението на собствениците ще е 500 кв. м. Предвидено е и определено доплащане, тъй като предоставени в дял на продавачите обекти надвишават 25%. Доплащането ще се извърши при акт 14. Едната сграда е вече построена до 63% завършеност на груб строеж (за нея ще се прави реконструкция) РЗП 400 кв. м. Втората сграда не е построена (РЗП 1600 кв. м.). Ведно с прехвърлянето на идеалните части от урегулирания имот, страните като съсобственици на дворното място се задължават да извършат доброволна делба на права на строеж на обектите в сградата. Дружеството - купувач не е регистрирано по ЗДДС.

 

Въпроси от гледна точка на ЗДДС:

 

  1. В случая имаме ли бартер - продажба на идеални части от земята срещу СМР? Какво отражение на данъчно третиране има фактът, че в УПИ вече има започнат строеж на сграда, завършена на 63% груб строеж.
  2. Купувачът не е регистриран по ЗДДС, трябва ли да издаде авансови фактури за СМР, които ще бъдат извършени в бъдеще?
  3. В случай, че отговорът на т. 2 е положителен, на каква стойност трябва да бъдат издадени фактури по т. 2. към всеки продавач, как трябва да бъде изчислена стойност на всяка фактура, след като в предварителен договор няма предадено стойностно изражение на идеалните части на земя?
  4. Продавачи и купувач не са свързани лица. Нужна ли оценка на лицензиран оценител?
  5. Вероятно след издаване на авансовата фактура, която ще бъде на стойност над 50 000 лева за купувачът ще възникне задължение за регистрация по ЗДДС и той ще трябва да подаде заявление за регистрация в 7- дневен срок от датата на подписване на нотариалния акт?
  6. Как ще трябва да се процедира след като апартаментите ще бъдат построени? Ще трябва ли да се издадат фактури и с какви данъчни основи на контрагенти - продавачи на идеалните части, ако апартаментите ще бъдат продадени на акт 14 или акт 16?

Какво ще бъде счетоводно третиране на бартера?

 

 

Отговор: Даниела Даракчиева, Георги Николов

ЗДДС. ЗДДФЛ. КСО. Задължения на физическо лице, упражняващо свободна професия, към физически лица, наети за ремонтна услуга

Казус. Физическо лице „Х“, упражняващо свободна професия, е регистрирано по ЗДДС. Лицето има необходимост от извършване на ремонт на собствен апартамент. Ремонтът ще се извърши от физически лица, които нямат регистрирана фирма и ще работят лично.

 

  1. Явява ли се лицето „Х“ работодател на лицата, които ще извършат ремонта и следва ли да сключва с тях граждански договор – включително и да им удържа данък и осигуровки?
  2. В случай, че стойността на ремонта надхвърли 50 000 лева има ли опасност за лицето „Х“, което е възложило ремонт, но не получава фактура от извършващите ремонта да се яви солидарен длъжник при евентуални ревизии на НАП, в случай, че се окаже, че извършващите ремонта е трябвало да се регистрират по ЗДДС (за надхвърлен оборот от независима дейност)?

 

Отговор: Людмила Мермерска, Димитър Бойчев, Александра Атанасова