Данъчна ставка 9 на сто

Въпроси - отговори


ЗДДС. Корекция на ДК при брак на актив със стойност под 5 000 лв.

ЗДДС. Въпрос. Предстои бракуване на актив, чиято стойност при придобиване е под 5 000 лв. Активът е придобит през 2019 г., като при придобиването му е упражнено право на данъчен кредит. Следва ли да се извърши корекция на ползвания данъчен кредит и по кой ред от Закона за данък върху добавената стойност?

 

 

Отговор:  Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Подобрение на наето паркомясто в Холандия

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество регистрирано по ЗДДС, занимаващо се с транспортни услуги, има наето паркомясто в Холандия. Извършва подобрение на мястото с бетонна конструкция на стойност 1100 евро чрез холандско дружество. Договорът за наем на мястото е безсрочен и може да се прекрати по принцип по всяко време. Във фактурата не е начислен холандски ДДС.
 

Въпроси:

 

  1. Следва ли българското дружество да си самоначисли ДДС с протокол в България?
  2. Възможно ли е да се приеме, че българското дружество има обект на територията на Холандия, от което да произлязат задължения по законодателството на тази страна?

 

Отговор:  Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Авансово плащане от сръбско дружество за доставка на стоки

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, регистрирано по ЗДДС, получава авансово плащане от сръбско дружество за доставка на стоки. Доставката ще се състои след 3 месеца.

 

Как следва българското дружество да фактурира на сръбското дружество - по кой член от ЗДДС и следва ли тази фактура за аванс да се декларира в дневниците?

 

Когато се осъществи самия износ по какъв начин следва българското дружество да го декларира в дневниците по ЗДДС?

 

 

Отговор:  Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Изискване за тристранна операция и документиране

ЗДДС. Въпрос. Новорегистрирано дружество ще закупува от Финландия хирургични инструменти, импланти за ортопедия и други и ще ги продава директно на гръцки дружества. Стоката от Финландия ще се доставя в Гърция.
Дружеството ще трябва да се регистрира по ЗДДС.

 

Въпроси:

 

  1. Това тристранна операция ли е?
  2. В кои колони на дневниците ще трябва да влязат продажбите? Чл. 15 от ЗДДС ли трябва да се посочи във фактурата като основание за нулева ставка?
  3. Трупат ли се обороти за регистрация в Гърция?
  4. Ако е тристранната операция, с какви документи трябва да разполага българското дружество, за да докаже доставката в Гърция:

- писмено потвърждение за количеството и вида на доставената стока в Гърция и

- транспортен документ за доставката на стоката в Гърция?

 

 

Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

ЗДДС. Амбалаж за многократна употреба при доставки за ЕС

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество - производител доставя продукция за страни от Европейския Съюз. Продукцията се транспортира на пластмасови палети, коитодосега не са подлежали на връщане. В един камион се събират около 20 палета. По желание на клиенти от следващия месец тези пластмасови палети вече ще подлежат на връщане.


Въпроси:

 

  1. Трябва ли във фактурата на отделен ред да се описва броя на амбалажа и неговата стойност, след като, съгласно чл. 26, ал.3, т.4 от ЗДДС, тези палети вече няма да влизат в данъчната основа и няма да се заплащат? Освен това амбалажът няма да се връща веднага, а след като се съберат достатъчно на брой палети, за да се напълни един камион, с оглед на скъпите транспортни разходи.
  2. И с какъв документ ще се върнат на българското дружество, след като няма да се заплащат?
     

 Отговор:  Моника Петрова, данъчен експерт

ЗКПО. Данък при източника при услуга по актуализация на софтуер

ЗКПО. Въпрос. Търговско дружество извършва дейност по създаване и актуализация на софтуер. Българският търговец е възложил на украинско дружество, да извършва част от своята дейност, а именно актуализиране на компютърни софтуерни програми, приложения, компоненти, дизайн на потребителски интерфейс, персонализиране, модификация и адаптиране на съществуващия софтуер, както и поддръжка на софтуер, създаден или законно придобит от българското дружество. В договора е уговорено, че при възникване на интелектуална собственост и/или авторски права, свързани с поръчаните услуги, всички права принадлежат на възложителя по договора за услуга. Изрично е договорено, че ако услугите, извършени от доставчика, доведат до създаването на нови обекти на интелектуална собственост, то те стават собственост на възложителя при получаване на плащането за услугите.

 

Въпроси:

 

  1. Попадат ли услугите предмет на договора, в обхвата на § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО „Авторски и лицензионни възнаграждения“.
  2. Следва ли при плащане на услугите да се удържа данък при източника по чл. 12, ал. 5 от ЗКПО?

 

Отговор: Кети Славова, данъчен експерт

ЗКПО. Разходи за публична инфраструктура

ЗКПО. Въпрос. В ЗКПО преходният режим, предвиден в § 22 от ПЗР на ЗИДЗКПО, има правила касаещи счетоводните разходи за изграждане, подобрение или ремонт на елементи на техническа инфраструктура, които по силата на закон са публична държавна или публична общинска собственост, които са били данъчно третирани.

 

Въпрос:

 

Как следва да се процедира с останалите разходи за инфраструктура, които изобщо не са били предмет на данъчно третиране през предходни периоди?

 

 

Отговор: Кети Славова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ при дългосрочно командировани в чужбина местни лица

ЗДДФЛ. Въпрос. В края на 2019 г. българско дружество е командировало в чужбина дългосрочно свои работници, при което доходите им от трудови правоотношения съгласно сключената Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото (СИДДО) с чуждата държава изцяло подлежат на облагане в тази държава, където се внася и данъкът върху доходите им в съответствие с чуждото данъчно законодателство. Физическите лица полагат труда си единствено в чужбина. През март 2020 г. на една част от тези лица работодателят е изплатил обезщетение по реда чл. 220, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), във връзка с прекратяване на трудовото им правоотношение.

 

Така изплатеното обезщетение подлежи ли на облагане по реда на ЗДДФЛ, като се има предвид че лицата са местни физически лица на България и доходите им от трудовото правоотношение са от източник в чужбина?

 

 

Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт

КСО. Минимален осигурителен доход при едновременно извършване на търговска дейност и ресторантьорство

КСО. Въпрос. Търговско дружество извършва продажби на месо и месни произведения в няколко магазина, извършва и ресторантьорска дейност в малко заведение за хранене. В магазините работят 15 наети по трудови правоотношения лица, а ресторантът е с 8 човека персонал.

 

По отношение на персонала в ресторанта следва ли да се прилагат от 1 юли 2020 г. минималните месечни размери на осигурителния доход, определени с ред 60а на приложение № 1 към чл. 9, т. 1 на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за 2020 г. (изм. и доп. ДВ. бр. 55 от 19.06. 2020г.)?

 

 

Отговор: Борислав Димчев, експерт по социално и здравно осигуряване

КСО. Обезщетение за майчинство при осигуряване за част от периода по реда на законодателство от страна от ЕС

КСО. Въпрос.  Лице, български гражданин - местно лице по смисъла на ЗДДФЛ, сключва договор по трудово правоотношение през м. септември 2019 г. с юридическо лице, данъчно задължено лице в Словакия. Мястото на полагане на труд е Словакия. На лицето се удържат и внасят осигурителни и здравни вноски според словашкото законодателство. Срокът на договора е до 30.09.2020 г. Договорът може да бъде продължен след 30.09. 2020 г., но може и да бъде прекратен.  До 17.07.2020 г. трудът е полаган в Словакия. На 18.07.2020 г. лицето се завръща в България. От 01.08.2020 г. ще декларира започване на дейност като самоосигуряващо се лице в качеството си на съдружник и управител в ООД, полагащ личен труд. Ще бъде избран високият процент за осигуряване върху 610 лв.

 

Въпроси:

 

  1. Ще се брои ли за осигурителен стаж за майчинство полаганият труд по трудово правоотношение в Словакия? Какъв е редът за предявяване на съответните права?
  2. Какви са необходимите документи за удостоверяване на внесените осигурителни и здравни вноски във връзка с изчисляване на обезщетение за майчинство?
  3. Какъв срок се взема предвид при изчисляване на обезщетението за майчинство?
  4. Има ли значение за изчисляване и изплащане на обезщетение за майчинство това дали осигурителният доход за СОЛ е третиран и като възнаграждение за личен труд и  е удържан и данък по реда на ЗДДФЛ върху него?

 

Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване

КСО. Започване и временно прекъсване на дейност като СОЛ

КСО. Въпрос. Действащо дружество ООД се преобразува в ЕООД като едноличният собственик на капитала подава декларация ОКд-5 за започване на дейност като самоосигуряващо се лице (СОЛ) след вписване на промените в Търговския регистър. До сега лицето е било само съдружник в ООД без да полага личен труд или да изпълнява управленски функции. Предметът на дейност на фирмата се запазва – консултации, участие в семинари, провеждане на обучения и други.

 

Въпроси:

 

  1. Какви условия трябва да са налице, за да се удостовери започване на дейност като СОЛ?
  2. При какви условия СОЛ може да подаде декларация ОКд-5 за прекъсване на дейност и да спре временно внасянето на осигурителни вноски?
  3. Има ли значение дали месецът е пълен или непълен при прекъсване и в последствие при възобновяване на дейност като СОЛ?

 

Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване

КСО. Осигуряване при полагане на личен труд в четири дружества

КСО. Въпрос. Физическо лице е едноличен собственик на 4 фирми. Във фирма „А“ (в която има назначен директор на трудов договор) лицето получава месечно възнаграждение за личен труд в размер на минималната работна заплата, върху която сума плаща данък по реда на ЗДДФЛ и внася осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, за което е подадена Декларация Окд - 5. Във фирми „Б“ и „В“ има назначен персонал, който се управлява и контролира от директора, назначен във фирма „А“. В тези две фирми едноличният им собственик не упражнява никаква дейност, освен да приеме и подпише ГФО. Във фирма „Г“, която се занимава с хотелиерска дейност, поради епидемиологичната обстановка дейността временно е прекратена и персоналът е освободен от работа (в това число и назначения по трудов договор управител, който е организирал и контролирал работата във фирма „Г“). Независимо, че фирмата не осъществява основната си хотелиерска дейност, има ежемесечни разходи, свързани с договорни отношения с клиенти, наемодатели, доставчици и други подобни, както и нерегулярни приходи от услуги, извършвани от собственика на ЕООД, т.е. той полага труд и във фирма „Г“, без да се осигурява в нея нито по договор за управление и контрол, нито като самосигуряващо се лице.

 

Следва ли едноличният собственик да се осигурява освен във фирма „А“ и във фирма „Г“ и ако отговорът е положителен - като какъв?

 


Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване

КТ. Покриване на разходи за курс за повишаване на квалификацията

КТ. Въпрос. При предявена претенция от работодел за повишаване на квалификациятa на служител на трудов договор по КТ, служителят предявява от своя страна изискване към работодателя да му плати курса.

 

Задължен ли е работодателят по КТ да поеме разходите за курса за повишаване на квалификацията на служителя или той сам следва да си ги поеме?

 

 

Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП