Данъци и счетоводство

ЗДДС. Въпрос. Фирма стопанисва детски център, в който се извършва и празнуване на детски рождени дни. Фирмата няма кухня и ползва услугите на външна фирма за осигуряване на кетъринг. Кетърингът на външната фирма включва – доставка на храна в техни съдове, оформяне и украсяване на масата от техен персонал, от сервиране след събитието и измиване на съдовете. Фирмата твърди, че посочената по-горе услуга няма характеристиката на доставка на храна, тъй като има и съпътстващи услуги и смята, че трябва да издава фактура на Детския център с основание: извършен кетъринг на дата… и ставка 9 % ДДС.

Детският център от своя страна прибавя към получената услуга за кетъринг: обслужване от персонал на детския център, климатизация, озвучаване, маси и столове, продажба на безалкохолни, поради което смята, че цялата сметка по рождения ден, свързан с консумацията, трябва да се обложи с 9 % ДДС.

Може ли да се приеме, че двете фирми дължат по 9 % ДДС на извършените услуги?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Дружество се занимава с дизайн, предпечат и печат на книги за различни издателства. Дейността обхваща целият набор от дейности по производство на книги, като подизпълнител на издателства. Също така се планират дейности по подготвяне на е-книги и е-списание.

Дружеството може ли да приложи намалената ставка от 9 на сто съгласно чл. 66, ал. 2, т. 2 от ЗДДС, считано от 01.07.2020 г. върху приходи от дейностите по дизайн, предпечатна подготовка и печат на книги на хартиен носител?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Създадено е обединение по реда на чл. 357 и сл. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за участие в обществена поръчка от БАБХ за оказване на услуга за диагностични изследвания по национална програма. При учредяване на консорциума съдружниците записват участие с процентни дялове, което определя обема на извършените услуги при изпълнение на поръчката от всеки съдружник. Участниците в обединението са български юридически лица регистрирани по ЗДДС, поради което обединението също е регистрирано по ЗДДС. След спечелване на обществената поръчка е сключен договор, съгласно който:

1. „Предмет на договора е ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ възлага, а ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ приема срещу възнаграждение да предостави услуга по извършване на лабораторни диагностични изследвания…“;
2. Цената включва цената на труда на специалистите на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ и разходите за осигуряването на услугата за времето на действие на настоящия договор“;
3. „Дължимата от ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ сума се заплаща от бюджета на Държавен фонд земеделие (ДФЗ), съгласно сключено Споразумение №67/07.08.2019 г. за финансово обезпечаване на разходите между БАБХ и ДФЗ, съгласно Схема на държавна помощ № SA.42240 (2015/ХА), за компенсиране разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерките по Държавната профилактична програма и Програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и Тарифата за определяне на цените…“;

Получаването на пробите за изследване в лабораториите става по следната схема:

Ветеринарен лекар взема пробите, съгласно договор със земеделски стопанин (собственик на животните) и ги изпраща за изследване в избрана лаборатория. Подробна информация относно номера на възлагателното писмо, идентификационните номера на животните, за които ще се извършат изследванията, вида на изследванията и номера на лабораторията, която ще извърши изследванията се въвеждат в системата ВетИС. След извършване на изследванията лабораторията, която ги е извършила информира ветеринарния лекар изпратил изследванията за резултатите, като същевременно ги въвежда и в системата ВетИС.

Във връзка с така изложената фактическа обстановка възникват следните въпроси:

1. При извършване на изследванията, предмет на обществената поръчка, следва ли да се издава фактура и ако отговорът е да, кой е доставчик и кой е получател на доставката? Според специалистите на БАБХ не е необходимо издаването на фактура, защото изследванията представляват безвъзмездна доставка към земеделските стопани. От друга страна договорът за възлагане на изследванията е сключен между БАБХ като възложител и обединението като изпълнител.
2. Ако доставката е безвъзмездна имат ли право членовете на обединението на данъчен кредит по смисъла на ЗДДС за материалите и услугите използвани при изпълнение на обществената поръчка?
3. Ако обединението купува част от материалите, използвани за изпълнение на поръчката може ли да ги продава на членовете си и ако отговорът е да, самото обединение в този случай ще има ли право на данъчен кредит по смисъла на ЗДДС?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Българска фирма „А“ закупува 5 нови автомобила от Полша - фирма “Б“. Българската фирма „А“ продава същите автомобили на компания от Швейцария. Транспортът се организира от българската фирма „А“. Транспортирането на автомобилите е директно от Полша към Швейцария.
 

Въпроси:

1. Как следва да се отрази фактурата от Полша към България (фирма „Б“ – фирма “А“)? Трябва ли да се съставя протокол по чл. 117 и ако не, фактурата не би трябвало да се покаже в дневниците по ЗДДС?
2. Като основание във фактурата българската фирма „А“ следва да се посочи чл.28, ал. 2 във връзка със чл. 69, ал. 2 (колона 23) или чл. 86, ал. 3? Ако е по този член в коя колона трябва да се посочи в дневника за продажби?
3. Тази сделка формира ли оборот за регистрация по ДДС в Полша?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Българска фирма купува нови автомобили от руска фирма. Автомобилите се намират в T1 свободна зона в Естония. Българската фирма продава автомобилите към друга фирма в ЕС, регистрирана по ДДС, и те се транспортират към друга T1 свободна зона. Не е ясно дали ще е в държавата на клиента.
 

Въпроси:

1. Как следва да се извърши тази сделка и каква фактура трябва да издаде българската фирма?
2. Какви документи трябва да притежава, за да докаже тази сделка и да няма проблеми при проверка.
3. При тази ситуация формира ли се оборот за регистрация по ДДС в друга страна от ЕС?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. През м. септември 2019 г. е придобито на лизинг МПС (товарен автомобил 4+1 места), за който фактурата не е включена в дневник покупки. Експлоатацията на автомобила е документира най-изрядно с пътни листа и т.н. Фирмата има само облагаеми доставки, т.е. би могло да се приеме, че фирмата има право на пълен данъчен кредит в срока по чл. 72 от ЗДДС.

От м. юли 2020 се решава, че няма да се правят повече пътни листа. При липса на пътни листа отпада възможността за пълен данъчен кредит.
 

Въпрос:

По какъв ред фирмата може да поиска сега възстановяване на част от начисленото й ДДС за периода от м. септември 2019 г. до м. юни 2020 за придобиването на колата? Текущите разходи очевидно, че вече бъдат ще си вървят без право на данъчен кредит. 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Германска гражданка, живееща в Швеция, е регистрирала ЕООД в България. Дейността на фирмата е гледане на карти таро, рунически камъни и други. За да извършва дейността си клиентка използва интернет платформата Etsy. Клиентите се свързват по имейл и получават отговори също по имейл. Клиентите са физически лица (данъчно незадължени) от ЕС или извън ЕС.

Въпроси:

1. Ако клиентите са от ЕС и са физически лица (данъчно незадължени) как се третира сделката съгласно ДДС т.е. трябва ли да се начислява ДДС и с каква ставка? Трябва ли за всеки клиент физическо лице да се издават фактури?
2. Ако клиентите не са от ЕС и са физически лица (данъчно незадължени) как се третира сделката съгласно ДДС, т.е. трябва ли да се начислява ДДС и с каква ставка? Трябва ли за всеки клиент физическо лице да се издават фактури.

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Българска фирма, регистрирана по ЗДДС, купува стока от фирма от ЕС с регистрация по ДДС в Нидерландия. Фактурата е издадена от нидерландската фирма на 24.06.2020 г. и е платена от купувача на 25.06.2020 г. Стоката се намира в склада на доставчика. Транспортът до България ще е за сметка на купувача, но не е започнат до 07.08.2020 г., т.е. стоката все още не е предадена от продавача на транспортната фирма.

Въпроси:

1. Кога следва да се издаде протокол по чл. 117 от ЗДДС за доставка на стоката?
2. Какви са последици за българската фирма, ако протоколът по чл. 117 от ЗДДС ще се издаде преди датата на данъчно събитие?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Българска фирма, регистрирана по ЗДДС, купува стока от фирма от ЕС с регистрация по ДДС в Белгия. Фактурата е издадена от белгийската фирма на 24.06.2020 г. и е платена от купувача на 25.06.2020 г. Транспортът се осъществява за сметка на купувача от доставчик с ДДС регистрация в Нидерландия, стоката се вдига от склада на продавача на 02.07.2020 г. и се транспортира до Нидерландия с цел да се направи групаж за по-нататъшна експедиция до България. До 07.08.2020 г. стоката все още не е пристигнала в България.

Във връзка с описаната ситуация възникват следните въпроси:

1. Може ли да се смята горната доставка за ВОП, в случай ако не е ВОП какво е нейното данъчно третиране по ЗДДС?
2. Ако доставката е ВОП, кога следва да се издаде протокол по чл. 117 от ЗДДС?
3. Кога трябва да се издаде протокол по чл. 117 от ЗДДС за транспортната услуга?

Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Български гражданин иска да регистрира фирма, която да извършва услуги за превоз на товари на свои сънародници с микробус, които живеят в страна на ЕС и най-вече от Испания до България и обратно.

Въпроси:

1. Ако фирмата бъде регистрирана в България, следва ли да бъде регистрирана и в Испания за целите на ДДС при условие, че голяма част от товарите ще тръгват от там в посока България?
2. Тези услуги приравнени на спедиторски услуги ли ще бъдат или като транспортна услуга и подлежат ли на специален разрешителен режим?
3. Има ли значение относно облагането с ДДС, при условия че голяма част от клиентите ще бъдат физически лица?

Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, регистрирано по ЗДДС, извършва услуги на дружество, регистрирано по ДДС във Великобритания. Това чуждестранно дружество е регистрирано по ЗДДС в България на основание чл. 98 от ЗДДС - тоест задължителна регистрация при извършване на дистанционни продажби в България.
 

С коя ставка следва българското дружество да фактурира услугата на чуждестранното дружество, предвид на това, че то има и български и UK ДДС номер, но няма обекти в България и изцяло извършва дейността си от чужбина?

Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Регистриран Земеделски производител - отглежда животни - различни породи крави. Осигурява се на МОД за ЗП. Лицето получава субсидии по различни мерки от Фонд „Земеделие“: ПНДЖ1; Мярка 10; Мярка 13; Натура 2000; СПП 2019; СЕПП 2019;Тютюн 2019. Сумите са над 50хил.годишно. Също така лицето получава доходи и от продажба на мляко. Подава ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ като получените доходи (субсидии и продажби) посочва в Приложение № 3 и намалява получените доходи с 60% нормативно признати разходи.

Участват ли получените субсидии в облагаемият оборот за регистрация по ЗДДС?

Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Дружество, регистрирано по ЗДДС, отдава под наем стаи, които са категоризирани по Закона за туризма. Резервациите си клиентите правят чрез онлайн платформата Booking и заплащат директно на Booking пълната сума преди пристигането в мястото за настаняване.

Дружеството ще получи плащане от Booking по банков път до 15-то число всеки месец, което ще включва всички резервации с дата на напускане през предходен месец, след приспадане на дължимата комисионна. От профила си в Booking, дружеството може да види всички плащания, както и разбивка на индивидуалните плащания за всяка една резервация.
 

Как трябва да се отчитат продажбите в дружеството? Към Booking или към клиентите трябва да се издават фактури и кога трябва да се издават?

Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Българско юридическо лице, регистрирано за целите на ЗДДС, осъществява товарен автомобилен транспорт предимно от България до Румъния, като възложителите на превозите са също български фирми. За закупените винетки в Румъния българското юридическо лице получава фактури, в които има начислен ДДС.

1. Има ли право българското юридическо лице да подаде искане за възстановяване на ДДС за закупените винетки?
2. Ако има такова право трябва ли фактурите да се въвеждат в дневника за покупки, и ако трябва в коя колона ще намери отражение сумата?

Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт

ЗКПО. Въпрос. Германско дружество е регистрирало клон в България. Дружеството ще извършва строителна дейност в България. Във връзка с извършване на изкопни работи, принципалът предоставя на клона строителна техника.

Какво е данъчното третиране по ЗКПО в описаната хипотеза?

Отговор: Кети Славова, данъчен експерт

ЗКПО. Въпрос. Дружество – организатор на хазартни игри по чл. 242 от ЗКПО е дарило парична сума на юридическо лице с нестопанска цел, учредено в обществена полза. Източник на средствата за дарение са приходите от хазартната дейност. Дружеството има и друга дейност – търговски обект кафене.

Призната ли е сумата на разхода за дарение за данъчни цели и трябва ли с нея да се преобразува счетоводния финансов резултат?

Отговор: Кети Славова, данъчен експерт

ЗКПО. Въпрос. Дружество, регистриран земеделски стопанин, притежава трактор, който се нуждае от основен ремонт. Същият е закупен със средства от преотстъпен корпоративен данък през 2014 г. Намерението на предприятието е да продаде актива и да закупи нов трактор, който да осигурява по-висока производителност и по-добро качество на извършваните селскостопански дейности.

Ще бъде ли изпълнено изискването на чл. 189б, ал. 2, т. 8 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) - активът да не замества съществуващ актив във връзка с преотстъпване на корпоративен данък за 2019 г.?

Отговор: Румяна Йорданова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Въпрос. Служител на българско дружество - чужд гражданин е починал през 2020 г. Ръководството на дружеството е взело решение да изплати на преките му наследници различни видове суми, които са свързани с работата на този служител, както през тази, така и през предходни години. Сумите, които се изплащат на наследниците на починалото лице представляват трудовото възнаграждение за последния изработен от лицето месец; бонус, отнасящ се за периода до смъртта на лицето, както и обезщетение при настъпване на смърт на служител.

Какво е данъчното третиране по ЗДДФЛ на посочените суми, които дружеството, работодател на починалото лице, изплаща на неговите наследници и следва ли дружеството да определя авансов данък?

Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Въпрос. Дружество-работодател  прекратява трудов договор с негов служител на основание чл. 326, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) – с предизвестие, отправено от страна на служителя. Поради възникнали разногласия, относно дължимите от търговското дружество плащания по трудовия договор и във връзка с неговото прекратяване, работодателят и служителят сключват извънсъдебна спогодба на основание чл. 365 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Страните, правейки взаимни отстъпки се договарят, че при изплащане на определена сума от дружеството, всички плащания, дължими по закон или договор, ще се считат за напълно и окончателно уредени.

Какво е данъчното третиране на изплатената от дружеството договорената сума в сключената извънсъдебна спогодба и следва ли работодателя да определя данък по реда на ЗДДФЛ?

Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Въпрос. Физическо лице, притежава няколко апартамента и магазини, които отдава под наем на физически и юридически лица. Лицето работи по трудово правоотношение, от където получава доходи, а отдаваните от него под наем имоти е придобило чрез покупко-продажба.

Възможно ли е доходите на физическото лице от отдаването под наем на тези имоти да бъдат квалифицирани като търговска дейност?

Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Въпрос. Дружество извършва дейност като агенция за недвижими имоти и по управление на недвижими имоти, които се отдават под наем. Дейността по управление на недвижими имоти включва предоставяне на услуги на наемодателите и наемателите, свързани с наемането и последващия контрол върху сключените договори за наем. Услугите включват намиране на наематели и сключване на договори за наем; заплащане на битови сметки и такси за вход; заплащане на наем към наемодателите; изпращане на справки за дължими суми към наемателите и събирането им. Услугата по управление на недвижим имот е оформена по следния начин:

1. дружеството сключва договор с наемодател за отдаване под наем на негов собствен имот, за извършване на посочените услуги. Наемодателят упълномощава дружеството да отдава имота под наем от негово име и за негова сметка. В договора е записано, че възнаграждението за услугата е процент от наема, на който е отдаден имотът.
2. дружеството сключва договор за наем с наемател в качеството на пълномощник на наемодателя, от името и за сметка на наемодателя. В договора е посочена цена на наема, както и че наемателят е длъжен да заплаща всички битови сметки, такси за вход, както и комисионната на дружеството за услугата по управление на недвижими имоти.

Сумите за битови сметки, такси за вход и комисионната за управление на имота представляват ли облагаем доход от наем по чл. 31, ал. 1 от ЗДДФЛ на наемодателя?

Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Въпрос. Местно юридическо лице изплаща доходи по договор за управление и контрол (ДУК) на чуждестранно физическо лице. Лицето ефективно управлява местното дружество от България, тъй като работи от страната, има офис във фабриката, има наето жилище и прекарва около 1/3 от времето в България. В същото време центърът на жизнените му интереси е в чужбина, където е семейството му, има собственост и получава доходи и от там.

По какъв начин следва да се облага доходът на това лице? Може ли възнаграждение на чуждестранно лице по ДУК, което пребивава по-малко от 183 дни в рамките на 12 месеца да се облага като доход от трудови правоотношения по смисъла на т. 26, б. „з“ от § 1 от ДР на ЗДДФЛ, поради това, че е формирало „определена база“ и кога се счита, че е формирана такава?

Отговор: Иван Антонов, данъчен експерт

ЗСч. Въпрос. Във връзка с изискването за съхраняване на счетоводна информация и документи за данъчен контрол, според разпоредбите на Закона за счетоводството (ЗСч), и във връзка с чл. 38 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, възникват следните въпроси:

1. Може ли да се счита, че не се нарушават законови изисквания, като при получаване на чуждестранни фактури по електронна поща, те се съхраняват единствено на технически носител? В случай, че същите пристигнат на хартиен носител, той бива унищожаван, като се вземе предвид, че документооборотът е в порядъка от 2500-3000 фактури месечно и значителна част от тях са покупки на стоки от свързани лица.
2. Законосъобразно ли е да се възприеме същият подход и за фактурите издадени от български доставчици?
3. Можем ли да се приемем, че документи съпътстващи доставките, а именно – транспортни документи, ЧМР, документи за доставка, спецификации, предавателно-приемателни протоколи и други се отнасят към чл. 12, т. 3 от ЗСч, респективно можем да ги съхраняваме до три години?

Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор 

ЗСч. Въпрос. През м. август 2020 г. дружество получава кредитно известие към фактура за доставка на машина, платена м. декември 2018 г. През 2019 г. има начислени амортизации на стойност 3 000 лв. Оказва се, че машината, не е въведено реално в експлоатация и е била върната на доставчика.

Какви следва да бъдат счетоводните записвания при сторниране на амортизацията за 2019 г. и как ще се отрази в ОПР?

Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор