Данъци и счетоводство

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество - PR агенция има възлагане по договор за месечно обслужване и извършване на PR услуги. Договорът е възложен от фирма «А» за прокюърмънт и преговори (Прокюърмънт), наета от фирма «Б» (Клиент), за която от българското дружество да се извършват проучванията, анализите и да се разработва PR стратегии. В договора изрично е посочено, че страни по договор са фирма «А» - Прокюърмънт съгласно чл. 28 на Директива 2006/112/ЕС и PR агенция - българското дружество, за фирма «Б» (Клиент), за която българското дружество извършва следните услуги: PR услуги и мениджмънт на социалните медии; социални медии - мениджмънт на връзките; криейтив дизайн; управление на общности в социални медии; персононифициран (специлано изработен) печат и консумативи и справки (отчитане). Всички услуги се одобряват от фирма «Б» (Клиента), но фактурирането на цялата стойност е на фирма «А» (Прокюърмънта). Клиентът е българско дружество - част от международна група, която се обслужва от Прокюърмънта - дружество с VAT в ЕС, всички фактури и плащания се правят към Прокюръмънта, но протоколът за приета работа е от Клиента – българското дружество.

Въпроси:

1. Коя е приложимата ставка по ДДС за тези услуги?
2. Как се третира организиране на събитие в България за клиента?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Българска фирма, регистрирана по ЗДДС в България, ще извършва услуги за проект по договор с гръцка фирма, който се реализира от гръцката фирма с гръцкия ДДС номер в Турция. По-конкретно става въпрос за координация на проекти и техническа консултативна подкрепа по отношение на всички специалности, включени в проекта: съдействие за договорна подкрепа за управление, включително комуникация с възложителя, тясна кръстосана координация между участващите страни като консултанти, клиент и изпълнител на строителните работи, определяне на съдържанието и форматите на административните и техническите отчети, водене на записи на всички подадени документации, подготовка и/или преглед на качеството на отчетите за проекти (административни и технически). Трудът за извършването на услугите ще се полага изцяло в България.

Въпроси:

1. Дали дадени услуги ще се отнесат към чл. 21, ал. 4 от ЗДДС - услуги, свързани с недвижим имот ,или би трябвало те да бъдат третирани като услуги по чл. 21, ал. 2 от закона?
2. Има ли опасност на българската фирма да се наложи да се регистрира по ЗДДС в Турция? В договора е посочено, че самият проект е освободен от облагане с ДДС.

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. ЕООД „Х“ наема общински площи, върху които поставя павилиони, от където извършва своята дейност. Същите са оборудвани с автомати за сладолед и машини за приготвяне на гофрети, палачинки, понички и ход дог. От приготвени смеси (сухи смеси за сладолед и сухи смеси за другите предлагани продукти се объркват с прясно мляко) се приготвят предлаганите продукти на желаещи клиенти, които могат да се консумират веднага или се опаковат за в къщи, т.е. предлаганите продукти не се доставят готови за консумация (във вид на стоки за продажба), а се приготвят на място.

Въпрос:

Има ли отношение чл. 6, § 1 и 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност за определяне на КИД на дружеството?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. През м. юли фирма издава фактура на контрагент за продажба на стока, която реално не е извършена. Стойността на фактурата е 1137.50 лв. без ДДС. Грешката се установява през м. септември и тогава е издадено кредитно известие, но на стойност 1365 лв. без ДДС, т.е. с 227.50 лв. повече. И фактурата и кредитното известие са отразени в дневника за продажби на доставчика, но не са отразени в дневник за покупки на клиента.

Как е правилно да се постъпи, за да се коригира грешното кредитно известие?

Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Нотариус, с регистрация по ЗДДС, отдава под наем собствен семеен апартамент на физическо лице. За целите на ЗДДФЛ към дохода от нотариалната дейност се прибавя и доходът от наема и се удържат и внасят съответните авансови данъци.

Следва ли нотариусът като регистрирано по ЗДДС лице да издава фактура за неговата част наема и съответно тази фактура да се включва в дневника по ДДС?

Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Физическо лице, регистрирано като земеделски производител с ДДС номер, продава собствен на физическото лице имот – земя, представляваща урегулиран поземлен имот, който е придобит през 2014 г.

Следва ли за продажбата да бъде начислен данък върху добавената стойност?

Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт

ЗКПО. Въпрос. Търговско дружество със седалище в Германия, регистрирано с МСД в България, ще извършва строително-монтажни работи в България. За тази цел чуждестранното дружество ще извърши трансфер на дълготрайни активи без отписване към МСД в България.

По какъв начин дружеството чрез МСД в България трябва да определи и отрази размера на данъчно признатите и данъчно непризнатите разходи за амортизации на тези активи във връзка с определянето на данъчния финансов резултат?

Отговор: Кети Славова, данъчен експерт

ЗКПО. Въпрос. Ръководството на производствено предприятие е взело решение да тества своите работници и служители за корона вирус, като прави регулярно по своя инициатива разходи за тестове. Освен това са закупени дезинфектанти и маски, които се раздават на персонала.

Въпроси:

1. Признават ли са за данъчни цели разходите за тестове за корона вирус, направени на работници и служители на предприятието?
2. Какво е данъчното третиране на разходите за дезинфектанти и маски, които предприятието осигурява за своя персонал?

Отговор: Кети Славова, данъчен експерт

ЗКПО. Въпрос. Във връзка с разрастващата се епидемия от корона вирус и нарастващия брой заболели дружеството ни иска да подпомогне работниците и служителите в случай, че заболеят и имат нужда от лекарства или доплащане за лечение в болнично заведение. Разходите, които ще се правят не са свързани със заплащане на тестове или други дейности, които са задължителни по силата на нормативни разпоредби.

Какво би било данъчното третиране на разходите, които ще се направят в полза на персонала?

Отговор: Румяна Йорданова, данъчен експерт

ЗКПО. Въпрос. Облагат ли се с корпоративен данък 10 на сто по ЗКПО фирмите получили безвъзмездна финансова помощ между 3 и 10 хиляди лева за микро и малки предприятия по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" - процедурата "Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“?

Отговор: Румяна Йорданова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Въпрос. Договорен фонд, регистриран в България, разпределя доходи в полза на притежателите на дялове във фонда, а именно разпределя реализираните от фонда доходи от дивиденти от акции, включени в портфейла на фонда, както и от дивиденти или доходи, разпределяни по притежавани от фонда дялове в други колективни инвестиционни схеми или в други предприятия за колективно инвестиране.

Подлежи ли на облагане с данък по ЗДДФЛ този доход, изплащан в полза на притежателите на дялове – местни и чуждестранни физически лица?

Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Въпрос. Физическо лице – механик на корабни двигатели е част от екипажа на морски кораб, плаващ под флага на държава членка на ЕС. Изпращането на това лице става с помощта на българска агенция.

Може ли това лице да бъде третирано като морско лице и следва ли платецът на дохода да удържа авансов данък по реда на ЗДДФЛ?

Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Въпрос. Физическо лице работи като екскурзовод на свободна практика и за посещение на туристически обекти закупува билетите за вход на туристите за конкретния обект, а след това тази стойност, без да се променя, се добавя към дължимата за услугата сума, тъй като по този начин е по-лесно за водачите на групите.

Следва ли сумата, която се заплаща за билетите да се счита за придобит от физическото лице доход.

Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт

СИДДО. Въпрос. Българско местно физическо лице работи по трудов договор с канадско дружество, което не разполага с място на стопанска дейност в България. Трудът се полага на територията на България. Върху получените трудови възнаграждения се удържат данъци в Канада. Лицето подава декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и включва доходите от чужбина като доход от платец, който не е работодател съгласно ЗДДФЛ. Платените данъци в Канада не са посочени в данъчната декларация по ЗДДФЛ и не е приложен метод за избягване на двойното данъчно облагане. В резултат на това, лицето понася двойно облагане на дохода си.

Какви действия следва да предприеме лицето, за да избегне ефекта от двойно данъчно облагане?

Отговор: Десислава Канева, адвокат и данъчен консултант

ДОПК. Въпрос. Фирма, регистрирана по ЗДДС, за последните дванадесет месеца е извършила облагаеми сделки с нулева ставка на обща стойност повече от 30 на сто от общата стойност на всички извършени от нея облагаеми доставки. На 11.05.2020 г. подава за м. април справка - декларация по ДДС за възстановяване на ДДС в размер на 120 хил. лв., като сумата е посочена в клетка 81 от справка - декларацията. На 19.05.20г. на фирмата е връчено искане за предоставяне на документи във връзка с възложена проверка за възстановяване на ДДС за периода м. април. Фирмата подава всички необходими документи, които са изискани във връзка с възстановяване на ДДС. На 12.06.2020 г. на фирмата е връчена заповед за ревизия по ДДС за периода м. април 2020 г. На 01.10.2020 г. е връчен ревизионен доклад, с който на фирмата се възстановява сумата от 122 хил. лв. ДДС за м. април. От ревизиращия орган е пояснено, че след 14 дни от връчването на доклада, ще бъде връчен ревизионния акт, като след 14 дни от връчването му, ще бъде възстановена сумата от 122 хил. лв. ДДС.

 Въпроси:

1. Фирмата има ли право да уведоми писмено, че няма да възразява срещу ревизионния доклад, за да й бъде възстановена сумата на по-ранен етап?
2. В ревизионния доклад в таблица за установени размери на задължения и лихви по тя В графа 12 „Надвнесена сума за възстановяване“ е посочена сумата 122 хил. лв. Липсват начислени лихви за периода от 12.06.2020 г. до датата на възстановяване. Има ли право фирмата да претендира за лихви за периода на ревизията на основание чл. 92, ал.10 от ЗДДС. Ако има право - какъв е редът?

Отговор: Александра Атанасова, адвокат

ДОПК. Въпрос. Получих от публичен изпълнител при ТД на НАП София запорно съобщение на основание чл. 202, ал. 2 от ДОПК за служител на фирмата. При определяне на несеквестируемия доход установих, че има промяна в чл. 213, ал. 1, т. 5 от ДОПК, обнародвана в ДВ, бр. 34 от т.г., в сила 09.04.2020 г. - запори се налагат върху доходи от трудово правоотношение , пенсия и др., надвишаващи в общ размер минималната работна заплата от 610 лева, а не както досега за суми над 250 лева. От националния телефон на НАП ми отговориха, че несеквеестируем минимум е 250 лева и така е заложено в тяхната програма. Същата сума посочва от 250 лв. посочва и публичният изпълнител, от който получих запорното съобщение. Не успявам да намеря нормативен документ, който да отменя публикуваното в ДВ. бр. 34 от 09.04.2020 г.

Как следва да се определи несеквестируемият минимум?

Отговор: Александра Атанасова, адвокат

ЗСч. Въпрос. Датата на прекратяване на ДЗЗД, създадено от три физически лица, е 01.11.2020 г.В последната ведомост салдата по счетоводните сметки са както следва:

С/ка 102 Основен капитал (учредителни вноски) Кт салдо 100 лв.

С/ка 121 Непокрита загуба от минали години Дт салдо 4606.81 лв

С/ка 123 Печалба от текущата година Кт 4592,40 лв.

С/ка 501 Каса Дт 85,59 лв.

Въпроси:

1. Какви последни счетоводни записвания следва да се направят?
2. Как е редно да се изчислят ликвидационни дялове за съдружниците физически лица и дължимият окончателен данък по ЗДДФЛ?

Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор