Данъци и счетоводство
доц. д-р Бойка Брезоева, д.е.с. и регистриран одитор
В практиката се срещат случаи на извършване на сделки по бизнес комбинация между предприятия, които са под контрола на една и съща страна както преди сделката, така и след нея. При прилагане на МСС като отчетна база възниква въпрос какви са стъпките от правна и данъчна гледна точка и как да се отчете счетоводно такава сделка, ако е извършена чрез правната форма на вливане? Целта на настоящата публикация е да се даде отговор на този комплексен въпрос, като най-напред посочим правната уредба на вливането.
Казус. Дружество А, прилагащо НСС, сключва договор за продажба на активи с друго предприятие Б, което възнамерява да прекрати дейността си. Дружествата не са под общ контрол. Предмет на договора за продажба е:
- клиентската база на предприятие Б;
- компютърна инфраструктура (сървъри) и
- софтуер на предприятие Б.
Съгласно условията по договора предприятие Б се задължава да окаже необходимото съдействие за прехвърляне на част от персонала на предприятие Б в предприятие А. Освен това предприятие Б има ангажимент да съдейства и да положи всички необходими усилия за новация на договорите с клиенти, както и да промотира пред персонала възможностите за работа при купувача. При неуспех на купувача да новира договорите с клиентите се предвижда намаление на цената на сделката. Сделката е оформена като договор за покупко-продажба, в която цената е определена общо и е начислен ДДС.
Въпроси:
- Представлява ли сделката бизнескомбинация и какво е счетоводното третиране?
- Как следва да се отчете закупената клиентска база – като разход или като дълготраен нематериален актив за счетоводни цели?
- Представлява ли клиентската база данъчен дълготраен нематериален актив и ако представлява, каква е максимално допустимата годишна данъчна амортизационна норма за този актив?
Отговор: Георги Николов, д-р по икономика, д.е.с., регистриран одитор
Казус: Клон на чуждестранно юридическо лице (КЧТ) е регистриран в България и извършва стопанска дейност на територията на страната. През 2015 г. клонът е получил парични средства от централата на предприятието във връзка с дейността си в България за покриване на текущи разходи. Няма конкретна уговорка за връщане на получената парична сума. До края на 2020 г. средствата не са върнати на централата.
Въпроси:
- Трябва ли КЧТ да признае счетоводен приход от отписване на задълженията към централата поради изтичане на давностния им срок?
- Ако следва да се признае счетоводен приход, в кой момент трябва да се начисли?
- Ако не трябва да се признае счетоводен приход, следва ли приложение да намери нормата на чл. 46 от ЗКПО, регламентираща специфичен ред за данъчното третиране на непогаасените задължения?
Отговор: Георги Николов, д-р по икономика, д.е.с., регистриран одитор
Казус: През отчетния период предприятие, прилагащо НСС, придобива вземане с номинална стойност от 10 хил. лв. по договор за цесия, като заплаща на първоначалния кредитор сумата от 4 хил. лв. (договорена цена на вземането). По сделката са извършени преки разходи в размер на хиляда лева. За отчетната година дружеството е получило от длъжника плащания в общ размер на 7 хил. лв.
Въпрос:
Какво е подходящото счетоводно третиране?
Отговор: Георги Николов, д-р по икономика, д.е.с., регистриран одитор
Казус. През отчетния период предприятие, прилагащо НСС, придобива вземане с номинална стойност от 15 хил. лв. по договор за цесия без право на регресен иск, като заплаща на първоначалния кредитор сумата от 5 хил. лв. (цена на вземането). По сделката са извършени преки разходи в размер на хиляда лева. През 2020 г. дружеството сключва споразумение с длъжника, че при доброволно заплащане на 8000 лв., дружеството няма да има претенции към останалите 7 хил. лв. Към 31.12.2020 г. все още не са постъпили плащания от длъжника.
Въпрос:
Какви приходи и разходи следва да бъдат отразени счетоводно и съответно признати данъчно във връзка с постигнатото споразумение с длъжника.
Отговор: Георги Николов, д-р по икономика, д.е.с., регистриран одитор
Казус. Физическо лице притежава земя (УПИ), върху която възнамерява да построи няколко къщи и след това да ги продаде с цел печалба. За целта лицето възнамерява да учреди търговско дружество (ЕООД), през което да изпълни въпросния инвестиционен проект.
Въпроси:
- Какъв е правилният начин земята за бъде “вкарана” в дружеството (апортна вноска от едноличния собственик на капитала или покупка на парцела от страна на дружеството от собственика)? Целта е земята да може да се заприходи като част от себестойността на бъдещите къщи.
- Земята и подобренията върху нея (строително-монтажните разходи и съответно готовите къщи) като стоки ли следва да бъдат заприходени и третирани?
- Има ли данъчни и счетоводни особености при изграждането на къщите и последващата им продажба, които трябва да бъдат съобразени?
Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор
ЗСч. Въпрос. Фирма, занимаваща се с търговия на дребно, има обект на територията на МОЛ, който е затворен със Заповеди на Министерство на здравеопазването в периода от 27.11.2020 г. до 31.01.2021 г. Същата фирма е подала документи за получаване на финансова помощ по Оперативна програма „Иновации и конкурентностпособност”, процедура BG16RFOP002-2.095 - Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки в началото на тази година. Фирмата е получила помощта през м. 03.2021г.
Въпрос:
Получената помощ през коя година трябва да се отрази като приходи от финансирания при положение, че за нея се кандидатства през 2021г., но приложимият времеви период е от 27.11.2020 г. до 31.01.2021 г?
Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор
ЗСч. Въпрос. Имам сключен договор със счетоводителка за счетоводно обслужване на предприятието ми, което включва и съставяне на ГФО. В края на м. февруари ми беше съставен акт за нарушение за това, че ГФО не е обявен в Търговския регистър.
Не трябваше ли да се състави акт за нарушение на счетоводителката, която е съставила ГФО, тъй като смятам, че тя е отговорна за подаването на ГФО за обявяване в Търговския регистър.
Отговор: Александра Атанасова, адвокат