Данъци и счетоводство

Счетоводство


Бизнес комбинации, обхващащи предприятия под общ контрол – правни, счетоводни и данъчни аспекти

доц. д-р Бойка Брезоева, д.е.с. и регистриран одитор
 

В практиката се срещат  случаи на извършване на сделки по бизнес комбинация между предприятия, които са под контрола на една и съща страна както преди сделката, така и след нея.  При прилагане на МСС  като отчетна база възниква въпрос какви са стъпките от правна и  данъчна гледна точка и как  да се отчете счетоводно такава сделка, ако е извършена чрез правната форма на вливане? Целта на настоящата публикация е да се даде отговор на този комплексен въпрос, като най-напред посочим правната уредба на вливането.

ЗСч. ЗКПО. Покупка на активи или бизнескомбинация. Клиентска база.

Казус. Дружество А, прилагащо НСС, сключва договор за продажба на активи с друго предприятие Б, което възнамерява да прекрати дейността си. Дружествата не са под общ контрол. Предмет на договора за продажба е:

-  клиентската база на предприятие Б;

-  компютърна инфраструктура (сървъри) и

 - софтуер на предприятие Б.

Съгласно условията по договора предприятие Б се задължава да окаже необходимото съдействие за прехвърляне на част от персонала на предприятие Б в предприятие А. Освен това предприятие Б има ангажимент да съдейства и да положи всички необходими усилия за новация на договорите с клиенти, както и да промотира пред персонала възможностите за работа при купувача. При неуспех на купувача да новира договорите с клиентите се предвижда намаление на цената на сделката. Сделката е оформена като договор за покупко-продажба, в която цената е определена общо и е начислен ДДС.

 

Въпроси:

 

  1. Представлява ли сделката бизнескомбинация и какво е счетоводното третиране?
  2. Как следва да се отчете закупената клиентска база – като разход или като дълготраен нематериален актив за счетоводни цели?
  3. Представлява ли клиентската база данъчен дълготраен нематериален актив и ако представлява, каква е максимално допустимата годишна данъчна амортизационна норма за този актив?

Отговор: Георги Николов, д-р по икономика, д.е.с., регистриран одитор

ЗСч. ЗКПО. Счетоводно отчитане и третиране по ЗКПО на парични средства, отпуснати от чуждестранно юридическо лице на клон в България

Казус: Клон на чуждестранно юридическо лице (КЧТ) е регистриран в България и извършва стопанска дейност на територията на страната. През 2015 г. клонът е получил парични средства от централата на предприятието във връзка с дейността си в България за покриване на текущи разходи. Няма конкретна уговорка за връщане на получената парична сума. До края на 2020 г. средствата не са върнати на централата.

 

Въпроси:

 

  1. Трябва ли КЧТ да признае счетоводен приход от отписване на задълженията към централата поради изтичане на давностния им срок?
  2. Ако следва да се признае счетоводен приход, в кой момент трябва да се начисли?
  3. Ако не трябва да се признае счетоводен приход, следва ли приложение да намери нормата на чл. 46 от ЗКПО, регламентираща специфичен ред за данъчното третиране на непогаасените задължения?


Отговор: Георги Николов, д-р по икономика, д.е.с., регистриран одитор

ЗСч. Отчитане на приход от цесионер при събиране на получено по договор за цесия вземане

Казус: През отчетния период предприятие, прилагащо НСС, придобива вземане с номинална стойност от 10 хил. лв. по договор за цесия, като заплаща на първоначалния кредитор сумата от 4 хил. лв. (договорена цена на вземането). По сделката са извършени преки разходи в размер на хиляда лева. За отчетната година дружеството е получило от длъжника плащания в общ размер на 7 хил. лв.

 

Въпрос:

 

Какво е подходящото счетоводно третиране?

 

Отговор: Георги Николов, д-р по икономика, д.е.с., регистриран одитор

             

ЗСч. ЗКПО. Отказ на цесионер да събере пълната номинална стойност на прехвърлено по договор за цесия вземане

Казус. През отчетния период предприятие, прилагащо НСС, придобива вземане с номинална стойност от 15 хил. лв. по договор за цесия без право на регресен иск, като заплаща на първоначалния кредитор сумата от 5 хил. лв. (цена на вземането). По сделката са извършени преки разходи в размер на хиляда лева. През 2020 г. дружеството сключва споразумение с длъжника, че при доброволно заплащане на 8000 лв., дружеството няма да има претенции към останалите 7 хил. лв. Към 31.12.2020 г. все още не са постъпили плащания от длъжника.

 

Въпрос:

 

Какви приходи и разходи следва да бъдат отразени счетоводно и съответно признати данъчно във връзка с постигнатото споразумение с длъжника.

 

Отговор: Георги Николов, д-р по икономика, д.е.с., регистриран одитор

ЗСч. ЗДДФЛ. Прехвърляне в ЕООД с предмет строителство на УПИ, притежавано от физическото лице - собственик

Казус. Физическо лице притежава земя (УПИ), върху която възнамерява да построи няколко къщи и след това да ги продаде с цел печалба. За целта лицето възнамерява да учреди търговско дружество (ЕООД), през което да изпълни въпросния инвестиционен проект.

 

Въпроси:

 

  1. Какъв е правилният начин земята за бъде “вкарана” в дружеството (апортна вноска от едноличния собственик на капитала или покупка на парцела от страна на дружеството от собственика)? Целта е земята да може да се заприходи като част от себестойността на бъдещите къщи.
  2. Земята и подобренията върху нея (строително-монтажните разходи и съответно готовите къщи) като стоки ли следва да бъдат заприходени и третирани?
  3. Има ли данъчни и счетоводни особености при изграждането на къщите и последващата им продажба, които трябва да бъдат съобразени?

Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор 

ЗСч. Оперативна програма „Иновации и конкурентностпособност”, процедура BG16RFOP002-2.095 - Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП

ЗСч. Въпрос. Фирма, занимаваща се с търговия на дребно, има обект на територията на МОЛ, който е затворен със Заповеди на Министерство на здравеопазването в периода от 27.11.2020 г. до 31.01.2021 г. Същата фирма е подала документи за получаване на финансова помощ по Оперативна програма „Иновации и конкурентностпособност”, процедура BG16RFOP002-2.095 - Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки в началото на тази година. Фирмата е получила помощта през м. 03.2021г.

 

Въпрос:

 

Получената помощ през коя година трябва да се отрази като приходи от финансирания при положение, че за нея се кандидатства през 2021г., но приложимият времеви период е от 27.11.2020 г. до 31.01.2021 г?

 

Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор 

ЗСч. Задължение за обявяване на ГФО в ТР – съставителят или представляващият предприятието

ЗСч. Въпрос. Имам сключен договор със счетоводителка за счетоводно обслужване на предприятието ми, което включва и съставяне на ГФО. В края на м. февруари ми беше съставен акт за нарушение за това, че ГФО не е обявен в Търговския регистър.

 

Не трябваше ли да се състави акт за нарушение на счетоводителката, която е съставила ГФО, тъй като смятам, че тя е отговорна за подаването на ГФО за обявяване в Търговския регистър.

 

Отговор: Александра Атанасова, адвокат