Данъци и счетоводство

Въпроси - отговори


ЗДДС. Дължимост на ДДС от дружество получател и доставчик на услуга по реклама

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество - рекламна агенция ще префактурира телевизионна реклама на българско дружество. Телевизията е регистрирана в Гърция и рекламната агенция ще получи фактура, в която няма да има начислен ДДС. Префактурирайки тази услуга, трябва ли да се начисли ДДС? Подобен е казусът и с дигиталната реклама, която агенцията прави за български клиенти във Facebook. Стойността на този разход влиза в стойността на фактурата, която издава рекламната агенция.

 

Има ли особеност при фактурирането на тези предоставени услуги от дружества в ЕС на български дружества?

 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Доставка на стока на швейцарска фирма, при получател физическо лице от ЕС

ЗДДС. Въпрос. Българска фирма, регистрирана по ЗДДС, продава стока на швейцарска фирма, но получател на стоката е физическо лице във Франция. Стоката се транспортира от България до Франция, като транспортът е за сметка на швейцарската фирма.

 

Следва ли във фактурата да бъде включено 20% ДДС и как трябва да бъде отразена сделката в дневник ДДС за продажби?

 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Корекция по чл. 79 от ЗДДС при продажба на офис

ЗДДС. Въпрос. Придобит е ДМА - офис през 2009 г. Ползван е пълен данъчен кредит. ДМА е използван само за облагаеми доставки. През м. март 2021 г. офисът се продава, като е направен избор, доставката да е освободена.

 

Корекцията на ползвания данъчен кредит по реда на чл. 79, ал. 2 и 3, т. 1 от ЗДДС ли трябва да бъде и съответно протоколът за дължимия данък следва да се включи в дневниците по ДДС за м. март 2021 г. или следва да се извършва годишна корекция?

 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗКПО. Данък върху хазартната дейност с игрални автомати и игри в игрално казино за първо тримесечие на 2021 г.

ЗКПО. Въпрос. Дружеството упражнява дейност по организиране на хазартни игри с игрални автомати, за което има издадени лицензи. На 20.02.2021 г. е получено решение за издаване на нов лиценз за срок от 10 години за нова игрална зала. Със заповед на министъра на здравеопазването, считано от 01.03.2021 г., се разрешават посещението на игралните зали и игралните казина като се въвеждат следните ограничения:

- може да се ползва само 50 % от капацитета на игралните зали;

- работното време на залите, вместо за разрешения от регулатора 24 часов режим на функциониране, е само в интервала между 06.00 ч. и 23.00 ч., което допълнително намалява работния капацитет с над 60 %. С нова заповед от 17.03.2021 г. ограничението за посещение на залите отново е в сила.

 

Въпроси:

  1. Как ще се определи размерът на данъка върху хазартната дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино по чл. 245, ал. 1, т. 1 от ЗКПО за първо тримесечие на 2021 г. за новата зала?
  2. Приложима ли е разпоредбата на чл. 245, ал. 5 от ЗКПО за новата зала?
  3. Може ли да се приеме, че ограниченията в изпълнение на административен акт, издаден по реда на глава втора, раздел пети от Закона за здравето (ЗЗ) е основание за редуциране размера на дължимия данък по чл. 245 от ЗКПО, дължим от организаторите на хазартни игри с игрални автомати?

 

Отговор: Кети Славова, данъчен експерт

ЗКПО. Отписване на неизползван програмен продукт - СУПТО

ЗКПО. Въпрос. Фирма с предмет на дейност търговия е била в кръга на задължените лица по смисъла на Наредба Н-18 да закупи и внедри софтуер за управление на продажбите си в търговския си обект. През 2019 г. и 2020 г. фирмата закупува хардуер и софтуер от лицензирана фирма, одобрена от НАП. На практика през 2019 г., 2020 г. и към месец март 2021 г. този програмен продукт за СУПТО (закупен през 2019 г. и допълнен с ъпгрейт за 2020 г.) все още не е въведен в експлоатация, поради отмененото задължение за фирмата по действащата нормативна уредба. Софтуерът за СУПТО, закупен през 2019 г. и актуализиран през 2020 г. е заведен в счетоводните регистри на фирмата, в САПл и ДАПл, но не се амортизира и не е намалявана печалбата на фирмата за 2019 г., 2020 г. и 2021 г. с амортизационни отчисления. Същевременно фирмата е ползвала пълен данъчен кредит за придобиване на СУПТО. Ръководството на предприятието през март 2021 г. взима решение, че придобитото СУПТО никога няма да се въведе в експлоатация и желае да се освободи от него.

 

Въпроси:

  1. Има ли право и кога фирмата да си намали печалбата с направените разходи за придобиване на СУПТО?
  2. При корекция на ползвания данъчен кредит по смисъла на чл. 79 от ЗДДС на ползвания данъчен кредит разходът ще бъде ли признат за данъчни цели?

 

Отговор: Румяна Йорданова, данъчен експерт

ЗКПО. Изпълнение на условията по чл. 167, ал. 1 при преотстъпване на данък по чл. 189б

ЗКПО. Въпрос. Предприятие на едноличен търговец, регистриран земеделски стопанин, преотстъпва данък за 2020 г. На 13 декември 2020 г. е подадена справка-декларация по ЗДДС за месец ноември с резултат сума за възстановяване. На 23.12.2020 г. е подадена декларация образец 6 "Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ". Поради грешка при внасянето е платената част от дължимата сума. Невнесената сума е отразена в данъчната сметка на предприятието към 31.12.2020 г. На 11 януари 2021 г. е издаден Акт за прихващане и възстановяване, с който е извършено прихващане между дължимата сума по декларация образец 6 и сумата за възстановяване по справка декларация по ЗДДС, като разликата за ДДС е възстановена.

 

Има ли право предприятието на едноличния търговец да преотстъпи данък?

 

Отговор: Румяна Йорданова, данъчен експерт

СИДДО. Данъчно облагане в България на доходи на чуждестранни лица във връзка с продажба на софтуер

СИДДО. Въпрос. Българско дружество сключва договор с дружество от Великобритания за дистанционни и директни продажби на разработен от дружеството от Великобритания софтуер. За реализираните продажби българското дружество получава комисионно възнаграждение. Българското дружество възнамерява да разпространява софтуера и на пазара в САЩ чрез чуждестранни физически лица. С тях ще бъдат сключени договори по извънтрудово правоотношение, те ще работят само в САЩ и няма да се налага да идват физически в България. Чуждестранните физически лица от САЩ ще продават софтуера на директни клиенти чрез срещи или по телефона. Възнаграждението им ще се формира като комисионно възнаграждение върху реализираните продажби.

 

Въпроси:

  1. Дължим ли е данък върху доходите на физическите лица в България от чуждестранните физически лица от САЩ за дохода, изплатен от българското дружество?
  2. При какви условия може да възникне задължение за данък при източника в България за доходите на дружеството от Великобритания от продадения чрез българското дружество софтуер?


Отговор: Десислава Канева, адвокат и данъчен консултант

ТЗ. Право на дивидент на нов съдружник от неразпределена печалба, натрупана преди вписването му

ТЗ. Въпрос. През годината има вписване на нов съдружник. Предстои дружество да разпределя дивидент от неразпределена печалба от минали години, натрупана за период преди вписването на новия съдружник. Има ли право на дивидент новият съдружник за този стар период?

 

Отговор: Александра Атанасова, адвокат