Промените в режима за издаване на разрешения за пребиваване и работа, въведени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност

Промените в режима за издаване на разрешения за пребиваване и работа, въведени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност

 

Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП

 

Актуално към 07.04.2020 г.

 

На 26 февруари 2021 г. Народното събрание прие Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, обн. ДВ. бр. 21 от 12 Март 2021 г. (ЗЧРБ), с който бяха направени промени и в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ).

 

Промените в ЗТМТМ влизат в сила от 1 юни 2021 г., което предполага, че ще осигури достатъчно време за запознаване на работодателите с тях.

 

Важно е да се отбележи, че по силата на § 31 ЗИД на ЗЧРБ започналите и неприключили до 31 май 2021 г. производства по предоставяне на решения и издаване на разрешения за пребиваване и работа на граждани на трети държави:

 

  • по ЗЧРББ и
  • по ЗТМТМ

се довършват по досегашния ред.

 

Въведените промени в двата закона предполагат и извършването на съответни промени в:

 

  • Правилника  за прилагане на закона за чужденците в Република България (ППЗЧРБ) и
  • Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ППЗТМТМ),
  • които все още не са приети.

 

С §33 ЗИД на ЗЧРБ се правят и някои промени в Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, с които се урежда статутът на гражданите на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и членовете на техните семейства, които към 1 февруари 2020 грамките на преходния период, предвиден съгласно Споразумение за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (ОВ, L 29/7 от 31 януари 2020 г.)

са влезли и пребивават законно на територията на Република България или притежават валиден документ за пребиваване, издаден от Република България, които няма да бъдат предмет на настоящото изложение.

 

Направените промени в ЗЧРБ и ЗТМТМ могат да бъдат условно обобщени в следните групи:

 

  • промяна на условията за издаване на разрешение за достъп до пазара на труда;
  • промяна на условията за отказ и отнемане на достъп до пазара на труда;
  • въвеждане на единна процедура за издаване на определени разрешения;
  • промяна на условията за издаване на някои видове разрешения;
  • промяна на условията за издаване на ново разрешение;
  • други промени.

По-важните от тях без да претендираме за изчерпателност ще бъдат представени накратко в изложението по-долу.

 

Основна характеристика на тези промени е, че голяма част от уредбата, предвидена в ЗТМТМ и правилника за неговото прилагане се премества в ЗЧРБ.

 

 

1. Промяна на условията за издаване на разрешение за достъп до пазара на труда

 

Съществена промяна се въвежда с измененията на разпоредбата на чл. 7 ЗТМТМ, с която отпада изискването за извършване на т. нар. „пазарен тест преди наемането на работа на гражданин на трета държава, но не за всички видове разрешения (вж. т. 4. Промяна в условията за издаване на някои видове разрешения).

 

Условията за разрешаване на достъп до пазара на труда в България стават общо 4:

 

  1. за длъжността да не се изисква българско гражданство;
  1. общият брой на гражданите на трети държави с разрешено продължително пребиваване, работещи за местния работодател, в предходните 12 месеца да не надвишава:
    1. 20 на сто от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение, а
    2. за малки и средни предприятия по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за малките и средните предприятия – 35 на сто;
  1. предлаганите условия на труд и заплащане да не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд;
  1. гражданинът на трета държава да притежава специализирани знания, умения и професионален опит, необходими за съответната длъжност (чл. 7, ал. 1 ЗТМТМ).

 

2. Промяна на условията за отказ и отнемане на достъп до пазара на труда

 

С промяна на разпоредбата на чл. 11 ЗТМТМ се изменят някои от изискванията, при които може да бъде отказан достъп до пазара на труда.

 

С изменение на чл. 11, ал. 1, т. 2 ЗТМТМ се въвежда ново основание за отказ, когато не са изпълнени изискванията, установени с други нормативни актове за упражняване на съответната професия от чужденец в страната.

 

Отпада основанието по т. 5, което предвиждаше постановяване на отказ, когато са налице основания по чл. 10 ЗЧРБ (който обхваща основанията отказ за издаване на виза или влизане в страната на чужденец).

 

С малки изменения в основанието по т. 12 отказ може да бъде постановен както и при сегашния режим - когато заявената продължителност надвишава максимално допустимата обща продължителност, определена със закон.

 

Разликата от действащия ред е, че сроковете на продължителност на отделните видове разрешения вече не се уреждат в разпоредбата на чл. 7, ал. 5 ЗТМТМ, а в ЗЧРБ (вж. например чл. 24и, ал. 2, чл. 24к, ал. 3 ЗЧРБ и други).

 

С допълнение в разпоредбата на чл. 11, ал. 3 ЗТМТМ отказ за регистрация на заетостта при наличие на основанията, предвидени в чл. 11, ал. 1 ЗТМТМ, може да постанови:

 

  • не само Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта,
  • но и директорът на дирекция „Бюро по труда“ по месторабота.

 

С промяна в разпоредбата на чл. 11, ал. 4 ЗТМТМ се предвижда отказаите за регистрация на заетостта да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

 

Що се отнася до отказите за издаване на:

 

  • Разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“;
  • Разрешение за продължително пребиваване с цел сезонна заетост;
  • Разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“;
  • Разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер,

въпреки че разпоредбите на чл. 24и, ал. 2, чл. 24к, ал. 25, чл. 33к, ал. 22 и чл. 33п, ал. 22 ЗЧРБ предвиждат заявителят да бъде само уведомяван по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК) без да указват изрично възможността за обжалване,  според нас, те на общо основание, предвид характерът им на индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 АПК, подлежат на такова по реда на АПК.

 

Що се отнася до отказите за издаване или продължаване на останалите две разрешения, уредени в ЗТМТМ, а именно:

 

  • разрешението за дейност на свободна практика (чл. 44 ЗТМТМ)

със създаването на нова ал. 2 в чл. 42 и нова ал. 2 в чл. 47 ЗТМТМ изрично се урежда възможност за тяхното обжалване по реда на АПК.

 

По отношение на основанията за отнемане на издадения достъп до пазара на труда от разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗТМТ отпада т. 3, която предвижда като основание за това, когато „разрешението за пребиваване на работника - гражданин на трета държава, не е издадено или е отнето по реда на Закона за чужденците в Република България."

 

Отменя се и ал. 2 на чл. 12 ЗТМТМ, която предвижда условията и редът за отнемане на правото на достъп до пазара на труда на работник - гражданин на трета държава да се определя в правилника за прилагане на закона.

 

Що се отнася до основанията за отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България, те са уредени в разпоредбата на чл. 40 ЗЧРБ. Разпоредбата на ал. 1, т. 1 на тази разпоредба предвижда, че правото на пребиваване се отменя, когато отпаднат основанията за извършване на дейност при посочените по-горе режими.

 

 

3. Въвеждане на единна процедура за издаване определени разрешения

 

Друга съществена, промяна е свързана с въвеждането на единна процедура за издаване на:

 

  • Разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“;
  • Разрешение за продължително пребиваване с цел сезонна заетост;
  • Разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“;
  • Разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер.

Заявление за издаване на тези разрешеня ще се подава в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи (чл. 24и, ал. 4, чл. 24к, ал. 7, чл. 33к, ал. 3 и чл. 33п, ал. 4 ЗЧРБ), а не както при действащия режим:

 

  • след това гражданинът на трета държава лично да подаде заявление за разрешение за пребиваване в Дирекция „Миграция“ или областните дирекции на Министерството на вътрешните работи (чл. 14, ал. 1, чл. 47, ал. 1, чл. 50а, ал. 1, чл. 50б, ал. 1 ППЗЧРБ).

В допълнение, разпоредбата на чл. 33п, ал. 4 ЗЧРБ ще осигури възможност заявлението за Разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, да се подава и в отдел/сектор/група „Миграция“ при Столичната дирекция на Министерството на вътрешните работи.

 

Във връзка с тази промяна с изменение на разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ЗТМТМ отпада компетентността на изпълнителния директор на Агенцията по затостта да издава решения за достъп до пазара на труда.

 

Вместо това с промени в разпоредбите на чл. 15, ал. 1, чл. 17, ал. 1, чл. 24, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 ЗТМТМ се предвижда изпълнителният директор на Агенцията по заетостта да предоставя положително писмено становище на Министерството на вътрешните работи, след получване на което последното ще издава посочените разрешения в единен акт.

 

За целта е предвиден служебен електронен обмен на информация между дирекция „Миграция“ и Агенцията по заетостта относно издаването на писменото становище (чл. 24и, ал. 11 и 12, чл. 24к, ал. 12 и 13, чл. 33к, ал. 8 и 9 и чл. 33п, ал. 9 и 10 ЗЧРБ).

 

Тази промяна е продиктувана от изискванията на Директива 2011/98/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава-членка и относно общ набор от права за работници от трети държави, законно пребиваващи в държава-членка, която видно от нейното наименование задължава държавите членки да въведат единна процедура за кандидатстване и издаване на разрешенията за пребиваване и работа в един административен акт.

 

Това е съществена промяна в режима на издаване на посочените видове разрешения, която ще намали значително административната тежест за работодателите и гражданите на трети държави.

 

 

4. Промяна на условията за издаване на някои видове разрешения

 

Освен че се променя процедурата, се променят и някои от условията за издаване на посочените 4 вида разрешения:

 

  1. Разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“;
  2. Разрешение за продължително пребиваване с цел сезонна заетост;
  3. Разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“;
  4. Разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер.

 

Промени се правят и в процедурата за разрешение за пребиваване на:

 

  • научни работници;
  • студенти в редовна форма на обучение във висше училище;
  • ученици за обучение в средната степен на образование в рамките на програма за ученически обмен;
  • стажанти.

 

4.1. Разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“

 

Отпада изискването чужденецът да е извън територията на страната при първоначално или последващо кандидатстване за разрешение тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“, когато той е с разрешено право на пребиваване в страната (чл. 24и, ал. 3 ЗЧРБ).

 

За сметка на него обаче, с промените в разпоредбата на чл. 24и, ал. 5, т. 4 ЗЧРБ се въвежда задължение за работодателите да провеждат пазарен тест за всички работниците и служители, кандидатстващи за такова разрешение.

За сравнение, при действащия режим, разпоредбата на чл. 15, ал. 4 ЗТМТМ (ред. ДВ., бр. 24 от 2018 г.) урежда четири групи категории работници и служители, за които това изискване не се прилага.

 

Те са:

 

  • чужденци, чиято заетост на територията на страната произтича от изпълнението на международни договори, по които Република България е страна;
  • гост-преподаватели, лектори и учители в български висши и средни училища с решение съответно на академичните съвети на висшите училища и на регионалните инспекторати на Министерството на образованието и науката;
  • артисти-изпълнители по смисъла на чл. 74 от Закона за авторското право и сродните му права с доказана професионална компетентност - след потвърден от Министерството на културата интерес от наемането им;
  • спортисти и треньори в спортни клубове при потвърден от българските национални спортни федерации и съюзи интерес от наемането им поради техните особени лични качества и висока степен на професионални знания и умения.

След промените, съгласно разпоредбата на чл. 24и, ал. 5, т. 4 ЗЧРБ работодателят следва да приложи към заявлението „обосновка за достъп до пазара на труда на чужденеца, в която работодателят:

 

а) посочва фактите и обстоятелствата, налагащи наемането на чужденец - работник;

б) представя копия от обяви в местни и национални средства за масова информация и интернет;

в) мотивира отказа си да наеме български гражданин, гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария или на лице по чл. 9, ал. 1, т. 2 - 6 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, което отговаря на посочените в обявата изисквания“.

 

По силата на чл. 24и, ал. 6 ЗЧРБ при кандидатстване за това разрешение посочените четири групи работници и служители ще са освободени единствено от изискването за предоставяне на:

 

  • документи за образование, специалност, правоспособност, професионална квалификация и опит на чужденеца и
  • справка-декларация, подписана от работодателя за средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение в предходните 12 месеца работници и служители.

Дали се дължи на неволна неточност на законодателя или не, тази промяна не може да бъде оценена положително. Едва ли е оправдано например за наемането на:

 

  • гост-преподавател в учебно заведение,
  • артист-изпълнители,
  • спортист или треньор на спортен клуб

работодателят да трябва да обосновава наемането на гражданин на трета държава. Ясно е, че наемането на такова лице е поради неговите специфични лични и професионални качества, затова нелогично изглежда да се изисква от работодателя да предоставя мотиви и доказва, че няма български гражданин, който би могъл да заеме тази позиция.

 

Това законодателно положение следва да бъде преосмислено de lege ferenda при последващи изменения и допълнения на ЗЧРБ.

 

С промяна в разпоредбата на чл. 24и, ал. 2 ЗЧРБ се удължава срокът, за който се издава този вид разрешение на три години, но не повече от продължителността на срока на трудовия договор.

 

За сравнение, при действащия режим разрешението се издава за срок една година, но не повече от срока на трудовия договор (чл. 24и, ал. 2 ЗЧРБ (ред. ДВ., бр.34 от 2019 г.).

 

4.2. Разрешение за продължително пребиваване с цел сезонна заетост

 

Запазва се изискването чужденецът да е извън територията на страната при издаване на разрешение (чл. 24к, ал. 2 ЗЧРБ), както и при действащия режим (чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 29, ал. 1 ЗТМТМ  (ред. ДВ., бр. 97  от 2017 г.).

 

Отпада изискването обаче работодателят да предоставя обосновка и да прави пазарен тест за наемане на работника или служителя на работа (чл. 24к, ал. 8 ЗЧРБ), което е част от документите по действащия режим (чл. 20, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 2 ППЗТМТМ).

 

Запазва се изискването, предвидено в чл. 25, ал. 1 ЗТМТМ министърът на труда и социалната политика да утвърждава Списък на икономическите сектори, включващи дейности, изпълнението на които зависи от смяната на сезоните, като със създаването на нова ал. 5 се въвежда задължение за публикуване на списъка на интернет страницата:

 

  • на Министерството на труда и социалната политика и
  • на Агенцията по заетостта

в 7-дневен срок от утвърждаването му или от неговото изменение или допълнение.

 

С промяна на разпоредбата на чл. 28 ЗТМТМ отпада и предвиденото в действащата ал. 5 (ред. ДВ., бр. 33 от 2016 г.) задължение за работодателя да уведомява Агенцията по заетостта за всяка промяна на обстоятелствата, свързани с предоставеното на работника или служителя наемно жилище.

 

Нюанс се внася и по отношение на срока на разрешението, което ще се издава за срок от 90 дни до 9 месеца в рамките на всеки период от 12 месеца (чл. 24к, ал. 3 ЗЧРБ във връзка с чл. 24, ал. 1 ЗТМТМ), а не както при действащия режим в рамките на календарна година (чл. 24, ал. 2 ЗТМТМ (ред. ДВ., бр. 24 от 2018 г.).

 

Запазва се възможността сезонният работник да смени еднократно работодателя си за срок до 9 месеца в рамките на всеки период от 12 месеца (чл. 29, ал. 1 ЗТМТМ). В този случай, както и когато трудовият договор при същия работодател е продължен, разрешението може да бъде удължено еднократно (чл. 24к, ал. 3 ЗЧРБ).

 

4.3. Разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“

 

За този тип режим ще продължава да не се прилага изискването чужденецът да е извън територията на страната при кандидатстване за първоначално разрешение (чл. 33к ЗЧРБ), както при действащия режим (чл. 17, ал. 5 ЗТМТМ - ред. ДВ, бр. 24 от 2018 г.).

 

Запазва се и изискването при подаване на заявление за издаване на разрешението работодателят да предостави обосновка, в която да посочи:

 

  • фактите и обстоятелствата, налагащи наемането на гражданин на трета държава и
  • да мотивира отказа си да наеме български гражданин или гражданин на държава членка,

без да извършва пазарен тест както при действащия към момента режим (чл. 33к, ал. 5, т. 4 ЗЧРБ във връзка с чл. 17, ал. 2 ЗТМТМ (ред. ДВ, бр. 24 от 2018 г./).

 

С промени в разпоредбата на чл. 33н ЗЧРБ и създаването на нова ал. 3 и 4 се запазва уреденото в действаща разпоредба на чл. 21 ЗТМТМ (ДВ, бр. 24 от 2018 г.) право на притежателя на „Синя карта на ЕС“, когато остане без работа, в рамките на три месеца да търси и да започне работа, след като се е регистрирал в Агенцията по заетостта в срок от 7 работни дни, и да ползва посреднически услуги за заетост съгласно Закона за насърчаване на заетостта, като се пояснява, че периодът на безработица не е основание за отнемане или отказ за продължаване на срока на пребиваване на притежателя ѝ, когато периодът на безработица:

 

  • не превишава три последователни месеца или когато
  • не възникне повече от веднъж в периода на валидност на разрешението „Синя карта на ЕС“.

Когато тези условия не са спазени, по силата на новата ал. 6 директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице отнема или отказва подновяването на разрешението „Синя карта на ЕС“.

 

В тези случаи по силата на изменената разпоредба на чл. 22 ЗТМТМ Агенцията по заетостта ще изготвя мотивирано предложение до Министерството на вътрешните работи за отнемане или неподновяване на посоченото разрешение.

 

Основните промени тук се въвеждат с промените в разпоредбата на чл. 33о ЗЧРБ, с която подробно се урежда процедурата за събиране на семейство и издаване на продължително пребиваване на членове на семейство на притежател на „Синя карта на Европейския съюз“.

 

Запазва се и правото на членовете на семейството на притежател на „Синя карта на Европейския съюз“: 

 

  • да работят по трудово правоотношение и 
  • извършват дейност на свободна практика

на територията на Република България за срока на пребиваването на притежателя ѝ с разрешение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за достъп до пазара на труда (чл. 19 ЗТМТМ).

 

4.4. Разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер

 

Запазва се изискването чужденецът да е извън територията на страната при издаване на първончално разрешение (чл. 33п, ал. 1 ЗЧРБ), както и при действащия режим (чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 31 ЗТМТМ (ред. ДВ, бр. 24 от 2018 г.).

 

Запазва се и правото на чужденеца, когато има издадено разрешение за пребиваване, чиято валидност изтича по време на процедурата за подновяване, да пребивава на територията на Република България до вземане на решение по заявлението (чл. 33п, ал. 1 ЗЧРБ).

 

Отпада изискването, предвидено в действащата разпоредба на чл. 31, ал. 4 ЗТМТМ (ред. ДВ., бр. 24 от 2018 г.) приемащото предприятие да уведомява Агенцията по заетостта за всяка промяна, свързана с процедурата по предоставяне на разрешението.

 

С промяна на разпоредбата на чл. 33п ЗЧРБ се урежда максимален срок, за който може да бъде удължено разрешението за вътрешнокорпоративен трансфер, който е диференциран в зависимост от характера на длъжността, а именно:

 

  • до максимум три години за ръководители и специалисти и
  • една година за служители-стажанти.

Основната промяна тук се въвежда с промените на разпоредбата на чл. 33с и 33т ЗЧРБ, с които подробно се урежда процедурата за преместване на лице с разрешение за вътрешнокорпоративен трансфер, издадено от друга държава членка, в България.

 

Притежателят на валидно разрешение за пребиваване като лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, издадено от първа държава членка, има право на престой на територията на Република България като втора държава членка за срок до 90 дни в рамките навсеки период от 180 дни (чл. 33с, ал. 1 ЗЧРБ).

 

Престой за по-дълъг срок се разрешава само ако лицето отговаря на условията за достъп до пазара на труда съгласно ЗТМТМ (чл. 33т, ал. 1 ЗЧРБ).

 

В тези случаи приемащото предприятие в първата държава членка веднага след приемането на лицето уведомява компетентните органи на първата държава членка и на Република България за планираното преместване по вътрешнокорпоративен трансфер в предприятие на територията на Република България, в рамките на срока на валидност на разрешението, издадено от първата държава членка (чл. 33с, ал. 2 ЗЧРБ).

 

Компетентните органи на първата държава членка уведомяват Република България за:

 

  • планирания престой,
  • неговата продължителност и
  • начална и крайна дата и

представят определен набор от документи, посочен в чл. 33с, ал. 3 ЗЧРБ, като дирекция „Миграция“ има 20-дневен срок от получаване на уведомлението, в който може да възрази пред първата държава членка.

 

В тези случаи, когато мобилността не е започнала, лицето няма право да работи в Република България, а когато е започнала, директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице, при определени условия, издава заповед на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, незабавно да прекрати всякаква трудова заетост и да напусне територията на Република България (чл. 33с, ал. 6 ЗЧРБ).

 

Когато преместването е за срок по-дълъг от 90 дни, разпоредбата на чл. 33т, ал. 2 ЗЧРБ предвижда на притежателя на разрешението да се издава разрешение за мобилност при вътрешнокорпоративен трансфер съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, като в полето „забележка“ се отбелязва „mobile ICT - мобилност при ВКТ“.

 

В този случай Дирекция „Миграция“ информира компетентните органи на първата държава членка, когато издава разрешение за мобилност при вътрешнокорпоративен трансфер, а първата държава членка информира Министерството на вътрешните работи, когато отнеме разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер (чл. 33т, ал. 3 и 4 ЗЧРБ).

 

Запазва се правото на членовете на семейството на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, да:

 

  • работят по трудово правоотношение и
  • извършват дейност на свободна практика

на територията на Република България за срока на пребиваването на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, с разрешение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за достъп до пазара на труда (чл. 33 ЗТМТМ).

 

4.5. Дейност на научни работници

 

С промени в разпоредбата на чл. 24б ЗЧЧРБ подробно се разписва процедурата за издаване на разрешение за продължително пребиваване на научни работници, граждани на трета държава, които имат сключен договор за разработване на научноизследователски проект с научноизследователска организация със седалище в Република България.

 

С промяна в същата разпоредба подробно се урежда процедурата за мобилност на научните работници и членовете на техните семейства, когато:

 

  • приетият като научен работник в друга държава - членка на Европейския съюз гражданин на трета държава извършва част от своите научни изследвания в Република България:

- за срок до 180 дни в рамките на всеки период от 360 дни,

- на основание на договор, сключен с научноизследователска организация в първата държава членка (чл. 24б, ал. 7 във връзка с ал. 11 ЗЧРБ) или

 

  • гражданин на трета държава, който притежава валидно разрешение за пребиваване, издадено от първата държава членка, възнамерява да проведе част от научното си изследване в научноизследователска организация на територията на Република България за срок по-дълъг от 180 дни, но не повече от две години (чл. 24б, ал. 12 във връзка с ал. 15 ЗЧРБ).

 

Запазва се правото на членовете на семейството на гражданин на трета държава - научен работник, да:

 

  • работят по трудово правоотношение и
  • извършват дейност на свободна практика

на територията на Република България за срока на пребиваването на научния работник с разрешение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за достъп до пазара на труда по реда на ЗТМТМ (чл. 37 ЗТМТМ).

 

4.6. Разрешение за пребиваване на студенти, ученици и стажанти

 

С промени в разпоредбата на чл. 24в ЗЧРБ подробно се разписва процедурата за издаване на разрешение за пребиваване на:

 

  • студенти,
  • ученици и
  • стажанти.

И за трите групи заявление за получаване на разрешение се подава в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи по образец съгласно ППЗЧРБ (чл. 24в, ал. 2, 10 и 12 ЗЧРБ).

 

Освободени от изискването да притежават виза по чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ са чужденците от български произход, които са приети като студенти в редовна форма на обучение във висше училище в Република България, които представят документ за български произход,

 

  • издаден от Държавната агенция за българите в чужбина,
  • когато е невъзможно представянето на удостоверение за раждане.

Удостоверението за български произход се прилага, когато е невъзможно дирекция „Миграция“ да приложи служебна справка от информационна система на Държавната агенция за българите в чужбина относно българския произход на чужденеца (чл. 24в, ал. 3 ЗЧРБ).

 

Уреждат се подробно и условията за мобилност на студенти.

 

Чужденците-студенти, които ще провеждат част от обучението си на територията на Република България и които:

 

  • притежават валидно разрешение за пребиваване, издадено от друга държава - членка на Европейския съюз, и
  • са обхванати от

- програма на Съюза или многостранна програма, предвиждаща обучение в повече от една държава членка, или

- от споразумение между две или повече висши училища, от които поне едното е българско

следва да подадат заявлението за разрешение за продължително пребиваване по електронен път на адреса на дирекция „Миграция“ или националната точка за контакт по въпросите на мобилността (чл. 24в, ал. 4 и 5 ЗЧРБ).

 

В тези случай разрешението за пребиваване се издава както и при действащия в момента режим (чл. 24в, ал. 5 ЗЧРБ - ред. ДВ., бр. 58 от 2019 г.):

 

  • за срока на обучението,

В срок от 30 дни след получаване на заявлението Дирекция „Миграция“ може да направи възражение срещу мобилността на студента на територията на Република България, като незабавно изпрати писмено възражението до:

 

  • студента и
  • компетентните органи на първата държава членка.

В този случай студентът не се допуска на територията на Република България (чл. 24в, ал. 6 ЗЧРБ).

 

Разпоредбата на чл. 24в, ал. 8 ЗЧРБ предоставя възможност такова разрешение да получат и чуждестранни студените за провеждане на част от обучението си във висше училище на територията на Република България, когато  не са обхванати от:

 

  • програма или
  • споразумение за обучение.

В този случай обаче е необходимо те да имат издадена виза по чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ.

Разрешение за пребиваване могат да получат и:

 

  • ученици, приети за обучение в средната степен на образование в рамките на програма за ученически обмен и
  • стажанти по чл. 38 ЗТМТМ,

за срок до една година, когато притежават виза по чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ (чл. 24в, ал. 8 и 11 ЗЧРБ).

 

Друга промяна, която се въвежда с разпоредбата на чл. 24в, ал. 17 ЗЧРБ е задължението за Дирекция „Миграция“ и отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи да съгласува всяко заявление с Държавна агенция „Национална сигурност“, която в срок до 7 дни от постъпването му изпраща писмено становище по чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“.

 

 

5. Промяна на условията за издаване на ново разрешение

 

С промяна в разпоредбата на чл. 5 ал. 2 ЗТМТМ се урежда срок след изтичане на който лице, което веднъж е получило достъп до българския пазар на труда за:

 

  • сезонна заетост,
  • вътрешнокорпоративен трансфер или
  • извършване на дейност на свободна практика

може да получи нов достъп.

 

Съгласно тази разпоредба: „Нов достъп до пазара на труда за един и същ работник – гражданин на трета държава, който не е регистриран в Агенцията по заетостта като търсещо работа лице по този закон, се разрешава, когато има прекъсване на заетостта за период, не по-кратък от:

 

  1. три месеца за сезонни работници – след достигането на максимално допустимия срок от 9 месеца в рамките на всеки период от 12 месеца;
  2. шест месеца – след изтичането на срока на вътрешнокорпоративния трансфер по чл. 32, ал. 2;
  3. шест месеца – от датата на отнемането на предишното разрешение за извършване на дейност на свободна практика по чл. 44, ал. 1.“

Към момента изискуемите срокове за прекъсване на заетостта като условие за разрешаване на нов достъп до пазара на труда са уредени в разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ППЗТМТМ.

 

 

5. Други промени

 

Разпоредбата на чл. 7, ал. 4 ЗТМТМ въвежда задължение за Агенцията по заетостта да осигурява информация относно всички документи, необходими за:

 

  • регистрация на заетостта и за предоставяне на достъп до пазара на труда при условията на:

- разрешение за работа (чл. 40 ЗТМТМ) и

- разрешение за извършване на дейност на свободна практика (чл. 44 ЗТМТМ);

 

  • правата и задълженията за работника – гражданин на трета държава, както и
  • информация за документите, касаещи заетостта при разглежданите 4 вида разрешения, а именно:

- „Единно разрешение за пребиваване и работа“ (чл. 24и ЗЧРБ);

- сезонна заетост (чл. 24к ЗЧРБ),

- „Синя карта на ЕС“ (чл. 33к ЗЧРБ) и

- вътрешнокорпоративен трансфер (чл. 33п ЗЧРБ).

 

Отменя се предвиденото в чл. 14, ал. 3 ЗТМТМ задължение Агенцията по заетостта публикува на интернет страницата си актуална информация за разрешенията министъра на труда и социалната политика, с които:

 

  • при доказана целесъобразност,
  • включително за насърчаване на инвестициите в Република България,

е разрешен достъп до пазара на труда в отделни случаи без да се прилагат ограниченията по чл. 7, ал. 1, т. 1 ЗТМТМ, свързани с максималния брой на чужденците, които могат да работят при местния работодател.

 

Променят се и някои от правата, с които се ползват гражданите на трети държави.

 

С промяна в разпоредбата на чл. 49, ал. 4 ЗТМТМ се променя срокът на разрешенията, за които гражданите на трети държави, притежатели на:

 

  • Единно разрешение за пребиваване и работа,
  • Синя карта на Европейския съюз и
  • Разрешение за сезонен работник

са равнопоставени на българските граждани по отношение на  условията за достъп, задълженията и ползването на права на социална сигурност.

 

Съгласно ал. 4 на чл. 49 ЗТМТМ в обхвата на правата в областта на социалната сигурност не се включват:

 

  • семейните надбавки и
  • обезщетенията при безработица,

когато разрешението се издава за заетост с продължителност до 6 месеца, а не както при действащия в момента режим – до 9 месеца.

 

Във връзка с тази промяна се променя и разпоредбата на чл. 53 ЗТМТМ, която урежда правата, с които се ползват гражданите на трети държави, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер.

 

Изменя се разпоредбата на ал. 2 и се създава нова ал. 3 в чл. 53 ЗТМТМ, с които се предвижда, че гражданите на трети държави са:

 

  • равнопоставени на българските граждани по отношение на правата по чл. 49, ал. 2, т. 4, 6 - 11 ЗТМТМ, а
  • що се отнася до правата на социална сигурност, предвидени в разпоредбата на чл. 49, ал. 2, т. 5 ЗТМТМ, се предвижда, че те не включват:

- семейните надбавки и

- обезщетенията при безработица,

когато разрешението се издава за заетост с продължителност до 9 месеца.

 

При действащия режим на разпоредбата на чл. 53 ЗТМТМ (ДВ., бр.33 от 2016 г.) лицата, преместени при условията на вътрешнокорпоративен трансфер са равнопоставени на българските граждани по отношение на правата по  ЗТМТМ (в това число и относно правата в областта на социалната сигурност, когато разрешението се издава за заетост с продължителност до 6 месеца).

 

Създава се и нова разпоредба на чл. 50а ЗТМТМ, с която се предвижда чужденците по чл. 9, ал. 1, т. 12 ЗТМТМ (ползващи се с правата по чл. 25 от Закона за борба с трафика на хора) да се ползват от правата, предвидени в чл. 49, ал. 2, т. 1 – 9 ЗТМТМ, а именно:

 

  1. достъпа до информация за обявени свободни работни места;
  2. ползването на посредничество по информиране и наемане на работа;
  3. условията на труд, включително по отношение на заплащането, работното време и почивките, прекратяването на трудовото правоотношение, минималната възраст за започване на работа, участие в колективното трудово договаряне;
  4. безопасността и здравето при работа;
  5. условията за достъп, подчиняването на задължения и ползването на права на социална сигурност в рамките на правото на Европейския съюз;
  6. достъпа до стоки и услуги, включително обществени;
  7. образованието и професионалното обучение;
  8. признаването на дипломи за завършено образование;
  9. признаването на удостоверения и други доказателства за професионална квалификация в съответствие със Закона за признаване на професионални квалификации.

 

Още по темата за достъпа до пазара на труда на граждани на трети държави може да прочетете на страниците на е-сп. „Данъци Тита“ в: