Данъци и счетоводство

Въпроси - отговори


ЗАДС. Изиквания за търговия с тютюневи изделия в магазин за хранителни стоки

ЗАДС. Въпрос. Собственик и управител на местно юридическо лице с основна дейност търговия на хранителни стоки в наети два магазина иска да търгува с тютюневи изделия.

 

Въпроси:

 

  1. Какви действия следва да се предприемат, за да се извършва търговия с тютюневи изделия при спазване на българското законодателство?
  2. Може ли да се извършва разносна търговия и ако „да“  - какви действия трябва да се предприемат?
  3. Какви са евентуални нарушения, които могат да се извършат поради липса на опит и предвид спецификата на стоката и има ли някакви забрани при търговията с нея?

 

Отговор: Мариянка Вълчанова, началник на сектор «Проверки и ревизии», отдел „Акцизна дейност“ в Териториална Дирекция „Тракийска“

 

ЗДДС. Доставка на стока от английското дружество чрез митнически представител с ДДС N от Холандия за друго българско дружество

ЗДДС. Въпрос. Българско юридическо ще продава машина на друго българско юридическо лице, като и двете дружества са регистрирани по ЗДДС само в България. Договорът ще е при условия FCA Вилнюс. Машината ще бъде закупена от дружество от Англия, но от склада им в Ротердам и ще бъде доставена директно до Вилнюс. Там ще се прехвърли собствеността на машината към българския клиент, след което той ще я изнася за Русия.

 

Английското дружество работи с митнически представител с ДДС N от Холандия. Транспортът, който е за сметка на българското дружество – продавач, тръгва от Ротердам и също е с ДДС N от Холандия. Двете дружества купувач и продавач са само с BG ДДС номер. Българското дружество – продавач е представител за България на тези машини и всички сделки от България минават през нас.

Какво следва да бъде облагането по ЗДДС?

 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Доставки на услуга за интериорен дизайн на лица извън страната

ЗДДС. Въпрос. Новоучредено българско дружество ще продава интериорен дизайн на юридически и физически лица от Швейцария и от Англия, а в последствие и на лица от ЕС.

 

В кой момент, в какъв срок и на какво основание българското дружество ще е задължено да се регистрира по ЗДДС? 

 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Бонус оборот при внос от Сърбия

ЗДДС. Въпрос. Българска фирма, регистрирана по ЗДДС само в България, извършва внос на стоки от Сърбия от фирма данъчно задължено лице там. След сключен договор със сръбската фирма, в края на месеца сръбската фирма ще предоставя бонус за извършен оборот и българската фирма ще им издава фактура за това (без ДДС по чл. 21 ал. 2 доставки приравнени по чл. 69 ал. 2). Въпросните стоки се продават в България с включения бонус.

 

Въпроси:

 

  1. Правилно ли се документира въпросната сделка? Как трябва да се документира въпросният бонус в българското дружество?
  2. Трябва ли да бъде извършена корекция за ползвания данъчен кредит при вноса със сумата на предоставения бонус?

 

Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

 

ЗКПО. Инвестиране на преотстъпен корпоративен данък по чл. 189б от ЗКПО

ЗКПО. Въпрос. Търговско дружество, регистрирано като земеделски стопанин, е преотстъпило корпоративен данък за 2019 г. по реда на чл. 189б от ЗКПО в размер на 80 хил. лв. До настоящия момент поради финансови затруднения, данъкът не е инвестиран. В подадена годишна данъчна декларация за 2020 г. също е деклариран преотстъпен данък в размер 70 хил. лв.  През 2021 г. дружеството планира да закупи трактор в размер 330 хил. лв.


Въпроси: 

 

  1. Какъв е крайният срок за инвестиране на преотстъпеният данък за 2019 г. и 2020 г.?
  2. Ще може ли закупеният през 2021 г. един актив – трактор в размер 330 хил. лв. да се използва като инвестиция на преотстъпеният за 2019 г. и за 2020 г. данък по чл. 189б от ЗКПО?

Отговор: Кети Славова, данъчен експерт

ЗКПО. Облагане с данък при източника на IT услуги

ЗКПО. Въпрос. Основната дейност на българско дружество дружество е извършване на услуги в областта на софтуерното SAP консултиране и внедряване, и разработката на софтуер. Във връзка с изпълнение на договори с наши крайни клиенти понякога използваме услугите на фирми подизпълнители установени както в страни от ЕС, така и в трети страни напр. Дания, Англия, Индия, които нямат място на стопанска дейност в България. Услугите които получаваме от фирмите подизпълнители съгласно сключени договори са със следния обхват:

- услуги по изготвяне на техническо задание въз основа на определени бизнес изисквания;

- услуги по инсталиране на бизнес софтуер;

- услуги по внедряване на бизнес софтуер (реализиране на определени настройки за активиране на стандартни функционалности);

- услуги по програмиране (писане на код) с цел добавяне на функционалност към стандартния софтуер;

- услуги по поддръжка на бизнес софтуер, включващи текущ мониторинг на системи и решаване на инциденти с неработеща функционалност.

 

Въпроси:

 

  1. Попадат ли изброените услуги в приложното поле на чл. 12 от ЗКПО и следва ли да се облагат с данък, удържан при източника?
  2. В случай, че получени услуги са комплексни и включват няколко елемента, от които поне един може да бъде определен, че е от консултантско естество, а другите не, то цялата стойност на услугата ли подлежи на облагане като техническа услуга, когато е договорена обща цена за услугата?

Отговор: доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗКПО. Услуги, предоставени от дружество-майка в Гърция на българско дъщерно дружество

ЗКПО. Въпрос. Българска фирма е собственост на гръцко дружество. Гръцкото дружество префактурира следните услуги на българското дружество, извършени от български дружества:

- наем на недвижим имот, намиращ се в България,

- правни услуги,

- консултантски услуги по договор за изготвяне на маркетингов стратегия за намиране на потенциални клиенти на българската фирма и провеждане на workshop срещи с потенциалните клиенти,

- превод и легализация на документи.

Гръцката компания майка е отпуснала заем на българското дъщерно дружество срещу лихва. Средствата по предоставения заем са с източник от Гърция.

Гръцката фирма предоставя под наем на българската фирма специализирано превозно средство, което ще се използва от българската фирма за дейността й в България. Транспортът на превозното средство е извършен от гръцка фирма, която фактурира услугата на гръцката фирма-майка, която префактурира услугата на българското дружество. Наемът на превозното средство е за срок от 24 месеца.

 

Ще може ли да се приложи СИДДО между Република България и Гърция – за кои услуги и какъв данък при източника ще се дължи?

 

Отговор: доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗДДФЛ. Прилагане на чл. 29а, ал. 2, т. 2 от ЗДДФЛ при отрицателен финансов резултат

ЗДДФЛ. Въпрос. През 2018 г. земеделски стопанин, който се облага по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ, извършва продажба на собствена непреработена продукция. През 2020 г. земеделският стопанин вече се облага по реда на чл. 29а от ЗДДФЛ и през същата година получава плащане по финансиране във връзка с произведената от него през 2018 г. непреработена продукция, в размер на 40000 лв. Финансовият резултат от въпросната сделка е отрицателна величина, тъй като постъпленията са в размер на 40 000 лв., а себестойността на продадената продукция е в размер на 54 000 лв.

 

Следва ли този финансов резултат, независимо че е отрицателна величина, да намери отражение на ред 2 в Част V от Приложение № 2 на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2020 г.?

 

Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Парична награда с източник чужбина

ЗДДФЛ. Въпрос. Местно физическо лице е участвало в литературен конкурс в чужбина, при което е спечелило призовото място и е получило парична награда в размер на 1000 долара, която е изплатена по банковата му сметка. Наградата е спечелена изцяло заради личните умения на лицето, платецът е чуждо дружество, а данък не е удържан.

 

Какво е данъчното третиране на получения доход от физическото лице, подлежи ли на деклариране в България и по какъв ред? Обменният курс на долара към датата на придобиване на дохода е 1.70 лв. за 1 долар.

 

Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Обезщетения по КТ при прекратяване на правотношения от швейцарско дружество

ЗДДФЛ. Въпрос. Дружество с място на управление в Швейцария, прилага Спогодбата между Република България и Конфедерация Швейцария за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото и внася данък върху доходите на свои служители (местни и чуждестранни за България физически лица) за труд, положен на територията на България в съответствие със швейцарското законодателство. Само една част от дохода на тези физически лица се облага в Република България по реда на ЗДДФЛ. Предвид настъпилата криза, дружеството изплаща на част от тези свои служители обезщетения на основание чл. 220, ал. 1, чл. 222, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 от КТ във връзка с прекратяване на трудовото им правоотношение/уволнение.

 

Как следва да се третират тези доходи според своя източник от България или от чужбина във връзка с тяхното облагане?

           

Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт

СИДДО. Доходи от трудово правоотношение с работодател в Дубай

СИДДО. Въпрос. Българско физическо лице получава доходи от трудови правоотношения от Дубай. Получените доходи са брутни и в Дубай не са удържани нито осигуровки, нито подоходен данък. Физическото лице е полагало труд както в Дубай, така и дистанционно. Българското физическо лице е данъчно задължено лице на България.

 

Следва ли тези доходи да се посочат в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ на лицето - в кое приложение и следва ли да се внася подоходен данък в България? Необходимо ли е да се приложи документ към ГДД за получения доход – какъв и има ли определен формат?

 

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант