Данъци и счетоводство
ЗДДС. Въпрос. Новоучредено е дружество „А“ с апорт - стара сграда с прилежащи идеални части от терена. Новото дружество е собственост на дружеството „Б“ - собственик на активите. И двете дружества са български юридически лица. В следващия етап ще се продадат дружествените дялове от дружество „А“ на трето българско дружество „Х“. Дружество „А“ вече е регистрирано по ЗДДС.
Въпрос:
При тази продажба на дялове, следва ли да се прави протокол за начисляване на ДДС върху частта на терена която е извън трите метра, прилежащи към сградата или се прилага чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС - доставка на финансова услуга, която се счита за освободена доставка по смисъла на закона?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Фирма, регистрирана по ЗДДС, е закупила товарен автомобил през м. октомври 2020 година за 10 000 лева. Покупката е от нерегистрирано по ЗДДС дружество, като не е ползван данъчен кредит. На 1 юли 2021 година автомобила е продаден на друга фирма със нотариално заверен договор за крайна сума 1 000 лева (с ДДС). Застрахователната стойност описана в договора за покупко-продажба е 15 125 лева. Набраното изхабяване до 1 юли 2021 година е в размер на 1875 лева.
Коректна ли е сделката от гледна точка на ЗДДС? Как е редно да бъде определена данъчната основа по тази сделка?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Фирма „Х“ закупува МПС от дилър, което по талон се води товарен автомобил – джип. При покупката във фактурата не е начислено ДДС, а сделката е мината по чл. 143 от ЗДДС. Придобитото МПС е заведено като ДМА в дружеството и са начислявани амортизации. След време дружеството решава да продаде това МПС на друго дружество.
Следва ли последващата продажба да бъде облагаема по ЗДДС или може да се приложи чл. 143 от ЗДДС?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Българско дружество регистрирано по ЗДДС в България е регистрирано и в Румъния, и извършва дейност по покупка и продажба на дървени въглища и барбекю пелети. Дружеството работи с митнически посредник, който издава фактура за стойността на платеното на митница ДДС, фактурата е издадена към ДДС номера на дружеството в България. Фактурата, която се издава от митническия посредник е за стойността на платеното от посредника ДДС, не е упомената сума за самата услуга. В митническия документ е посочен българския ДДС номер на българското дружество, а българското дружество издава продажни фактури с начислен румънски ДДС на крайните клиенти.
Въпрос.
Следва ли към тези фактури да се издават протоколи за самоначисляване на ДДС или не?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, регистрирано по ЗДДС извършва рекламни услуги в онлайн платформа. Получател (клиент на дружеството) на рекламните услуги е дружество от трета страна. Българското дружество получава рекламни услуги от фирми, регистрирани в трети страни, но също така и от фирми, които са регистрирани в Европейския съюз (ЕС). Доставчиците от ЕС не предоставят ДДС номер.
Въпрос:
Дружеството имам ли право на данъчен кредит по протокол по чл. 117 при самооблагането или трябва само да се начисли ДДС в дневника за продажби?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Българско дружество - „А“, регистрирано по ЗДДС, изработва продукция, която продава (фактурира) на друго данъчно задължено лице „В“ (което няма български номер по ЗДДС) от страна членка на ЕС. Междувременно
клиентът „В“ от страна на ЕС е намерил пазар за продукцията си в трета държава и нарежда същата да бъде изпратена директно на контрагента „С“ от третата страна. Дружество „В“ издава фактура за тази продукция на дружество „С“. Продукцията е на стойност, превишаваща оборота, който се изисква за регистрация по българския ЗДДС.
Въпроси:
- Трябва ли данъчно задълженото лице „В“ от ЕС да се регистрира по ЗДДС в България, при положение, че българското дружество „А“ ще изпълни всички изисквания на чл. 28 от ЗДДС в митническата декларация на дружество „С“ ще бъде записан като износител - транспортът започва от България?
- След като дружество „В“ изнася продукцията в трета страна, транспорта е директен от дружество „А“ до дружество „С“ и в митническата декларация българското дружество „А“ е вписано като износител и има всички документи по чл. 28, данъкът при вноса в третата страна е изискуем от получателя - дружество „С“, не е ли чл. 95, ал. 2 от закона основанието за нерегистрацията по ЗДДС на дружество „В“?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Управител и собственик на фирма закупува употребяван автомобил за икономическата дейност на фирмата през м. 07.2020 г. на лизинг за 3 години. Първоначално е взето решение автомобилът да се ползва в съотношение 70/30 – икономическа дейност/лично ползване. Платеният ДДС за покупката на автомобила е 3166,62 лв. Приспаднат е данъчен кредит в същото съотношение 70/30 или 2216,67 лв. За 2020 г. е начислен данък за лично ползване върху 30 на сто от разходите за автомобила.
Въпроси:
- Може ли от м.01. 2021 г. да се промени съотношението за ползване на 50/50?
- Кога и как трябва да се коригира приспаднатият ДДС за покупката на автомобила и в какъв размер? Ще може ли да се приспада 50 на сто ДДС върху направените през годината разходи за гориво, ремонт и др.
Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт
ЗКПО. Въпрос. Българско дружество e назначило по трудов договор управител – гражданин на друга държава член на ЕС. Част от всеки месец той работи в България, а друга част от месеца работи също по трудово правоотношение в дружество в държавата, на която е гражданин. На управителя е издадено удостоверение А1, в което се посочва, че подлежи на осигуряване в държавата-членка на ЕС. Българското дружество внася само данък върху дохода в бюджета. Съгласно издаден от другата държава документ осигуровките са пресметнати съгласно чуждото законодателство и платени в агенцията по приходите на база на платените доходи на управителя в България. Част от тези осигурителни вноски са за сметка на осигуреното лице, а друга част за сметка на българското дружество, което се явява осигурител и работодател на управителя.
Въпрос:
След като по българското законодателство управителят не се осигурява и не внася осигуровки в съответните фондове следва ли сумата, платена от българското дружество според искането на чуждата държава във връзка с осигуряването на същия да се признае за данъчно признат разход на българското дружество и какъв документ е необходим за документиране на този разход, ако се признава за разход?
Отговор: Румяна Йорданова, данъчен експерт
ЗДДФЛ. Въпрос. Компетентните институции по издаване на експертни решения на ТЕЛК не винаги поставят гриф „влязло в сила“ на необжалваните експертни решения, каквото изискване има в чл. 71, ал. 1, т. 3 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи.
В тази връзка следва ли служител по трудово правоотношение да ползва данъчно облекчение за намалена работоспособност по чл. 18 от ЗДДФЛ (месечно и годишно) чрез работодателя, при положение че издаденото експертно решение на ТЕЛК е без наличие на поставен гриф „влязло в сила“?
Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт
ЗДДФЛ. Въпрос. Физически лица - съпрузи в качеството им на родители са подписали тристранно споразумение с Агенцията по заетостта по проект „Родители в заетост”, финансиран от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, и детегледач, който да помага в отглеждане на детето за срока на договора. Трудовият договор на детегледача е сключен с Агенцията по заетостта и работната заплата се превежда директно по неговата сметка. Съгласно тристранното споразумение майката започва трудова дейност в собственото си дружество с ограничена отговорност. Бащата също е едноличен собственик на капитала на дружество с ограничена отговорност. И двамата родители са самоосигуряващи се и полагат личен труд в дружествата си. В Регистъра за минимални помощи към Министерство на финансите отпуснатото финансиране е отразено поравно на двете дружества.
Какво е данъчното третиране на полученото финансиране в случая при физическите лица (родителите) и следва ли те да го декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ?
Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт