Труд и осигуровки

КТ. Въпрос. Производствен отдел е с планирани отпуски. 7 дни преди отпуската тя бива разрешена, но ден преди работникът или служителят да излезе в отпуск, други служители представят болнични листове, което води до нарушаване на производствения процес и невъзможност за изпълнение на поръчки, ако въпросният работник или служител отсъства.

Въпрос:

Допустимо ли е да откаже ползването на отпуск, ден преди неговото начало, като се приложи чл. 175 от Кодекса на труда?  

Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП

КТ. Въпрос. Работодател "Х"има назначен работник или служител по трудов договор от 29.03.2021 г. по чл. 111 от КТ, тъй като към този момент работникът или служителят има предходно сключен трудов договор от 24.02.2020 г. с община за личен асистент на болно дете. На 12.08.2021 г. работникът служителя представя документи, че има сключен нов трудов договор с общината по чл. 67, ал. 1, т. 2 в връзка с чл. 111 от КТ от 30.07.2021 г. (т. е. този договор е сключен като втори допълнителен) и по него работникът започва работа на 01.08.2021 г. Договорът при работодателя "Х" все още е допълнителен, тъй като не е бил информиран, че първият договор с общината от 24.02.2020 г. е прекратен.

Въпрос:

По  какъв начин  договорът с работодателя може да стане основен и какви данни следва да се подадат в Националната агенция за приходите за това? 

Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП

КТ. Въпрос. Търговско дружество променя името (фирмата) си. Тази промяна е вписана в търговския регистър. Всички останали елементи, определящи правния субект се запазват, като ЕИК, седалище и адрес на управление, представляващ дружеството и други. В търговското дружество има назначени на трудов договор лица.

Въпрос:

Промяната на името на търговското дружество налага ли някакви действия от страна на работодателя по отношение на сключените трудови договори или  коректното водене на трудовите книжки?

Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП

КТ. Въпрос. В практиката се изготвят графици за работа, при които има нощни смени. Обикновено при планирането на нощни смени се получава извънреден труд поради изискването за превръщане на нощните часове в дневни.

Въпрос:

Допустимо ли е да се изготви график за работа, при който продължителността на работното време съответства на уговорената в трудовия договор, но поради превръщането на нощните часове в дневни в края на периода да се получава извънреден труд, който да се отчита и заплаща като такъв?

Отговор: Ненко Салчев, експерт в МТСП

КСО. Въпрос. Местно дружество в качеството си на работодател с Протокол на съвета на директорите е взело решение за предоставяне на средства за социални разходи на служителите. Общото събрание на работниците и служителите, съгласно чл. 293 от КТ е взело решение за разходване на тези средства, като се сключи застраховка „Живот“ в полза на всеки един работещ. Дружеството е сключило договор за своя сметка в полза на своите служители - „Групова застраховка „Живот” за доживяване на определен срок“. Последната е с параметри – срок една година, застраховани са всички лица по средносписъчен брой на персонала през месеца. Всеки месец работодателят е длъжен да заплаща на застрахователното дружество месечна премия, равна на произведението на средносписъчния брой на персонала, съгласно изготвен ежемесечен списък, по 61.22 лв. за всяко лице. При доживяване, ежемесечно, срещу заплатената премия всяко наето лице от предоставения на застрахователя списък, получава рента в размер на 60 лв. Рентата се изплаща от застрахователя, всеки месец, директно по разплащателни сметки на лицата.

Въпроси:

1. Следва ли да се начисляват задължителни осигурителни вноски върху дължимата от дружеството-работодател, застрахователна премия в размер на 61,22 лв., независимо от факта, че работодателя не изплаща пряко по сметка на служителя застрахователната премия от 60 лв.?
2. Дължими ли са задължителни осигурителни вноски върху изплатената от застрахователя ,рента в размер на 60лв. на работниците и служителите?

Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване

КСО. Въпрос. Съдружник в адвокатско дружество е избран за управител на дружеството.

Как следва да се осигурява лицето за тази дейност (като управител на адвокатското дружество)?

Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване

КСО. Въпрос. Самоосигуряващо се лице, осигурено за общо заболяване и майчинство, излиза в болничен за бременност и раждане на 06.07.2020 г. От НОИ е изчислен дневен размер на обезщетението (40,50 лв.), който е изплащан регулярно на лицето. За м. 06.2020  г. и м. 07.2020 г. лицето получава по - малък размер на дневното обезщетение (36,50 лв.). След официално запитване към НОИ заради намалената сума, отговорът е, че обезщетението е намалено "въз основа на данните за окончателният размер на есечния осигурителен доход за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходните 2019 г. и 2020 г., декларирани с справката към ГДД по ЗДДФЛ" и лицето трябва да върне неоснователно полученото парично обезщетение.

Въпроси: 

1. Как се изчислява среднодневното обезщетение за бременост и раждане на самоосигуряващото се лице?
2. Как трябва да се попълнят Таблица 1 и Таблица 2 в Справката за окончателният размер на осигурителният доход за 2020 г., когато за м. 01- 06.2020 г. лицето се осигурява авансово върху 1000 лв. и този доход е получен като възнаграждение за личен труд месечно, а от м. 07.2020 г. лицето е в болнични за бременност и раждане?
3. Има ли нормативен акт, на база на който от НОИ през 2021 г. се преизчислява доходът за 2019 г.? Съгласно чл. 26, ал. 2 от КСО паричните обезщетения и помощи, изплатени на самоосигуряващите се лица за предходната календарна година, се преизчисляват служебно до 30 юни на текущата година въз основа на окончателния осигурителен доход, определен съгласно чл. 6, ал. 8 КСО.

Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване