Данъци и счетоводство

ЗДДС. Въпрос. Фирма “Х“ от България, купува пресни плодове (слива) от Молдова. Стоката се доставя до клиент - фирма “Б” в Холандия. Стоката пътува с камион при условия на доставка DAP, т.е. фирма “А” от България, доставя стоката, за която ще плати и транспорта до място на доставка в Холандия на фирма “Б”. Задължение на Фирма “Б” е да си плати всички такси и мита, които се дължат в Холандия за внос на стоката. 

Въпроси:

1. Какъв тип е сделката за българската фирма “А” при издадена фактура за покупка на стоката от молдовският доставчик, както и фактура за извършения транспорт от молдовски спедитор? Как ще се отчетат двете фактури, по кой член от ЗДДС? Как ще се отразят в дневниците по ЗДДС?
2. При доставката на стоката, холандската фирма “Б”, извършва качествен контрол, като в същото време е платила входящите мита и такси и констатира, че не харесва стоката. Издава качествен доклад на българската фирма ”А” доставчик и връща стоката, но тъй като е платила мита и такси в размер на 500 евро, задържа два палета от стоката, за да си компенсира разходите. Как ще да се документира липсата на тези два палета и какви документи да се издадат между двете фирми, тоест холандската фирма ”Б” заплаща митата за сметка на българската фирма ”А”, като компенсира със стока. Как ще се отразят в дневниците по ЗДДС тези взаимоотношения и по кой член от ЗДДС?
3. В същото време, стоката се доставя на друга холандска фирма ”В”, която проявява интерес. Как ще се документира тази доставка, като ВОД ли, като стоката вече е с платени мита и такси?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, регистрирано по ЗДДС, закупува машина от склад на английско дружество в Ротердам при условията на FСA Ротердам съгласно Инкотермс. Към момента на прехвърляне на собствеността от английското към българското дружеството, машината не е обмитена и съгласно митническото законодателство е необщностна стока. Английското дружество няма регистрация по ДДС в Холандия, работи с фискален представител от Холандия и във фактурите им се изписват ДДС номера и на фискалния представител. Българското дружество наема спедитор, който да транспортира машината от Ротердам до логистичен склад във Вилнюс (под митнически режим транзит). В склада във Вилнюс българското дружество прехвърля собствеността на машината (при условия FСA Вилнюс ) към своя клиент преди да бъде обмитена на територията на ЕС, т.е. към момента на прехвърляне на собствеността машината е необщностна стока.

Въпроси:

1. Следва ли да българското дружество да си самоначислява ДДС при придобиването на машината, съгласно българското законодателство?
2. Какво ще бъде облагането на доставката от българското дружество към клиента?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Българското дружество "Х", регистрирано по ЗДДС, има подписан договор с швейцарско дружество "Y" относно събиране в кутии и изпращане на стоки чрез интернет магазин, който е собственост на швейцарското дружество “Y“,  като:

- изпращач по инвойса - българското дружество „X“
- продавач по инвойса - българското дружество „X“;
- получател на стоката - физическо лице извън ЕС;
- купувач на стоката - швейцарското дружество “Y“.
Случаите на продажба са в два варианта - има до 50 евро и има продажби повече от 50 евро.

Съгласно договора между българското дружество и швейцарското дружество, българското дружество префактурира всички разходи по пратките, както и стойността на изпратената стока на швейцарското дружество.

Въпрос:

Следва ли българското дружество „X“ да начислява ДДС на швейцарското дружество “Y“ върху сумата на продадената стока, както и върху услугите, свързани с изпращането ѝ по глава трета от ЗДДС към крайния потребител извън ЕС? 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Фирма „К” има сключен договор за поддръжка на сграда в режим на етажна собственост - ЕС „Х, осъществявана със собствени средства и чрез подизпълнители. Сградата разполага с локално парно. Отоплението е чрез дизелово гориво. В договора между ЕС „Х” и фирма „К” е включена като клауза закупуване и отчитане (начисляване ) на гориво. Във връзка с договора и началото на отоплителния сезон фирма „К” ще закупи гориво, за нуждите на ЕС и ще заплати за сметка на ЕС „Х” гориво от фирма „А” . Фирма „А” фактурира на фирма „К” доставеното гориво. От своя страна фирма „К” ще префактурира на ЕС „Х” доставката. Не са малко случаите в които фирма „К” фактурира услуги и режийни разходи на юридически и физически лица в режим на ЕС, въпреки , че нямаме договорни отношения пряко с тях в ЕС.

Въпроси:

1. Фирма „К” може ли да закупи (с фактура за покупка) и заплати дизелово гориво (за сметка на собствениците в ЕС), което е акцизна стока, съгласно договор за обслужване на ЕС, без да влиза в противоречие със действащото законодателство?
2. Фирма „К” може ли да префактурира на ЕС „Х” закупеното за нуждите на ЕС гориво, без да влиза в противоречие със действащото законодателство?
3. Фирма „К” префактурира на юридически и физически лица в ЕС „Х” (при поискване от тяхна страна документално обосноваване на направените от тях режийни разходи), без да влиза в противоречие със действащото законодателство?
4. Фирма „К” задължено ли е да фактурира на ЕС, на юридически и физически лица в ЕС над покупната цена на доставеното гориво, което е за техните нужди и е заплатено за тяхна сметка? Фирма „К” не закупува дизелово гориво с цел препродажба, а за удоволетворяване на нуждите на живущите в ЕС.

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Земеделски производител след закупуване на слънчоглед от друг земеделски производител с регистрация по ЗДДС издава протокол и съответна си начислява ДДС. При решение да продаде закупения слънчоглед, земеделският производител във фактурата отново ли следва да посочи чл. 163а от ЗДД за сметка на купувача или трябва да се начисли ДДС? Слънчогледът е стока, не е произведен от земеделския производител.

Въпрос:

Правилно ли е, ако клиентът е регистриран по ЗДДС да не се начислява ДДС, но ако е физическо лице и то няма регистрация по ЗДДС - отново да се начисли ДДС?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество произвежда детски стоки и е регистрирано по ЗДДС. Същото планира да се ликвидира. Останали са материали на склад, от които хартиени етикети с данните на фирмата, които са непродаваеми. При закупуването им е ползван данъчен кредит. Дружеството желае да ги предаде за вторични суровини.

Въпроси:

1. Фактурата, която дружеството-продавач ще издаде до дружеството-купувач на вторични суровини, трябва ли да бъде по чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС с нулева ставка?
2. Трябва ли дружеството да извърши корекция на ползвания данъчен кредит? Има ли основание, на което дружеството да се позове, за да не се извърши такава корекция?

Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество - онлайн търговец през платформа извършва дистанционни продажби в ЕС и извън ЕС към клиенти – физически лица. При продажбите в ЕС начислява 20% ДДС.

Въпрос:

Оборотът от 10000 евро как се изчислява - върху прихода без ДДС с или се сумира цялата сума с начисленото ДДС? 

Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

ЗКПО. Въпрос. Съдружник в дружество с ограничена отговорност е направил дарение от средствата на дружеството в размер на 10 000 евро на сестра си. Дареното лице не попада в категориите лица, посочени в чл. 31 от ЗКПО.

Въпрос:

Какво е данъчното третиране на дарението?

Отговор: Кети Славова, данъчен експерт

ЗКПО. Въпрос. Спортен клуб е регистриран като юридическо лице с нестопанска цел (ЮЛНЦ) по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) за осъществяване на дейност в обществена полза. Клубът има спортна зала в която се практикуват различни спортове – йога, фитнес, танци, бойни изкуства и други. Членовете на сдружението заплащат „членски внос” в размер 40 лв. месечно, срещу който се издава клубна карта, като им се дава право на достъп до неограничен брой тренировки.

Въпрос:

Приход от стопанска дейност ли е заплащаният на спортния клуб „членски внос”?

Отговор: Кети Славова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Въпрос. Физическо лице не е декларирало доходи от наем, считано от м. октомври 2015 г. до м. юни 2017 г.

Въпроси:

1. Кои данъчни разпоредби не са спазени?
2. Какви са санкциите за това?
3. Какъв е давностният срок?

Отговор: Александра Атанасова, адвокат

СИДДО. Въпрос. Чуждестранно физическо лице, местно на Белгия (няма определена база /МСД в България) е собственик и управител в българско търговско дружество (ЕООД). Същото получава доходи по договор за управление и контрол (ДУК) съгласно чл. 37, ал. 1, т. 9 от ЗДДФЛ, както и дивиденти.

Въпроси:

1. Може ли съгласно СИДДО с Белгия да се избегне удържането на данък в България за полученото възнаграждение по ДУК и получения дивидент? На белгийския гражданин при получаване на дивидента в Белгия съответната белгийска банка му удържа и внася 30 % данък, поради което се получава двойно данъчно облагане.
2. В случай, че СИДДО дава възможност да се избегне плащане на данъци в България, то как може белгийският гражданин да възстанови вече платените и декларирани данъци върху дивидентите и възнаграждението по ДУК за минали периоди? Какви документи ще е нужно да подготви?

Отговор: доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ДОПК. Въпрос. Българско дружество е 100% собственост на холандска фирма и е съставно предприятие, част от многонационална група предприятия (МГП). Първата година, в която сумата на приходите на групата надвишава 1 466 872 500 лева (750 млн. евро), е 2020 г. Отчетната данъчна година за Холандия е календарната година (напр. от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г.). Годишните отчети се подават до 30.06. на годината, следваща отчетната година, т.е. преди съставянето на годишните отчети не се знае размерът на признатия приход на групата.

Въпроси:

1. До кога е срокът за подаване от българското дружество на Уведомление по чл. 143ш от ДОПК като съставно предприятие?
2. Ако дружеството е в срока за подаване на уведомлението по чл. 143ш от ДОПК за 2020 г., коя година следва да се избере от падащото меню в НАП – 2020 или 2021 г.?
3. Каква е процедурата, ако този срок е изпуснат?

Отговор: Иван Антонов, данъчен експерт