Данъци и счетоводство
ЗДДС. Въпрос. През месец април 2022 г. дружество подава заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл. 100, ал.1. В хода на извършената проверка, органът по приходите установява, че към 31.10.2018 г. дружеството е формирало обороти за задължителна регистрация по ДДС. Съставен е АУАН и е назначена ревизия за определяне на данъчните задължения. При анализ на отчетените облагаеми обороти след 30.11.2018 г. (датата, на която възниква задължението за задължителна регистрация) се установява, че към 20.01.2019 г. оборотите на дружеството падат под прага на задължителната регистрация, т.е. под 50 000 лева. Това ниво се запазва и до момента, в който лицето решава да се регистрира по избор.
Въпроси:
1. Как следва да се тълкува текстът на чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки „за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок до датата на която е отпаднало основанието за регистрация“?
2. Следва ли да се приеме, че в конкретно изложеният случай на 20.01.2019 г. са отпаднали основанията за задължителна регистрация и данъчното задължение на ревизираното лице, следва да се определи за периода 14.11.2018 г. до 20.01.2019 г.?
Отговор: Александра Атанасова, адвокат
ЗДДС. Въпрос. През 2015 г. е закупен ДМА, който не е недвижим имот, за който е ползван пълен данъчен кредит (ДК) в размер на 20 х. лв. Използван е за облагаеми доставки през 2015, 2016 и 2017 г. През 2018, 2019 и 2020 г не е използван за дейността, поради липса на работа. В началото на 2021 г. ръководството решава да бракува актива, защото няма да има изгоди от използването му по-нататък.
Въпрос:
Трябва ли да се извърши корекция по реда на ЗДДС на ползвания ДК, като се има предвид, че са изминали повече от пет години, считано от началото на годината на ползване на ДК и само през три години активът е използван за облагаеми доставки, а през останалите години, не е използван поради липса на работа, т.е. годините през които активът не е използван за дейността, включват ли се при определяне на корекцията на ползвания ДК? Ако се включват, би трябвало да не се извършва корекция на ДК, тъй като са изминали повече от пет години от годината на упражняване на ДК. Ако не се включват, би трябвало, дружеството да възстанови 2/5 от ползвания ДК.
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Дружество получава обратно стока по рекламация от Великобритания (извън Европейски съюз), но не директно от получателя, а от друга фирма - свързано лице с режим реимпорт. Дружеството притежава митническа декларация, но ДДС не е платен ефективно, а само е начислен.
Въпрос:
Трябва ли да се издаде протокол за самоначисляване на ДДС?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Физическо лице получава през годината доходи от наем за 36 000 лева (постоянен доход). През годината се очаква да получи и лихва по предоставен заем в размер на 5 000 лева (предоставянето на заема е инцидентно). В същото време през месец януари купува лек автомобил за 25 000 лева и му предстои продажба през месец май на същия за 35 000 лева (това е инцидентна продажба). През годината повече няма да продава автомобили и да предоставя заем.
При извършване на продажбата на лекия автомобил, физическото лице ще трябва ли да се регистрира по ЗДДС?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Две физически лица - адвокати, със свободна професия (адвокатски и правни услуги и самоосигуряващи за тази си дейност), възнамеряват да открият ООД, в което и двамата да са собственици и управители. Новооткритото дружество ще осъществява същата дейност (адвокатски и правни услуги) и ще бъде регистрирано по избор чл. 100, ал. 1 от ЗДДС, още при създаването/вписването в Агенцията по вписванията.
Въпрос:
Тъй като дейността на физическите лица и ОДД е еднородна, те имат ли задължение да се регистрират по ЗДДС? Натрупва ли се оборотът от дейността на адвокат – свободна професия и адвокат по договор за управление и контрол в новооткритото ООД?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Физическо лице със специалност софтуерно програмиране и интернет услуги е назначено на трудов договор в чуждестранна фирма Физическото лице желае да регистрира ЕООД, което да действа на територията на Република България. ЕООД, което предстои да бъде регистрирано, ще е с дейност „програмиране и интернет услуги”. В новооткритото ООД ще бъде назначено като действащ управител друго физическо лице, тъй като едноличният собственик на капитала на новооткритото ЕООД, няма право да работи в чуждестранното дружество и да бъде управител. Управителят на новооткритото ЕООД е самоосигуряващо се лице и се осигурява на максималния осигурителен доход за страната.
Има ли задължение физическото лице – управител да следи приходите, които получава от свободна професия и по ДУК, тъй като дейността е еднородна? Натрупват ли се приходите от всички дейности на физическото лице, което от своя страна да доведе до задължителна регистрация по ЗДДС?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Създадено е АД, в което като управител е вписано ЕООД, което се представлява от физическо лице – представител. Основна дейност на АД ще бъде инвестции в дялове на други компании, както и търговия със собствени дялове. Между АД и ЕООД са договорени следните два вида възнаграждения:
- възнаграждение, определено в процент от размера на договорените/реализираните инвестиции, дължимо еднократно в края на всяка календарна година;
- възнаграждение, което ще се изплаща, като процент от реализираната печалба от АД за отчетната година.
Въпроси:
1. Какъв е режимът на облагане на получените от ЕООД възнаграждения?
2. Формират ли същите облагаем оборот за регистрация по ДДС?
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
ЗКПО. Въпрос. Дружество има ДМА, които са използвани последно м. декември 2020 г. През цялата 2021 г. им е начислявана данъчна амортизация. Тъй като м. декември 2021 г. е дванадесетият месец, от м. януари 2022 г. начисляването на данъчна амортизации на тези ДМА се преустановява.
Коя е годината, в която изтича 12 месечният период съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗКПО - 2021 г. или 2022 г. и съответно, в коя година би следвало да се намали размерът на начислената данъчна амортизация и да се коригира ДАПл?
Отговор: Александра Атанасова, адвокат
ЗКПО. Въпрос. Дружество има няколко случая, в които към последно число на месеца има задължения към НАП, които се дължат на закъснели плащания от държавата и общините по фактури за изпълнение СМР. Задълженията са в следния режим - присъединени са в дело от публичен изпълнител и е налице постановление за налагане на обезпечителни мерки и запор на вземането на дружеството от трето лице (в случая община) на основание чл. 200 от ДОПК и чл. 202, ал. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК. Няма разсрочване на задълженията. Дружеството иска да ползва правото на преференцията относно ваучери за храна по чл. 209, ал.1 от ЗКПО.
Как би се приложило условието за липса на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения съгласно чл. 209, ал. 1, т. 2 от ЗКПО при описаната по-горе ситуация?
Отговор: Александра Атанасова, адвокат
ЗКПО. Въпрос. На общото събрание на работниците и служителите е взето решение да се предоставят социални придобивки. Изразени са две предпочитания. Първата група иска да получава ваучери за храна 200 лв. месечно и по-малък размер парични средства, а втората група иска да получава 100 лв. месечно под формата на ваучери за храна и съответно по-голям размер парични средства. Общата сума за месеца на социалните придобивки и за двете групи е еднаква.
Какво е данъчното третиране при прилагане на двата модела?
Отговор: Кети Славова, данъчен експерт
ЗКПО. Въпрос. Земеделски стопанин, изпитва затруднение да изпълни задължението за инвестиране на корпоративния данък по реда на чл. 189б от ЗКПО.
Въпрос:
В случай че корпоративният данък за две поредни години (2021 г. и 2022 г). е инвестиран в един и същи актив (комбайн), то изпълнени ли са изискванията на чл. 189б от ЗКПО за преотстъпване?
Отговор: Кети Славова, данъчен експерт
ЗДДФЛ. Въпрос. Дружество изпълнява програма за задържане на важни свои служители, като открива банкови сметки под условие (ЕСКРОУ сметки) на тяхно име, в които превежда определени парични суми. Банковите сметки са на името на съответния служител, но сумите остават блокирани за период от 3 години, след което съответният служител може да получи сумите, но само при условие, че е изпълнил предварително определените условия като например все още да е служител на дружеството, да не е в период на предизвестие за напускане, да няма дисциплинарни наказания и др.
Въпроси:
1. В кой момент сумата се третира като придобит доход от служителите – към момента на превода към ЕСКРОУ сметката или към момента, в който всички условия са изпълнени и служителите могат да използват получените суми?
2. Преди изтичането на периода дружеството има право да развали такъв договор със съответен служител, при което конкретната сума се връща обратно по банковата сметка на дружеството. При положение, че е внесен данък върху този доход, той става недължимо платен, и по кой ред същият следва да бъде възстановен?
Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт
ЗДДФЛ. Въпрос. Физическо, съдружник в търговско дружество и регистрирано като самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социалното осигуряване (КСО), получава възнаграждение по сключен граждански договор за извършване на услуга с друго търговско дружество, в което не е съдружник.
Въпроси:
1. Как следва да се облага този доход и кой е задължен за определянето на авансовия данък, като се има предвид, че лицето писмено е декларирало обстоятелството, че е самоосигуряващо се лице пред платеца на дохода по гражданския договор?
2. Следва ли физическото лице да издава документ?
Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт
ЗДДФЛ. Въпрос. Работодател има изпълнителен лист и изплаща присъдено обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) за период от шест месеца, заедно със законната лихва, от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата.
Въпроси:
1. Следва ли работодателят да удържа данък по реда на ЗДДФЛ преди изплащането на сумите?
2. По какъв ред информацията за изплатените суми се подава в НАП?
Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт
ЗДДФЛ. Въпрос. Българско физическо лице с постоянен адрес и център на жизнени интереси в България, е предоставило през 2021 г. облигационен заем на aкционерно дружество от Великобритания (няма връзка между английското дружество и българското физическо лице или българско дружество). Записаните облигации имат и опция в някакъв бъдещ момент при определени условия да се придобият акции от акционерното дружество, получило заема и емитирало облигациите. Към 31.12.2021 г. заемът не е погасен и е на сума по-голяма от 40 хил. лв.
Въпроси:
1. Подлежи ли непогасената сума по облигационен заем (в случая това е цялата първоначална сума), предоставен на дружество в чужбина, на деклариране по чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ?
2. Тъй като Великобритания вече не е член на Европейския съюз, получените лихви по такъв заем облагаеми ли са или има някакъв преходен период?
Отговор: Лорета Цветкова, данъчен експерт
ЗДДФЛ. Въпрос. Физическо лице-заемодател през октомври 2018 г. дава в заем сумата от 20 000 лв. по банков път на друго физическо лице-заемател. Към м. ноември 2021 г. заемателят не е върнал взетата в заем сума и през м. декември 2021 г. заемодателят завежда дело като в отговора на ответника-заемател на исковата молба на ищеца-заемодател признава задължението си и предлага сключване на споразумение за изплащане на задължението, което включва главница, лихви за забавено плащане и разноски по завеждане на делото. Относно лихвата за забавеното плащане физическото лице-заемодател следва да заплати данък при получаване на сумата и да я декларира в годишната данъчна декларация за годината на получаването, т.е. сумата за лихвите е получена през месец март 2022 г. и ще фигурира в ГДД за 2022 г.
Въпрос:
1. Следва ли да се декларира сумата от изплатените лихви за забавено плащане в декларация чл. 55 от ЗДДФЛ за първото тримесечие на 2022 г. и авансово заплати съответният данък до края на м. април 2022 г. или след включването й в ГДД за 2022 г. се заплати в срока на подаването й през 2023 г.?
2. Ако сумата на лихвите се изплаща на части през годината следва ли да се декларира по чл. 55 от ЗДДФЛ всяко тримесечие и да се облага авансово с данък?
Отговор: доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант