Данъци и счетоводство

ЗДДС. Въпрос. Регистрирана по ЗДДС българска фирма, с предмет на дейност „Складиране и съхранение на товари“ разполага със собствена складова база в България, отговаряща на специфичните изисквания за съхранение на замразени и охладени храни. Хладилните складове са одобрени от митническите органи за временно складиране на чуждестранни стоки и за поставянето им под режим „митническо складиране”. Фирмата в качеството си на доставчик на услуги има подписан договор с купувач – сръбска фирма, която няма данъчна регистрация в България. Съгласно предмета на договора българската фирма приема да съхранява стока на сръбската фирма в складовата под режим „митническо складиране“ (стоката е транзитна). Стоката ще бъде съхранявана в общи зали със стоки и на други клиенти и получателят на услугата няма никакво право на достъп до залите, където се съхраняват стоките. За складовите услуги ежемесечно се фактурират следните видове услуги, за които има договорени отделни цени: “такса съхранение на ден“, “товаро-разтоварни операции на вход и изход“, “палетизация“. българската фирма е упълномощена от сръбската фирма да я представлява пред митническата служба. За тази дейност българската фирма издава фактура за „митническо представителство“ и „такса ветеринарна проверка“ по цени упоменати в договора за съхранение.

Въпрос:

1. Къде е мястото на изпълнение на услугата по съхранение?
2. Трябва ли да се начислява 20% ДДС във фактурите за складовите услуги, както и във фактурите за митническо представителство?
3. Дали предоставените услуги, са свързани с недвижим имот съгласно чл. 31а, параграф 2, буква „з“, при което в издадените от дружеството фактури за складови услуги трябва да се начислява 20 % ДДС на основание чл. 21, ал. 4 от ЗДДС или не са услуги, свързани с недвижим имот и не трябва да се начислява ДДС съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, тъй като попадат в обхвата на чл. 31а, параграф 3, буква „б“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/ 2011 по отношение на мястото на доставка на услуга?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Българска фирма купува оборудване за фабрика от хранително вкусовата промишленост (употребявано ) от гръцка фирма. Българската фирма продава стоката на испанска фирма. Стоката се изпраща директно от Гърция, но не към Испания, а към Нигерия. Причината за това, стоката да се изпрати към Нигерия е, че тя е продадена от испанската фирма на компания, която има дейност там. Българската фирма не се ангажира с инсталацията на това оборудване. Изпращач на стоката е гръцката фирма, стоката се изпраща директно от Гърция без да идва на територията на България. Гръцката фирма отговаря за подготовката на транспорта и документацията във връзка с него. Испанската компания или дъщерно предприятие от Ирландия ще платят транспорта и доставката.

Въпроси:

1. Как се третира от гледна точка на ЗДДС покупката на стока на българската фирма от гръцката фирма и как трябва да се отрази тази фактурата за покупка на стока в дневниците по ЗДДС?

2. Как се третира от гледна точка на ЗДДС продажбата на стока от българската фирма на испанската фирма и как трябва да се отрази тази фактурата за продажба на стока в дневниците по ЗДДС?

3. Какви счетоводни, транспортни и други документи ще са необходими във връзка с описаната по-горе сделка.

4. Ще дължи ли българската фирма ДДС във връзка с тази сделка?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Българската фирма, регистрирана по ЗДДС, купува стока от италианска фирма, която продава на фирма в САЩ. Стоката ще бъде транспортирана директно от Италия в САЩ. При положение, че транспортът ще бъде отнесен към доставката италианска фирма възникват следните въпроси:

1. Българската фирма как трябва да се докаже и трябва ли да се докаже това "отнасяне на транспорта";
2. На чие име и за чия сметка трябва да е издадена фактура за транспорт?
3. Коя фирма трябва да е записана като износител в митническата декларация от Италия, коя като получател?
4. Трябва ли да начисли италианският доставчик италианския ДДС във фактурата към българското дружество?
5. Има ли шанс за българската фирма да възникне задължение за регистрация по съответния закон за данък добавена стойност в САЩ при положение, че там ще се прехвърля собствеността на стоката по втората доставка " българската фирма- американската фирма"?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Дружество в България, регистрирано по ЗДДС, има търговски взаимоотношения със фирми регистрирани по ДДС в Германия и Румъния. Българското дружество купува кожени якета от немско дружество, регистрирано по ДДС в Германия. Румънско дружество, регистрирано по ДДС в Румъния, превежда аванс по същата сделка на българското дружество. По нареждане на румънското дружество, стоката е транспортирана от Германия във Франция, където френско дружество ще продаде стоката. Транспортът е за сметка и организиран от българското дружество.

Въпрос:

Какво е данъчното третиране на  сделката за българското дружество от гледна точка на ЗДДС?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Дружество в България, регистрирано по ЗДДС, има търговски взаимоотношения със фирми регистрирани по ДДС в Германия и Франция. Българското дружество купува кожени якета от немско дружество, регистрирано по ДДС в Германия. Френското дружество с ДДС регистрация във Франция е купувач на стоката от българското дружество, но авансът по същата сделка се превежда от румънското дружество с румънския ДДС номер. То е свързано лице с френското дружество. По нареждане на румънското дружество стоката е транспортирана от Германия във Франция, където френско дружество ще продаде стоката. Транспортът е за сметка на българското дружество.

Какво е данъчното третиране на сделката за българската фирма от гледна точка на ЗДДС? 

Наредба № Н-18/2006 г. Въпрос. Дружество има  предложение от банка за въвеждане на "виртуален ПОС", който да замени физическия ПОС терминал. От информацията, с която дружеството разполага, виртуалният ПОС е приложение инсталирано на телефон, при което чрез контакт с картата на клиента, може да се осъществява парична транзакция на дължимата сума за предоставени стоки и услуги от банковата сметка на клиента към банкова сметка на дружеството.

Необходимо ли е при използване на виртуален ПОС да се издава фискален бон за направената транзакция, както при класическа операция с физическо ПОС устройство?

Отговор: Юлия Калчева, данъчен консултант

ЗКПО. Въпрос. Българско дружество, регистрирано по ЗДДС, получава фактури от фирма от Малта, регистрирана по ДДС. Фактурите са за префактурирани разходи за заплати на техни служители, които се осигуряват и плащат данъци в Малта, с допълнително фактурирани административни разходи. Дейността на служителите се извършва извън територията на България. В същото време българското дружество префактурира тези разходи с марж към клиенти, които също са извън територията на България.

Въпроси: 

1. Представляват ли такива разходи "технически услуги" или друг вид доход, който да подлежи на деклариране, за да се самоприлага СИДДО?

2. Трябва ли българското дружество да декларира тези разходи в полза на дружеството в Малта, в декларацията по чл. 142, ал. 5 от ДОПК във връзка с прилагане на СИДДО?

Отговор: доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
 

ЗДДФЛ. Въпрос. Закупена е земя през 2009 г., а през 2020 г. тази земя е влязла в регулация (има УПИ). Продадена е през 2021 г.

Въпроси:

1. В тази ситуация как се броят годините - от момента на придобиване на земеделската земя или от момента на промяната на статута като УПИ?
2. Трябва ли да включа дохода от продажбата на УПИ в приложение № 5 на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ?

Отговор: Александра Атанасова, адвокат