Данъци и счетоводство

ЗДДС. Доставка от ЕС с предхождаща от Китай

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, регистрирано по ЗДДС, получава стоки от холандски доставчик (но с неговия полски ДДС-номер). Стоките пристигат от Полша в България, като е издадена съответна фактура от доставчика и начислен полски ДДС. Самите стоки, премет на доставката, са с първоначален транспорт от Китай, които впоследствие пристигат в Полша, там са освободени по нормите на полското митническо законодателство и след това – транспортирани към България.

 

Въпроси:

1. Представлява ли ВОД, респективно ВОП (за българското дружество) изпращането на стоките от Полша за България, при първоначален транспорт от Китай?

2. Правилно ли холандският доставчик с полски ДДС-номер е включил в издадената от него фактура полски ДДС?

3. Какво следва да направи българският получател в този случай, за да изпълни своите задължения по ЗДДС? Трябва ли да се издава протокол по чл. 117 и по какъв способ да стане това, при положение, че доставката е фактурирана с полски ДДС?
4. Ако все пак доставката от Полша към България, при горе описаните условия, е с място на изпълнение Полша и доставчикът правилно е начислил полски ДДС, как следва да подходи българското дружество, за да ползва правото си на данъчен кредит (или да възстанови платения полски ДДС), доколкото стоките, обект на доставка, ще бъдат използвани изключително и само за последващи облагаеми доставки на територията на Република България?

 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Документиране на доставки във връзка с чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС

ЗДДС. Въпрос. Дружество е регистрирано по ЗДДС и е лицензирано за събиране и третиране на отпадъци от черни и цветни метали. Като такова при получаване на стоки и услуги от черни и цветни метали, е длъжно да си самоначисли ДДС, съгласно чл. 163а. ал. 2 от ЗДДС. Получена е фактура за доставка на такива стоки от доставчик, който не е регистриран по ЗДДС и във фактура като основание за ненанчисляване на ДДС е посочено само чл. 113, ал. 9 от ЗДДС.

 

Въпрос:

Длъжен ли е доставчик, нерегистриран по ЗДДС, да посочи във фактурата и чл. 163а, ал. 2 обратно начисляване, като основание за нулева ставка?

 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Отразяване на документи за получена услуга от регистрирано по чл. 97а лице, осъществяващо хазартна дейност

ЗДДС. Въпрос. Предметът на дейност на българско дружество е организиране на хазартни игри. Съответно извършва освободени доставки на основание чл. 48 от ЗДДС. Във връзка със сключване на договор с Фейсбук за реклама на тази дейност е направена регистрация по чл. 97а от ЗДДС.


Въпроси:

Имайки предвид предмета на дейност протоколът, който следва да се изготви по чл. 117 от ЗДДС, в двата дневника ли трябва да се посочи или само в дневника за продажбите?

 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Третиране на доходи от наем на ЗП, преустановил дейност при запазена регистрация по ЗДДС

ЗДДС. Въпрос. Регистриран по ЗДДС земеделски производител (ЗП) - физическо лице отдава под наем три магазина заедно със съпругата си, с която са в режим на съпружеска имуществена общност. В тази връзка всеки месец лицето издава фактура с начислено ДДС за половината от наема, а за другата половина от наема, която е за съпругата му, наемателите издават сметка за изплатени суми. Предстои физическо лице - ЗП да преустанови напълно дейност, но без да се дерегистрира по ЗДДС.

 

Въпрос:

Трябва ли физическото лице, което вече не извършва дейност като ЗП, да продължава да издава фактури с начислено ДДС за половината от наема за отдаваните под наем имоти?


Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

ЗКПО. Промяна в обема на обезпечението при договор за банков кредит, гарантиран от свързано лице

ЗКПО. Въпрос. При сключване на договор за кредит за строителство на офис сграда, гарантиран от свързано лице. дружество посочва като обезпечение поземления имот върху който се изгражда офис сградата, собственост на кредотополучателя и учредяване на ипотека в полза на банката след достигане на сградата на етап груб строеж. След завършване на сградата на етап груб строеж, сградата е ипотекирана в полза на банката. Очаква се сградата да бъде въведена в експлоатация през м. декември 2022 г .

 

Въпрос:

Може ли за целите на регулиране на лихвите по заема съгласно чл. 43, ал. 4, т. 1 от ЗКПО дружеството да се позове на промяна в обема на обезпечението през 2022 г. след като сградата е завършена в края на 2022 г.?

 

Отговор: Александра Атанасова, адвокат

ЗКПО. Определяне размера на нерегулируемите лихви при промяна обема на обезпечението

ЗКПО. Въпрос. Дружество, в режим на слаба капитализация, е получило банков заем, обезпечен и с участие на свързано лице. През 2022 г. (м. октомври) обемът на обезпечението от страна на кредитополучателя е увеличен. Налице е възможност за отпадане регулирането на разходите за лихви според чл. 43, ал. 1, т. 4 от ЗКПО?

 

Въпрос:

Как следва да се  извърши изчислителната процедура за определяне размера на регулируемите/нерегулируемите лихви по банковия кредит за 2022 г. при промяна на обезпечението през годината?

 

Отговор: доц. Д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

 

 

ЗДДФЛ. Продажба на недвижим имот при закупуване на идеални части от него през различни години

ЗДДФЛ. Въпрос. През септември 2022 г. физическо лице продава собствен недвижим жилищен имот, който е придобит от него по следния начин:

-  ½ идеална част от жилищния имот, закупена през месец ноември 2006 г. и

-  ½ идеална част от същия имот, закупена през месец февруари 2020 г.

 

Въпрос:

Какво е данъчното третиране на придобития от физическото лице доход в резултат на извършената продажба и как това следва да се отрази в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

 

Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Доходи от рекламиране на продукти в интернет и предоставяне на промокод за закупуването им

ЗДДФЛ. Въпрос. Физическо лице е получател на доход, изплатен като бонус от международна компания, която предлага продукти за здраве. Лицето не е служител на компанията, няма договор с нея, но компанията му е предоставила промоционален код, с който да осъществява покупки на нейни продукти. Лицето споделя информация за продуктите на компанията, постигнати здравни резултати и отзиви в социалните мрежи и на своята интернет страница, където, като цяло регулярно предоставя информация за здравословен начин на живот, действие на тези продукти и др. Промоционалният код лицето предоставя на други лица, които харесват продуктите на компанията, и ги закупуват директно от компанията. Периодично компанията изплаща на физическото лице по платежна сметка бонусите за покупките на продуктите от другите лица, размерът на които зависи от броя на закупените продукти с промокода.

 

Въпрос:

Какво е данъчното третиране на придобитите от физическото лице доходи по описания ред?

 

Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт

СИДДО. Граждански договор с руски гражданин с постоянен адрес в Турция

СИДДО. Въпрос. Българско дружество сключва фрийлансърски (граждански ) договор с руски гражданин за извършване на технически услуги. При изплащане на хонорара по банков път дружеството удържа 10% данък при източника съгласно чл. 195 от ЗКПО. Лицето е с руски паспорт, но с постоянен адрес в Турция. И двете страни са извън ЕС.


Въпрос:

Правилно ли е удържан данък при източника и има ли други данъчни задължения българското дружество за това чуждестранно физическо лице в България?


Отговор: доц. Д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант