Данъци и счетоводство

ЗДДС. Относно санкции при установено превишение прага на регистрация при последващо отпаднало основание за регистрация

ЗДДС. Въпрос. Данъчно задължено лице реализира облагаем оборот за последните 12 месеца 54 000 лв. (старият праг), но пропуска да се регистрира по ЗДДС. Още на следващия месец, облагаемият оборот за последните 12 месеца пада под 50 000 лв. и остава такъв.

 

Въпрос:

1. За кои периоди приходните органи биха могли да искат начисляване на ДДС на облагаемите доставки, като се има предвид, че още на следващия месец облагаемият оборот пада под 50 000 лв. и остава такъв в бъдеще?
2. Какви ще бъдат последствията за лицето?


Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Относно некоректно издадени фактури поради допуснати технически грешки от българска фирма

ЗДДС. Въпрос. В българско дружество, регистрирано по ЗДДС, са допуснати технически грешки в издадени фактури, поради което възникват  следните три казуса:

1. Клиент отказва да приеме фактурите като твърди, че не е получил описаните във фактурата услуги.

2. Фактурата е издадена с една сума и след това е направена корекция. Поради техническа грешка на клиента е изпратена коректната фактура, която е с по-ниска сума, а в дневниците на дружеството си по ДДС - издател на фактурата е обявена грешната фактура, която е за по-голяма сума.

3. Казусът е  подобен на казус 2 - издадена вече фактура отново е коригирана, като на клиента е изпратена коректната фактура, която е с по-висока стойност, а фирмата издател е обявила в дневниците си по ДДС грешна фактура за по-ниска стойност.


Въпрос:

Какви корекции трябва да се извършат в дневниците по ДДС на дружеството, издало описаните по-горе фактури, за да може да се реши проблемът?

 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Относно покупка на автомобил втора употреба от ЕС при режим на маржа и задължение за протокол по чл. 117

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, регистрирано по ЗДДС, купува лек автомобил втора употреба от Белгия. Във фактурата е описано, че се използва режим на маржа по директива 2006/112/ЕО на СЪВЕТА от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност.

 

Въпрос:
Има ли задължение българското дружество да издаде протокол за самоначисляване на ДДС?

 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗКПО. Относно предоставяне ваучери за храна на лица, наети по два трудови договора

ЗКПО. Въпрос. Ръководството на предприятие е взело решение да предостави ваучери за храна на всички наети лица. Определена е сума от 10 лв. на отработен ден. Двама от служителите са назначени в дружеството освен на основен трудов договор с работно време 8 часа на ден и на трудов договор за допълнителен труд при същия работодател на основание чл. 110 от КТ с работно време 1 час на ден. Други трима служители са назначени в дружеството по трудов договор на основание чл. 111 от КТ (полагане на допълнителен труд при друг работодател).

 

Въпроси:

Трябва ли на лицата, наети по два трудови договора (основен и договор по чл. 110 от КТ при същия работодател), да им се предоставят ваучери за храна и по двата трудови договора – за да бъде спазено условието за общодостъпност? Как в този случай се изчислява данъчната основа на данъка върху разходите?
Необходимо ли е вторият работодател да получи информация от лицата, назначени на трудов договор на основание чл. 111 от КТ в дружеството, дали същите получават ваучери за храна по основното си правоотношение?


Отговор: Кети Славова, данъчен експерт

ЗКПО. Относно облагане с данък при източника на услуга за легализация на документи при платен аванс

ЗКПО. Въпрос. Българско дружество изнася стоки за трета страна, но за да се извърши износът се наложи да се сключи договор с чуждестранно юридическо лице от тази трета страна да направи легализации на много документи (сертификати, удостоверения, разрешения). Направено е авансово плащане.

 

Въпрос:

Дължи ли се данък при източника за услугата по легализацията?

 

Отговор: доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗДДФЛ. Относно доходи от пенсия, изплащани от корпоративен пенсионен фонд от Нидерландия въз основа на лични вноски

ЗДДФЛ. Въпрос. Физическо лице с двойно гражданство, което дълги години е живяло и работило във Нидерландия отново е станало местно лице за България. По време на работата си за нидерландски работодатели, лицето е правило лични вноски в корпоративен пенсионен фонд в Нидерландия, който извършва дейност, свързана с пенсионно осигуряване, съобразно законодателството на Нидерландия. Лицето вече получава доходи от пенсия, изплащана от пенсионния фонд.

 

Въпрос:

Какво е данъчното третиране на получавания от лицето доход и подлежи ли на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ?

 

Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Относно доход от неустойка при предсрочно прекратяване на договор за наем

ЗДДФЛ. Въпрос. Местно физическо лице получава доходи във връзка с отдаден под наем на дружество собствен апартамент. През третото тримесечие на годината дружеството предсрочно прекратява договора за наем и според предварително договореното от тях изплаща на наемодателя – физическото лице допълнителен доход като неустойка за това свое действие.

 

Въпроси:

1. Следва ли този доход, изплащан под формата на неустойка, да се обложи заедно с изплатените доходи от наем и по кой ред се определя облагаемият доход. Дружеството дължи ли се авансов данък?

2. В годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ как физическото лице следва да декларира придобитите от него доходи?

 

Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Относно субсидия за 2022 г. за регистриран ЗС, получена през 2023 г. при прекратена регистрация

ЗДДФЛ. Въпрос. Физическо лице, което през 2022 г. е регистриран земеделски стопанин, извършващ дейност и получаващ субсидия. Част от тази субсидия лицето получава през 2023 г., когато вече не извършва дейност и не е регистриран като земеделски стопанин.

 

Въпрос:

Какво би следвало да е данъчното третиране, при положение, че субсидията лицето получава във връзка с извършваната от него дейност през 2022 г., когато е имало регистрация като земеделски стопанин?

 

Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт

СИДДО. Относно продажба на дял в ЕООД при продавач - ЧФЛ и купувач - ЧЮЛ

СИДДО. Българско ЕООД се притежава от чуждестранно физическо лице от Малта. Лицето продава дяловете си на дружество  от Кипър. Доходът е под 500 000 лв.

 

Въпрос:

 

1. Следва ли доходът от дяловете на чуждестранното физическо лице да се обложи в България с оглед на разпоредбите по ЗДДФЛ и СИДДО между Република България и Малта?
2. Как следва да се определи основата за облагане и кога следва да се внесе данъкът?


Отговор: доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗЗД. Относно задължение за начисляване на лихва по непогасен заем след падежа при липса на анекс

ЗЗД. Въпрос. Българско дружество Х предоставя заем на друго българско дружество У през 2020 година на стойност 20 000 лв. при лихвен процент 10% за период от 24 месеца. Дружество У не е успяло да върне главницата на падежа дори и частично.

 

Въпрос:

Има ли право/задължение заемодателят да продължи да начислява лихва и след датата на падежа през 2022 г., при положение, че няма сключен анекс или друго споразумение за покриване на задълженията между страните?

 

Отговор:  Александра Атанасова, адвокат