Данъци и счетоводство
ЗДДС. Въпрос. Българска фирма купува употребявани автомобили от полска фирма. Автомобилите се купуват по общия ред и не се прилага режимът на маржа. Стоката след това се доставя от полската фирма на нидерландска фирма с нидерландски ДДС номер, като стоката се получава не на територията на Нидерландия, а на територията на Германия.
Въпроси:
1. При тази ситуация може ли съответната сделка да се третира като тристранна (триъгълна) или не? За чия сметка трябва да бъде транспортът, за да може тя да се третира като тристранна? Има ли значение дали транспортът е за сметка на изпращача, посредника или получателя?
2. Ако сделката не е може да се отчита като тристранна (триъгълна), то тогава каква е тази сделка и как трябва тя да бъде отчитана в ДДС отчета. Следва ли да се приеме, че издадената фактура за продажба от българската фирма на нидерландската е доказателство, че придобиването (стоката) е било обложено в друга държава членка?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Българско юридическо лице би желало да закупи електромобил Тесла от Германия (4 места) за нуждите на дейността му с цена около 40 000 €. Фирмата се занимава с ИТ решения и внедряване на компютърни системи, както и консултации с посещения в офисите на клиенти от цялата страна.
Въпроси:
1. Какво е данъчното третиране от гледна точка на ЗДДС? Какви са разликите, ако тази покупко- продажба е между българското юридическо лице и германско юридическо лице или между българското юридическо лице и чуждестранно физическо лице? Може ли да се приеме, че е ВОП? Трябва ли са се съставя протокол по чл. 117 от ЗДДС за покупка на стоката?
2. Налице ли е право на данъчен кредит по фактури, свързани с ескплоатацията на този електромобил в България за части, гуми, електрозахраване, ремонти?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. По отношение начина на пресмятане на коефициента по чл. 73 е неясно:
1. Защо в клетка 33 от ДДС - декларацията за коефициента по чл. 73 се пише 1? Може ли да се даде пример, с който да се покаже как се попълва тази клетка от ДДС - декларацията при различен от 1 коефициент?
2. Грешка ли е, когато се пускат месечните ДДС -декларации с празна клетка!?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, което не е регистрирано по ЗДДС, е закупило преди повече от 10 години апартамент, който е отдаван под наем през цялото време. Закупен е за 80 хиляди лева и не е ползван данъчен кредит, тъй като дружеството не е регистрирано по ЗДДС. Дружеството възнамерява да продаде същия този апартамент на цена 150 хиляди лева.
Въпроси:
1. Следва ли дружеството да подаде заявление за задължителна регистрация по ЗДДС, тъй като знае предварително, че с тази единствена продажба ще бъде достигнат прага за регистрация по ЗДДС и след това да извърши продажбата, или може първо да извърши продажбата и веднага след това да подаде заявлението за задължителна регистрация?
2. Ще има ли задължение за тази задължителна регистрация ако дружеството възнамерява да започне процес по ликвидация незабавно след продажбата на имота?
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
ЗКПО. Въпрос. За обезпечаване на производствената си дейност дружество има взети заеми. Отчетените „разходи за лихви“ и „разходи по заеми“ подлежат на регулация по реда на чл. 43 и чл. 43а от ЗКПО и участват при определяне на счетоводния финансов резултат. Освен приходите от продажба на продукция, дружеството отчита и приходи от „неустойки по просрочени вземания“ от клиенти. Съгласно договорите за доставка на продукция, неустойките са в размер на законната лихва.
Въпрос:
Участват ли приходите от неустойки за закъснели плащания от клиенти по договори за доставка на продукция в обхвата на понятието „общ размер на приходите от лихви“ и понятието „общият размер на признатите за данъчни цели лихви“ за целите на формулите за регулация по чл. 43 и чл. 43а от ЗКПО?
Отговор: Кети Славова, данъчен експерт
ЗКПО. Въпрос. Дружество е в състояние на слаба капитализация през 2022 г. и следва да приложи разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗКПО.
Въпрос:
Регулират ли се лихвите по предоставени заеми между юридически лица, които не са свързани лица?
Отговор: доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗДДФЛ. Въпрос. Следва ли да се подава информация по реда на чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ за изплатените средства за пътуване и престой във връзка с командироване на служители на бюджетно предприятие по сключени договори за европейски проекти – програми „Еразъм“ и „Хоризонт Европа“, чиито средства директно са отпуснати на база финансова рамка с Европейската комисия?
Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт
ЗДДФЛ. Въпрос. По силата на вътрешно корпоративен трансфер между сръбско и българско дружество (клон на сръбското дружество), служител на сръбското дружество (сръбски гражданин) е командирован в България, като запазва статутът си на местно лице за данъчни цели на Сърбия, където е и задължителното осигуряване на лицето.
Въпрос:
Какъв е редът за внасяне и деклариране на дължимия данък за придобитите от физическото лице доходи? Следва ли сръбският гражданин да подава годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ?
Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт
ЗДДФЛ. Въпрос. Дружество през 2022 г. е изплатило доходи по трудови правоотношения на служители, които са били командировани в Германия. Осигуряването на лицата е в България, а данъкът върху доходите по силата на СИДДО е внасян в Германия. В справката по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ дружеството посочва съвкупно изплатените през годината доходи по трудови правоотношения за тези служители от източник в България и от Германия. В служебната бележка по чл. 45, ал. 1 от ЗДДФЛ, която предоставя на физическите лица, дружеството посочва отделно доходите от трудово правоотношение, придобити от България и от Германия. За да бъде възстановена част от удържания данък в държавата, в която се полага трудът, работниците следва да получат от компетентните офиси на НАП заверен формуляр на немската данъчна администрация Bescheinigung EU/EWR.
Въпрос:
В тази връзка какъв доход се посочва във формуляра на немската данъчна администрация Bescheinigum и необходимо ли е дружеството да издава на служителите друг вид документ, който да удостоверява пред НАП размера на дохода от Германия и размера на дохода от България, за да бъде заверен този формуляр?
Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт
СИДДО. Въпрос. Българско дружество - нефинансова институция, регистрирано по ЗДДС, получава заем от немско дружество ("майка" на българското дружество - едноличен собственик на капитала) и начислява лихва по този заем.
Въпрос:
Може ли да се приложи Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между България и Германия и да не се удържа данък при източника по реда на чл. 195, ал. 1 от ЗКПО?
Отговор: доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант