Данъци и счетоводство
ЗДДС. Въпрос. Стока на словашка фирма, регистрирана по ДДС, превозвана с камион от Турция за Словакия, преминавайки през територията на България, вследствие катастрофа изгаря, след което остават метални отпадъци, продадени на територията на България на лицензирана фирма за изкупуване на отпадъци-скрап, регистрирана по ЗДДС. Металните останки минават през митница и е начислено ДДС в България.
Въпроси:
1. Българската фирма, притежаваща лиценз за изкупуване на отпадъци, платила ефективно ДДС, има ли право да ползва ДДС на база МД при положение, че стоката е скрап и ще бъде препродадена след това отново като скрап по чл. 163а на територията на България?
2. Словашката фирма, регистрира по ДДС в Словакия, издавайки инвойса за металния отпадък в него цитира текст за обратно начисляване на ДДС. Има ли задължение българската фирма едновременно да плати ДДС на митница и да издаде и протоколи за ВОП?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Търговец на едро на стоки за реализация към производители и търговци – юридически лица участва в следвана сделка: Продавач – българско дружество, регистрирано по ЗДДС в България. Стоката, която ще бъде продадена, се намира в склад под митнически контрол на пристанище Варна. Българското дружество ще бъде вписано като износител в митническата декларация и ще отговаря на всички условия за доказване на износа. Купувач – естонска фирма, няма регистрация по ДДС в ЕС, която препродава стоката на украинска фирма. Стоката се доставя директно от българската фирма към получател – юридическото лице в Украйна. Транспорт - стоката ще бъде превозена с камион от транспортна фирма наета по две хипотези: а) Транспортът се организира при условие FCA Девня и е за сметка на естонския клиент, т.е. не се организира и не е за сметка на българската фирма, но българската фирма като изпращач на стоката ще фигурира в транспортните документи и ще разполага с копие от тях. б) Транспортът се организира при условие CPT Киев и е за сметка на българското дружество, с всички необходими документи съгласно ППЗДДС;
Въпроси:
1. Различно ли ще е данъчното третиране на сделката за българското дружество в случай, че посредник във веригата от доставки при износ е нерегистрирано по ДДС юридическо лице намиращо се на територия на друга държава членка на ЕС?
2. Различно ли ще е данъчното третиране на сделката за българското дружество (и за естонското дружество от гледна точка на българското законодателство) в случай на двете хипотези за организиране на транспорта?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Получено е финансиране по Методика за финансиране на аптеки, които изпълняват дейности по договор с НЗОК/РЗОК в отдалечени, труднодостъпни райони или са единствен изпълнител за съответната дейност в община, както и с денонощен режим на работа. Аптеката е включена в списъка на отговарящите на критериите по Методиката.
Въпрос:
На сумата получена от здравната каса трябва ли да се начисли ДДС или може да се счита за освободена доставка на основание чл. 39 от ЗДДС или на друго основание?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Юридическо лице от България, регистрирано по ЗДДС, чрез платформата PayPal извършва дизайн на снимки и видеоклипове предимно на физически лица от Европейския съюз и трети страни. Разплащанията между страните се извършва чрез създадените сметки в платформата.
Въпрос:
Трябва ли за тези услуги да се води електронен регистър по чл. 159г от ЗДДС или е достатъчно да се съставя отчет за получените приходи по държави?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Българско дружеството стопанисва ресторант и магазин за готова храна. И двата обекта извършват доставки на готова храна за вкъщи, използвайки услуга "take away", а ресторантът също така предлага храната чрез сайта "Glovo" и "Grabo".
Въпрос:
Каква ставка по ЗДДС трябва да се прилага при: продажби на храна в магазина (в самия обект); продажби, които магазинът осъществява чрез услуга "take away"; продажби, които ресторантът осъществява чрез услуга" take away"; продажби, които ресторантът осъществява чрез сайт "Glovo"; продажби, които ресторантът осъществява чрез сайт "Grabo"?
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, регистрирано по ЗДДС, притежава хотел с места за настаняване и ползва услуги и на външни фирми като посредници от ЕС. През м. март е получена фактура с 0% ДДС от фирма от Швейцария с VAT номер CHE с 9 цифри и валута в евро.
Въпроси:
1. Как следва да се отрази фактурата в дневника за покупки?
2. Трябва ли да се състави протокол по чл. 117 и да се отрази в двата дневника по ЗДДС?
3. Относно получената услуга от Швейцария, ако в бъдеще се получи такава от друга трета страна, същия ли ще бъде начинът на отразяване на сделките?
4. Има ли някакви други специфични законови изисквания за дружеството, свързани с описания казус?
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Българско дружество има сключен договор за консигнация на стока втора употреба и outlet с дружество от ЕС. Двете дружества не са свързани лица. Условията по договора са: стоката пристига с ЧМР, в което са описани килограмите; първо плащане по договора се извършва на база продадената стока за следващите три месеца и тогава се получава и фактура от доставчика за тази стока. Цената, на която ще бъде закупена стоката, зависи от това на каква цена ще се продаде. Българското дружество получава като приход комисионна - процент от продажната цена; второто и окончателно плащане след още два месеца. Ако до тогава има стоки, които не са продадени, остават собственост за българското дружество по цена на придобиване 0.01 евро на брой. Ако има бракувани и неодобрени стоки същите не се връщат, а остават собственост за българското дружество като скрап за 0 евро.
Въпрос:
В кой момент българското дружество трябва да се самообложим с ДДС за получената стока при първо и второ плащане и с какъв документ?
Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Има ли връзка с чл. 72 от ЗДДС за 12 месечен период разпоредбата на чл. 182 от ЗДДС?
Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт
ЗКПО. Въпрос. Дружество има намерение да направи дарение в полза на Народно читалище, регистрирано по Закона за народните читалища (ЗНЧ) и вписано в регистъра на същите към Министерството на културата.
Въпрос:
Дарението в полза на читалището признава ли се за данъчни цели по ЗКПО и при какви условия?
Отговор: Кети Славова, данъчен експерт
ЗКПО. Въпрос. Кооперативна организация на инвалиди по смисъла на Закона за хората с увреждания (ЗХУ) преотстъпва корпоративен данък на основание чл. 178, ал. 3 от ЗКПО. Обмисля се през 2024 г. да се извърши преустройство на съществуващата кооперативна организация по реда на чл. 37, ал. 2 от Закона за кооперациите (ЗК) като от Кооперативна организация ще се отдели нова кооперация.
Въпрос:
Какви са данъчните последици във връзка с преобразуването на кооперацията и преотстъпването на корпоративния данък?
Отговор: Кети Славова, данъчен експерт
ЗДДФЛ. Въпрос. Местно физическо лице през 2023 г. е продало еднократно на дружество два лични мобилни телефона.
Въпрос:
Има ли ангажименти физическото лице да декларира така придобитите от него доходи, като се има предвид, че то е задължено да подава годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ на друго основание?
Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт