Данъци и счетоводство

ЗДДС. Относно dropshipping търговия на стоки извън ЕС

ЗДДС. Въпрос. Българска фирма „Х“, регистрирана по ЗДДС в България, има намерение да извършва т.нар. dropshipping търговия на стоки извън ЕС. Доставчик на стоките за фирма „Х“ ще бъдат фирми от Китай, клиенти ще бъдат физически лица от трети страни (Азия, Австралия, САЩ).   Фирма „Х“ регистрира интернет магазин, в който ще предлага стоки, клиентите ще поръчват стоките в този магазин, а фирма „Х“ ще си ги поръча от китайски доставчик, а също ще праща данните за поръчката на китайския доставчик и той ще прави доставката директно на клиента - физическо лице от трети страни. Няма да има доставка до България на стоките. Фирма „Х“ плаща стоките на доставчика от Китай и продава с надценка на клиентите.

 

Въпроси:

1. Как се третира доставката на стоките от Китай за целите на ЗДДС при липса на фактически внос и митнически документи, и в коя клетка в дневника за покупки по ДДС трябва да се отразят?

2. Приходите ще се извличат от месечните банкови извлечения на фирма „Х“, но за целите на ЗДДС как да бъдат въведени в дневника за продажби като износ по чл. 28, ал. 1 (няма митнически документи), чл. 69 или чл. 86, ал.3 ?

3. В коя клетка на дневника за продажби трябва да бъдат отразени тези продажби?

 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Относно dropshipping, осъществяван от фирма, регистрирана по чл. 100 и чл. 156 режим “в Съюза”

ЗДДС. Въпрос. Българска фирма, регистрирана по чл. 100 и по чл. 156 режим “в Съюза”, осъществява доставки, улеснявани от електронен интерфейс по следния dropshipping бизнес модел: Българското дружество управлява електронен магазин, чрез който предлага стоки на клиенти, данъчно незадължени лица в ЕС. Основният доставчик е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на ЕС, но има ДДС регистрация в страна-членка от ЕС (холандски ДДС номер, с който се идентифицира на фактурите към българското дружество). Основният доставчик фактурира доставките към българското дружество с начислен ДДС. Основният доставчик получава поръчки от българската фирма чрез собствена интернет платформа и извършва доставката на стоките директно на крайните клиенти – физически лица.  Стоките са освободени за обращение в ЕС и се транспортират от складове на територията на ЕС (Германия и Испания) до крайните клиенти в страни от ЕС. Българското дружество фактурира крайните клиенти при получаване на плащане от тях.


Въпрос:

Възниква ли задължение за българското дружество за регистрация по ДДС в Холандия, Германия и/или Испания?

 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Относно услуги на туроператор

ЗДДС. Въпрос. Туроператор извършва следните две различни услуги на физически лица:

1. Пътуване до Одрин и обратно без нощувка, като транспортът се организира от туроператора, който наема друга фирма за извършването му. Другата фирма фактурира транспорта на туроператора, а туроператорът го включва в цената на услугата.

2. Нощувка в Одрин, като туроператорът поема ангажимент към лицата само за нощувката, т.е. транспортът всеки си го организира сам, туроператорът няма ангажимент за транспорта. Туроператорът има фактура само за нощувката от турската фирма, като включва този разход в цената на услугата.

 

Въпрос:

Тези два случая попадат ли в специалния ред за облагане по чл. 136 - 142 от ЗДДС?

 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Относно прилагане на нулева ставка на ДДС

ЗДДС. Въпрос. Българска фирма, регистрирана по ЗДДС, има отношение към следните казуси: 1. Стока пътува от Украйна с кораб. Складира се на пристанището за 10 дни и после се товари за трета страна на друг кораб. Това е транзит, стоката не влиза в България, стои в митнически склад. 2. Стока пътува от Украйна с кораб с контейнери, претоварва се на камиони и тръгва за трета страна. 3. Стока пътува от Украйна с кораб, претоварва се на камиони и тръгва за страна от ЕС. И при трите казуса българската фирма само префактурира услугите, свързани с разтоварване и претоварване на стоката, складиране и контрол - продажбата на стоката е между фирмата от Украйна и фирмата от третата страна или фирмата от ЕС. Получените разходните фактури, които българската фирма получава и ще префактурира са: от пристанището - фактура по чл. 31, т. 6 от ЗДДС (като основание за „0“ ДДС -претоварна услуга), както и фактура с 20 % ДДС за съхранение и от - от друга фирма - фактура за сървей (контрол) - с 20% ДДС.

 

Въпроси:
По кой член от ЗДДС е най-правилно да се начислява „0” ДДС при префактуриране на услугите: чл. 31, т. 6, чл. 32, т. 2 или чл. 21 и в кои клетки трябва да влязат сумите по тези фактури в  дневниците за ДДС?  

 

Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

ЗДДС. Относно прилагане режима на облагане на маржа

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, регистрирано по ЗДДС, купува използвани машини (оборудване) по постановление от Окръжен съд във връзка с член 717з от ТЗ. След това решава да продаде част от тези машини на друга българска фирма, регистрирана по ЗДДС.

 

Въпрос:

Може ли дружеството-продавач да избере режим за „стоки втора употреба“ (облагане на маржа на цената) за машини, които иска да продаде.

 

Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

ЗКПО. Облагане с данък при източника на доходи на ЧЮЛ от предоставени софтуерни и рекламни услуги

ЗКПО. Въпрос. Българско дружество, с предмет на дейност предоставяне на онлайн обучения и консултации в областта на софтуера, получава услуги от чуждестранни дружества, както следва:

- софтуерни услуги от дружества от САЩ (zoom, facebook, OpenAI), при които се предоставя за ползване стандартен софтуер, за който дружеството заплаща абонамент онлайн;
- облачни услуги от дружества от Люксембург (amazon);
- рекламни услуги от дружества от Ирландия (google);
- софтуерни услуги от дружества от Ирландия (google).


Въпрос:

Как се третират тези услуги за целите на СИДДО и дължим ли е данък при източника в България?

 

Отговор: Десислава Канева, адвокат и данъчен консултант

ЗДДФЛ. Относно третиране на ежемесечни суми по застраховка „Живот“ от Швейцария

ЗДДФЛ. Въпрос. Местно физическо лице получава всеки месец суми по застраховка „Живот“ от Швейцария.

 

Въпрос:

Какво е данъчното третиране на получените суми по реда на ЗДДФЛ и следва ли да ги декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ?

 

Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Относно дължимост на авансов данък от работодател при получени акции съгласно програма от напуснал служител

ЗДДФЛ. Въпрос. През 2021 г. служител на дружество е участвал в програма за закупуване на акции, които е трябвало да получи през 2024 г. (след три годишен период), когато съответно ще представляват доход в натура, подлежащ на облагане. Служителят е напуснал дружеството през 2022 г., но акциите се получават от него през 2024 г.

 

Въпрос:

Чие е задължението за облагане с данък на придобитите доходи в натура, като се има предвид, че лицето вече не работи при работодателя, предоставил акциите?

 

Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Относно посочване в справката по чл. 73, ал. 1 на услуги по техническо обслужване на МПС

ЗДДФЛ. Въпрос. През 2023 г. дружество има издадена фактура за демонтаж на гуми от физическо лице – субект на БУЛСТАТ, което не е ЕТ. Сумата по фактурата е подадена в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2023 г. с код на дохода 306. Лицето счита, че посочване на  дохода му от услугата като доход от свободна професия е некоректно.


Въпрос:

Правилно ли е включено лицето в справката по чл. 73, ал. 1 и код 306 правилен ли е?

 

Отговор: доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗДДФЛ. Относно доход от продажба на наследствен имот, придобит от български гражданин, установен в САЩ

ЗДДФЛ. Въпрос. Български гражданин, установен повече от 20 години в САЩ, наследява през 2023 г. апартамент от родителите си, който предстои да продаде.

 

Въпроси.

1. Доходът от продажбата следва ли да се декларира и дължи ли се данък в България?

2. СИДДО със САЩ освобождава ли от облагане на дохода в България?

 

Отговор: доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант