Данъци и счетоводство

Казус. Българско дружество е част от голяма многонационалнa група и подлежи на облагане с национален допълнителен данък. В групата няма предприятия, установени в страната. През 2024 г. дружеството е отписало свои несъбираеми вземания поради изтекъл давностен срок. Отписаните вземания са били напълно обезценени през 2023 г., като за данъчни цели счетоводно отчетената загуба от обезценка е посочена в увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2023 г. През 2024 г. е настъпило основание за признаване за данъчни цели на непризнатите разходи за обезценка на вземанията от 2023 г.

Въпрос:

По какъв начин ще се отрази обратното проявление на временната разлика от обезценка на вземанията върху размера на дължимия национален допълнителен данък за 2024 г.?

Отговор: Георги Николов, д-р по икономика, д.е.с., регистриран одитор
 

Казус. Група от няколко български предприятия, прилагащи МСС, са дъщерни на чуждестранно дружество. Чуждестранното дружеството майка е определило национален допълнителен данък за всяко от своите дъщерни предприятия в България. 

Въпрос:

Как би следвало счетоводно да се отчетат тези суми и какво е третирането им в годишните данъчни декларации на дъщерните дружества по чл. 92 от ЗКПО?

Отговор: Георги Николов, д-р по икономика, д.е.с., регистриран одитор

Казус. В голяма МГП, подлежаща на минимално ефективно данъчно облагане с допълнителен данък, са включени няколко търговски дружества, установени в България, които  за пръв път ще дължат национален допълнителен данък за периода от 01.10.2024 г. до 30.09.2025 г., който трябва да се декларира до края  на м. март 2027 г. 

Въпрос:

Трябва ли дължимият корпоративен данък за първия данъчен период да намери някакво отражение в индивидуалните финансови отчети на българските дружества за отчетната 2024 г.?

Отговор: Георги Николов, д-р по икономика, д.е.с., регистриран одитор

ЗКПО. Въпрос. Българска компания, съставно образувание, част от многонационална група прилага данъчния режим на част V„а“ „Облагане на многонационалните и големите национални групи предприятия с допълнителен данък“ на ЗКПО. Във връзка с дейността си дружеството има сключен договор за наем за производствено помещение на което възнамерява да извърши строително-монтажни работи – подобрения, които водят до увеличаване на функционалността му. Подобренията се отчитат в счетоводството на дружеството като дълготраен нематериален актив?

Въпрос:

Попадат ли в обхвата на допустимите дълготрайни материални активи съгласно чл. 260щ, ал. 1, т. 3 от ЗКПО подобренията на производствена сграда, които се отчитат като дълготраен нематериален актив?

Отговор: Кети Славова, данъчен експерт

ЗКПО. Въпрос. Българска компания е съставно образувание, част от многонационална група предприятия (МНГП) с годишни приходи в консолидираните финансови отчети на крайното образувание-майка на групата над 750 000 000 евро през поне два от четирите данъчни периода преди текущия данъчен период. Дружеството прилага данъчния режим на част V„а“ „Облагане на многонационалните и големите национални групи предприятия с допълнителен данък“ на ЗКПО.

Въпрос:

Какъв е процентът на облекчение за съществена стопанска дейност, който се прилага върху балансовата стойност на допустимите дълготрайни материални активи (ДМА) за 2024 г.?

Отговор: Кети Славова, данъчен експерт

ЗКПО. Въпрос. Може ли да се приложат санкции по чл. 279 от ЗКПО в случай, че данъчнозадължено лице не е посочило дължимия за 2024 г. национален допълнителен данък в ГФО?

Отговор: Александра Атанасова, адвокат